Определение по дело №40766/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 37
Дата: 3 януари 2023 г. (в сила от 3 януари 2023 г.)
Съдия: Неделина Димитрова Симова Митова
Дело: 20221110140766
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 37
гр. София, 03.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20221110140766 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от Т. Ц. Б. срещу Министерство на вътрешните работи.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира следното:
Исковата молба е нередовна, като същата не отговаря на изискванията по чл.
127, ал. 1, т. 6 ГПК, чл. 127, ал. 4 ГПК – не е посочена банкова сметка, по която
ответникът може да преведе претендираната сума. Поради това на ищеца следва да
бъдат дадени указания за отстраняване на констатираната нередовност.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва
да се приемат.
С оглед спорните въпроси между страните по делото и необходимостта от
прилагане на специални знания следва да бъде допусната съдебно-счетоводна
експертиза по формулирани от съда въпроси.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по делото.
Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от съобщението в писмена молба с препис
за ответната страна посочи банкова сметка или друг начин за плащане.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
1
която след запознаване с материалите по делото, както и на ведомостите/фишовете за
заплати на ищцата, находящи се при ответника, да даде отговор на следните въпроси:
1. При определяне на месечното възнаграждение на ищцата за м. 01.2017 г.
включена ли е като формиращ компонент левова равностойност на храната по
чл. 181, ал. 1 ЗМВР; 2. Определеното месечно възнаграждение за процесния период
от 01.08.2019 г. до 01.08.2022 г. като обща сума ли е посочено или като сбор от
отделни компоненти, включително начислени допълнителни възнаграждения и
на какво основание са начислени такива; включена ли е него като формиращ
компонент левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР?; 3.
Цялата изплатена на ищцата за процесния период като възнаграждение сума ли е
обложена с данък общ доход по ЗДДФЛ?
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Елисавета Владова Жекова.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещо лице в размер на 300 лв., платим от бюджета на
съда.
Да се призове вещото лице и да се уведоми за необходимостта да работи по
поставените задачи.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
181, ал. 1, пр. 2 ЗМВР за заплащане на сумата 4320 лева, представляваща неизплатена
левова равностойност на храна за периода от 01.08.2019 г. до 01.08.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от предявяването на иска – 28.07.2022г., до окончателното
плащане на сумите, както и с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 944 лева, представляваща сторени от ищеца в периода от 15.01.2018г. до
10.08.2020г. разходи за служебно пътуване с обществения транспорт, поради
неизпълнение на задължението на ответника по чл. 185 ЗМВР.
Ищецът Т. Ц. Б. излага, че по силата на заповед № 8121К-1097/02.02.2017 г. с
ответника били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което
заемала длъжността „главен експерт“ в отдел „Оперативна готовност“ към Дирекция
„Отбранително мобилизационна подготовка“ при МВР, с ранг „Ш-младши“. Твърди, че
през периода от 01.08.2019г. до 01.08.2022г. не й била предоставяна полагащата й се
безплатна храна, нито й била заплатена левовата й равностойност (чл. 181, ал. 1 ЗМВР)
в размер на 4 320 лева - по 120 лева месечно съобразно издадените въз основа на
законовата делегация на чл. 181, ал. 4 ЗМВР заповеди на министъра на вътрешните
работи № 81213-58/09.01.2017г., 81213-44/16.01.2018г. и 81213-1464/31.12.2019г.
Намира, че съдът следва да отчете факта, че с въпросните заповеди и издадената въз
основа на чл. 181, ал. 5 ЗМВР Наредба № 8121з - 773/01.07.2015г. за условията и реда
за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите от МВР
министърът неправомерно ограничил кръга на правоимащите служители, като
изключил тези по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Така също с издадена от министъра Заповед
№ 8121з- 1528/15.12.2015г. неправомерно, извън законовата делегация на чл. 185, ал. 2
ЗМВР и в противоречие с чл. 185, ал. 1 ЗМВР, министърът изключил същите
служители и като правоимащи чл. 185, ал. 1 ЗМВР при изпълнение на служебните си
задължения да пътуват безплатно в обществения градски транспорт при условия и по
ред, определени в същата заповед. Поради това ищцата не получила карта за безплатно
пътуване по образец. През периода от 15.01.2018г. до 10.08.2020г., със собствени
средства, ищецът заплатил за служебни пътувания в обществения транспорт сума в
общ размер 944 лева. Ищцата моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумите,
ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда до окончателното
им погасяване.
2
Ответникът Министерство на вътрешните работи не оспорва твърдението, че
страните били обвързани от валидно служебно правоотношение през исковия период
по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, по силата на което ищцата заемала посочената длъжност.
Излага съображения, че ищцата не попада сред държавните служители, за които е
приложима разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР за осигуряване на храна или левовата
й равностойност, тъй като служебното правоотношение между страните се регулира от
нормите на ЗДСл, а не от ЗМВР. Признава, че през исковия период не заплащал
отделно на ищеца левова равностойност за храна, но твърди, че не дължи отделно
плащане, тъй като определената на ищеца основна заплата включвала тази
равностойност по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, предвид нормата на § 69, ал. 6, вр. ал. 1, вр. § 86
ПЗР ЗИДЗМВР. Оспорва и иска за присъждане на направени разходи за пътуване в
обществения транспорт, като се позовава на Заповед № 8121з-1528/15.12.2015г. на
министъра на вътрешните работи, с която длъжността на ищеца била изключена от
приложението й. Моли за отхвърляне на исковете.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 181, ал. 1, пр. 2 ЗМВР ищцата следва да докаже
следните факти и обстоятелства: че през процесния период между страните е
съществувало валидно служебно правоотношение, по силата на което ищцата е била
служител на МВР, че в нейна полза е възникнало вземане за парично обезщетение –
левовата равностойност на безплатната храна по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, както и размер на
същата равностойност.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на заплащане на претендираното обезщетение, включително да
установи че левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, е включена
като компонент в индивидуална основна заплата на ищцата.
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи, че при
изпълнение на служебните си задължения е сторила разходи на посочената стойност за
пътуване в обществения градски транспорт при условията и по реда, определени със
заповед №2 8121з-1528/15.12.2015г. на министъра на вътрешните работи, както и че
ответникът се е обогатил, като си е спестил разход в горния размер, поради
неизпълнението на задължението си по чл. 185 ЗМВР да снабди ищеца с превозен
документ (карта) по образец.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяване на претендираните вземания.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.02.2023 г.
от 14.30 ч., за когато да се призоват страните - с препис от определението.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а
и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено
3
друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца
- и препис от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по
доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4