Решение по дело №1996/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№        1295/26.6.2019г.                         гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Варна, Наказателна колегия, Пети състав,

в публично заседание на единадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав: председател съдия Георги Митев, секретар Радостина Иванова,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 1996 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ по жалба от О. П. Д. в качеството му на управител на Д.С.Т. ЕООД против Наказателно постановление № 03-009856/23.05.2018 г. на директора на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна, с което на Д.С.Т. ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на  3 000  лева на основание чл.416 ал.5  и чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда.

В жалбата си въззивникът моли да бъде преразгледан размера на наложената имуществена санкция, съдът да приложи чл.28 от ЗАНН, а в условията на евентуалност да намали размера на санкцията.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За въззиваемата стана, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, процесуалният представител юрисконсулт Б. Н. моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията, посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

           На 02.05.2018 г. служителите на Дирекция Инспекция по труда-Варна – Д.Н.Д. и Л.Б. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на Д.С.Т. ЕООД в строителен обект /хотел/, намиращ се в к.к.Свети Свети Константин и Елена, УПИ II-140, кв.23. Установили, че на обекта работи лицето С.С.А. с ЕГН **********.

            Изготвен е Констативен протокол от 02.05.2018 г. в 11:15 часа, съставен при проверка на строителен обект, намиращ се в к.к.Свети Свети Константин и Елена УПИ II- 140, кв.23 на фирма Д.С.Т. ЕООД, посочен е като работник С.С.А. ЕГН ********** на длъжност общ работник, дата на наемане – от 1 седмица, работно време 08:00 – 17:00 часа, работна седмица неделя, трудово възнаграждение 40 лева на ден, посочено е, че има трудов договор и има подпис на лицето.

            В попълнената на 02.05.2018 г. в 11:30 часа собственоръчно декларация С.А. декларира, че работи към Д.С.Т. ЕООД на строителен обект в курортен комплекс Свети Константин и Елена, с работно време от 08:00 до 03:00 часа, че има сключен трудов договор, с почивен ден неделя и дневна почивка от 1 час, че не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор, има договорено трудово възнаграждение 40 лева на ден и декларацията е подписана от Ахмед.

            В хода на проверката бил представен индивидуален трудов договор № 4 от 01.05.2018 г. между работодателя Д.С.Т. ЕООД и работника С.С.А. за длъжността общ работник с място множество места, работно време 8 часа, с начална дата на встъпване в длъжност 01.05.2018 г., с договорено месечно трудово възнаграждение 510 лева,  платен годишен отпуск. В договора е посочено, че е връчен на работника екземпляр от него, длъжностна характеристика и уведомление по чл.62 ал.5 от КТ на дата 02.05.2018 г.

От представеното от въззиваемата страна заверено копие от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от Кодекса на труда е видно, че уведомлението за сключения трудов договор между Д.С.Т. ЕООД и С.С.А. е получено в ТД на НАП Варна на 02.05.2018 г. в 21:47 часа /след часа на извършената проверка/.

На 10.05.2018 г. срещу въззивното дружество бил съставен Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 03-009856, в който е посочено, че Д.С.Т. ЕООД като работодател е нарушило разпоредбата на  чл.63 ал.2 от Кодекса на труда /КТ/, тъй като на 02.05.2018 г. е допуснало до работа С.С.А. на длъжността общ работник преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено в ТД на НАП Варна.

Актът бил надлежно предявен и връчен лично на управителя на дружеството О. П. Д., който при връчването направил следните възражения: „Не съм съгласен с акт и обвиненията. 01.05.2018 г. е почивен ден официален празник, не възможно да се издаде удостоверение от НАП“.

В срока по чл.44 от ЗАНН не е подадено писмено възражение срещу АУАН.

Въз основа на съставения акт административно-наказващият орган е издал Наказателно постановление № 03-009856 от 23.05.2018 г., като е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта, приел е, че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на  чл.63 ал.2 от Кодекса на труда и му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда.

Към административно-наказателната преписка са приложени заверени копия от:

1.      Известие за доставяне от 11.07.2018 г.

2.      Заповед № 0280 от 04.08.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда.

3.      Констативен протокол от 02.05.2018 г. 11:15 часа.

4.      Трудов договор № 4 от 01.05.2018 г.

5.      Справка от информационната система на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от Кодекса на труда с входящ № 22388183190284 от 02.05.2018 г.

6.      Декларация от С.С.А. от 02.05.2018 г.

7.      Призовка № 783/02.05.2018 г.

8.      Идентификационна карта от 10.05.2018 г.

9.      Протокол за извършена проверка на Д.С.Т. ЕООД № ПР 1815037 от 10.05.2018 г.

