№ 416
гр. Стара Загора, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, X-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Милена Костова Колева
при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова
като разгледа докладваното от Милена Костова Колева Гражданско дело №
20215530101886 по описа за 2021 година
Ищецът „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърди в исковата си молба, че на
02.03.2016г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „Вивус“ и КР. Н. СТ. бил сключен Договор за кредит № **********,
по реда на чл. 6 от ЗПФУР.
Съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от
ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в
Общите условия на „4финанс“ ЕООД и била в съответствие със ЗПФУР и приложимото
законодателство. Кредитополучателят подал заявка за отпускане на кредит, след
регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя -
www.vivus.bg.
На посочената страница „Вивус“ предоставяли Общите си условия, които
кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата
преддоговорна информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на
чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставял на
кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“.
1
Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приемал, като това се
извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от
кредитополучателя се считало, че се подписвали всяка страница от договора и приложимите
Общи условия.
С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че прочел
и приемал условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски
формуляр, че желаел да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласявал
последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова
сметката или по избран алтернативен начин.
Съгласно точка 2.2 от общите условия кредитодателят давал право на
кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантирала получаването на
отговор до 20 (двадесет) минути от изпращането й. В процесния случай, на 02.03.2016г.
страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под №
********** и явяващ се пети по ред договор за кредит между тях. В заявката си К.С. заявила
желание да й бъде отпусната сума в размер 200 лева (двеста лева), като заявила и ползването
на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката.
Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 01.04.2016г. Съгласно
заявката на ответника и условията по договора, сумата била отпусната от кредитодателя,
посредством системата epay.bg, на името на кредитополучателя в „Изипей“ АД на
02.03.2016г.
На 07.03.2016г. К.С. заявила искане за отпускане на допълнителен кредит в размер
200 лева (двеста лева), като отново заявила и услугата експресно разглеждане на заявката.
Съгласно Общите условия, кредитополучателят имал право да кандидатства допълнително,
преди да върнел първоначално отпуснатия кредит.
При отпускане на допълнителен кредит, съществуващия Договор за кредит се
изменял чрез подписване на нов договор за кредит, като всички условия по съществуващия
договор, с изключение на размера на дължимите суми, оставали непроменени и се
прилагало съответно и за допълнителния кредит.
Договорът бил изменен на същата дата - 07.03.2016г. Съгласно клаузите на изменения
Договор за кредит и на основание т. 8.3 от Общите условия, за всеки изтеглен Допълнителен
кредит се дължали пропорционално лихви и такси, съгласно разпоредбите на изменения
Договор за кредит и остатъчния срок до падежа. На 07.03.2016г. кредитодателят отпуснал
исканата сума по уговорения в договора начин в „Изипей“ АД. В последствие договорът за
кредит бил изменен още няколко пъти, както следва:
на 10.03.2016г. след отправяне на заявка за отпускане на допълнителна сума в размер
2
100 лева (сто лева), като сумата била преведена на името на кредитополучателя в
„Изипей“ АД на същата дата - 11.03.2016г.;
на 16.03.2016г. след отправяне на заявка за отпускане на допълнителна сума в размер
50 лева (петдесет лева), като сумата била преведена на името на кредитополучателя в
„Изипей“ АД на същата дата - 16.03.2016г.;
на 01.04.2016г. след отправяне на заявка за отпускане на допълнителна сума в размер
450 лева (четиристотин и петдесет лева), като сумата била преведена на името на
кредитополучателя в „Изипей“ АД на същата дата - 01.04.2016г.
На същата дата кредитополучателят се възползвал от правото да удължи срока на
връщане на кредита, съгласно т. 11 от Общите условия, приложими към Договор за кредит
№ **********, като крайният срок за връщане на сумата бил удължен до 01.05.2016г.
С последното изменение на договора от 01.04.2016г. С. се задължила да върне на
кредитодателя сума в общ размер 1227,50 лева (хиляда двеста двадесет и седем лева и
петдесет стотинки), от които главница в размер 1000 лева (хиляда лева), договорна лихва в
размер 30,85 лева (тридесет лева и осемдесет и пет стотинки) за периода на ползване на
кредита и такса за експресно разглеждане в размер 196,65 лева (сто деветдесет и шест лева и
шестдесет и пет стотинки).
С настъпване на падежа по договора - 01.05.2016г., кредитополучателят не погасил
дължимите суми и изпаднал в забава. В т. 13.2 от общите условия била уговорена
неустоечна клауза, като съгласно същата от 02.05.2016г., „4финанс“ ЕООД (Вивус) започнал
да начислява неустойка за неизпълнение, чийто размер се формирал чрез надбавяне на
основния лихвен процент, определен от БНБ - 10 % към договорния лихвен процент - в
конкретния случай - 40,99 %, върху неизплатената сума за периода на просрочието.
От „Вивус“ изпращали до четири броя напомнителни писма до ответника на адреса
му, посочен в договора за кредит.
В тези писма се съдържала информация за просрочения кредит - актуален размер на
задължението, дни просрочие, начислена неустойка. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите
условия към Договор за кредит № ********** се таксували спрямо тарифата на
кредитодателя и били изцяло за сметка на кредитополучателя.
На 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с
„Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018- 033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил на
цесионера вземанията по Договор № ********** в общ размер 2567,90 лева (две хиляди
петстотин шестдесет и седем лева и деветдесет стотинки), от които: главница – 1000 лева
(хиляда лева); 196,65 лева (сто деветдесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки) - такса
експресно разглеждане; 30,85 лева (тридесет лева и осемдесет и пет стотинки) - договорна
лихва; неустойка (наказателна лихва) - 1310,40 лева (хиляда триста и десет лева и
четиридесет стотинки) за периода от 02.05.2016г. (денят, следващ падежа) до 22.11.2018г.
3
(денят, предхождащ цесията); отписани такси за събиране – 30 лева (тридесет лева).
Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1, което било неразделна
част от Договора за прехвърляне на вземания.
По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него,
цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжницата от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му.
Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД, „Кредитреформ България“ ЕООД изпратил уведомление за цесията чрез препоръчана
писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която била върната в цялост, с
отметка „Непотърсена“. Поради което, към настоящата молба, прилагали уведомление за
извършената цесия.
В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД,
„4финанс“ ЕООД предоставили на „Кредитреформ България“ ЕООД Потвърждение за
прехвърляне на вземания. От сключването на договора за цесия до настоящия момент
забавата на ответника продължавала.
Предвид гореизложеното, считам, че „Кредитреформ България“ ЕООД имало
изискуемо вземане срещу КР. Н. СТ., като с настоящата искова молба претендира сума в
размер 1000 лева (хиляда лева), представляваща неплатена главница по Договор за кредит №
**********. В условията на евентуалност:
В случай че не се приеме за сключен договор за кредит № **********, то моли съда
да се счете, че била изпълнена предпоставката за уважаване на иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД. Дружеството - цедент „4финанс“ ЕООД превело чрез системата за плащания epay.bg.
сума в общ размер 1000 лева (хиляда лева) на името на КР. Н. СТ. в „Изипей“ АД, както
следва:
на 02.03.2016г. с разписка за извършено плащане № 2000000099309767, с която била
преведена сума в размер 200 лева (двеста лева);
на 07.03.2016г. с разписка за извършено плащане № 2000000099449548, с която била
преведена сума в размер 200 лева (двеста лева);
на 11.03.2016г. с разписка за извършено плащане № 2000000099764833, с която била
преведена сума в размер 100 лева (сто лева);
на 16.03.2016г. с разписка за извършено плащане № 2000000100076394, с която била
преведена сума в размер 50 лева (петдесет лева);
на 01.04.2016г. с разписка за извършено плащане № 2000000101085842, с която била
преведена сума в размер 450 лева (четиристотин и петдесет лева).
Със същата сума ответницата се обогатила неправомерно, като за осъществяване на
извършените преводи не било налице правно основание.
4
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди КР. Н. СТ., с адрес: .....,
да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД сума в размер 1000 лева (хиляда лева),
представляваща неплатена главница по Договор за кредит № 99668270050, както и законна
лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане
на вземането.
Моли съда да осъди КР. Н. СТ. да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД
направените съдебни разноски по настоящото производство, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер 150 лева (сто и петдесет лева).
В случай, че съда присъди горепосочените суми в полза на ищеца, моли същия да
укаже на ответната страна, че може да ги заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД по
следната банкова сметка:
IBAN: BG13STSА93000002432519,
BIC: STSABGSF при "Банка ДСК" ЕАД.
В законоустановения срок по делото не е постъпил писмен отговор от ответника КР.
Н. СТ. и същата не е взела становище по иска.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и като взе предвид фактическите
обстоятелства по делото, приема че са налице предпоставките на чл.239 ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
От представените по делото съобщение и призовка до ответника се установява, че на
същата са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание.
От изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът
намира, че предявеният иск се явява вероятно основателен.
Налице е хипотезата на чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД.
По делото са представени Договор за кредит № ********** от 02.03.2016г., Договор за
кредит № ********** от 07.03.2016г.; Договор за кредит № ********** от 10.03.2016г.;
Договор за кредит № ********** от 16.03.2016г.; Договор за кредит № ********** от
01.04.2016г., от които е видно, че „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в качеството си
на Кредитор се задължил да предоставя на ответника КР. Н. СТ. в качеството и на
Кредитополучател заявените от нея суми. Същата се задължила да върне сумата в общ
размер на 1227,50 лева, от които главница 1000 лева, договорна лихва в размер на 30,85 лева
за периода на ползване на кредита и такса експресно разглеждане в размер на 196,65 лева. С
настъпване на падежа по договора – 01.05.2016г. кредитополучателят не погасява
дължимите суми и изпада в забава.
По делото са представени Разписка за извършено плащане № 2000000099309767 от
5
02.03.2016г., Разписка за извършено плащане № 2000000099449548 от 07.03.2016г. Разписка
за извършено плащане № 2000000099764833 от 11.03.2016г. Разписка за извършено плащане
№ 2000000100076394 от 16.03.2016г. Разписка за извършено плащане № 2000000101085842
от 01.04.2016г., от които е видно, че „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД са превели
исканите суми от КР. Н. СТ. и същата ги е получила чрез системата за електронни плащания
ePay.bg.
От тези доказателства следва да се направи извода, че между страните са налице
договори, по силата на които ищецът е извършил плащане на ответника, а последния се е
задължил да му ги върне в уговорения между тях срок. По делото няма данни договорът да е
развален или прекратен. Ответницата не е заплатила дължимите суми и същата е изпаднала
в забава.
От гореизложеното се налага извода, че иска за главница в размер на 1000 лева по
Договор за кредит № 99668270050 се явява основателен. Основателен се явява и иска за
законна лихва върху главницата, считано от подаване на иска в съда на 23.04.2021г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски за държавна такса и възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 200 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА КР. Н. СТ., ЕГН **********, с адрес: ........., ДА ЗАПЛАТИ НА
„КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Красно село, ул. Шандор Петьофи № 10, представляван от
Радослав Велчев, със съдебен адрес: гр. София, ул. Шандор Петьофи № 10 сумата от 1000
лева, представляваща неплатена главница по Договор за кредит № 99668270050, както и
законна лихва върху главницата, считано от подаване на настоящата искова молба –
23.04.2021г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 200 лева,
представляваща направени разноски по настоящото производство за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6