О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 10.12.2019г.
Апелативният специализиран наказателен съд, първи
въззивен състав, в закрито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ УШЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1. СТОЯН ТОНЕВ
2. НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от
съдия Димитров ВНЧД № 618 по описа за 2019 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на глава 22, чл.341 ал.2 и сл. НПК.
Инициирано е
по частна жалба от адвокат М.И. – защитник на подсъдимия С.П. срещу протоколно
определение от 26.11. 2019г. по НОХД 195/2019г. на СНС, с което е оставено без
уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия от
„задържане под стража“ в по- лека.
С жалбата се
навеждат доводи за неправилност на това определение. Според
защитата обоснованото предположение било разколебано, тъй като същото не можело
да бъде изведено от твърденията на свидетелите, оспорва се и достоверността на
свидетелски показания. Липсвал и риск от извършване на престъпление, а приетата
от съда опасност е напълно хипотетична и не съществува риск от въздействие
върху свидетелите. Не е налице и риск от укрИ.е, защото подсъдимият се е явил
доброволно пред органите на полицията.
Апелативният специализиран наказателен съд, след като съобрази
изложените в частната жалба доводи и материалите по делото, намира жалбата за
допустима, подадена в срок, а по същество за неоснователна.
С обвинителния акт на подсъдимия С.Л.П. е предявено обвинение по чл. 321 ал.3,т.2, вр. ал.2 от НК -за това, че от началото на 2018г. до 27.06.2018г. участвал с други петнадесет лица в ръководена от И. Й. и П. С. организирана
престъпна група, създадена с користна цел и за извършване на престъпления по
чл. 354 а, чл.159а, чл.116, чл.128 и чл.129 от НК.
Въпросното престъпление
е умишлено и тежко по смисъла на чл. 93 т.7 НК, с което е изпълнена първата
предпоставка за законност на продължаващото задържане.
Според състава
на въззивния съд към настоящия процесуален етап е налице
нужната доказателствена обоснованост на предположението
за евентуална съпричастност на подсъдимия С.П. към повдигнатото му обвинение
по чл. 321 ал.3,т.2,вр. ал.2
от НК. Тази преценка е с чисто процесуално значение, извършена
единствено за целите на настоящото производство, като по никакъв
начин не се накърнява презумпцията за
невинност, защото третира въпроси, които
са съществено различни от тези, които един съд по същество следва да обсъди при
постановяване на присъдата си и които
са очертани в чл. 301 НПК. В тази връзка настоящата преценката по обоснованото подозрение може да бъде променяна съобразно доказателствената
наличност към конкретния процесуален момент, поради което и не поражда
обвързващо действие за съдебните състави разглеждащи производства със сходен
предмет.
С обжалваното определение правилно първостепенният съд е
отказал изменението на прилаганата мярка за неотклонение "Задържане под
стража", като е приел, че не е
разколебано обоснованото предположение за евентуалната съпричастност на обвиненото
лице към повдигнатото му обвинение и че продължава да съществува реален риск от
извършване на престъпление, поради което
и с оглед целите по чл. 57 НПК съответната мярка за неотклонение
"Задържане под стража" на подсъдимия С.П. не следва да бъде изменяна.
По повод изложените възраженията следва да се отбележи,че
обратно
на защитните доводи не се установява разколебаване на обоснованото
предположение за евентуална
съпричастност на подсъдимия С.П. към престъпната деятелност, за която е
привлечен към наказателна отговорност, събраните в хода на съдебното следствие
доказателства подкрепят и потвърждават
извода за наличие на изискуемото от закона обосновано предположение. Настоящият въззъвен състав се
въздържа от оценка и анализ на достоверността и достатъчността на
доказателсвените материали правна квалификация, авторство и вина, доколкото
това са въпроси по същество и са извън предмета на настоящото произнасяне.
Относно риска от извършване на престъпление- обсъжданият риск е налице поради характера и спецификите
на престъпната деятелност, за която е повдигнато обвинение на лицето. Твърди се
в обвинителният титул, че престъпното сдружение е функционирало при разширен
персонален състав и за продължителен времеви период, претендира се описаната
престъпна деятелност да е реализирана при множество на брой квалифициращи
обстоятелства. Не е за пренебрегване и обсъдената опасност от противоправно
въздействие върху свидетелите от страна на подсъдимия С.П., изрично изложено от тях при
депозиране на показанията им. Приетата
и обсъдената от първоинстанционния съд характеристична справка от
затворническата администрация, не разколебава извода на съда, за наличие на
реална опасност, доколкото същата е свързана единствено с поведението му при
търпенето на мярката за неотклонение, а не и с коментираните по-горе
обстоятелства.
Според настоящия съдебен състав е налице и реален риск от
укриване на подсъдимия С.П., като този риск се извежда от обстоятелството, че
същият се е укривал от органите на полицията, в резултат, на което е бил обявен
и за ОДИ. Действително в последствие подсъдимият доброволно се е явил в ГДБОП,
но това само по себе си не заличава периода на укриването му.
Времетраенето на наказателния процес срещу подсъдимия и
задържането му до момента, отговарят на критериите за разумност предвид фактическата
и правна сложността на казуса, свързан със значителен брой подсъдими лица, големия брой обвинения срещу тях,
включително и за ОПГ, значителният брой от свидетели и други съдебно-следствени
действия извършвани по делото. Видно е, че делото се насрочва регулярно,
като решаващият съд полага усилия за неговото разглеждане при съблюдаване на
основните принципи на наказателния процес, гарантиращи правата на всички страни
и участници. В този смисъл към настоящия процесуален момент не може да се приеме, че не се полага
изискуемата "особена грижа" по ритмично и регулярно насрочване на
съдебните заседания с оглед бързото провеждане
на производството по делото.
При
продължаващото наличие на висок риск от възможно противоправно поведение на
подсъдимия С.П., въпреки изтеклия период на задържане ( което е в разумен срок)
и при липса на реални други основания по смисъла на чл. 56, ал. 3 НПК за
изменение на мярката му за неотклонение, атакуваното определение е правилно и
обосновано.
Водим от горното АСНС,
О П Р Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.11.2019г. по НОХД 195/2019г. на СНС, с
което е оставено без уважение искането
за изменение на мярката за неотклонение на С.Л.П. от „задържане под стража“ в по- лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.