10.  Договор за подизпълнител от 26.03.2018 г. между Сити Билдинг Добрич и Д.С.Т. ЕООД за хотел, намиращ се в УПИ II – 140, кв.23 к.к.Свети Свети Константин и Елена.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по административно-наказателната преписка писмени доказателствени средства, които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

При проверка на приложените към преписката АУАН и наказателно постановление съдът констатира, че както акта, така и наказателното постановление са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

След като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът счита от правна страна следното:

С наказателното постановление на въззивното дружество е наложена санкция на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда за извършено нарушение на  чл.63 ал.2 от Кодекса на труда за това, че на 02.05.2018 г. е допуснало до работа С.С.А. преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено в ТД на НАП Варна.

От обективна страна съставът на това нарушение изисква деецът да има качеството на работодател спрямо конкретно лице и да е допуснал същото до работа без да му е предоставил екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП.

          В случая обжалваното наказателно постановление е съставено на въззивника  в качеството на работодател.  Съгласно §1 т.1 от Допълнителните разпоредби към Кодекса на труда “работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Д.С.Т. ЕООД представлява работодател  по смисъла на Кодекса на труда, поради което правилно е посочено като субект на административно-наказателната отговорност по този текст на закона. 

В хода на съдебното следствие по безспорен начин бе установено, че към момента на проверката на място въззивното дружество е имало качеството на работодател спрямо С.С.А., който към този момент е осъществявал трудови функции като общ работник на обект на въззивника. В тази насока са приложените писмени доказателства.

От цитираните по-горе доказателства по категоричен начин се установява, че на 02.05.2018 г. С.С.А. е бил на работа на обект на въззивника и е изпълнявала трудовите си функции като общ работник. По време на проверката той е декларирала пред проверяващите, че работи за въззивника, че има договорено възнаграждение и че има подписан трудов договор.

На следващо място съдът прие за безспорно установено и това, че към момента на проверката С.С.А. не е бил получил копие от уведомление за регистрацията на трудовия договор, заверено в ТД на НАП Варна, като в тази насока е и справката за подадени уведомления. Видно от последната трудовия договор на С.С.А. е бил регистриран в ТД на НАП Варна в 21:47:22 часа на 02.05.2018 г.  - след извършената проверка в обекта.

Разпоредбата на  чл.63 ал.2 от КТ предвижда връчването на двата документа (трудов договор и уведомление от НАП), невръчването на който и да е от тях влече съставомерност, в случая с АУАН на въззивника е било повдигнато обвинение за невръчване на уведомлението от ТД на НАП, което обвинение по безспорен начин бе доказано в съдебното производство.

С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че въззивното дружество е извършило нарушението, за което му е било повдигнато обвинение и това е доказано по безспорен и категоричен начин.

В случая административно-наказващият орган е дал правилна квалификация на извършеното нарушението и е наложил на въззивника следващото му се за него административно наказание, което определил в размер на 3000 лева.

Като отчете, че в наказателното постановление липсват каквито и да било мотиви досежно размера на наложеното наказание от една страна и от друга това, че в случая  уведомлението е било връчено на С.С.А. още същия ден, съдът прие, че така наложеното наказание е прекомерно. Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват имуществена санкция в размер от 3000 лева. Наказание над минималния размер няма да съответства на тежестта на нарушението. Не са били отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно това, че не е бил изтекъл срока за регистриране в НАП на трудовия договор, че нарушението е било отстранено незабавно след установяването му и че от  него не са настъпили вредни последици както и обстоятелството, че липсват доказателства за други нарушения на трудовото законодателство от въззивното дружество. Съдът прецени, че в случая дори наказание в размер на минималния предвиден в закона ще постигне целите както на специалната, така и на генералната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН и ще въздейства превъзпитателно, предупредително и възпиращо на дееца и на останалите членове на обществото, поради което счете, че следва да измени наказателното постановление, като намали размера на наложеното наказание имуществена санкция от 3000 лв. на 1500 лв.

Съдът счита, че в случая не може да намери приложение на чл.28 от ЗАНН, доколкото тази разпоредба е обща и приложението й се изключва от специалната норма на  чл. 415в от Кодекса на труда, регламентираща маловажното нарушение по Кодекса на труда. В случая съгласно  чл.415в ал.2 от Кодекса на труда нарушенията по чл.62 ал.2 от Кодекса на труда не са маловажни. И след като специалния закон сочи, че посоченото нарушение не е маловажно, то няма как по силата на общата норма на чл.28 от ЗАНН то да бъде прието за такова. Както бе посочено по-горе специалния закон изключва общия. В горната насока са и задължителните указания дадени с ТР № 3 от 10.05.2011 год. по т.д. № 7/2010 г. ВАС, ОСК.

Предвид изложеното съдът прави извода, че атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с разпоредбите на закона, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното наказание имуществена санкция от 3000 лв. на 1500 лв.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-009856/23.05.2018 г. на директора на Дирекция Инспекция по труда – гр.Варна, с което на Д.С.Т. ЕООД, с Булстат *********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на  3 000  лева на основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, като намалява размера на наказанието имуществена санкция на 1500  лева.

Да се изпратят съобщения на Д.С.Т. ЕООД и Дирекция Инспекция по труда – Варна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено по реда на Административно-процесуалния кодекс.

След влизане в сила на решението административно-наказателната преписка да се върне на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :