№ 10
гр. ***, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Борислава Ил. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно
наказателно дело № 20214430201986 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
Образувано е по повод депозирана жалба от ***
представляващ „*** ***“ **** с ЕИК **** със седалище
и адрес на управление гр.***, ***, против
наказателно постановление НП № 569913-
F588717/16.03.2021г. на *** ***“ Велико Търново, ЦУ на
НАП упълномощена на АНО съгласно заповед на ИД на НАП №
ЗЦУ -1149/25.08.2020г., с което за нарушение на чл. 25
ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер
на 700 лева, на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС, вр. чл.
118 ал.4 от ЗДДС.
В жалбата се иска отмяна, поради допуснати в хода
на административно наказателното производство съществени
процесуални нарушения. Твърди се, че е нарушена и
опорочена процедурата по съставянето на АУАН, като
същият е съставен без да е посочено и да са вписани
като свидетели на твърдяното нарушение лицата,
присъствали в момента на проверката. Сочи се за
опорочени разпоредбите на чл.40, ал.1 ЗАНН и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Твърди се също, че нарушението не е
доказано. Алтернативно се сочи, че нарушението е
следвало да се третира като маловажно и АНО е следвало
1
да приложи чл.28 от същия закон и в случай, че не бъдат
уважени наведените доводи за неправилност и
незаконосъобразност на НП, то да бъде изменено частта
относно определения размер на наказанието, за който се
сочи в жалбата, че не е съобразен с тежестта на
нарушението и е явно несправедливо и прекомерно.
Депозирано е становище по делото, с което заявява, че
поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован се
представлява от юрк. Жиянова, която заема становище, че
НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Твърди безспорна установеност на
нарушението.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от жалбоподателя
оплаквания, приема за установено следното:
С обжалваното Наказателно постановление НП №
569913-F588717/16.03.2021г. на *** ***“ Велико Търново,
ЦУ на НАП упълномощена на АНО съгласно заповед на ИД на
НАП № ЗЦУ -1149/25.08.2020г., на „*** ***“ **** с
ЕИК**** със седалище и адрес на управление гр.***,
***, представлявано от *** за нарушение на чл. 25 ал.1
т.1от ЗДДС, е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 700 лева, на основание
чл.185 ал.1 от ЗДДС, вр. чл. 118 ал.4 от ЗДДС.
Посоченото наказателно постановление е издадено
въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № F588717 от 16.03.2021г., съставен на
обжалващото дружество от *** при Териториална дирекция
гр. В.Търново, офис ***. В акта и в НП е отразено, че
след извършена проверка на 02.02.2021г. в търговски
обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС -
магазин "***", находящ се в гр. ***, ул.***
експлоатиран от „*** ***" **** с ЕИК:*** е установено,
че не за всяка извършена продажба на стоки, заплатена в
брой се издава фискална касова бележка от фискално
устройство.
Във връзка със заведена преписка в Информационния
център на НАП била извършена проверка в обекта, с цел
установяване на факти и обстоятелства описани в същата.
Съгласно заведената преписка, клиент е закупил на
02.10.20г. преди 12:00ч. детски пантофи от магазин „***"
на стойност 20.99лв., като е заплатил сума от 21,00лв.,
2
но не му е била издадена и предоставена фискална касова
бележка от инсталираното и работещо в обекта фискално
устройство. При направеното плащане на клиента била
издадена и представена гаранционна карта с печат на „***
***" ****, вида на артикула неговата стойност 20,99лв.,
дата на покупката и подпис на касиера.
При извършената проверка в обекта на 02.02.2021г.
била направена разпечатка от контролната лента на
електронен носител /КЛЕН/ за датата на покупката -
02.10.2020г. от инсталираното в обекта фискално
устройство *** инсталирано в обекта на 02.04.2020г. и
при преглед на същата било установено, че не била
издадена фискална касова бележка от работещото фискално
устройство в обекта за заплатената сума от 21,00лв.,
както и за сумата от 20,99лв. - стойността на закупения
артикул посочена и в издадената гаранция. /Образци на
приложената към преписката гаранция били установени в
обекта./
В обекта бил инсталиран програмен продукт ***, до
който не бил осигурен достъп на проверавящите. *** в
качество си на представляващ дружеството заявил, че не
го използват.
За установените факти и обстоятелства бил съставен
протокол за извършена проверка №0779410/02.02.2021г.
съгласно чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от ДОПК, като
АНО е приел за осъществено нарушението по чл.25, ал.1,
т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.
Възприемайки така описаната фактическа обстановка
АНО е издал процесните АУАН и НП.
По делото е наличен фискален бон от 02.10.2020г. от
16.16 часа за сумата от 20.90 лв.,за който се твърди,че
е от покупката, но неправилно е отразено поради
техническа грешка вместо 20.99лв, 20.90лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото
доказателства, обективирани в гласните и в писмените
доказателствени средства, които са непротиворечиви и
допълващи се.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от
3
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна .
Според императивната норма на чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това
дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи
фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на
обекта. Алинея 4 на чл.118 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите
издава наредба, с която се определят условията, реда и начина за одобряване
или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите
и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност, техническите и функционалните
изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за
приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и
касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да
съдържат;видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им.
В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Разпоредбата на чл.3, ал.1 от посочената наредба задължава всяко лице да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /ФУ/, освен когато плащането се извършва чрез
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи
по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.7, ал.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства лицата по чл.3 са длъжни да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
В тази връзка и съдът кредитира показанията на
разпитаните като свидетели по делото - актосъставител –
Л.Ж. и В.П..От показанията на свидетелите посочени по-
4
горе, Протокол за извършена проверка сер.АА,
№***/02.02.2021г., ведно с описаните приложения-
оригинал; Протокол сер.АА, №***/02.02.2021г., ведно с
описаните приложения - оригинал; Протокол за извършена
проверка сер.АА, №***/06.02.2021г., ведно с описаните
приложения - оригинал; Протокол сер.АА,
№1339625/08.02.2021г., ведно с описаните приложения-
оригинал;
Към момента на проверката в обекта е имало
монтирано, работещо, въведено в експлоатация, свързано
дистанционно с НАП фискално устройство. Проверяваният
обект, представлява търговски обект по смисъла на §1,
т.41 от ДРЗДДС. Според посочената разпоредба „търговски
обект” е всяко място, помещение или съоръжение
/например: маси, сергии и други подобни/ на открито или
под навеси, в или от което се извършват продажби на
стоки или услуги.
В настоящия случай в производството по налагане на
наказанието не са допуснати от админ.наказващия орган
съдопроизводствени правила.
По делото,обаче не се установиха безспорни
доказателства за извършеното нарушение,което както
правилно се сочи от жалбоподателя е само предполагаемо.
Този извод Съдът прави от обстоятелството, че в
процесният ден има отразена продажба в касовият апарат
на артикул „детски обувки“ за сумата от 20.90 лв.
Продажната цена на стоката е била 20.99лв. При
направеното плащане на клиента била издадена и
представена гаранционна карта с печат на „*** ***" ****,
вида на артикула неговата стойност 20,99лв., дата на
покупката и подпис на касиера.
Т.е. не се събраха доказателства,които да оборват
наведените от жалбоподателя твърдения, отразени и в
АУАН-ът ,че при продажба на стоката касова бележка била
издадена, но в нея неправилно вместо сумата от
20.99лв, била отразена 20.90лв. и това се дължи на
техническа грешка.
Това прави нарушението недоказано и е оснавание за
отмяна на НП.
За пълнота следва да се отбележи,че не е налице
твърдяното нарушение на чл.40 от ЗАНН,т.к. проверката ,
видно от Протоколът от 02.02.21г. на /л.22 от делото/,
била извършена от Л.Ж.-старши инспектор приходи и В.П.
5
инспектор приходи,АУАН-ът бил съставен от Ж. и в него
като свидетел била вписана П.. Не е допуснато и
наруение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, нито е следвало
АНО да приложи чл.28 от ЗАНН,т.к. обстоятелството, че не са
извършвани други нарушения на данъчното законодателство и,че се касае за
първо по ред нарушение, не е в състояние да обуслови маловажност на
случая.
При тези фактически констатации, съдът намира, че
търговецът не е извършил нарушение, изразяващо се в
неизпълнение на задължението да издава фискална касова
бележка от фискално устройство /фискален бон/, поради
което неоснователно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Касае се за
не за нарушение, каквото е имал предвид законодателя ,
за да дисциплинира търговците, а техническо такова,
което не е следвало да бъде санкционирано от АНО.
Извършеното се различава съществено от нарушенията
по смисъла на ЗДДС
По делото е направено искане за присъждане на разноски от адв. П.П.
от АК *** и е представен спиък на разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.): „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“, а
според правната норма, отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. Видно
от приложения по делото договор за правна помощ е че адв. П. от ***ска
адвокатска колегия е осъществил правна помощ в настоящото производство
на жалбоподателя *** със седалище и адрес на
управление гр.***, *** представлявано от ***, и е участвал в
съдебното производство по обжалване на НП.
Съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС: „За процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. /какъвто е
настоящият случай/ е в размер на 300 лева.
Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.), съдът намира, че ТД на НАП Велико Търново, следва да бъде
осъдена да заплати на „*** ***“ **** с ЕИК**** сумата от 300,00
лева за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение .
6
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №569913-
F588717/16.03.2021г. на *** ***“ Велико Търново, ЦУ на
НАП упълномощена на АНО съгласно заповед на ИД на НАП №
ЗЦУ -1149/25.08.2020г., с което на *** представляващ
„*** ***“ **** с ЕИК**** със седалище и адрес на
управление гр.***, *** за нарушение на чл.25 ал.1, т.1
от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ му е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер
на 700 лева, на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС, вр. чл.
118 ал.4 от ЗДДС.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с
8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС ОСЪЖДА ТД на НАП
Велико Търново да ЗАПЛАТИ на *** със седалище и адрес
на управление гр.***, *** представлявано от *** сумата от
300,00 лева, представляваща направените от негова страна разноски за
адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните през
Административен съд – ***.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7