РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. Перник, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20221700500555 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 67/26.07.2019 година, постановено по гр.дело № 385/2017 година,
по описа на Районен съд-Брезник, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №
31/07.02.2020 година е бил отхвърлен предявения от К. К. Й., И. К. Й. и Ц. Й. Л. иск, с
правно основание чл.124 от ГПК – положителен установителен иск, за признаване за
установено по отношение на С. С. Н. и О. П. Н., че Ц. Л. е собственик на 1/3 ид.част, К. Й. -
на 1/6 ид.част и И. Й. на 1/6 ид.част от дворно място с площ от 1135 кв.м., съставляващо
УПИ ***,***, в кв.***, по плана на с.***, общ.***, заедно с построените в него двуетажна
масивна жилищна сграда, със застроена площ 30 кв.м. и целия гараж, построен до сградата с
площ от 20 кв.м., както и паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 60 кв.м., както и
е отхвърлено искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № ***, том.***, рег.№
***, дело № 161/2011година, като неоснователни и недоказани.
С решението, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК тримата ищци са били осъдени да
заплатят на отв.С. Н. направените разноски по делото в размер на 1000 лева.
Недоволни от него са останали ищците, като са депозирали въззивна жалба,
всички представлявани от адвокат Д., който релевира оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение, прави искане за отмяната му и за постановяване
1
на друго, с което се уважи предявения от тях иск и искането по реда на чл.537, ал.2 от ГПК,
ведно с произтичащите от това последици. Претендират разноски в размер на 1500 лева – за
един адвокат.
От въззиваемите страни С. Н. и О. Н., първият, чрез адвокати Б. и П. оспорва
въззивнната жалба, претендира разноски, сторени за един адвокат в размер на 750 лева.
С решение № 37 / 19.09.2022 г., постановено по гр.д. № 2417/2021 г., по описа на IІ
г.о. ВКС, е отменено решение № 33/05.02.2021 г., на ОС Перник, по в.гр.д. № 359/2020 г. и е
върнато делото за разглеждане от друг състав на съда, в случая – настоящия.
Касационната инстанция е указала на решаващия съд да вземе под внимание
различния правен статут на двете жилищни сгради в процесния недвижим имот, с оглед
наведените от страните твърдения и обстоятелството, че праводателят на ответниците се
легитимирал като единствен собственик на процесните имоти въз основа на различни
придобивни основания. В констативния нотариален акт от 2005 година същият е бил
признат за собственик въз основа на наследствено правоприемство на 1/3 ид. част от
поземления имот и построената в него паянтова жилищна сграда, а по отношение на
изградената двуетажна масивна сграда и изградения към нея гараж е бил посочен като
единствен собственик въз основа на наследствено правоприемство и давностно владение с
оглед твърдението, че тези сгради са изградени лично от него като суперфиция в дворното
място на общия наследодател на страните Й. В. И. и с негово съгласие през периода 1972
година – 1976 година. За останалите 2/3 ид. части от поземления имот и старата къща в
имота праводателят на ответниците е бил признат за собственик, въз основа на давностно
владение с нотариалния акт от 2011 година.
Върховната инстанция обръща внимание върху дадените и развити постановки в
решение № 8 от 4.02.2021 година, на ВКС по гр. д. № 1265/2020 год., II г. о., в което изрично
се приема, че ако ползващите се от акта лица се позоват на придобивна давност за разликата
между действително придобитите по наследство права и удостоверените в нотариалния акт
права, те следва да докажат, че са демонстрирали на останалите съсобственици
завладяването на тези права. Ако завладяването не е демонстрирано, владението е скрито и
давностният срок не тече. Снабдяването с констативен нотариален акт в едностранното
охранително производство не демонстрира на останалите съсобственици завладяване изцяло
или на част от правата им. Срокът на придобивната давност ще започне да тече в момента, в
който другият съсобственик е узнал за констативния нотариален акт или завладяването му е
демонстрирано по друг начин. В случая ищците, макар и да не разполагат с издаден в тяхна
полза акт за собственост, твърдят собствени права върху имотите, като е достатъчно да
установят техния наследствен характер. При това положение, в доказателствена тежест на
ответниците по иска е, в случай че противопоставят правоизключващи възражения за
притежавани права върху имота, да установят фактите, от които произтичат – в частност
изграждане от праводателя им на масивната жилищна сграда и гаража към нея въз основа на
суперфиция и при знанието и съгласието на собственика на имота, съответно придобиване
по давност на 2/3 ид. части от правото на собственост върху поземления имот и паянтовата
сграда. Ищците не могат да установяват отрицателни факти, какъвто в случая би бил фактът,
2
че праводателят на ответниците не е преобърнал държането във владение,
противопоставяйки се на правата на останалите сънаследници /в този смисъл и решение №
117 от 15.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4431/2017 г., I г. о./. В случай, че се приеме за
установен наследственият характер на имота, при разрешаване на въпроса за придобивната
давност следва да бъдат съобразени дадените задължителни указания в ТР № 1 от 06.08.2012
година, на ВКС по тълк. д. № 1/2012 година, ОСГК.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
оплакванията на страните и задължителните указания на ВКС, ІІ г.о., намира за установено
от фактическа страна следното:
Тримата ищци, в качеството си на наследници на общия им наследодател Й. В.
И., б.ж.на с.***, община ***, починал на *** са поискали от районния съд да бъде признато
за установено по отношение на ответниците С. Н. и О. Н., че са собственици по наследство
и давностно владение, както следва: Ц. Л. е собственик на 1/3 ид.част, К. Й. - на 1/6 ид.част
и И. Й. на 1/6 ид.част от дворно място с площ от 1135 кв.м., съставляващо УПИ ***,***, в
кв.***, по плана на с.***, общ.***, заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна
сграда, със застроена площ 30 кв.м. и целия гараж, построен до сградата с площ от 20 кв.м.,
както и паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 60 кв.м., като на основание чл.537,
ал.2 от ГПК искат и отмяна на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давностно владение № ***, том.***, рег.№ ***, дело № 161/2011 година.
Ищците твърдят, че процесния имот е бил собственост на общия им
наследодател Й. В. И. и че след смъртта му през *** година владението върху него са
продължили да упражняват всичките му наследници, въпреки че в процесния имот останал
да живее само един от наследниците - В. Й. В., заедно със съпругата му С. В.. Поддържат, че
последният не е бил владелец на имота, а държател на частите на останалите сънаследници,
поради което не е могъл да ги придобие по давност, признато му по силата на нотариален
акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 161/2011 година, нито да ги прехвърли чрез
покупко-продажба на ответниците, с нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело №
163/2011 година. Излагат, че купувачът по договора е доведен син на съпругата на В. В., че
останалите сънаследници никога не са били препятствани да посещават имота, макар че са
живеели приоритетно в друго населено място, както и че В. В. никога не е извършвал
каквито и да било правни или фактически действия по трансформиране на държането във
владение, отричайки и протИ.поставяйки се на правата на останалите сънаследници.
Ответникът С. Н. оспорва иска, а ответницата О. Н. не изразява становище по
него. Твърди, че липсват доказателства процесния имот да е бил някога собственост на Й. В.
И., като отрича твърдения от ищците наследствен характер и че праводателят му е станал
собственик на същия въз основа на давностно владение, упражнявано явно и
необезпокоявано в продължение на повече от десет години. Претендира, че праводателят му
е построил в имота двуетажната жилищна сграда – негова собственост, поради което и той
самият се явява добросъвестен купувач и е придобил собствеността върху спорния имот със
законоустановената кратка петгодишна давност.
3
Ето защо районният съд е отхвърлил предявения иск и искането за отмяна на
констативния наториален акт от 2011 година, като е приел за установено, че праводателят на
ответниците се легитимирал като собственик на процесния имот с нотариален акт, издаден
по реда на чл. 587 от ГПК, който се ползвал с доказателствена сила, която ищците не са
оборили по надлежния ред. Също така е счел, че праводателят на ответниците и те
установили владение върху процесния имот, без прекъсване на придобивната давност. След
като праводотелят на ответниците се легитимирал като собственик на прехвърления имот,
извършената през 2011 година продажба била действителна и е породила вещно -
транслативен ефект.
Обжалваното първоинстанционно решение се явява валидно и допустимо,
поради което въззивният съд е длъжен да извърши проверка за неговата законосъобразност,
с оглед инвокираните с въззивната жалба доводи и оплаквания.
Предмет на разглеждане пред районния съд е положителен установителен иск, за
разрешаване на възникнал правен спор между страните по делото относно принадлежността
на вещното право на собственост върху определен недвижим имот, като се установи със
сила на пресъдено нещо действителното правно положение в отношенията между
спорещите страни по отношение на обекта на оспорваното право.
Видно от удостоверение за наследници изх.№ ***, на община ***, ищцата Ц. Л.
се явява дъщеря на Й. В. И. , б.ж. на с.***, общ. ***, починал на ***, като останалите ищци
са негови внуци - синове на починалия на *** негов син К. Й. В.. Син на общия
наследодател на ищците е и починалия през ***година В. Й. В., чиято преживяла съпруга С.
В. се явява майка на ответника С. Н. (удостоверение за родствени връзки от 31.10.2017
година).
По силата на нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело №
365/08.11.2005година, В. Й. В. бил признат за собственик по наследство и давностно
владение върху 1/3 идеална част от УПИ, находящ се в с.***, общ.***, целият с площ от 1
135 кв.м., заедно с построената върху имота двуетажна масивна жилищна сграда и гараж,
построен до сградата и 1/3 ид.част от построената в имота паянтова жилищна сграда.
С нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 161/2011 година, В. Й. В.
бил признат за собственик на основание давностно владение на 2/3 ид.части от поземлен
имот, находящ се в землището на с. ***, общ.*** с площ от 1 075 кв.м.,за който имот е
отреден УПИ ***,*** в кв.***, заедно с 2 /3 ид.части от построената в имота паянтова
жилищна сграда.
Към момента на извършване на нотариалното удостоверяване В. Й. В. се е
намирал в граждански брак със С. С. В..
На 13.10.2011 година В. и С. В.и прехвърлили на ответника С. С. Н.
собствеността върху ПИ, находящ се в с.***, община ***, целият с площ от 1075 кв.м., за
който е отреден УПИ ***,***в кв.***, по плана на селото, заедно с построената върху имота
паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 60 кв.м., както и поземлен имот с площ от
4
50 кв.м., за който е отреден УПИ ***,*** в кв.***, представляващ масивна жилищна сграда,
със застроена площ от 30 кв.м. и гараж, пристроен към нея със застроена площ от 20 кв.м.,
видно от нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 163/20111 година, на нотариус
А.Ц..
Към момента на изповядване на сделката, приобретателят С. С. Н., настоящ
ответник и въззиваема страна е имал сключен граждански брак с ответницата О. П. Н.,
видно от удостоверението за родствени връзки.
По делото е представена и декларация от В. Й. В., който към 01.09.2005 година е
декларирал, че в качеството си на суперфициярен собственик през периода 1972 година -
1976 година е построил вила в дворното място на баща си Й. В. И., със съгласие на
последния.
Видно от удостоверение на община Брезник от 08.09.2005 година, на основание
параграф 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, двуетажната масивна жилищна сграда, със застроена площ
от 30 кв.м. и гараж пристроен към нея с площ от 20 кв.м. , построени в имот 2, за който е
отреден парцел ***,*** в кв.*** по регулационния план на с. ***, общ.*** са търпими
строежи и не подлежат на премахване и сградите са построени в периода 1972 – 1976
година, съгласно подадената нотариално заверена декларация.
От разпита на свидетеля С.Й. С. се установява, че вилата в процесния имот е
била строена през периода 1975-1996 година от В. В., в което строителство е участвал
лично, но в което не е участвал брата на В. и наследодател на ищците К. и И. - К. В..
Посочва ,че след пенсионирането си В. е останал да живее в процесния имот, грижейки се за
имота и за своите възрасни родители. Разяснява ,че В. имал втори брак, че втората му
съпруга се наричала С. и че имала доведен син от нея - С.. Според свидетеля братът и
сестрата на В. се били устроили да живеят в други населени места, не участвали в строежа
на вилата, като за последно са идвали в имота на погребението на техния баща - Й. и от
изнасяне от смъртта на майка им през *** година. Свидетелят установява, че Й. И. гледал
животни, които след неговата смърт били поделени между братята К. и В., които първият
заклал, а вторият продължил да отглежда в процесното място. Уточнява, че процесният
имот бил заграден от В. след смъртта на майка му през *** година и че в него са живели В.
и съпругата му С., че работата му по строежа на вилата му е била заплащана от В., че Й. не е
участвал в строежа, че синът му К. е навестявал родителите си преди смъртта на баща му Й.
през *** година. Според свидетеля, след смъртта на К., синът й К. не е идвал в процесния
имот,за който се грижели и който облагородявали единствено В. и съпругата му С..
Свидетелят установява, че е видял за първи път в имота сина на В.-М. дни преди смъртта на
В..
Свидетелят Г.С. знае поцесния имот и познава братята В. и К. . Според него
имотът е бил собственост на „дядо А.“ и в него е останала да живее една от дъщерите му- „
баба М.“. Сочи , че В. се е върнал да живее в процесния имот през 1990год. ,като преди това
, както той , така и брат му К. са посещавали родителите си. В по - редки случаи това е
правила и сестра им Ц. .Свидетелят установява , че В. най-често престоявал в поцесния
5
имот, където около 1970г. започнал да строи вила .Пред свидетеля В. заявявал ,че строи в
имота на баща си. Започнал да ремонтира и паянтовата сграда в имота след смъртта на
майка си и страдал ,че брат му не посещава родната къща. Интерес към имота не проявявали
и децата на В. и К. /след тяхната смърт/ , където постоянно обаче пребивавал синът на С.-
С.. Свидетелят установява ,че като заболял В., за него се грижели С. и съпругата му О.,
които заедно с В., след оздравяването му, обитавали процесния имот. Уточнява ,че освен
ремонт, В. извършил и редица подобрения в „старата къща“ ,като направил тоалетна и баня,
санирал и подменил вратите и дограмата. Пояснява ,че В. видимо страдал от
незаинтересоваността на своите брат и сестра към бащиния имот. Заявява ,че братята били в
добри отношения и че никога не бил чул от В. да заявява изключителни права върху целия
имот , извън вилата, както и че през последните 15 години единствен В. се е грижил за
процесния имот .
Свидетелите, разпитани пред настоящата въззивна инстанция - Ц. Н. Н. и К.Б.С.,
живущи в близост до процесния имот твърдят, че повече от десет години само С. владеел и
стопанисвал за себе си целия процесен имот, а предходните двадесетина години - неговия
праводател и пастрок В. Й. В..
Като свидетел по делото пред районния и пред въззивния съд е разпитан М. В. Й.
(син на В. Й.). Същият излага, че за последен път е ходил в с.*** през 2008 - 2010 година, а
неговата дъщеря и дъщерята на отв.С. Н. заедно са прекарвали летата в периода преди това
в с. ***, където често ходела и неговата леля - жалбоподателката Ц. Л., както и чичо К. -
наследодател на ищците И. и К. Й.. Свидетелят няма представа дали неговите братовчеди са
посещавали имота след смъртта на баща им, заявява, че всички са участвали в строежа на
къщата и че когато са пребивавали на село са се настанявали в старата къща, а той и
семейството му в новата вила. Спомня си, че баща му приживе е възнамерявал да остави
имота на него и С. Н.. Посочва, че за болната му баба са се грижили всички роднини, че тя е
починала в старата къща, баща му отглеждал животни и държал автомобила си в имота–
бяла жигула.
Разпитаната по делото пред районния и пред въззивния съд е и свидетелка И. С.
(дъщеря на ищцата Ц. Л.). Излага, че новата къща в процесния имот е била построена в края
на 1970 година от дядо й и вуйчовците й В. и К.. Заявява, че е посетила имота за последен
път преди 15 години и че вуйчо й К. редовно посещавал имота, като двамата с В. пекли
ракия. Посочва, че майка й не ходела в имота, не знае дали братовчедите й К. и И. са го
посещавали, майка й била трудно подвижна, затова не посещавала имота, а братята В. и К.
били в добри отношения. В момента имотът се стопанисвал от С., тъй като имотът вече не
бил техен, нямали достъп, защото било заключено от смъртта на вуйчо й В. през *** година.
С оглед на гореизложеното, от събраните по делото гласни и писмени
доказателства настоящият съдебен състав счита, че първостепенният съд е възприел
правилен и обоснован извод за неоснователност на предявения иск .
В случая е предявен положителен установителен иск, с правно основание чл.124
от ГПК за установяване на собственически права върху недвижим имот на основание
6
наследство и давност от Й. В. И., починал на ***, придружен с искане за отмяна на
констативен нотариален акт от 2011 година, на осн.чл.537, ал.2 от ГПК. Ищците се
позовават на наследствени права спрямо процесния имот, без да легитимират правото си на
собственост с нотариален акт или на друго правно основание.
Ответникът С. Н. е противопоставил възражение за придобиване правото на
собственост върху имота на основание транслативна, възмездна сделка за покупко
продажба, по силата на нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 163/2011 година,
както и въз основа на присъединени права на своите праводатели - В. В. и С. В. върху
прехвърления му имот, признати им с констативни нотариални актове № ***, том ***, рег.№
***, дело № 163/2011 година и № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 161/2011 година. Тези
права са оспорени от ищците, а наследствения характер на процесния имот - от ответника.
Настоящият въззивен състав счита, че ищците не са провели успешно на правото
си на собственост спрямо процесния имот, нито са опровергали констатациите на нотариуса
чрез оборване на фактите, установяващи отразеното в нотариален акт № ***, том ***, рег.№
***, дело № 161/2011 година придобивно основание, по силата на което праводателят на
ответника - В. В. е бил признат за собственик, на основание давностно владение върху 2/3
ид.части от процесния имот и върху 2/3 ид.части върху построената в него паянтова
жилищна сграда, със застроена площ от 60 кв.м.
Показанията на свидетелите Й. и С. се опровергават категорично от тези на
свидетелите С., С., Н. и С., които произхождат от лица, извън родствения кръг на страните
по делото, поради което съдът приема, че не са заинтересовани от предмета и изхода на
спора, за разлика от последните двама свидетели, чиито показания съдът не кредитира.
Показанията на свидетелите С., С., Н. и С. са обективни, последователни, детайлни и
непротиворечиви. Установяват по несъмнен начин, че ищците по настоящия спор не са
посещавали процесния имот повече от 20 години, а че пастрокът на ответника С. Н. – В. В. е
владял като свой целият процесен имот, с намиращите се в него постройки, част от които
изградил лично, като настоящият ответник продължил владението на В., като довършил
изграждането на вилата, обзавеждането й, ремонтирал старата постройка, демонстрирал, че е
собственик на целия имот повече от десет години.
Придобивната давност е винаги неизгодна последица от бездействието на
правоимащия. Но тя е оправдана и може да настъпи само тогава, когато правоимащият може
да упражни правото си в защита на собствеността, въпреки неговото бездействие (реш. №
31/ 1971 г., ОСГК).
Като елемент от придобивната давност упражняваното владение трябва да е спокойно
(да не е установено с насилие); явно (фактическата власт е упражнявана така, че всеки
заинтересован е имал възможност да научи за това, не е установено по скрит начин);
постоянно (упражняването му няма случаен характер, а е израз на воля трайно да се държи
вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица); непрекъснато (не е
било прекъсвано изобщо, в частност за период, по-дълъг от шест месеца), като се съобразява
7
презумпцията на чл. 83 ЗС) и несъмнено (няма съмнение, че владелецът държи са себе си).
След като основанието, на което е придобита фактическата власт, признава правата на
собственика, налице е не владение, а държане, при което, за да се придобие по давност
правото на собственост, е необходимо да се предприемат едностранни действия, с които по
явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението да се придобие имота за себе си,
като тези действия следва да са доведени до знанието на собственика. В противен случай
презумпцията на чл. 69 ЗС (предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго) следва да се счита за опровергана и съответно не е налице
владение.
Според трайно установената съдебна практика по приложението на разпоредбата на
чл.79 ЗС, за да се осъществи предвидения придобивен способ не е необходимо владението
да е установено на правно основание, доколкото по естеството си този придобивен способ е
оригинерен и установяването на фактическата власт не е свързано с притежавано преди това
право на собственост от друго лице. Т.е. без значение е как е установено владението – на
основание предварителен договор или дори без основание, с оглед на отпаднало или
нищожно основание, предоставянето му от собственика или без такова. Достатъчно е
владението да е продължило повече от 10 години. Когато фактическата власт върху изцяло
чужд имот е придобита при липса на правно основание (т.нар. завладяване), то според
презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта
за себе си, т.е има качеството на владелец. В такъв случай за придобиване на имота по
давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо
собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на
владение, а не на държане.
След като едно лице веднъж е установило фактическа власт върху недвижим имот,
предполага се до доказване на противното, че упражнява тази фактическа власт трайно и
непрекъснато и не е необходимо да се повтарят във всеки момент действия, чрез които се
проявява намерението на владелеца да държи вещта като своя (напр. обработване,
облагородяване, поставяне на ограда и др.). Фактическата власт върху имота може да се
упражнява и чрез периодични посещения в имота. Това е до момента, в който не се установи
осъществяване от трето лице на такова действие, което явно и категорично препятства
възможността владелецът да упражнява занапред фактическата власт върху имота. В случая
въззиваемите страни са придобили собствеността, присъединявайки към своето владение
владението на праводателя и позовавайки се на давността, като вещното право се признава
като придобито само от онези, които са заявили или явно демонстрирали действия, че
присъединяват своето владение към владението на наследодателя, в случая праводателя и се
позовават на изтеклата давност (решение № 60094/ 21.01.2022 г., постановено по гр.дело №
4131 / 2020 година ВКС, ІІ г.о.).
Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на правото на
собственост върху конкретно определена вещ, чийто фактически състав е регламентиран в
разпоредбата на чл.79 от ЗС, а този на недобросъвестното владение предполага изтичането
8
на определен в закона десетгодишен период от време за своене по смисъла на чл.68, ал.1 от
ЗС - фактическо упражняване на съдържанието на това право. От показанията на
разпитаните свидетели се установява по несъмнен начин, че В. В. единствен е останал да
живее след смъртта на майка му К. след 1996 година в процесния имот, със съпругата си С.
до смъртта си през *** година, когато е упражнявал фактическа власт върху процесния
имот, като го е поддържал и подобрявал. Владението му е било необезпокоявано от никого,
като същото е било упражнявано и демонстрирано преди, и присъединено след смъртта му
от настоящия ответник С. Н. повече от десет години, със знанието и непротивопоставянето
на ищците или трети лица, които не са го смущавали или оспорвали.
Горното обуславя извода за успешно осъществен фактически състав на
давностното владение по отношение на 2/3 ид.части от процесния имот от страна на
праводателя на ответника, което се намира в правно и фактическо съответствие с
удостовереното от нотариуса придобиване на права от В. В. в посочения в нотариалния акт
обем и на посоченото в него придобивно основание № ***, том ***, рег.№ ***, дело №
161/2011 година. Наред с горното, ищците не съумяха да докажат, че те са придобили въз
основа права собственост върху имота или сградите в него по силата на придобивна давност
или наследствено правоприемство, т.е. не са извели и успешно доказали претендираните си
права нито на оригинерно, нито на деривативно основание. Напротив, съдът приема, че
ответниците са демонстрирали на останалите съсобственици завладяването на тези права
преди повече от двадесет години лично и чрез присъединеното владение на праводателя В.
В..
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции касателно
основателността на иска по чл.124 от ГПК и искането по чл.537, ал.2 от ГПК, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено, въззивната жалба – оставена без
уважение, а с оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателите да бъдат
осъдени да заплатят на въззиваемия С. Н. сумата от 750 лева - направени разноски във
въззивното производство за един адвокат.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 67/26.07.2019 година, постановено по гр.дело №
385/2017 година, по описа на Районен съд-Брезник, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
решение № 31/07.03.2020 година.
ОСЪЖДА К. К. Й., И. К. Й. и Ц. Й. Л. да заплатят на С. С. Н. сумата от 750,00
(седемстотин и петдесет) лева - разноски пред Окръжен съд Перник.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд,
в едномесечен срок от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10