№ 7088
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110164345 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 250 и чл. 248 ГПК.
С решение № 3296/24.02.2024г., постановено по настоящото дело, ответникът „МС
Фарма“ АД, ЕИК *********, е осъден по предявения като частичен иск с правно основание
чл. 200, ал. 1 КТ да заплати на С. С. С., ЕГН **********, сумата от 23 000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - емоционални болки и страдания,
претърпени вследствие смъртта на сина й Д.Ж. Д., настъпила в резултат от осъществена на
10.09.2019г. трудова злополука- ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
17.09.2019г. до окончателно изплащане на задължението, като искът е отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер на частта от 120 000.00 лева, доколкото в мотивите на
решението е прието, че починалият е допринесъл за настъпване на трудовата злополука,
като е допуснал груба небрежност при управление на МПС, като приносът му е определен
на 60 %, а от следващото се обезщетение след приспадане на така установения принос, е
приспаднато и изплатеното в полза на ищцата застрахователно обезщетение съобразно
разпоредбата на чл. 200, ал. 4 КТ.
С решението в полза на ответника съобразно отхърлената част от претенцията е
присъдена сумата от 6992.08 лева, представляваща част от заплатения адвокатски хонорар за
производството.
В законоустановения срок са постъпили искания от името на ищцата за допълване по
реда на чл. 250 ГПК на постановеното по делото решение, като в нейна полза бъде
присъдено и обезщетението за забава върху изплатеното застрахователно обезщетение,
приспаднато от процесното обезщетение на основание чл. 200, ал. 4 КТ, от датата на
вредоносното събитие до датата на плащането, както и за изменение по реда на чл. 248, ал. 1
ГПК на решението в частта, с която в полза на ответника е присъден адвокатски хонорар,
като са изложени доводи, че не е доказано реалното му заплащане, евентуално- че същият е
прекомерен.
В срок са постъпили отговори на така заявените от името на ищцата искания, с които
същите се оспорват като неоснователни.
1
Съдът намира, че исканията с правно основание чл. 250 и чл. 248 ГПК са процесуално
допустими, доколкото са заявени в предвидените в тези разпоредби преклузивни срокове и
изхождат от лице с правен интерес да заявява съответните искания.
Разгледани по същество, и искането за допълване на постановеното по делото решение,
и това за изменението му в частта за разноските са неоснователни.
На първо място следва да се изясни, че в случая предмет на предявения от ищцата иск
е обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на сина й, настъпили в
резултат от трудова злополука, а не застрахователно обезщетение, което, макар и житейски
да намира своето основание в същото вредоносно събитие, е вземане по договор за
застраховка, задължено лице по който в частта, касаеща изплащане на застрахователното
обезщетение, е не работодателят- ответник по иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, а
застрахователят, който не е страна в настоящия процес.
Независимо от това, следва да се има предвид и, че в случая ищцата не е заявявала
претенция да бъде обезщетена за вредите от неточно в темпорално отношение изпълнение
на задължението на застрахователя по застрахователния договор да й изплати следващото се
по него застрахователно обезшетение, респ. не е излагала каквито и да е фактически
твърдения в тази насока, поради което обективно не е налице претенция, по която съдът да е
пропуснал да се произнесе и който прпопуск да подлежи на отстраняване по реда на чл. 250
ГПК.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че въпросните 25 000.00 лева-
застрахователно обезщетение, заплатено на ищцата за вредите от смъртта на нейния син, не
са предмет на иска, а са съобразени от съда съобразно изричната разпоредба на чл. 200, ал. 4
КТ при установяване размера, до който искът срещу работодателя, чиято гаранционно-
обезпечителна отговорност се ангажира, подлежи на уважаване. Поради това е недопустимо
да се присъжда законна лихва върху сума, която не е предмет на делото и за вредите от
забавеното плащане на която, както бе изложено вече, в исковата молоба не са наведени
каквито и да било фактически твърдения.
Без уважение следва да бъде оставено и искането на ишцата за изменение на
решението в частта за разноските.
Притивно на поддържаното от нейно име, по делото са представени договор за правна
защита и съдействие, както и платежно нареждане, удостоверяващи както уговарянето на
хонорара във връзка с производството по настоящото дело, така и реалното му заплащане- л.
43 и л. 44 от том I от делото, чиято доказателствена стойност не е разколебана по какъвто и
да е начин, а и не е оспорена своевременно от ищцата- до приключване на устните
състезания пред настоящата инстанция.
Както е изложено и в решението по съществото на правния спор, общият размер на
претендирания и заплатен от ответника хонорар за един адвокат е под минималния, в
случай че същият бъде определен съобразно материлания интерес и нормата на чл. 7, ал. 2,
т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. От друга страна, в случая уговореното възнаграждение е и справедливо и
обосновано по смисъла на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА, доколкото според настоящия съдебен
състав е съобразено с предмета на производството, вида, броя и конкретиката на събраните
доказателства и извършените процесуални действия, изискващи според съда процесуални
усилия, по- големи от обичайните, вкл. с оглед ангажираните от името на ищцата гласни
доказателства и многобройни, обстоятелствени и детайлни въпроси към основаната и
допълнителната съдебно- автотехнически експертизи.
Единствено за пълнота и прецизност следва да се изясни, че претендираното от името
на ищцата адвокатско възнаграждение е в размер, по- голям от претендирания от ответника,
и именно съобразно този претендиран размер, за който се установява, че е определен по
2
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е определено следващото се на адв. Александрина Дончева
възнаграждение. Поради това в противоречие с принципа за равенство на страните в случая
би било да се приеме, че претендираният от ответника по- малък адвокатски хонорар е
несъответен на фактическата и правна сложност на делото, за разлика от претендирания и
принципно признат като дължим хонорар в полза на ищцата, респ. адвоката й. Ирелевантно
в последния смисъл е какъв е конкретно присъденият в полза на всяка от страните размер на
адвокатското възнаграждение, доколкото същият се намира в правопропорционална
зависимост от уважената, респ. отхвърлената част от претенциите.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на С. С. С., съдържащи се в молби с вх. №
85099/14.03.2024г. и 85118/14.03.2024г., за допълване по реда на чл. 250 ГПК на
постановеното по делото решение № 3296/24.02.2024г., както и за изменение на това
решение в частта, с която в полза на ответника е присъдена сумата от 6992.08 лева,
представляваща адвокатски хонорар за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО, което в частта, касаеща искането за изменение на решение №
3296/24.02.2024г. в частта за разноските, представлява определение, подлежи на обжалване
пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване препис от него на страните –
арг. чл. 250, ал. 3 ГПК и чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3