Р E Ш Е Н И Е
гр.София, 13.12.2021 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА Ч.
При участието на секретар Анелия Груева,
като разгледа т.д.N 727/21 г., докладвано от съдия Ч.,
установи следното:
СГС е сезиран с искова молба от „В.“ АД, с
която е предявен срещу ЗАД“ А.“ АД иск с правно основание чл.99 ЗЗД, вр. с
чл.405 ал.1 КЗ за сумата от 55 628 лв. Твърди се от ищеца, че между „П.Л.БГ“
ЕООД и ответника е бил сключен договор имуществено застраховане на л.а.“Ауди“,
модел SQ7, с рег.N *****, който
на 10.02.2020 г. е бил противозаконно отнет и е било образувано досъдебно
производство N 45/20 г. на РУ-Сливница, което е
било спряно. Сочи се, че след настъпване на застрахователното събитие
застрахованият е бил уведомен, но е платил на застрахования застрахователно
обезщетение само в размер на 101 871,30 лв., а застрахователната стойност
на автомобила възлиза на 157 000 лв. Поддържа се, че с договор за цесия от
28.01.2021 г. застрахованият „П.Л.БГ“ ЕООД е прехвърлил на ищеца вземането за
неизплатено застрахователно обезщетение. Иска се от ищеца ответникът да бъде
осъден да заплати сумата от 55 628 лв.
Ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва иска с възражението, че застрахователният договор е нищожен, защото е
сключен при липса на застрахователен интерес за застрахования, тъй като
автомобилът е бил отдаден за ползване по договор за финансов лизинг, в който
случай на основание чл.343 ТЗ рискът от увреждане настъпва за
лизингополучателя, а застрахован е лизингодателят. Прави възражение за изключен
риск, защото събития по т.“К“ са извън обхвата на застрахователна закрила, а
застрахованият е въвел в заблуда застрахователя, както и възражение по
т.16.14.3, защото ключовете за автомобила са били оставени без необходимия
контрол. Поддържа се, че застрахованият на основание чл.408 ал.1, т.3 КЗ има
право да откаже плащане на обезщетение, защото не е изпълнено задължението за
предприемане на мерки за опазване на застрахованото имущество. Прави възражение
за намаляване на дължимото застрахователно обезщетение.
Ищецът е подал допълнителна искова молба,
с която поддържа предявения иск с довода, че възраженията на ответника не са
били направени преди подаване на писмения отговор. Сочи, че е налице хипотезата
на чл.293 ал.3 ТЗ. Оспорва застрахователят да е бил въведен в заблуда, както и
наличието на причинна връзка между настъпване на вредата и поведението на
водача на застрахования автомобил.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с
който поддържа възраженията за нищожност на застрахователния договор и за
изключен застрахователен риск. С молба от 11.10.2021 г. ответникът по реда на
чл.145 ал.2 ГПК е уточнил, че застрахованият не е упражнил контрол върху
ключовете на автомобила, поради което е изключен риск по т.16.14.3 от Общите
Условия.
Представена е застрахователна полица от
18.10.2019 г., от която се установява, че между „П.Л.БГ“ ЕООД и ответника е
сключен договор за имуществено застраховане, по който ответникът е поел
задължението да носи покритие на риска от увреждане на л.а.“Ауди“, модел SQ7, с рег.N ***** през
периода 12.11.2019 г. – 11.11.2020 г.
Представени
са Общите Условия за застраховка на МПС /“Каско“/.
Представено е постановление за спиране на
досъдебно производство от 21.05.2020 г. на районна прокуратура –Сливница, от
което се установява, че на 10.02.2020 г. е било образувано досъдебно
производство за това, че за времето от 13,00 часа до 13,30 часа на 10.02.2020
г. на ПП I-8 в района на 39 км.
противозаканно е отнето чуждо МПС л.а.“Ауди“, модел SQ7, с рег.N *****, който
на 10.02.2020 г.
Представен е договор от 28.01.2021 г., от
който се установява, че „П.Л.БГ“ ЕООД е прехвърлил на ищеца вземането за
застрахователно обезщетение за сумата над 101 871,30 лв. срещу ответника,
произтичащо от кражба на л.а.“Ауди“,
модел SQ7, с рег.N *****.
С уведомление от 02.02.2021 г. ответникът е
бил уведомен от „П.Л.БГ“ ЕООД за прехвърляне на вземането за застрахователно
обезщетение.
Представено е платежно нареждане от
01.03.2021 г., в което се сочи, че ответникът е наредил да се плати по сметка
на „П.Л.БГ“ ЕООД сумата от 101 871,30 лв.
Представена е преписката по процесната
щета, образувана при ответника във връзка със застрахователно събитие от
10.02.2020 г.
Установява се от заключението на СТЕ, че
процесният автомобил е бил оборудван с алармена инсталация, електронен
имобилайзер и централно заключване с дистанционно управление, както и със
сензор за отваряне на багажника, алармена инсталация със защита против
изтегляне. На 13.11.2018 г. е било монтирано GPS устройство.
Според в.лице най-вероятният начин за привеждане на автомобила в движение е
чрез използването на контактен ключ. Вещото лице е констатирало, че средната
пазарна цена на автомобила възлиза на 155 827 лв.
Установява се от показанията на св.В.а, че
процесният автомобил е бил управляван от В. В., който е изпълнителен директор
на ищеца, ползвал автомобила на лизинг. Свидетелят и В. са пътували с
автомобила по пътя за „Калотина“, а
преди Костинброд са спрели, за да обядват в ресторант. В. е заключил
автомобила, а ключът е бил в неговата връхна дреха. В ресторанта връхната дреха е била оставена
от В. на колона, ползвана за оставяне на дрехите от клиентите, а двамата са
били с лице към колоната. След като са обядвали са отишли на паркинга и са
открили, че автомобилът не се намира там, а В. е установил, че ключът за
автомобила го няма.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.99 ЗЗД, вр. с чл.405 ал.1 КЗ.
Ищецът е предявил за защита спорното вземане по чл.405 ал.1 КЗ в качеството на цесионер на застрахования „П.Л.БГ“ ЕООД, поради което на проверка подлежи дали в полза на цедента /частен праводател/ е съществувало прехвърленото вземане, респ. дали в полза на ответника застраховател е възникнало правото по чл.408 ал.1, т.3 КЗ да откаже да плати застрахователно обезщетение на застрахования цедент.
Не се спори, че „П.Л.БГ“ ЕООД е притежавал собствеността върху процесния автомобил, който е бил отдаден на лизинг на ищеца. „П.Л.БГ“ ЕООД в качеството на собственик на автомобила е сключил ответника на 18.10.2019 г. договор за имуществено застраховане, който според съда е породил валидно застрахователно правоотношение. Възражението на ответника, че застрахователният договор е недействителен поради липса на застрахователен интерес, е неоснователно.
В нормата на чл.349 ал.1 КЗ се съдържа легална дефиниция на понятието „застрахователен интерес“ - правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие. За „П.Л.БГ“ ЕООД в качеството на собственик на автомобила, който е предмет на договора за имуществено застраховане, е налице застрахователен интерес, тъй като именно в неговата правна сфера биха настъпили имуществените вреди от пълното погиване или частичното увреждане на застрахованото имущество. Това е така, защото реализирането на покрития застрахователен риск би довело до намаляване на имуществото на „П.Л.БГ“ ЕООД със стойността на отнетата или погинала вещ, респ. със стойността на разходите, които е необходимо да се вложат за ремонтиране и възстановяване на увредената вещ.
Обстоятелството, че към сключване на договора за имуществено застраховане процесният автомобил е бил отдаден на лизинг по силата на договор за финансов лизинг от 14.11.2018 г., е ирелевантно за наличието на застрахователен интерес. Това е така, защото договорът за лизинг не поражда вещноправно действие и не води до смяна на собствеността, която продължава да се притежава от „П.Л.БГ“ ЕООД и след отдаване на автомобила на лизинг. Нормата на чл. 343 ТЗ предвижда, че рискът от погиване на вещта се носи от лизингополучателя, но това правило не заличава наличието на застрахователен интерес по отношение на собственика „П.Л.БГ“ ЕООД, доколкото правилото на чл.343 ТЗ има действие само за страните по договора за финансов лизинг. Застрахователят не е страна по лизинговия договор, поради което и не може да се позовава на нормата на чл.343 ТЗ. Разпределянето в отношенията между лизингодател и лизингополучател на риска от увреждане на вещта не рефлектира в отношенията между собственика на вещта и застрахователя по имуществено застраховане, за които отношения определящо значение има притежаването на собствеността върху застрахованото имущество.
Не се спори, че през действие на застрахователното правоотношение – на 10.02.2020 г. процесният автомобил е станал обект на противозаконно отнемане, извършено на ПП I-8 в района на 39 км., където е бил паркиран пред заведение за хранене. Настъпването на това фактическо обстоятелство се потвърждава от постановление от 21.05.2020 г. на районна прокуратура –Сливница за спиране на досъдебно производство по пр.пр. 209/2020 г. Доколкото не се твърди, а и няма данни, автомобилът да е открит, съдът приема, че е реализиран покрит застрахователен риск – „кражба“, уговорен в клауза „К“ -11.1, вр. с клауза „П“ – от Общите Условия за застраховка на МПС.
С молба от 11.10.2021 г. ответникът по реда на чл.145 ал.2 ГПК е уточнил, че не поддържа възражението по т.14.8 от Общите Условия /въвеждане в заблуда/, а единствено поддържа възражението, че застрахованият не е упражнил контрол върху ключа за автомобила - изключен риск по т.16.14.3 от Общите Условия. Според съда възражението на ответника по чл.408 ал.1, т.3 КЗ е недоказано и неоснователно, поради което не е налице основание да се откаже изплащане на застрахователно обезщетение.
От събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност, съдът приема за недоказано, че застрахователното събитие е настъпило поради действия/бездействия на застрахования, които представляват неизпълнение на негово договорно задължение. От страна на ответника, който носи доказателствената тежест, не се представиха доказателства, от които да се установяват факти, сочещи, че поведението на застрахования е в нарушение на негови договорни задължения и че стои в причинна връзка с настъпване на застрахователното събитие.
По делото е разпитана св.В.а, чиито
показания следва да се преценят с оглед на обстоятелството, че е съпруга на изпълнителния
директор на ищеца и член на Съвета на директорите -чл.172 ГПК. Доколкото от
страна на ответника обаче не се представиха доказателства в подкрепа на
повдигнатото от него възражение, съдът приема за недоказано, че застрахованият,
респ. лицето, на което е предаден за ползване застрахованият автомобил, не е
проявил достатъчен контрол върху ключа, с което да е допринесъл за настъпване
на вредоносното събитие. Не е доказано водачът В. да е проявил поведение, което
представлява неизпълнение на договорно задължение, т.е недоказано е да е
извършил нарушение на задължението по чл.395 ал.1 КЗ. Не са установени факти,
които да сочат, че поведението на
водача В. е в разрез със задълженията по застрахователния договор и че то е
спомогнало за нерегламентираното проникване в автомобила и за привеждането му в
движение. , Доколкото няма данни за друго и с оглед правилото на чл.154 ГПК, съдът
приема, че ключът е бил отнет от водача В., но не поради проявено от него
укоримо поведение.
При тези факти съдът намира, че не се доказаха факти, които да пораждат в полза на застрахователя правото да откаже плащане на обезщетение - недоказано е наличието на неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахования, което да стои в причинна връзка с реализирането на риска „кражба“. Следователно за застрахователя е възникнало задължение да плати застрахователно обезщетение, а този извод на съда се подкрепя и от факта на извършено плащане на сумата от 101 871,30 лв.
Установи от заключението на СТЕ, че към настъпване на застрахователното събитие стойността на автомобила по средни пазарни цени е възлизала на 155 827 лв., която съдът приема за отговаряща на правилото на чл.386 ал.2 КЗ, доколкото се получава след отчитане на два метода - „на овехтяване“ и „на пазарни аналози“. В обясненията на в.лице Е. в съдебното заседание на 18.11.2021 г. се сочи, че сравняваните аналогични автомобили са с различен пробег, т.е предлаганите за тях цени не могат да бъдат достатъчно надеждна индикация за пазарната цена на застрахованото имущество, поради което за „действителна стойност“ следва да се приеме стойността, получена при отчитане на двата метода.
Доколкото не се доказа застрахованият да е в неизпълнение на задължение
да вземе превантивни мерки за предпазване на застрахованото имущество, съдът
приема, че не е налице основание по чл.395 ал.4, изр.2-ро КЗ за намаляване
размера на застрахователно обезщетение, което възлиза на 155 827 лв.
Ответникът е платил на застрахования „П.Л.БГ“ ЕООД сумата от 101 871,30 лв., поради което вземането по чл.405 КЗ възлиза на 53 955,70 лв. Тъй като с договор от 28.01.2021 г. застрахованият е прехвърлил на ищеца вземането за застрахователно обезщетение за разликата над платената от ответника сума, вземането на ищеца възлиза на 53 955,70 лв. Искът е основателен за сумата от 53 955,70 лв., а за разликата до пълния предявен размер е неоснователен.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът
следва да се уважи за сумата от 53 955,70
лв., а за разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„ЗАД“ А.“ АД, ЕИК********,
гр.София, ул.“********, да
заплати на „В.“ АД, ***, на основание чл.99 ЗЗД, вр.
с чл.405 ал.1 КЗ сумата от 53 955,70 лв. - застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане,
сключен във формата на комбинирана застрахователна полица N 0307К6010268493/18.10.2019 г., за вреди от
риска „кражба“ на л.а.“Ауди“, модел SQ7, с рег.N *****,
рама N WAUZZZ4M0JD021100, настъпил
на 10.02.2020 г., ведно със законната лихва от 23.04.2021 г. до окончателното
плащане, както и съдебни разноски от
5009,84 лв., като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер
от 55 628 лв.
ОСЪЖДА „В.“ АД, ***, да заплати на „ЗАД“ А.“
АД, ЕИК********, гр.София, ул.“******** съдебни разноски от 13,52 лв.
Решението може да се обжалва
пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: