О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 25.05.2021г.
град Стара Загора
Старозагорският
административен съд,
V състав, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар и с
участието
на прокурора
като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 197 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба
на Н.А. ***, подадена чрез пълномощника му адв. А.Т. от САК, против отказ,
обективиран в Отговор рег. № 159/ 07.01.2021г. на Рапорт № Р-9/ 05.01.2021г. на
Заместник командира на Военно формирование 26030 – Безмер, за изплащане на
транспорти разходи за гориво при ежедневно пътуване с лично моторно превозно
средство от населеното място по местоживеене до населеното място по месторабота/
местослужене. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
отказ, по съображения за неговата необоснованост; за постановяването му при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в
нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Направено е искане
за отмяна на обжалвания отказ, като бъде задължен Командирът на Военно
формирование 26030 – Безмер, да издаде административен акт, с който да бъде
позволено на Н.А. да получи дължимото заплащане на направените транспортни
разходи през м. декември 2020г. съгласно действащата вътрешноведомствена
уредба.
Делото е изпратено по подсъдност с
Определение № 177 от 24.03.2021г., постановено по адм. дело № 106/ 2021г. по
описа на Административен съд – Ямбол.
Ответникът по жалбата – Командир на
Военно формирование 26030 – Безмер, не е представил становище по жалбата.
Въз основа на приложените по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № ПС-29 от 16.03.2020г. на
Министъра на отбраната на РБългария, на основание чл. 31, ал.1 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България, чл.34, ал.1 от
Постановление на МС № 381 от 30.12.2019г. за изпълнението на държавния бюджет
на Република България за 2020г. и чл.102 от Колективния трудов договор, обявен
с МЗ № ОХ-1149/ 27.12.2019г., е разпоредено транспортни разходи от местоживеене
до месторабота/ местослужене и обратно да се изплащат на военнослужещите и
цивилните служители от МО, структурите, пряко подчинени на Министъра на
отбраната и Българската армия и др., които живеят в населени места, различни от
населените места по местоработата/ местослуженето им съгласно ежегоден списък.
Със заповедта са определени условията, при които се изплащат транспортните
разходи, необходимите документи за удостоверяване на релевантните
обстоятелства, реда за определяне на правоимащите лица, за изплащането и
размера на изплащаните транспортни разходи и т.н.
Съгласно Протокол № 296 от
23.06.2020г. на Комисията, назначена със Заповед № РД-431/ 02.06.2020г. на
Командира на Военно формирование 26030, за изготвяне на списък на
военнослужещите и цивилните служители от военното формирование, които живеят в
населени места различни от населеното място по месторабота/ местослужене,
Комисията е приела, че във Военно формирование 26030 – Безмер за 2020г. има
нает фирмен транспорт след обществена поръчка, осигуряващ пристигането/тръгването
по време съответстващо на установеното за военното формирование работно време.
Прието е и че не са налице четирите изисквания по т.1 от Заповед № ПС-29 от 16.03.2020г.
на Министъра на отбраната на РБългария, поради което и Комисията не изготвя
списък на военнослужещите и цивилните служители от ВФ 2603, които живеят в населени места, различни
от населеното място по месторабота/ местослужене.
С Рапорт № Р-9/ 05.01.2021г., подаден
от старшина М.А., с приложени към него документи и информация, е направено
искане да бъде включена в списъка на военнослужещите и цивилните служители, на
които ще бъдат изплатени транспортните разходи при използване на лично МПС.
С оспорения в настоящото съдебно
производство Отговор рег. № 159/ 07.01.2021г. на Рапорт № Р-9/ 05.01.2021г. на Заместник
командира на Военно формирование 26030 – Безмер, е посочено, че Комисията,
назначена със Заповед № РД-431/ 02.06.2020г. на Командира на Военно
формирование 26030 – Безмер, е преценила, че не са налице четирите изисквания
на т.1 от Заповед № ПС-29/ 16.03.2020г. на Министъра на отбраната и Заповед №
РД-272/ 22.04.2020г. на Командира на ВВС, поради което не се изготвя списък на
военнослужещите и цивилните служители от военното формирование, които живеят в
населени места, различни от населеното място по месторабота/ местослужене за
2020г. Посочено е, че във Военно формирование 26030 има организиран транспорт
за 2020г. съгласно МЗ № ОХ-881/ 23.11.2011г., като Комисията счита, че при
действащите към момента заповеди, без допълнително разрешение от ВВС/ МО няма
военнослужещ/цивилен служител от военното формирование, на когото могат да му
бъдат изплатени транспорти разходи за гориво при ежедневно пътуване с ЛМПС от
населеното място по местоживеене до населеното място по месторабота/
местослужене.
Капитан Н.А. е подал жалба до
Командира на Военновъздушните сили на РБългария относно неизплащането на
транспортни разходи от местоживеене до месторабота/ местослужене и обратно за
м. декември 2020г. С писмо рег. № 400-1393 от 20.02.2021г. на Командира на
Военновъздушните сили на РБългария, капитан А. е информиран, че
обстоятелствата, свързани с правото на изплащане на транспортни разходи при
използване на лично моторно превозно средство, се установяват от Комисия,
назначена от командирите на военните формирования от Българската армия, като
Командирът на ВФ 26030, в качеството си на ръководител на тази структура,
разполага с оперативна самостоятелност да определя правоимащите по Заповед №
ПС-29 от 16.03.2020г. на Министъра на отбраната на РБългария. Отделно от това е
посочено, че възможността за изплащане на транспортни разходи през 2020г. е
изчерпан, поради изтичането на срока на действие на Заповед № ПС-29 от 16.03.2020г.
и липсата на издаден административен акт относно условията и реда за изплащане
на транспортни разходи от местоживеене до месторабота/ местослужене и обратно
за 2021г., като няма и издадена заповед на Командира на Военно формирование
26030 и утвърден списък на лицата, имащи право да им се изплащат транспортни
разходи за 2020г. и възможността за това е изчерпана с приключването на
календарната година.
Съдът намира, че оспорването
на отказ, обективиран в Отговор рег. № 159/ 07.01.2021г. на Заместник командира
на Военно формирование 26030 – Безмер, е процесуално недопустимо, по следните
съображения:
Правото на жалба възниква и може да
бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които
обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези
процесуални предпоставки /по аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК/,
от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно, е наличието на
акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност по реда на
АПК.
Обективираният в Отговор рег. № 159/
07.01.2021г. на Заместник командира на Военно формирование 26030 – Безмер отказ
за изплащане на транспорти разходи за гориво при ежедневно пътуване с ЛМПС от
населеното място по местоживеене до населеното място по месторабота/
местослужене, по своята правна същност не представлява индивидуален административен
акт по см. на чл.21 от АПК. Правото на военнослужещите и на цивилните служители
на Министерство на отбраната за изплащане на транспортни разходи от
местоживеене до месторабота/ местослужене и обратно, е регламентирано в Колективния
трудов договор, сключен на 27.12.2019г. между Министерството на отбраната и
Федерацията на независимите синдикати от отбраната "Българска армия"
към КНСБ и Националния синдикат "Отбрана" към КТ
"Подкрепа", обявен с МЗ № ОХ-1149/ 27.12.2019г., на който именно КТД
се основава и Заповед № ПС-29 от 16.03.2020г. на Министъра на отбраната на
РБългария за изплащане на транспортните разходи на военнослужещите. Съгласно
чл.102 от посочения КТД, работодателят се задължава при нормативна възможност
да извършва разходи в полза на цивилните служители за пътуване по ред и при
условия, определени с акт на министъра на отбраната, както следва: в границите
на населеното място, когато това произтича от характера на трудовата им дейност
и 2. от местоживеенето до местоработата и обратно, когато те се намират в
различни населени места – за лица със специалност и квалификация, изискващи се
за съответната длъжност. Въз основа на трудовите задължения, определени с
длъжностните характеристики, работодателят утвърждава след консултации със синдикатите
списък на длъжностите и на лицата, които имат право на транспортни разноски по
ал. 1. Съгласно § 9 от ПЗР на КТД, споровете относно неизпълнението на клаузи
от КТД се уреждат съгласно чл. 59
и чл. 60 от КТ
и глава
осемнадесета от КТ. Следователно спорът относно наличието на
основание жалбоподателят да бъде включен в списък на военнослужещите и
цивилните служители от Военно формирование 26030 – Безмер, с право на изплащане
на транспорти разходи за гориво при ежедневно пътуване с ЛМПС от населеното
място по местоживеене до населеното място по месторабота/ местослужене, се
свързва с изпълнението на КТД, което определя този спор като гражданскоправен
/трудово-правен/, а не като административно-правен. В този смисъл нито
невключването на капитан Н.А. в списък на военнослужещите и цивилните служители
от ВФ 2603, с право на изплащане на транспорти разходи за гориво при ежедневно
пътуване с ЛМПС от населеното място по местоживеене до населеното място по
месторабота/ местослужене, нито отказа за изплащане на такива разходи за м.
декември 2020г. на военнослужещия, се свързват с административна по своя
характер дейност, подлежаща на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност
по реда на АПК. Противно на поддържаното от жалбоподателя, заповедите, издавани
от командирите на военните формирования за изплащане на транспортни разходи,
съгласно т.8 от Заповед № ПС-29 от 16.03.2020г. на Министъра на отбраната на
РБългария, не представляват индивидуални административни, а вътрешно-служебни
актове, поради което неиздаването на заповедта няма характер на отказ за
издаване на индивидуален административен акт. Ето защо възникналият спор
относно дължимостта на изплащане на транспортни разходи за гориво на
военнослужещия, следва да се реши по реда на ГПК, съгласно чл.360, ал.1 във вр.
с чл.357, ал.1 от КТ.
Отделно от това обжалваният отказ за
изплащане на транспорти разходи за гориво при ежедневно пътуване с ЛМПС от
населеното място по местоживеене до населеното място по месторабота/
местослужене, обективиран в Отговор рег. № 159/ 07.01.2021г. на Заместник
командира на Военно формирование 26030 – Безмер, е във връзка с Рапорт №
Р-9/ 05.01.2021г., подаден от старшина М.А., с искане да бъде включена в
списъка на военнослужещите и цивилните служители, на които ще бъдат изплатени
транспортни разходи при използване на лично МПС. В този смисъл оспореният акт
не обективира отказ по отношение на заявено от жалбоподателя - капитан Н.А.
право на изплащане на транспортни разходи и следователно не засяга пряко и
непосредствено негативно правната сфера на жалбоподателя и негови права и
законни интереси.
С оглед на гореизложеното
съдът приема, че оспорването на отказ, обективиран в Отговор рег. № 159/
07.01.2021г. на Заместник командира на Военно формирование 26030 – Безмер, като
направено против акт, неподлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, е процесуално недопустимо,
поради което следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по
делото – прекратено.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.159, т.1 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Н.А. ***, против отказ, обективиран в Отговор рег. № 159/ 07.01.2021г. на Заместник
командира на Военно формирование 26030 – Безмер, за изплащане на транспорти
разходи за гориво при ежедневно пътуване с ЛМПС от населеното място по
местоживеене до населеното място по месторабота/ местослужене, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 197/ 2021г. по описа на Административен съд –
Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото
съобщаване.
СЪДИЯ: