Решение по дело №7647/2015 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№3120/1.8.2016г.

гр. Варна

 

          ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в закрито заседание, проведено на първи август, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

          като разгледа докладваното от съдията ч. гр. дело № 7647 по описа на Варненски районен съд за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 247, ал. 1, чл. 248, ал. 1 и чл. 250, ал. 1 ГПК, образувано въз основа на искане, обективирано в касационна жалба вх. № 27434/ 27.05.2016 год. от Б.С.Й. - Ф. ЕГН **********, с адрес: ***, *, местност „*“ № *, с искане за поправка на очевидна фактическа грешка, изменение в частта за разноските в диспозитива на решението, постановено по гр. д. № 7647 по описа на ВРС за 2015год.

          Наведените от молителя твърдения, обосноваващи основателността на молбите се свеждат до съображения за неправилност на решението, поради погрешна и/ или непълна преценка на доказателствата.

          Ответникът по молбата – Областен управител на Област Варна изразява писмено становище в предоставения от съда срок – за основателност на искането, в частта относно поправката на очевидна фактическа грешка.

          Заинтересованите страни не изразяват становище по искането, в предоставения от съда срок.

          Исканията са заявени в законоустановения срок, от легитимирано лице, поради което са и процесуално допустимо, а разгледано по същество – частично основателно, по следните съображения:

          Допускането на поправка на очевидна фактическа грешка е предпоставено от кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на чл. 247, ал. 1 ГПК а именно: несъответствие между формираната от съда воля по съществото на спора, обективирана в мотивите на съдебния акт и изразената в диспозитива на съдебния акт.

          В случая, видно от мотивите на съдебното решение е формирана воля отхвърляне на жалбата срещу Заповед от 09.06.2015 год. на Областен управител на Област Варна, с която е одобрен ПНИ на СО „*”, землище с. О., общ. А., обл. Варна, в частта относно ПИ № *.

          В диспозитива на съдебния акт, е допусната техническа грешка при отразяване номера на заповедта, като вместо Заповед № РД 15-7706-320 ппогрешно е посочено Заповед № РД 12-7706-320.

          Визираните пропуски  имат характера грешки по смисъла на чл. 247 ГПК, до колкото по този начин се засяга волята на съда, отразена и в диспозитива на съдебния акт.

          Гореизложеното налага извод за основателност на молбите, поради което и следва да бъдат допуснати исканите поправки по редана чл. 247, ал. 1 ГПК.

          На следващо място – неоснователни са останалите искания на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските, а също така и за неговото допълване.

          В хипотезата на чл. 248 ГПК са предвидени две възможности, а именно допълване, когато съдът изобщо не се е произнесъл по поисканите от страната разноски, и изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските. В конкретния случай е налице произнасяне на съда по въведения спорен предмет, поради което и следва да се приеме, че се касае за изменение на определението в частта за разноските.

          Правото на страна в процеса да иска изменение на съдебен акт в частта за разноските е предпоставено от депозиране на списък по чл. 80 ГПК, какъвто е приложет на л. 557 от делото.

          За да бъдат присъдени разноски в полза на ответника, следва да се установи кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, а именно –съдебен акт за отхвърляне на иска (в случая – жалбта) и представителство на ответника – юридическо лице от юрисконсулт.

          В случая, визираните предпоставки са налице, като присъденото в полза на ответника възнаграждение е съобразено с минималния размери по Наредба № 1/ 2004 год.

          Изложеното обосновава неоснователност на искането, поради което и същото следва да бъде отхвърлено, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

          На трето място – до колкото е налице произнасяне по целия въведен от жалбоподателя спорен предмет, то не са налице и предпоставките и на чл. 250, ал. 1 ГПК, поради което искането за допълване на съдебния акт следва да бъде отхвърлено.

          Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 2001/ 19.05.2016 год., постановено по гр. д. № 7647 по описа на ВРС за 2015 год., като в диспозитива решението номера Заповед от 09.06.2015 год. на Областен управител на Област Варна, с която е одобрен ПНИ на СО „*”, землище с. О., общ. А., обл. Варна, в частта относно ПИ № * вместо „№ РД 12-7706-320“ да се чете „№ РД 15-7706-320“ на основание чл. 247, ал. 1 ГПК.  

          ОТХВЪРЛЯ искане, обективирано в касационна жалба вх. № 27434/ 27.05.2016 год. от Б.С.Й. - Ф. ЕГН **********, с адрес: ***, *, местност „*“ № *, за изменение на Решение № 2001/ 19.05.2016 год., постановено по гр. д. № 7647 по описа на ВРС за 2015 год., в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

          ОТХВЪРЛЯ искане, обективирано в касационна жалба вх. № 27434/ 27.05.2016 год. от Б.С.Й. - Ф. ЕГН **********, с адрес: ***, *, местност „*“ № *, за допълване на Решение № 2001/ 19.05.2016 год., постановено по гр. д. № 7647 по описа на ВРС за 2015 год., в частта за разноските, на основание чл. 250, ал. 1 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: