Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
гр.Русе, 24.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на седемнадесети февруари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове:
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Радослав Градев, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 2 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на
„Топлофикация Русе“ ЕАД против решение № 260202 от 18.11.2020 г., постановено
по АНД № 1405/2020 г. по
описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено наказателно постановление №
32 от 03.09.2019 г. на директора на РИОСВ – Русе, с което на „Топлофикация
Русе“ ЕАД, гр.Русе, ЕИК *********, на основание чл.164, ал.1 от Закона за
опазване на околната среда (ЗООС) е наложена имуществена санкция в размер
на 20 000.00 лева за извършено нарушение по чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС (ДВ, бр.91/2002г.) и е осъдено
дружеството да заплати на РИОСВ – Русе сумата от 80 лева за направени в
производството разноски. В жалбата се навеждат касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното
наказание. Претенцията е да се отмени решението на РС - Русе и вместо него да
се постанови друго, с което да се отмени изцяло наказателното постановление или
в условията на алтернативност след отмяната на решението на първата съдебна
инстанция, да се измени наказателното постановление, като се намали наложената
имуществена санкция на законовия минимум.
Касационният ответник, чрез
процесуален представител гл. юрисконсулт Цв. Тодорова в депозиран по делото
писмен отговор на касационната жалба вх. № 260074 от 04.01.2021 г. по описа на
РС – Русе, оспорва основателността на
жалбата. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за нейната неоснователност.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по
чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията
на чл.212 и чл.213 от АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
След преценка на събраните
доказателства, съдът е приел за установена следната фактическа обстановка по
делото: „Топлофикация Русе“ ЕАД има издадено Комплексно разрешително № 46/2005
г., актуализирано с Решение № 46-НО-ИО-А5-ТЕ1-НП/2018г. от Министерство на
околната среда и водите, за експлоатация на действащи инсталации и съоръжения
за промишлени дейности по Приложение 4 от ЗООС, в частност горивна инсталация за
производство на енергия с номинална топлинна мощност 1 ЗЗЗ MW - производство на
топлоенергия /т.1.1 от Приложение 4 на ЗООС/. С цитираното решение е добавено
условие 3.3.6. „В срок до 01.06.2018 г. притежателят на комплексното разрешително
да извърши промени в работата на Горивна инсталация за производство на
топлоенергия - Парогенератор 8, а именно: 1. Изграждане на СОИ към комин № 3 за
ПГ №7 и ПГ №8.“ Впоследствие решението е било актуализирано, като срокът за
изпълнение в посочената част е бил удължен до 31.05.2019г. На 23.07.2019г. от
страна на Община Русе и служители на РИОСВ - Русе била извършена проверка на
място, при която се установило, че сяроочистваща инсталация не е изградена,
така, както е било указано в комплексното разрешително, решението и
актуализацията на решението. Във връзка с извършената проверка бил съставен
Констативен протокол № РД-21/2019г., връчен на 23.07.2019г. на представляващ
дружеството. На 24.07.2019г. бил съставен АУАН №0002377, сочещ, че при описаните
факти „Топлофикация Русе“ ЕАД е нарушило разпоредбите на чл.125, ал.1, т.2 от
ЗООС, вр. с изискванията на чл.164, ал.1 от същия. Актът бил предявен и
възразен в срока на закона. След преценка на възраженията било издадено
обжалваното пред РС – Русе наказателно постановление, с което било наложено
административното наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000 лева.
При така установената фактическа
обстановка, въззивният съд е формирал правни изводи за това, че при издаването
на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
правилно е приложен материалният закон. Счел е, че санкционираното лице
безспорно е осъществило вмененото му нарушение по ЗООС, за което правилно било
индивидуализирано и наложеното му наказание – ориентирано към минимума.
Решението на РС – Русе е правилно.
В хода на административнонаказателното
производство по съставяне на АУАН и издаване въз основа на него на оспореното
пред районния съд наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуални правила. Правилно е приложен и материалният закон.
АУАН и НП са издадени от оправомощени
лица и са законосъобразни от формална страна, като съдържат всички изискуеми по
закон реквизити. Неоснователно е възражението, че АУАН е съставен след изтичане
на тримесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
като според касационния жалбоподател този срок тече от датата /31.10.2018г./ на
получаване на уведомлението от наказващия орган, че предписаното инвестиционно
намерение няма да бъде изпълнено, а инсталацията ще се изгражда на друг комин.
Изпълнителното деяние на нарушението
се осъществява чрез бездействие от страна на задълженото за това лице като по
този начин се създава едно трайно, непрекъснато противоправно състояние, което продължава
до изграждане на предписаната инсталация. Следователно, в случая е налице
продължено административно нарушение, началният момент на давността за което се
определя съгласно правилото на чл.80, ал.3 от НК, приложима по силата на
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН (в този смисъл вж. т.2 от Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014г., ОСНК и ОСС на
Втора колегия на ВАС). Според тази разпоредба давността за преследване на
нарушенията, които траят непрекъснато, започва да тече от прекратяването им. В
случая нарушението е установено при проверка на 23.07.2019 г., като АУАН е
издаден на същата дата. Освен това, преди изтичане на срока за доброволно
изпълнение – 31.05.2019 г., деянието би било несъставомерно, а АУАН е съставен
преди изтичане на тримесечния срок по чл.34, ал.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
считано от датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение. По изложените
мотиви съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на
дружеството, че при съставянето на АУАН и издаване на наказателното
постановление са били допуснати нарушения на процесуалните правила в
извънсъдебната фаза на производството, имащи за последица отмяна на оспореното
наказателно постановление.
Въз основа на приетата за установена
фактическа обстановка безспорно дружеството-касатор е осъществило състава на
нарушението по чл.164,
ал.1, вр. чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС. Противно на твърденията на касатора, АНО е
дал правилна правна квалификация на установеното нарушение. Съгласно чл.3, ал.1
от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е
бил в сила по време на извършването му. Разпоредбата на чл.125, ал.1, т.2 от
ЗООС, действаща към датата на установяване на нарушението, указва на оператора
на инсталацията задължението да спазва условията на комплексното разрешително. Нормата
на чл.164 от закона предвижда санкция за оператор, който не изпълнява предписанията
не само по чл.125, ал. 1, т.2, а и изобщо по чл.125, като ал.2 на този текст
детайлизира задълженията на оператора в хипотези, когато фактически се достигне
до нарушаване на клаузите на комплексното разрешително. Действително е налице
последваща законодателна промяна в текста на чл.125 от ЗООС с отмяната на ал.1,
но тази промяна не сочи на хипотеза на по-благоприятен закон, доколкото
отменената разпоредба е възпроизведена в нов текст – чл.123в, т.2 от ЗООС.
Неоснователно е възражението на касатора,
че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, като при новото разглеждане на делото не се е съобразил със
задължителни указания на контролно-отменителната инстанция. Видно от мотивите
на решението по к.а.н.д. № 163 по описа за 2020 г.на АдмС - Русе, касационната
инстанция е посочила, че не е била ясна волята на съда, изразена в диспозитива
на постановения акт - в
какво се състои изменението на наказателното постановление и ако касае
наложената санкция – до какъв размер се редуцира същата. Първоначалният съдебен
акт не е бил отменен поради несправедливост на наказанието, поради което и
дадените указания нямат за предмет начина на определяне на наказанието. Дадените
от касационната инстанция указания касаят допуснато от страна на въззивния съд
съществено процесуално нарушение, а не спора по същество, вкл. правилната
индивидуализация на наложената санкция за констатираното нарушение.
За констатираното нарушение на
касатора е наложена санкция в размер на 20 000 лева, който е малко над
минимума, предвиден от закона – от 10 000 до 500 000 лева. Първата
съдебна инстанция обосновано е приела, че няма основания за изменение на наказателното
постановление в тази му част, тъй като се касае до дейност, свързана с
изключително мащабни последици за околната среда при упражняването й, а по
естеството си конкретното нарушение е пряко свързано и с живота и здравето на
гражданите.
По изложените
съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон и е постановил едно правилно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН в полза на ответника по
касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсулт в
касационното производство, чиито размер, на основание чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определя в размер на 80 лева. Разноските
следва да бъдат присъдени в полза на РИОСВ – Русе, която има качеството на
юридическо лице съгласно чл.14, ал.2 от ЗООС.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260202 от 18.11.2020 г., постановено
по АНД № 1405/2020 г. по
описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА „Топлофикация Русе“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.„ТЕЦ Изток“ № 1, представлявано от изпълнителния директор С.Ж., да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе, със седалище в гр.Русе, бул.„Придунавски” № 20, представлявана от директора Анатоли Станев, сумата от 80 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: