РЕШЕНИЕ
№ /06.03.2023 година, град Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Велинградският районен съд, трети граждански състав,
на шести февруари, две хиляди двадесет и трета година,
в публично заседание в следния състав:
Председател: Милуш Цветанов,
секретар: Цветана Коцева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Цветанов гражданско
дело номер 1113
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М.И.Е. срещу
Р.И.М., с която се иска да се признае за установено по отношение на ответницата,
че ищецът има спрямо нея право на валидно изискуемо вземане в размер на 4400
лв. – обезщетение за ползване на съсобствен недвижим имот за период от 22
месеца, считано от 03.10.2017г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №875/2019г. по описа на РС-Велинград.
Твърденията на ищеца са, че тъй като от повече от 5
години само ответницата, негова сестра, лично използвала целият съсобствен им
първи жилищен етаж от сграда с идентификатор 10450.503.93.1 по КККР на гр.
Велинград - с връчена й на 03.10.2017г. нотариална покана той поискал от нея да
му плаща обезщетение от 200 лв. месечно за това, че е бил лишен от правото си да
ползва своите ¾ ид. ч. от този етаж, като
възражението на насрещната страна по издадената по ч. гр. д. № 875/2019г. на
РС-Велинград заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на паричното задължение
(представляващо обезщетението от 03.10.2017г. до 03.08.2019г.),
предпоставило настоящия иск. Претендира разноски.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор ответната
страна потвърждава, че ползваният от семейството й първи етаж от сградата с
идентификатор 10450.503.93.1 по КККР на гр. Велинград е съсобствен между нея и
ищеца при квоти ¼-за нея и ¾-за него; но твърди и че брат й я е
лишил от правото й да ползва нейните по 3/16 ид.
части от също съсобствените им двор, приземен етаж,
втори етаж и таван на сградата, като счита, че от полагащото й се за това
лишаване обезщетение за периода от 01.01.02017г. до 31.12.2019г. следва да се прихване претенцията
на ищеца.
Съдът, като взе предвид
разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал.
1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК иск с правна квалификация по чл. 31, ал.2 от ЗС, по отношение на който ответната страна е
направила възражение за прихващане по чл. 104 ЗЗД с вземане, също основано на
чл. 31, ал.2 от ЗС.
Между страните няма спор, а и от
решение № 234/05.07.2019г. по гр. д. № 1592/2017г. на РС-Велинград се
установява, че те са съсобственици на първи жилищен етаж от сградата с
идентификатор 10450.503.93.1 по КККР на
гр. Велинград при квоти ¾ ид. ч. за ищеца и ¼ ид. ч.
за ответницата. Освен че се установява от показанията на свидетелите, предвид
изявленията на страните - с допълнение на доклада по делото е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че този първи етаж се
е ползвал лично и само от ответната страна за период от преди 03.10.2017г. и до
момента, предвид което ищецът е бил лишен от правото си да ползва собствените
му ¾ ид. ч. от етажа. От приетото без
възражения от страните допълнено заключение по назначената съдебно-техническа
експертиза се установява, че наемната цена на процесния етаж от къща за периода
от 03.10.2017г. до 03.08.2019г. е била 300 лв. месечно, като полагащата се на
ищеца съразмерно на квотата му (3/4) част от тази сума за посочените 22 месеца
е 4450 лв. Ето защо, доколкото претенцията му е в тези рамки – искът му е доказан
по размер. От приетата като доказателство по делото и връчена на ответницата на
03.10.2017г. нотариална покана Рег. № 3843/26.09.2017г. по описа на нотариус
Мария Рангелова, се установява и изискуемостта на претендираното вземане. С
оглед гореизложеното предявеният от М.Е. иск следва да се уважи изцяло.
По
отношение възражението за прихващане – направеното такова в преклузивния
срок по чл. 131, ал.1 ГПК касае вземане за обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС само за
минал период (от 01.01.02017г.
до 31.12.2019г.), на което ответната страната не
доказа изискуемостта (от връчване на писмено поискване) и ликвидността, ето
защо възражението следва да се приеме за неоснователно. Същевременно – съгласно
разрешенията дадени по т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК - Когато
насрещното вземане, с което се прихваща, е спорно /неликвидно/, т. е. негов
предмет е едно спорно право, за което съдът се произнася със сила на пресъдено нещо /чл. 298, ал. 4 ГПК/, при което ефектът на
прихващането ще се прояви след влизане в сила на съдебното решение, на общо
основание /чл. 131, ал. 2, т. 5 и чл. 133 ГПК/ същото може да бъде направено
най-късно с отговора на исковата молба и заявяването му по-късно, включително
пред въззивния съд, е недопустимо. Затова и доказателствата
и доказателствените искания на ответната страна (за експертиза), касаещи период
след получаване на нотариална покана от ищеца (на 13.01.2020г.) са ирелевантни за спора, като засягащи различно (по период) от
посоченото в отговора на исковата молба вземане, а следвователно
– и недопустимо възражение.
При този резултат по делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК (и в съответствие с т.12 от ТР
№ 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. по описа на ОСГК на ВКС), право на претендирани разноски има само ищецът, като те доказано възлизат: за заповедното
производство - на 358 лв. (88 лв. – платена държавна такса и 270 лв. –
адвокатско възнаграждение), а за настоящото исково производство – на 758 лв.
(88 лв. – платена държавна такса, 270
лв. – адвокатско възнаграждение, плащането на което е удостоверено в договора
за правна защита и съдействие (л.7), 400 лв. – внесен депозит за вещо лице
(л.87)).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.И.М. с ЕГН **********, че М.И.Е. с ЕГН **********, има спрямо нея право на
парично вземане в размер на 4400 лева /четири хиляди и четиристотин лева/, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 875/2019г. по описа на РС-Велинград.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Р.И.М. с ЕГН **********, да заплати на М.И.Е. с ЕГН **********, сумата от 1116 /хиляда сто и шестнадесет/ лева –
направени от ищеца деловодни разноски, от които: 358 лева – за заповедното производство по ч. гр. д. № 875/2019 г. на РС-Велинград; и 758 лева – за
настоящото исково производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:
/ Милуш Цветанов /