Определение по дело №1790/2024 на Административен съд - Варна

 

Жалбоподателят С. Т. Р., редовно призован, не се явява, не се представлява.

СЪДЪТ докладва подадената от пълномощника на жалбоподателя адв. М. М. молба с.д. № 221/07.01.2025 г., с която заявява, че не може да се яви в днешно съдебно заседание. Поддържа молбата, в която са посочили, че към настоящия момент е отпаднал правния интерес на заявителя да търси издаване на удостоверение в резултат на подаденото искане. Моли се делото да бъде прекратено. Моли се присъждане на сторените разноски за завеждане и водене на делото, в това число и за изготвяне, подаване на жалбата и процесуалното представителство по делото.

 

Ответникът КМЕТЪТ НА ОБЩИНА ВАРНА, редовно призован, не се явява представител.

СЪДЪТ докладва подадената от пълномощника на ответника гл. юриск. А. Т. молба с.д. № 244/08.01.2025 г., с която заявява, че е възпрепятствана да се яви в днешното съдебно заседание. Моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Изразява становище, че е отпаднал правния интерес у жалбоподателя за водене на съдебното производство, поради което същото следва да бъде прекратено. Направено е искане, че адвокатското възнаграждение следва да бъде в минималния размер от 400 лева.

 

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

СЪДЪТ докладва, че с Определение № 12934/03.12.2024 г. е отменено определение за даване ход на делото по същество, като е дадена възможност на жалбоподателя да заяви дали поддържа подадената жалба, предвид на това, че исканата услуга е изпълнена.

 

СЪДЪТ докладва подадената от процесуалния представител на жалбоподателя молба с.д. № 18151/28.11.2024 г., с която жалбоподателя е представил по делото издаденото му удостоверение.

 

 

По доказателствата СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото, представените с молба с.д. № 18151/28.11.2024 г. от жалбоподателя такива – удостоверение рег. № АУ072370ВН_020ВН от 19.11.2024 г. и писмо рег. № АУ072370ВН_011ВН от 05.09.2024 г.

 

 

СЪДЪТ докладва подадената от процесуалния представител на жалбоподателя молба с.д. № 19052/13.12.2024 г., с която е изразено становище, че исканата от жалбоподателя услуга е изпълнена, поради което е отпаднал правният им интерес от водене на делото и моли същото да бъде прекратено. Претендират присъждане на разноски по делото в това число и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

 

СЪДЪТ докладва подадената от процесуалния представител на жалбоподателя молба с.д. № 19555/23.12.2024 г., с която е представен препис на молба с.д. № 19052/13.12.2024 г., за връчване на ответника.

 

 

 

СЪДЪТ предвид депозираните от жалбоподателя и ответната страна молби и направеното от жалбоподателя изявление намира, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от водене на настоящото производство, поради което и на осн. чл. 159, т. 4 от АПК производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като исканата услуга е изпълнена.

С оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Приложимата в случая разпоредба на чл. 78, ал. 5 от ГПК препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата, в изпълнение на която норма от Висшия адвокатски съвет е приета Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В цитираната Наредба минималният размер на адвокатското възнаграждение, с оглед предмета на делото е 1000 лева – чл. 8, ал. 3.

В случая обаче съдът съобрази и приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, в което са изложени съображения, че с оглед предимството на правото на Съюза, националният съд е натоварен в рамките на компетентността си с прилагане на разпоредбите на правото на Съюза, като е длъжен в случаите, когато това се налага да вземе решение да остави без приложение всяка национална правна уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред.

Именно с въведената от СЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, съдът категорично е приел, че националният съд е длъжен да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в тази наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

На осн. чл. 143, ал. 2 от АПК като основателно се преценява своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК същите се претендират в размер на 1010 лева представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и д.т. Предвид отсъствието на фактическа и правна сложност на спора, съдът намира основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Като справедлив размер на същото се приема сумата от 510 лева, поради което и същата следва да се присъди на жалбоподателя, от които 10 лева д.т. и 500 лева адвокатско възнаграждение.

Воден от горното СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1790/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, ХХVІІІ състав.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА С. Т. Р., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. *, ап. *, сторените по делото разноски в размер на от 510 /петстотин и десет/ лева, от които 10 лева д.т. и 500 лева адвокатско възнаграждение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението за жалбоподателя С. Т. Р. и ответника.

 

Разглеждането на делото приключи в 11:15 часа.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.