№ 77
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело №
20211100510716 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20147221 от 28.06.2021 г., постановено по гр. д. № 69919/2018 г. по
описа на СРС, 60 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.
Р. Д., Л. Г. Д. и Р. Г. Д., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Р. Д., Л. Г. Д. и Р. Г. Д. дължат на „Т.С.“ ЕАД, в
условията на разделна отговорност, сума в общ размер на 1463,02 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода 01.05.2015 г. до
30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 11.07.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата
сума, както и сумата от 57,74 лв. – законна лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до
27.06.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 24.07.2018 г. по ч.гр.д. № 45625 по описа на СРС, 60 състав, при следните квоти:
Д. Р. Д. - 4/6 част, а именно: сумата от 975,35 лв., представляваща стойността на
доставената топлинна енергия пред периода 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. до
топлоснабден имот: апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен
номер № 191545, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 11.07.2018 г. до окончателното изплащане
на дължимата сума; сумата от 38,49 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 15.09.2017 г. до 27.06.2018 г.;
Л. Г. Д. – 1/6 част, а именно: сумата от 243,84 лв., представляваща стойността на
доставената топлинна енергия пред периода 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. до
топлоснабден имот: апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен
номер № 191545, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 11.07.2018 г. до окончателното изплащане
на дължимата сума; сумата от 9,62 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 15.09.2017 г. до 27.06.2018 г.;
Р. Г. Д. – 1/6 част, а именно: сумата от 243,84 лв., представляваща стойността на
доставената топлинна енергия пред периода 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. до
1
топлоснабден имот: апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен
номер № 191545, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 11.07.2018 г. до окончателното изплащане
на дължимата сума; сумата от 9,62 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 15.09.2017 г. до 27.06.2018 г.
Със същото решение са отхвърлени исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Д. Р. Д., Л. Г. Д. и Р. Г. Д.
дължат на „Т.С.“ ЕАД сумите, както следва:
Д. Р. Д. за разликата над 975,35 лв. до пълния предявен размер от 1579,24 лв. и за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., както и за разликата над 38,49 лв. до пълния
предявен размер от 295,92 лв. и за периода от 16.09.2015 г. до 14.09.2017 г.
Л. Г. Д. за разликата над 243,84 лв. до пълния предявен размер от 394,81 лв. и за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., както и за разликата над 9,62 лв. до пълния
предявен размер от 73,98 лв. и за периода от 16.09.2015 г. до 14.09.2017 г.
Р. Г. Д. за разликата над 243,84 лв. до пълния предявен размер от 394,81 лв. и за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., както и за разликата над 9,62 лв. до пълния
предявен размер от 73,98 лв. и за периода от 16.09.2015 г. до 14.09.2017 г.
Срещу постановеното решение в частта, в която са уважени предявените искове, е
подадена въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство Д. Р. Д., Л.
Г. Д. и Р. Г. Д.. В жалбата се излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е
неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Твърди се, че ответниците нямат качеството на потребители на топлинна енергия. По
делото не са ангажирани доказателства, които да доказват наличието на облигационна
връзка между ответниците и топлопреносното дружество. Поддържа се, че в производството
през СРС ищецът не е доказал реално доставена и използвана топлинна енергия за
процесния имот.Сочи се още, че за процесния период ответниците не дължат обезщетение за
забава, тъй като по делото не са ангажирани доказателства относно датата на публикуване
на сумите в сайта на дружеството, поради което не е установено изпадането им в забава. По
тези съображения е отправено искане до въззивния съд да отмени решението в обжалваната
част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират се
сторените пред двете инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД, с който същата се оспорва като
неоснователна. Поддържа се, че исковете са доказани по основание и размер, поради което е
отправено искане до въззивния за потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за въззивното производство, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.“ ООД не е изразило становище по
въззивната жалба.
Първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените от
„Т.С.“ ЕАД срещу Д. Р. Д., Л. Г. Д. и Р. Г. Д. искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По същество на спора с оглед наведените доводи във въззивната жалба за
неправилност на решението, съдът намира следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
2
тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на
което е предоставил на ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния
период и на претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за
заплащане на продажната цена. В тежест на ответниците (при установяване на посочените
обстоятелства) е да установят по делото погасяване на задълженията си към ищеца. С оглед
възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и
наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на
давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ( приложима редакция след 15.05.2015 г.)
„клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния случай по делото е представен договор за дарение, обективиран в
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 83, том IV, рег. № 17425, дело 637/2017 г.,
по силата на който Д. Р. Д., като собственик на 4/6 ид.ч. и Р. Г. Д., като собственик на ¼
ид.ч. са дарили на Л. Г. Д., дъщеря на първия дарител и сестра на втория дарител, общо
притежаваните от тях 5/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, като дарителя Д. Р. Д. е
запазила правото на ползване до края на живота си по отношение на същия. В нотариалният
акт е изрично записано, че дарената Л. Г. Д. е съсобственик на процесния имот, заедно с Д.
Д. и Р. Д., като последните двама притежават съответно по 4/6 ид. ч. и ¼ ид. ч., както и че
дарената е дъщеря на първия дарител и сестра на втория. Ето защо противно на
възраженията, поддържани от ответниците в производството за липса на пасивна
процесуална легитимация по предявения иск, въззивният съд при извършване на собствена
преценка на събраните в хода на съдебното дирене пред първа инстанция доказателствен
материал, намира, че по делото е установено, че през процесния период ответниците са били
собственици на тобплоснабдения имот: апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж.к. ****,
при следните квоти: Д. Д. – 4/6 ид.ч., Л. Д. – ¼ ид.ч. и Р. Д. – ¼ ид.ч.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
3
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на първоинстанционното производство са
приети протокол от проведено на 21.05.2001 г. общо събрание на етажните собственици, на
което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“ с СД „Т.“ и приложен към него списък (в който под № 6 фигурира
ответницата Д. Д.), с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да
ги представлява пред топлинния счетоводител, договор № 28/09.05.2001 г., с който етажната
собственост на процесната сграда е възложила на„Т.“ ООД да извършва дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и
договор от 02.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Т.“ ООД.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по
отношение на процесния имот.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, пред първата инстанция е изслушано заключение на съдебно-
техническа експертиза, която настоящият съдебен състав след преценка по реда на чл. 202
ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена. Съгласно същото
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар.
общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията с отчитат ежемесечно.
Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „Т.“ ООД. Вещото
лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има монтирани
четири отоплителни тела и съответно четири топлоразпределители, както и 1 бр.
демонтирано отоплително тяло, ползва се топла вода и има два водомера за отчитането й.
През процесния период топлинната енергия за отопление на имот е извършвана на база
отчет на показанията на четирите броя индивидуални разпределители за разход на
отопление. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база
отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с
кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 198 куб. м. През
процесния период общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско
измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две
календарни години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на
техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани
юридически лица. Установява се, че редовно са отчитани технологични разходи за сметка на
ищеца. Вещото лице е посочило, че при извършване на главния отчет при осигурен достъп,
са отчетени нулеви показатели на индивидуалния разпределител върху един от четирите
отоплителни тела за трите отчетни периоди, а общата сума на потребена топлинна енергия
по прогнозни стойности е 2176,67 лв., от която: 1219,79 лв. – отопление на имота и отдадена
сградна инсталация, и 956,88 лв. – битово и горещо водоснабдяване. Съгласно заключението
на вещото лице размерът на непогасената главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. възлиза на сумата от 2414,68 лв., след отчитане на
разликата между прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по
изравнителни сметки.
От изготвеното и прието в хода на съдебното дирене пред първа инстанция по делото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема като компетентно
изготвено, се установява, че от абоната има извършено плащане в размер на 112,21 лв.,
което било осчетоводено от ищеца за погасяване на задължение за периода от м.07.2014 г.
до м. 04.2015 г. по обща фактура от 31.07.2015 г.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че дължимата сума за
доставена топлинна енергия възлиза на сумата от 2302,47 лв.
Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд
за погасяване по давност на процесното вземане за периода от м.05.2014 г. до м.04.2015 г.
включително.
4
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело №
3/2011 г., ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция
към 12.03.2014 г.) клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
топлопреносното предприятие. Публикуването на месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 (в
която се отразява и стойността на услугата дялово разпределение – чл. 36, ал. 2 от Общите
условия по отношение на заплащането на услугата дялово разпределение), представлява по
своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
(поканата) за изпълнение. Тъй като правото на иск в случая зависи от волята му,
законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на задълженията,
защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването на правото. В този
смисъл, задълженията за месечни вноски (прогнозни или равни) възникват след изтичането
на съответния месец, през който е доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда
вземане за месечна вноска, респ. задължението за заплащане на цената на услугата дялово
разпределение – след нейното осъществяване (изготвянето на индивидуалната справка за
отопление и топла вода).
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 11.07.2018 г. Предвид приложимост на специалната 3-
годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички
задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 11.07.2015 г. Въз основа на вменената по
чл. 162 ГПК компетентност на съда за определяне размера на основателната част от иска и с
помощта на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, в която е
посочен размерът на вземането за всеки месец, обхванат от исковия период, съдът намира,
че сумата за непогасената по давност главница за доставена топлинна енергия възлиза на
сумата от 1463,02 лв. Следователно искът за главница за доставена топлинна енергия е
5
основателен за сумата от 1463,02 лв., дължима за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017г.,
или ответниците, съобразно квотите си в съсобствеността дължат както следва: Д. Д. сумата
от 975,35 лв., Л. Д. - сумата от 243,84 лв., и Р. Д. – сумата от 243,84 лв., както правилно е
определил първоинстанционния съд.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия, въззивният съд приема следното:
За част от исковия период – от м. 05. 2014 г. до м. 08. 2016 г., включително, са
действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, в сила от 12.03.2014 г. Според чл. 32, ал. 1 от същите
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа
на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата-етажна
собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребенето количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до
възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача. Ищецът обаче не представя
доказателство за публикуването на общата фактура от 31.07.2015 г. и обща фактура от
31.07.2016 г., на интернет страницата си. С оглед последното съдът приема, че без
доказателства в изложения смисъл забава за длъжника в заплащане на установената
главница за периода от м.05.2014 г. до м.08.2016 г. не е налице.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. В случая според заключението на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за отоплителния период 01.05.2015 г. до
30.04.2017 г. лихвата за забава е в размер на 57,74 лв.
6
Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за погасяване на
главницата, когато главното вземане е погасено по давност – арг. от чл. 119 ЗЗД. В случая,
вземането за лихва, дължима за главницата, начислена от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. не е
обхваната от погасителната давност.
С оглед изложеното искът е основателен за сумата от 57,74 лв. и за периода от
16.09.2015 г. до 14.09.2017 г., или съобразно квотите си в собствеността ответниците дължат
сумите, както следва: Д. Д. – 38,49 лв., Л. Д. – 9,62 лв. и Р. Д. – 9,69 лв.
С оглед изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции решение № 20147221 от 28.06.2021 г., постановено по гр. д. № 69919/2018 г. по
описа на СРС, 60 състав, следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна
„Т.С.“ ЕАД има право на направените в производството разноски. Същата още в отговора на
въззивната жалба е заявила своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 23, т. 1 НЗПП, съдът
намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, на визиваемата страна следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20147221 от 28.06.2021 г., постановено по гр. д. №
69919/2018 г. по описа на СРС, 60 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Д. Р. Д., ЕГН **********, чрез адв. Р., със съдебен адрес: гр. София, ж.к.
****, офис на партерен етаж, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 66,67 лв. –
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Л. Г. Д., ЕГН **********, чрез адв. Р., със съдебен адрес: гр. София, ж.к.
****, офис на партерен етаж, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 16,67 лв. –
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Р. Г. Д., ЕГН **********, чрез адв. Р., със съдебен адрес: гр. София, ж.к.
****, офис на партерен етаж, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 16,67 лв. –
разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „Т.“ ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8