Р Е Ш Е Н И Е
№ 341/23.5.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при
секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от съдия ХУБЧЕВА административно
дело № 143 по описа на съда за 2023 год., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба на „МИРИО – Н“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул. „Яне Сандански“ № 31,
представлявано от управителя С. В. С. против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № ФК-316-0120991 от 11.10.2022 год.
на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на
Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), издадена на основание чл. 186, ал.
1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от същия, за запечатване на търговски обект – оптика
„МИРИО“, находяща се на адрес: гр. Пазарджик, ул. „Втори Януари“ № 47 и
стопанисвана от „МИРИО – Н“ ООД, ЕИК ********* и забрана за достъп до него за
срок от 7 (седем) дни, потвърдена с Решение № ГДФК-187 от 05.12.2022 год. на
директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП.
В жалбата
се излагат подробни аргументи, че оспорената заповед е издадена в нарушение на
материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
необоснована е и е в съответствие с целта на закона – отменителни основания по
чл. 146, т.2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Моли се за отмяна на атакуваната
заповед, а при условията на евентуалност – съдът да намали срока на наложената
принудителна административна мярка от 7 (седем) на 3 (три) дни. Претендират се
разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Ответникът
– началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез
пълнономощника му юрисконсулт З. оспорва жалбата с доводи за нейната
неоснователност. Моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, обективирано в списък по чл. 80 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК (л. 73 от делото).
Административен
съд - Пазарджик, в настоящия съдебен състав, като обсъди оплакванията в
жалбата, писмените доказателства по преписката, доводите и становищата на
страните и след извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения
акт съгласно чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Във връзка
със съставен Протокол за извършена проверка в обект серия АА № 0120991 от 05.10.2022
год. от инспектор по приходите в Дирекция „Оперативни дейности“ – Пловдив,
Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП (л. 15 от делото), е издадена
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-316-0120991 от
11.10.2022 год. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП,
е наредено запечатване на търговски обект, по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на
ЗДДС – оптика „МИРИО“, находяща се на адрес: гр. Пазарджик, ул. „Втори Януари“
№ 47 и стопанисвана от „МИРИО – Н“ ООД, ЕИК ********* и забрана за достъп до
него за срок от 7 (седем) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от същия. В заповедта е посочено, че запечатването следва
да се извърши в срок от 3 (три) дни от датата на влизане в сила на заповедта за
налагане на принудителна административна мярка.
Констатирано
е, че търговецът, в качеството му на
задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на Министерство на
финансите (МФ) за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не
е регистрирал и отчитал всяка извършена продажба на стоки и услуги от
търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство. При извършена контролна покупка на 05.10.2022
год., в 11:05 часа, на 1 (един) брой калъф за очила на обща стойност 5,00 (пет)
лева, заплатени в брой от проверяващия екип, преди легитимация на С. В. С. –
работещ в обекта, не е издадена фискална касова бележка от въведеното в
експлоатация и работещо на обекта фискално устройство модел „ELTRADE” с рег. № ED302909 и ФП (44302909),
нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ. Посочено е, че нарушението се обосновава от
изведен дневен финансов „Х“ отчет от фискалното устройство (ФУ), от който
органът е установил, че в деня на проверката няма регистрирани продажби от
работещото в обект фискално устройство, а от опис на паричните средства,
положителната касова разлика е в размер на 10,000 (десет хиляди) лева, в която
сума е включена и контролната покупка, извършена от органите по приходите,
както и дадени обяснения от лицето, описващо сумите и извършило продажбата, че
цялата касова разлика се дължи на неотчетени продажби.
Посочените обстоятелства са установени с протокол за извършена проверка АА
№ 0120991 от 05.10.2022 год. от инспектор по приходите в Дирекция „Оперативни
дейности“ – Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, издаден
на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния
кодекс (ДОПК), ведно със събраните доказателства и са изложени мотиви във
връзка с установените фактически обстоятелства. Заповедта е съобщена срещу
подпис на управителя на търговското дружество на 05.10.2022 год. и е оспорена
пред по-горестоящия административен орган директора на Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, предвид чл. 186,
ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 97, ал. 1 от АПК.
С Решение № ГДФК-187 от 05.12.2022 год. директорът на Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП (л. 28 – л. 30 от
делото) е отхвърлил като неоснователна жалбата на „МИРИО – Н“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя С. В. С. срещу процесната заповед за
налагане на принудителна административна мярка. Изложени са съображения, че описаната
в обжалваната ЗППАМ фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните в
хода на проверката доказателства, които по несъмнен начин сочат нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал.
4 от ЗДДС – неиздаване на фискален касов бон за стойността на неотчетена
продажба на стойност 5,00 (пет) лева, поради което правилно административният
орган е приел, че са налице предпоставките за налагане на принудителна
административна мярка „запечатване на обект“, визирана чл. 186, ал. 1, т. 1 ,
б. „а“ от ЗДДС. Относно продължителността на срока на мярката директорът на Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е развил
мотиви, че процесната има превантивна цел, предвид чл. 22 от ЗАНН и с оглед
постигане на целта на закона, за да преустанови дружеството незаконосъобразната
си дейност, е съответна на целта на закона. Запечатването на обекта за срок от
7 (седем) дена е под средния минимум от предвидения в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
максимум и е съобразен с принципа на съразмерност, уреден в чл. 6 от АПК, както
и че неиздаването на касови бележки е съществено нарушение на фискалната
дисциплина, обосноваваща необходимостта от коригиране на констатираната
противозаконна практика в дейността на конкретното проверявано лице, за което
наложената ПАМ има за цел да въздейства върху антифискалното поведение на
лицето, предвид осъществяваната от приходната администрация контролни функции
по установяване и събиране на данъци. Решението
е връчено срещу подпис на управителя на дружеството С. В. С. на 11.01.2023 год.,
а жалбата до съда е подадена до Дирекция „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП на
24.01.2023 год. (виж пощенски плик на л. 9 от делото).
Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в
образуваната административна преписка по издаване на обжалваната заповед за
налагане на ПАМ, включително Протокол за извършена проверка в обект серия АА №
0120991 от 05.10.2022 год. от инспектор по приходите в Дирекция „Оперативни
дейности“ – Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
приложен към него опис на паричните средства в касата към момента на започване
на проверката от 05.10.2022 год. (л. 18); дневен отчет № 0001713 от 05.10.2022
год. (от л. 19); съкратен отчет на фискална памет № 0001714 от 05.10.2022 год.
(л. 20). Представено е и Наказателно постановление № 695022-F680070 от 13.03.2023 год. на началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ (л. 67 – л.70
от делото), с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1
000,00 (хиляда) лева, на осн. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, установяващо процесното
нарушение за неиздаване на касова бележка и платежно нареждане за заплатената
санкция от страна търговеца по сметка на ТД на НАП – Пловдив (л. 71).
Във връзка с компетентността на органите по приходите са приложени: Заповед
№ ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 год. (л. 22), с която Изпълнителният директор на НАП е
определил директорите на Дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол/ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ППАМ по чл.
186 от ЗДДС, по чл. 186, ал. 2 от посочения и по чл. 28 от ЗАРИДСНПНП, както и
директорите на ТД на НАП и директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да разглеждат жалбите, подадени срещу
издадените заповеди за налагане на ППАМ по чл. 186 от ЗДДС и по чл. 28 от
ЗАРИДСНПНП; Заповед № ЗЦУ-1157 от 27.08.2020 год. на Изпълнителния директор на
НАП (л. 23).
При така установената фактическа обстановка, Административен
съд-Пазарджик прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от получаване на
Решение № ГДФК-187 от 05.12.2022 год. директорът на Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което е
отхвърлена като неоснователна жалба с вх. № 26 – М - 418 от 21.11.2022 год. по описа
на ЦУ на НАП и с вх. № 70-00-10764 от 22.11.2022 год. по регистъра на ТД на НАП
– Пловдив, подадена от „МИРИО – Н“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя С. В. С., срещу процесната ЗППАМ. Съгласно чл.
149, ал. 3 от АПК, когато актът е бил оспорен по административен ред,
14-дневният срок започва да тече от съобщението, че по-горестоящият
административен орган се е произнесъл с решение. Административният ред за
обжалване на актове от категорията на процесния не е задължителен и когато
жалбата е отхвърлена от по-горестоящия орган, предмет на съдебен контрол е
първоначалният административен акт, съгласно чл. 98, ал. 2, изречение второ и
чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес
от предявеното оспорване. Ето защо, съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество – основателна. Съображенията за това са следните:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС – началник Отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП. Видно от представената Заповед №
ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 год. и Заповед № ЗЦУ-1157 от 27.08.2020 год., и двете на
Изпълнителния директор на НАП са определени: директорите на Дирекции „Контрол“
в ТД на НАП и началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, да издават заповеди
за прилагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл.
186 ЗДДС.
Оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа фактическите и правни
основания за издаването му, но не е мотивиран. При издаването му са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта. Видно от ал. 4 на същата разпоредба условията, редът и
начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити
на фискалните касови бележки се определят с Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на
Министъра на финансите. В чл. 3, ал. 1 от цитирания е посочено, че всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. В разпоредбата на
чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. е прието, че лицата, задължени
да използват фискално устройство, издават фискална касова бележка за всяка
продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1 от наредбата на МФ.
Алинея 6 от цитираната правна норма сочи, че фискалната касова бележка в
случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 от
наредбата на МФ са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят
на клиента издадената фискална касова бележка. При продажби по чл. 3, ал. 8 от наредбата
на МФ фискалната касова бележка се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС законодателят е
указал, че принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 (тридесет) дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба по чл. 118 от ЗДДС. Мярката има превантивно действие, а
именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от
страна на нарушителя като същата следва да е мотивирана и фактически
обоснована, въз основа на които да се изведе обоснован извод, че нарушителят
може да извърши друго административно нарушение. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от
оправомощено от него лице, от което следва, че заповедта, представляващ
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, трябва да
отговаря на всички законови изисквания. По аргумент от разпоредбата на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК, необходимостта от прилагане на принудителната
административна мярка следва да е обоснована от административния орган
съобразно преследваната от закона цел.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната
административна мярка по чл. 186, ал. 1 от същия се забранява и достъпът до
обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите
към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице.
Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
Анализът на посочените правни норми налага извод, че в конкретния случай
дружеството - жалбоподател е било задължено да издаде фискална касова бележка
от наличното в обекта фискално устройство за извършената продажба на 1 (един)
брой калъф за очила на обща стойност 5,00 (пет) лева.
При упражняване на оперативната си самостоятелност относно срока на
наложената ПАМ органът следва да съобрази цялостното поведение на контролирания
търговски обект – както установените при конкретната проверка обстоятелства,
така и неговата коректност към бюджета чрез наличие на други нарушения на
фискалната дисциплина или непогасени публични задължения. Констатираното
нарушение следва да бъде съобразено с цялостното поведение на търговеца при
индивидуализиране на продължителността на мярката по смисъла на чл. 6 АПК.
Такава индивидуализация в случая не е направена. Мотивите в заповедта по
отношение на срока са общи и относими към всички случаи на установени нарушения
на фискалната дисциплина по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС. Същите не са
конкретни и относими към разглеждания случай на извършената проверка от
органите по приходите на търговския обект – оптика. Проверяващите са установили
положителна касова разлика в размер на 10,00 (десет) лева, в която сума е
включена и контролната покупка на калъф за очила, но не е отчетено цялостното
данъчно поведение на търговеца, а само е посочено, че не е спазен редът за
издаване на касова бележка и е извършена преценка местоположението на обекта –
в гр. Пазарджик, на оживено място, със значителен човекопоток, даващо
възможност за реализиране на високи обороти. Изложеното е твърде формално и
преповтарящо се във всяка една заповед, от категорията на оспорената. Съдът не
може да приеме, че същите са относими към разглеждания случай, тъй като тези
мотиви могат да се изложат за всяко констатирано нарушение по чл. 186, ал. 1 ЗДДС в гр. Пазарджик и не обвързват по никакъв начин установените факти и
обстоятелства от проверяващия орган. Предвид изложеното не може да се приеме,
че обжалваната заповед съдържа мотиви, предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК, което представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила – по арг. на чл. 146, т. 3 от АПК.
От страна на жалбоподателя е наведено и оплакване за неправилно прилагане
на принудителната административна
мярка в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6,
ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни
мерки. В правната теория класификацията на видовете принудителни
административни мерки основана на критерия непосредствено предназначение на
мярката, са обособени в три вида групи: мерки, насочени към предотвратяване на
административни и други правонарушения-превантивни административни мерки; мерки,
чието предназначение е да преустановят продължаването на започнали
правонарушения - преустановителни административни мерки; мерки, насочени към
отстраняване на вредните последици от вече извършени правонарушения, към
възстановяване на неправомерно измененото с нарушението фактическо и правно
състояние-възстановителни административни мерки. Преустановителните
принудителни административни мерки са предназначени да преустановят
продължаването на вече започнали правонарушения. Мярката е преустановителна
само, ако нарушението е започнало, но не е приключено в момента на издаване на
мярката. Възстановителните принудителни административни мерки са насочени към
отстраняване на вредните последици от административните-а в нормативно
установените случаи-и от други правонарушения. Възстановителните мерки се налагат
за отстраняване на реално настъпили материално изразени вредни последици за
някого и са предназначени към премахването на настъпили увреди като се цели
възстановяване на старото положение.
В обобщение следва да се посочи, че принудителните административни мерки
са една от проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на
надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение, било като
изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят деянията,
предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване
на вредни последици от неправомерното деяние или респективно имат за последица,
отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние. Тези мерки,
по правното си естество не съставляват административни наказания, макар и да са
форма на административна принуда. Ето защо, действието на наложената
административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който
тя има за фактическа последица, предотвратяване и преустановяване на
нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици
от същото. От момента, в който не съществува опасност материалното правило за
поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е
преустановено, прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от
проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК,
съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. В разглеждания случай и предвид хипотезата на чл. 186,
ал. 1, б. „а“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно
действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя. Във всички случаи следва да е мотивирана и
фактически обоснована, въз основа на което да се изведе извод, че нарушителят
може да извърши друго административно нарушение. Следва да се посочи, че нарушението
е констатирано за първи път и няма данни от страна на дружеството да е
извършвано и друго такова административно нарушение. Също така прилагането на
принудителната административна мярка не съответства на целите, регламентирани в
чл. 22 от ЗАНН и в частност да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя и не кореспондира с принципа за
съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК.
На следващо място, следва да се отбележи, че към момента на издаване на
процесната ЗППАМ, на жалбоподателя все още не е било издадено наказателно
постановление и е представено в хода на съдебното дирене, но то не е
предпоставка за процесуална и материална законосъобразност на наложената
административна принуда. Нормата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, предвижда
прекратяване на мярката от органа, който я е наложил, при заплащане на
наложената за нарушението глоба или имуществена санкция. Видно от приложеното
платежно нареждане по делото в полза на данъчната администрация в гр. Пловдив е
извършено плащането, но този факт не е релевантен към ПАМ по чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „а“ от ЗДДС.
Изложеното налага извода, че при прилагането на ПАМ е допуснато
съществено нарушение на административнопроизовдствените правила, което е довело
до неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с преследваната
цел в нарушение на чл. 146, т. 3 и чл. 6, ал. 2 от АПК, поради което на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК оспорената заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
С оглед изхода на спора разноски не следва да се присъждат, тъй като
такива не са претендирани от страна на жалбоподателя.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение
второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, VII – и състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-316-0120991 от 11.10.2022
год. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление
на Национална агенция за приходите, с която на търговски обект – оптика
„МИРИО“, находяща се на адрес: гр. Пазарджик, ул. „Втори Януари“ № 47 и
стопанисвана от „МИРИО – Н“ ООД, ЕИК ********* е наложена принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект и забрана на достъпа до
него за срок от 7 (седем) дни“, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, чрез
Административен съд-Пазарджик, в 14-дневен срок от съобщаването или връчването
му на страните.
Препис
от решението, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 137, ал. 1
от АПК да се изпрати или връчи на страните по делото.
СЪДИЯ: (П)