НЕПРИСЪСТВЕНО
РЕШЕНИЕ
№ 4601/15.11.2018г.
Гр.Варна,15.11.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание проведено на девети ноември, през две хиляди и осемнадесета година
в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 3941 по
описа за 2018 год., ХLII – ри състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от Ю.С.Г.,
гражданин на *, роден на *** г., с адрес: ***, чрез процесуалният му
представител – адвокат от АК Варна – Х.Р., със съдебен адрес:***, срещу А. Н. К. Л.“ (*), малтийско дружество
със седалище и адрес на управление *** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 242, ал. 1 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумата от 10 269,00 щатски долара – главница; 405,57 щатски долара – лихва
или общо 10 674,57 щатски долара (претендирани
като неизплатено брутно трудово възнаграждение на ищеца ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – предявена на 19.03.2018 г.). Отправеното до съда искане, съобразно исковата и уточнителна молба е ответното дружество да бъде осъдено да
заплати на ищеца следните парични вземания: 10 269,99 (десет хиляди двеста
шестдесет и девет) щатски долара; 405,57 (четиристотин и пет и петдесет и
седем) щатски долара - лихва за забавено плащане върху главницата, начислена от
датата на всеки падеж до датата на завеждане на иска – 19.03.2018 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на вземанията на основание чл.127, т. 2 КТ вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Претендирания
общ сбор на искови суми, сочи ищецът в исковата си молба се формирал по следния
начин: неплатени трудови
възнаграждения,ведно със обезщетенията за забава, начислени върху неплатените
главници, считано от падежа – първия работен ден, следващ месеца, за който е
дължимо трудовото възнаграждение – до датата на предявяване на исковата молба –
предявена на 19.03.2018 г. /като падежът на задълженията е конкретно посочен на
страница трета и четвърта от исковата молба/ : За м.май 2017 год. - 984,00
щатски долара – неплатено трудово възнаграждение, както и обезщетение за забава
върху тази главница, считано от 01.06.2017 г. до 19.03.2018г. в размер на 78,88 щатски долара;За м. юни 2017 г. – 800,00 щатски долара – неплатено
трудово възнаграждение, както и обезщетение за забава върху тази главница,
считано от 02.07.2017 г. до 19.03.2018 г. в размер на 57,23 щатски долара;За м.
юли 2017 г. -1010,00 щатски
долара –неплатено трудово възнаграждение, както и обезщетение за забава върху
тази главница считано от 01.08.2017 г. до 19.03.2018 г. в размер на 63,81 щатски долара;За м.август 2017 г. - 1002,00 щатски
долара – неплатено трудово възнаграждение, както и обезщетение за забава върху
тази главница, считано от 01.09.2017 г.до 19.03.2018 г. в размер на 54,66 щатски долара;За м. септември 2017 г. – 996,00 щатски
долара – неплатено трудово възнаграждение, както и обезщетение за забава върху
тази главница, считано от 02.10.2017 г. до 19.03.2018 г. в размер на 45,74 щатски долара; За м.октомври 2017 г. – 1047,00 щатски
долара –неплатено трудово възнаграждение, както и обезщетение за забава върху
тази главница, считано от 01.11.2017 г. до 19.03.2018 г. в размер на 39,34 щатски долара. За
м.ноември 2017 г. – 950,00 щатски долара – неплатено
трудово възнаграждение, както и обезщетение за забава върху тази главница,
считано от 01.12.2017 г. до 19.03.2018г. в размер на 27,76 щатски долара. За
м.декември 2017 г. – 1065,00 щатски долара – непратено
трудово възнаграждение, както и обезщетение за забава върху тази главница,
считано от 02.01.2018 г. до 19.03.2018 г. в размер на 21,64 щатски долара За м.
януари 2018 г. – 1065,00 щатски
долара – неплатено трудово възнаграждение, както и обезщетение за забава върху
тази главница, считано от 01.02.2018 г. до 19.03.2018 г. в размер на 12,75 щатски долара. За м.февруари 2018 г. – 900,00 щатски долара – неплатено
трудово възнаграждение, както и обезщетение за забава върху тази главница,
считано от 01.03.2018 год. до 19.03.2018 г. в размер на 3,76 щатски долара.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Ищецът Ю.Г. релевира, че е престирал труд на м/к „*“, *-
кораб за насипни товари, плаващ под флага на Кипър на длъжност „камериер” по
силата на сключен с ответника трудов договор от 03.04.2017г. Трудовият договор
е бил сключен от ответника в качеството му на корабособственик,
чрез корабен мениджър „*“ С.А, с което дружество на 28.08.2014г. е сключен
договор за управление на кораба. Твърди се, че съгласно чл. 6 от договора за
корабно менажиране, §1, т.7 от Наредбата за трудовите
и други правоотношения с моряците на кораби под български флаг и чл. 225а, ал.1
КТК, при сключване на договора, корабният мениджър действал от името и за
сметка на корабособственика, което правело последният
работодател на ищеца. Посочва, че съгласно чл. IIj от
Морската трудова конвенция поетите от корабния мениджър задължения за плащане
на заплати настъпват директно за корабособственика.
Договореното трудово възнаграждение на
ищеца, сочи същият в исковата си молба било в размер на 900 щ.д. бруто. В
периода 03.04.2017г. до 15.03.2018г. /датата посочена като дата на депозиране
на исковата молба –при уточнението, че исковата молба е заведена на 19-ти а не
на 15-ти март/ ищецът релевира, че е престирал труд, възнаграждението за който труд в размер на
исковата сума не му било платено. Падежът, на който следвало да се извършва
плащането на месечното възнаграждение, изрично сочи ищецът, бил първият работен
ден на следващия месец. При тези твърдения ищецът счита,че ответникът –
работодател бил изпаднал в забава, поради което и му дължал обезщетение в размера
на законната лихва, считано от падежа на всяко дължимо месечно възнаграждение
до датата на подаване на исковата молба. Искането е за уважаване на предявените
искове и присъждане на сторените разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
В откритото съдебно заседание от дата 09.11.2018г.и ищецът и
ответното дружество, редовно призовани – не изпращат представители.Преди
провеждане на открито съдебно заседание,ищецът чрез процесуалният си
представител е депозирал писмена молба с вх.рег. № 72697/06.11.2018 г., в която е обективирал искане ВРС да се произнесе с Решение по
същество на спора съгласно чл.238 от ГПК.
Видно от протокола от
проведеното открито съдебно заседание, настоящият съдебен състав е приел, че са
налице основанията за уважаване на искането на ищеца, поради което е и
прекратено съдебното дирене .
Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно
заседание, без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че
предявеният иск вероятно е основателен, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде
постановено неприсъствено решение, като искът бъде уважен изцяло .
На основание чл.
78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
от него съдебно-деловодни разноски, за които са представени доказателства.
Съгласно списъка по чл.80 ГПК, приобщен на лист 82 –ри от делото ищцовата
страна претендира възстановяване на следните разноски:За заплатен адвокатски
хонорар 324,00 щатски долара, съгласно Договор №318875/20.07.2018 г. и 36,00
щатски долара, съгласно договор № 345849 /01.10.2018г. – или общо 360,00 щатски
долара (триста и шестдесет щатски долара ). Приобщеният по делото
списък по чл. 80 ГПК кореспондира напълно с писмените доказателствата по
делото,като удостоверява точно по размер и основание претендираните
от ищеца разноски.С оглед горното и съдът присъжда съгласно чл. 78,ал.1 ГПК в полза на ищеца именно сумата от общо 360,00 лева – съдебно
деловодни разноски за процесуално представителство от един адвокат, пред
настоящата инстанция.
При този изход
на спора,съдът следва да приложи нормата на чл. 78, ал.6 ГПК като възложи в
тежест на ответника – работодател дължимите се държавни такси по предявените
искове ,с оглед размерите на главния и акцесорния
осъдителни искове .Видно от петитума на иска размерът на главни иск е от 10 269,00
щатски долара а на акцесорния 405,57 щатски долара.
При така посечената валута, съдът посредством фиксинга на БНБ към деня на
произнасянето си ( 1 USD =
1.73144 ВGN )установи, че левовата
равностойност на валутата възлиза съответно на 17 780,16 лева и 702,22 лева.При тези цени на исковете, съдът след като
съобрази ,че държавната такса по един иск е равна на четири процента от цената,
но не по-малко от 50 лева, пресметна че сборът от дължимите се държавни такси
по двата иска 711,21лева + 50,00 лева ,
възлиза на общо 761,21 лева .Отделно от
тази такса, съдът следва да възложи в тежест на ответното дружество съгласно
нормата на чл. 78, ал.6 ГПК и чл. 83 ал.1 т.1 ГПК и сумата от 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист, т.к. по делото ищецът е ех lege освободен
от плащане на държавни такси.
Отделно от
всичко изложено по-горе, съдът следва да приложи и императивната разпоредба на
чл. 242,ал.1 ГПК като постанови предварително изпълнение на съдебния акт в
частта в която ответникът –работодател е осъден да заплати на ищеца всички
парични вземания,произтичащи от трудовото му право отношение с
ответника-работодател.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.238 от ГПК, вр.
чл.239 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А. Н. К. Л.“ (*), малтийско дружество със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Ю.С.Г., гражданин на *, роден на *** г., с адрес: *** следните парични вземания,дължими за периода м. май 2017 г. –
месец февруари 2018 г.: СУМАТА от 10 269,00 щатски долара (десет
хиляди двеста шестдесет и девет щатски долара); неплатени трудови възнаграждения; СУМАТА от 405,57 щатски долара
(четиристотин и пет щатски долара и петдесет и седем цента ) - лихви за забавено плащане начислени
върху неплатените главници, считано от падежа – първия работен ден, следващ
месеца, за който е дължимо трудовото възнаграждение – до датата на предявяване на исковата молба – предявена на
19.03.2018 г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска –19.03.2018
год., до окончателното изплащане на вземанията, на основание чл. 242,вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86,ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА „А. Н. К. Л.“ (*), малтийско дружество със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Ю.С.Г.,
гражданин на *, роден на *** г., с адрес: *** СУМАТА
от ОБЩО 360,00 щатски долара (триста и шестдесет щатски
долара ) сторените
от ищцовата страна съдебно - деловодни разноски в исковото производство,
пред настоящата съдебна инстанция за адвокатско възнаграждение на един адвокат,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА „А. Н. К.
Л.“ (*), малтийско
дружество със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на РАЙОНЕН
СЪД ВАРНА СУМАТА от ОБЩО 761,21 лева ( седемстотин
шестдесет и един лева и двадесет и една стотинки ) – дължима държавна такса по предявените обективно
кумулативно съединени осъдителни искове , както
и СУМАТА от 5,00 лева ( пет лева ) – дължима държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК .
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242,ал.1 ГПК предварително изпълнение
на Решението в частта за присъдените трудови възнаграждения ведно с лихвите за
забавено изпълнение и законната лихва .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :