МОТИВИ към НОХД
№1539/2009 г.:
Обвинението е против
подсъдимия М.И.Т. *** за
престъпления по чл.216, ал.1 от НК и по чл.170, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвинява за това, че на
28.07.2009 г. около 00:30 часа в гр.В., чрез използване на техническо средство-
метален лост „щанга” е влязъл в чуждо жилище собственост на Я. П. Д. от гр. В.,
като деянието е извършено нощем-престъпление по чл.170, ал.2 от НК.
Против
подсъдимия е повдигнато обвинение и за това, че на 28.07.2009 г. в гр.В., обл.
Пазарджик, е повредил противозаконно чужди движими вещи на обща стойност 125,46
лева, собственост на Я. П. Д. от гр.В. – престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
При проведеното съкратено съдебно следствие
по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимият М.Т. прави самопризнание
съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, като се съгласява да не
се събират доказателства за тези факти.
Районният съд обсъди събраните по делото
гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във
връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:
На 27.07.2009 г.,
вечерта подсъдимият М.Т. ***. Около 21.00 часа отишъл в
центъра града, в кафене, където употребил алкохол. Докато консумирал решил да
отиде до къщата на Я. Д., който му е братовчед и с
когото заедно
работили в Р. петнадесет години. Знаел, че
Д. е в Р., но решил да отиде по
необясними и за него причини. След полунощ около 00.30 ч. на 28.07.2009 г. подсъдимият
Т. взел
инструменти от дома си - метална щанга и отишъл до къщата на Д.. Разбил
входната врата и две врати на втория етаж и останал в къщата. Както
бил горе в къщата чул, че идва полиция.
Органите на реда били сигнализрани по рано от свидетеля Ангел Д., който
стопанисвал имота на Я. Д.. Подсъдимият Т. се
скрил в гардероба в стая на вторият етаж. Когато полицаите го открили,
подсъдимят държал в ръката си металната щанга, тип ”Кози крак”, с която
повредил вратите. След това го отвели в РУ
гр.С., където бил задържан за
24 часа.
Видно от
заключението на оценъчната експертиза, която съдът кредитира като компетентно пълно изготвена, общата стойност на повредените вещи по пазарни цени с приспаднато съответното
овехтяване, към датата на
извършване на престъплението е 152,46 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата събрани на
досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3
от НПК, а именно показанията на свидетелите
С. Г., А.Д., заключението на оценъчната експертиза, както и писмените
доказателства приложени по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият М.И.Т. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците престъпния състав на чл.170,
ал.2 във връзка с ал.1 от НК, като на 28.07.2009 г. около
00:30 часа в гр.В., чрез използване на техническо средство- метален лост
„щанга” е влязъл в чуждо жилище собственост на Я. П. Д. от гр. В., като
деянието е извършено нощем.
В
случая е налице
обективният елемент на състава на престъплението по чл.170, ал.2, пр.1 от НК, тъй като подсъдимият е
влязъл в жилището на Я. Д. нощем, като това е станало по един от
начините, посочени в чл.170, ал.1 от НК, а
именно като е употребил сила, разбивайки входната врата с помощта на метална
щанга.
Субективният
елемент на състава на престъплението
е обективиран
със съзнанието у дееца, че нарушава неприкосновеността на
жилището, в което е влязъл нощем по начина, посочени в чл.170,
ал.1, пр.1 от НК. По този начин подсъдимият е действал
при пряк умисъл, като е съзнавал всички обективни и субективни признаци на
състава на престъплението.
С
действията си, с оглед на събраните доказателства, подсъдимият М.И.Т. е осъществил, както от
обективна, така и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.216,
ал.1 от НК, като на 28.07.2009 г. в гр.В. е повредил противозаконно чужди
движими вещи на обща стойност 125,46 лева, собственост на Я. П. Д. от гр.В..
Възражението
на защитника на подсъдимия, че с оглед ниската стойност на причинените вреди,
деянието следва да се квалифицира в смисъла на чл.216, ал.4 от НК, като
маловажен случай съдът счита за неоснователно.
В
този ред на мисли, съдът взе предвид определението за маловажен случай посочено
в чл.93, т.9 от НК.
Вярно
е, че стойността на предмета на престъплението е ниска, под минимума на три минимални работни
заплати, но за
да се определи дали повреждането е маловажен случай, трябва да преценяват
не само стойността на причинените от деянието щети и липсата или незначителността
на вредните последици, но и всички обстоятелства, които характеризират
деянието и дееца. В тази връзка с оглед начина на извършване, чрез
демонстративно агресивно поведение на дееца, нощно време, под въздействие на
алкохол и без основателен мотив, с грубо незачитане на обществения ред и
личната собственост, съдът прие, че престъплението не е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид и не може да се квалифицира, като маловажен случай по смисъла на
чл.216, ал.4 от НК.Следва да се отбележи и обстоятелството, че макар и невисока
стойността на вредите не е възстановена. Освен това следва да се отчете и
сравнително високата обществената опасност на дееца, същият е извършил деянието
в реална съвкупност с друго престъпление. За обществената опасност на дееца
говорят и предишните три осъждания, за които макар и да е реабилитиран, сочат
на негативни характеристични данни.
Подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е имал представа за всички
обективни и субективни признаци на престъплението и е искал настъпването на
общественоопасните последици.
При определяне вида и размера на наказанията,
които следва да се наложат на подсъдимия за извършените деяния, съдът се
ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54
от НК при неговата индивидуализация.
Съдът прецени и обществената опасност на
извършените деяния, като висока.
Обект на
защитата по чл.170 от НК е неприкосновеността на жилището. Законът
охранява неприкосновеността на жилището както от неправомерните действия на
друг, така и от самоуправни такива.
Обществената опасност и на конкретните деяния
„повреждане на чужди вещи” и влизане в чуждо жилище”, също е сравнително
висока, с оглед времето, начина и мотивите на извършване, въпреки невисоката
стойност на причинените вреди.
Подбудите за извършване на деянието се
коренят в незачитането на установения правов ред в страната.
При преценката на обществената опасност на
подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни за същия, които са отрицателни.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
прецени съдействието на подсъдимия за изясняване на обективната истина, с оглед
направеното самопризнание, чистото съдебно минало, малкия размер на вредите и ниския
социален и материален статус, а като отегчаващи – отрицателните характеристични
данни.
Съдът
счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и
генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва
да се наложи наказание на подсъдимия М.И.Т. за извършеното престъпление по чл.170, ал.2 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно ТРИ МЕСЕЦА
ЛИЩАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед личността на
подсъдимия, изразеното критично отношение към извършеното и чистото му съдебно
минало, съдът счете, че за неговото поправяне и превъзпитание не е необходимо
наказанието да бъде изтърпяно ефективно.
Затова на основание чл.66, ал.1
от НК отложи изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
Съдът прецени, че за постигане
целите на наказанието, с оглед разпоредбата на чл.373, ал2 от НПК следва да се
наложи наказание на подсъдимия М. И . Т. за престъплението по чл.216,
ал.1 от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а именно ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за
контрол и въздействие: Задължителна
регистрация по настоящия му адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност на
нявяване за подпис два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА. ,
Тъй като двете престъпления са извършени от подсъдимия, преди
по което и да е от тях да има постановена присъда съдът на основание чл.23,
ал.1 от НК определи на М.И.Т. едно общо наказание в размера и вида на най-тежкото
между двете, а именно ТРИ МЕСЕЦА ЛИЩАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
По изложените по-горе съображения, съдът отложи
изтърпяването на така определеното общо наказание на основание чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НК в тежест на подсъдимия М.Т. бяха присъдени
направените разноски по делото за в размер на 40 лева.
На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК съдът постанови
вещественото доказателство – 1 бр. малка метална щанга, тип „Кози крак” да се
отнеме в полза на държавата и да бъде унищожи, с оглед ниската му стойност.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: