РЕШЕНИЕ
№ 681
гр. Велико Търново , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110100433 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени искове за първоначално присъждане на
издръжка за малолетни деца, с правно основание чл.143 от СК и за присъждане на издръжка
за минало време, с правно основание чл.149 от СК. Движи се по реда на глава ХХV “Бързо
производство” от ГПК, във вр. с чл.146, ал.2 от СК.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата К. ИВ. ИВ. и ответника ЯС. Б. Д.
са родители на малолетните деца С Я Д.а, родена на ***** и И Я Д., роден на *****г.
Ищцата заявява, че с ответника се разделили три месеца след раждането на детето С, като
след раждането на детето И се събрали да живеят заедно под наем в гр.Д, но през месец
февруари 2020г отново се разделили, като майката заедно с децата се върнала при
родителите си. Ищцата заявява, че тя е поела всички грижи за децата, а бащата не проявявал
интерес към тях. Ищцата заявява, че на детето С е поставена диагноза и е определена
инвалидност 60% с чужда помощ, което увеличава нуждите за средства за детето във връзка
с провеждане на лечение и операции, за да се подобри състоянието на детето. Ищцата
заявява, че детето С посещава детска градина. Ищцата отправя искане за осъждане на
ответника да заплаща месечна издръжка за детето С в размер на 350лв., считано от подаване
на исковата молба, както и издръжка за минало време в размер на 300 лв на месец, за период
една година преди завеждане на делото. Ищцата отправя искане за осъждане на ответника да
заплаща месечна издръжка за детето И в размер на 200лв., считано от подаване на исковата
молба, както и издръжка за минало време в размер на 165лв. месечно за период една година
1
преди завеждане на делото. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от
назначения по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител на ответника, в който се
оспорва исковата претенция в размер над минималната издръжка, а именно за
претендираната за децата С и И издръжка за всяко от двете деца се оспорва издръжка в
размер над 162,50лв., а издръжката за минало време се оспорва в размер над 152,50лв.
С протоколно определение от 21.05.2021г., по искане на ищцата съдът е допуснал
изменение на предявените искове за издръжка, чрез намаляване на исковите претенции, като
искът за издръжка по чл.143 от СК за децата С и И да се счита предявен в размер на по
162,50лв. за всяко от двете деца, а искът за издръжка за минало време да се счита предявен
за сумата по 152,50лв. за всяко от двете деца, за период една година преди завеждане на
делото.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Страните по делото – ищцата К. ИВ. ИВ. и ответника ЯС. Б. Д. са родители на
малолетните деца С Я Д.а, родена на **** и И Я Д., роден на ****.
Страните нямат сключен граждански брак. Живели са заедно на съпружески начала
до месец февруари 2020г., когато се разделили, като децата живеят заедно с майка си в гр.К.
Видно от представеното по делото в заверен препис удостоверение от „Т****ООД
ищцата не е получавала доход за м.ноември 2020г.
Със заповед от 03.10.2019г.на Директора на ДСП ***, на основание чл.10 ал.4 от
Закона за семейните помощи за деца, на ищцата е отпусната месечна помощ за две деца в
размер на по 45лв. за всяко от двете деца С и И Д.и, за период 01.09.2019г.-31.08.2020г.
Със заповед от 30.10.2019г. на Директора на ДСП ***, на ищцата е отпусната месечна
помощ за дете с трайно увреждане в размер на 135лв., за периода 01.10.2018г.-30.09.2019г. и
350лв. месечна помощ, занапред, считано от 01.10.2019г. до 31.10.2022г.
По делото са представени амбулаторни листи и епикризи относно здравословното
състояние на детето С Д.а.
Видно от Експертно решение №***. на ТЕЛК, детето С Д.а е освидетелствана с
диагноза „други редукционни дефекти на горен ляв крайник-вродена агинезия на пръстите
на лявата ръка”, като е определена 60% инвалидност, с чужда помощ.
По делото е изготвен социален доклад от ДСП В.Търново, от който се установява, че
към момента основни грижи по отглеждането и възпитанието на децата С и И се полагат от
тяхната майка, като след раздялата на родителите децата не контактуват с баща си. В
доклада е посочено, че между децата и бащата няма изградена емоционална връзка и че по
2
данни на майката, бащата не е предоставял издръжка за децата.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н К Г и И К
И. Свидетелката Г, разпитана каза, че ищцата заедно с децата С и И живее в гр.К, при
родителите си. Свидетелката каза, бащата на децата не идва при тях, не е чувала да е давал
пари за издръжка и доколкото й е известно, същият е в чужбина. Свидетелката каза, че към
момента ищцата К не работи, а се грижи за децата, но възнамерявала да започне работа.
Свидетелят Ив, баща на ищцата, разпитан каза, че дъщеря му, заедно с децата С и И живеят
при тях в гр.К, като за децата се грижи К, с помощта на родителите си. Ищцата и ответника
се разделили през месец февруари 2020г., като свидетелят каза, че не му е известно
ответникът да е давал пари за децата. Свидетелят каза, че към момента К е все още в
майчинство, което изтича през месец август.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявените искове за присъждане на издръжка на малолетни деца с правно
основание чл.143 от СК са допустими, а разгледани по същество са основателни и доказани
по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл.143, ал.1 и ал.2 от СК всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия за живот, необходими за
развитие на детето, като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК минималната издръжка за едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съдът, при определяне
размера на дължимата издръжка следва да съобрази нуждите на ненавършилите пълнолетие
деца и възможностите на родителя да осигурява такава. От събраните гласни доказателства
и изложеното в социалния доклад се установи, че децата С и И се отглеждат от тяхната
майка К.И., която живее заедно с децата в дома на своите родители в гр.К. Видно от
изложеното в социалния доклад детето С е записана за детска градина в гр.К. От
представените писмени доказателства се установи, че детето С е със заболяване, за което по
надлежен ред е призната 60% инвалидност, с чужда помощ. Състоянието на детето налага
оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник, за които се
необходими средства. От друга страна се установи, че майката понастоящем не реализира
доходи, тъй като същата е в отпуск по майчинство за отглеждане на детето И и
получаваните от нея средства са от социални помощи. За ответника няма доказателства за
получаваните от него доходи и дали същия полага труд, но ответникът е в работоспособна
възраст, няма твърдения за негови здравословни проблеми, които да го възпрепятстват да
полага труд, както и няма задължения към други ненавършили пълнолетие лица, освен към
децата С и И. От една страна, съобразявайки нуждите на децата С и И, предвид възрастта
им, нуждата от средства за храна, подходяща за възрастта им, облекло, играчки, средства за
3
лечение на детето С и др. и от друга страна отчитайки възможностите на родителите да
дават издръжка, съдът намира, че ответникът, като баща на децата С и И следва да заплаща
месечна издръжка за децата в размер на по 162,50в. за всяко от двете деца, който размер
представлява минималния към момента размер на издръжката за ненавършили пълнолетие
деца. Майката следва да осигурява останалата част от необходимите средства за издръжка на
децата, като се има предвид и че тя полага преките грижи по отглеждането и възпитанието
им.
С оглед изложеното исковата претенция следва да се уважи изцяло, като бъде осъден
ответника да заплаща на малолетните деца С и И, чрез тяхната майка и законен
представител месечна издръжка в размер на по 162,50лв. за всяко от двете деца, считано от
подаване на исковата молба /04.02.2021г./ до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване.
На основание чл.86 от ЗЗД върху издръжката следва да се присъди и законната лихва
за забава върху всяка закъсняла вноска.
По иска за издръжка за минало време, с правно основание чл.149, вр. с чл.143 от СК.
Искът е допустим, а разгледан по същество е основателен.
Съгласно разпоредбите на СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, като за минало време се дължи издръжка до една година от завеждане на
иска. В настоящия случай се търси издръжка за минало време за периода от една година
преди подаване на исковата молба. Исковата молба е подадена на 04.02.2021г.
От събраните писмени и гласни доказателства се установи, че от момента, в който
страните са се разделили /м.февруари 2020г./ до подаване на исковата молба, а и до
настоящия момент, за децата С и И грижи полага ищцата, при която децата живеят. От
свидетелските показания и изложеното в социалния доклад се установи, че след раздялата
на родителите, бащата не поддържа контакт с децата, не ги е търсил и не е давал издръжка
за тях. Ответникът не следва да бъде освободен от задължението си като родител да
заплаща издръжка за своите ненавършили пълнолетие деца. В конкретния случай исковата
претенция за издръжка за минало време е в минимален размер и предвид на безусловния
характер на издръжката за ненавършили пълнолетие деца и с оглед потребностите на децата,
съдът намира, че при положение, че по делото се установи, че през периода една година
преди завеждане на делото ответникът не е предоставял издръжка за децата С и И, то следва
същият да бъде осъден да заплати на децата, чрез тяхната майка и законен представител
месечна издръжка за минало време в размер на по 152,50лв. месечно за всяко от двете деца,
за периода една година преди подаване на исковата молба, или общо сумата 3660лв. за двете
деца за целия период от една година.
4
По разноските:
В настоящото производство ищцата е представлявана от пълномощник, с представено
по делото пълномощно, в което е уговорено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38
ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ на ищеца. Съгласно
чл.38 от ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица,
които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на
друг юрист. В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Законът дава
възможност на адвоката да поеме защита на лице, което по негова преценка е материално
затруднено и няма финансова възможност да му плати адвокатско възнаграждение, като
адвоката в хода на производството може да претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение, което да бъде заплатено от другата страна по делото при наличие на
предпоставките за това, с оглед изхода на спора по делото. Съгласно разпоредбата на чл.38,
ал.2 от ЗА, в посочената хипотеза адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което
се определя от съда, в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В случая при определяне на размера на
минималното възнаграждение по дело за издръжка приложение намира разпоредбата на чл.7
ал.1 т.6 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, съгласно която
минималното адвокатско възнаграждение по посочения вид дело възлиза на сумата 300лв. С
оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да
заплати посочената сума на адв.Й.А. И.-ВТАК, пълномощник на ищцата К. ИВ. ИВ..
Върху присъдената издръжка за двете деца следва да бъде определена държавна такса
в размер на 614,40 лв., която на основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да се заплати от
ответника в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, както и сумата 5лв. за
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС направените по делото
разноски в размер на 150лв. за възнаграждение за особен представител, както и сумата 5лв.
за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението относно издръжката.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЯС. Б. Д. с ЕГН **********, с адрес гр*****ДА ЗАПЛАЩА на
5
малолетните деца С ЯД.а с ЕГН **** и И Я Д. с ЕГН ****, чрез тяхната майка и законен
представител К. ИВ. ИВ. с ЕГН **********, с адрес *****месечна издръжка за децата, по
иск с правно основание чл.143 от СК, в размер на по 162,50 лв. /сто шестдесет и два лева и
петдесет стотинки/ месечно за всяко от двете деца С и И, считано от подаване на исковата
молба /04.02.2021г./ до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЯС. Б. Д. с ЕГН **********, с адрес г***** ДА ЗАПЛАТИ на
малолетните деца С Я Д.а с ЕГН ***** и И Я Д. с ЕГН****, чрез тяхната майка и законен
представител К. ИВ. ИВ. с ЕГН **********, с адрес *****по иск с правно основание чл.149
от СК месечна издръжка за децата, за минало време, в размер на по 152,50лв./сто петдесет
и два лева и петдесет стотинки/ месечно за всяко от двете деца С и И, или общо сумата
3660лв./три хиляди шестстотин и шестдесет лева/ за двете деца, за период една година,
преди подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА ЯС. Б. Д. с ЕГН **********, с адрес***** ДА ЗАПЛАТИ на Й.А. И.-
адвокат от ВТАК, с адрес г***** пълномощник на К. ИВ. ИВ. с ЕГН **********-ищец по
гр.дело №433/2021г. по описа на ВТРС сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 от ЗА.
ОСЪЖДА ЯС. Б. Д. с ЕГН **********, с адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд сумата в размер на
614,40 лв. /шестстотин и четиринадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща
държавна такса върху определената издръжка, както и сумата 5 лв./пет лева/ за държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ЯС. Б. Д. с ЕГН **********, с адрес ******* да заплати на полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд сумата в размер на
150 лв. /сто и петдесет лева/-представляваща направени по делото разноски за
възнаграждение за особен представител, както и 5лв./пет лева/ за държавна такса в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката.
6
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Великотърновски окръжен съд
в двуседмичен срок от деня на обявяването му –04.06.2021г.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7