№ 1476
гр. Плевен, 13.10.***2 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
***14430108030 по описа за ***1 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх.№ ***г.,
доуточнена с молба с вх.№***г., от Д. В. Й. с ЕГН **********, представляван
от законния си представител В. В. Й. с ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр.С., ж.к.“Г.“ ***, чрез адв. П. П. – САК съдебен адрес: гр.С., бул.“Д.Б.“ ***,
тел. ***, e-mail:*** против Н. Х. К. с ЕГН ***, адрес: гр.П., бул.“Р.“ **.
Посочва се в исковата молба, че ищецът придобил от С.М. П. ** от недвижим
имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-***г. на ИД на АГКК, като последното
изменение, засягащо поземления имот е от ***г., с адрес на имота: гр.П.,
бул.“Р.“ **, целият с площ от *** кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до
**., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план *** кв.***,
***, при съседи: ***, ***, ***, ***, *** и ***, както и * от находящата се в
имота селскостопанска постройка, преустроена в жилищна сграда с
идентификатор ***.2 с площ *** Твърди се , че с влязло в сила през ***
решение по гр.д.№ ***г. по описа на ПлРС на основание чл.32, ал.2 ЗС било
разпределено правото на ползване върху дворното място и сградите в него,
1
като за Станимир П. било предоставено право да ползва площта по скица в
тъмен цвят, а на ответника – останалата част от дворното място и сградата с
идентификатор ***.2, която е в режим на съсобственост. Посочва се в
исковата молба, че било образувано изпълнително дело № ****** по описа на
ЧСИ В.С с рег.№ *** на КЧСИ, в хода на което на основание решение по гр.д.
№ ***г. по описа на ПлРС сградата била предоставена за ползване на
ответника. Посочва се още, че в процесната сграда на основание сключен
договор за наем с ищеца живеела С.М. К.а – * на молителя и бивша съпруга
на ответника. Твърди се, че ответникът Н. Х. К. оспорил собствеността на
ищеца върху ** от дворното място и жилищната сграда, както и пречил на
страната да осъществява владение върху имота, вкл. като поставял Д. В. Й. в
невъзможност да ползва жилищната сграда след предприемане на мерки за
привеждане в изпълнение на съдебното решение по гр.д.№ ***г. по описа на
ПлРС. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на Н. Х. К. с ЕГН ***, адрес: гр.П., бул.“Р.“ **, че
Д. В. Й. с ЕГН **********, представляван от законния си представител В. В.
Й. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.С., ж.к.“Г.“ ***, е собственик на
** от недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-***г. на ИД на АГКК,
като последното изменение, засягащо поземления имот е от ***г., с адрес на
имота: гр.П., бул.“Р.“ **, целият с площ от *** кв.м. , трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
до **., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план *** кв.***,
***, при съседи: ***, ***, ***, ***, *** и ***, както и * от находящата се в
имота селскостопанска постройка, преустроена в жилищна сграда с
идентификатор ***.2 с площ *** Иска се от съда да осъди ответника да
предаде владението на имота, като се преустанови едноличното му ползване.
Претендират се направените деловодни разноски.
Депозиран е отговор с вх.№***.***2г. от ответника, в който се взема
становище за допустимост, но неоснователност на иска. Признава се от
ответника факта, че ищецът е собственик на ** от имотите. Оспорват се
твърденията на ищеца, че е отнето владението върху имота. Твърди се, че
ищецът е отдал под наем както притежаваната от него ** от имота, така и ***
идеални части от сградата, дворното място, северния гараж. Иска се от съда
да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, като се претендират
2
направените разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът Д. В. Й., редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв.П. П., който моли съда да уважи изцяло исковата
молба като основателна и доказана.
Ответникът Н. Х. К., редовно призован, се явява лично и с адв. М. А. – АК-П..
Страната и процесуалният й представител молят съда да отхвърли исковата
молба изцяло като неоснователна и недоказана.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно е по делото и се установява от Нотариален акт за дарение на
недвижими имоти № ***, рег.№ ***, дело *** от ***1г., че ищецът е
собственик на ** от недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-***г. на ИД на
АГКК, като последното изменение, засягащо поземления имот е от ***г., с
адрес на имота: гр.П., бул.“Р.“ **, целият с площ от *** кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване до **., предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план *** кв.***, ***, при съседи: ***, ***, ***, ***, *** и ***,
както и * от находящата се в имота селскостопанска постройка, преустроена в
жилищна сграда с идентификатор ***.2 с площ ***
Не се спори и се установява от представеното заверено копие на заверено
копие на Решение от ****** по гр.д.№ ***г. по описа на РС П., че правото на
ползване на урегулиран поземлен имот IX – *** в стр.кв. *** по плана на
гр.П., бул.“Р.“ **, с площ от *** ( а по заключение на в.л. С.С. от ******0г.
със свободна площ от ***) и построените в имота стопански сгради били
разпределени между собствениците – С.М. П., Н. Х. К. и В. С.М. по начина в
скица към решението, като за Н. Х. К. останал за ползване площ от 125 кв.м.,
северния гараж и стопанската постройка, преустроена в жилищна сграда.
Служебно известно на съда от гр.д.№ ***г. по описа на РС-П., по което е
съдия докладчик, че между страните се водят и следните производства в РС-
П.:
1/Гр.д.№ ***г. с ищец Д. В. Й. и ответници Н. Х. К., М.Б.Й., К.Й.Й., с
искане на основание чл.32, ал.2 ЗС да бъде преразпределено правото на
ползване на дворното място – недвижим имот с идентификатор ***, с
обособена площ за всеки от съсобствениците, както и обща част, която да
3
позволява достъп до сградата с идентификатор ***.2.
2/Гр.д.№ ***г. с ищци Д. В. Й. и С.М. П. и ответници Н. Х. К. и М.Б.Й., с
искане да бъде признато и допуснато на основание чл.33, ал.2 ЗС право на
изкупуване от с Д. В. Й. на *** идеални части от имот с идентификатор ***,
съставляващи ***/*** кв.м. При условията на евентуалност е предявен иск с
правно основание чл.33, ал.2 ЗС да бъде признато и допуснато на основание
чл.33, ал.2 ЗС право на изкупуване от С.М. П. на *** идеални части от имот
с идентификатор ***, съставляващи ***/*** кв.м. Делото е насрочено за
3/Гр.д.№ ***г. с ищец „В.И.“ ООД против Н. Х. К., М.Б.Й. с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че първият ответник не
притежава право на ползване, а вторият - право на собственост върху имот с
идентификатор ***.1.2.
Спори се между страните осъществил ли е ответника действия, с които да
упражнява владение като елемент от правото на собственост върху
притежаваната от Д. В. Й. идеална част от имотите, с кои свои действия,
нарушено ли е правото на владение на ищеца от страна на съсобственика на
имотите.
За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени
и гласни доказателства.
Видно от заверено копие на уведомление №******1г. чрез ЧСИ П.Д. от Д. В.
Й. до Н. Х. К., ищецът отправил уведомление до ответника, в което го
уведомил, че като собственик на * ид.част от имот с идентификатор *** и
***.2 е отдал под наем на С.М. К.а част от имот ***.2.
Видно от заверено копие на нотариална покана с рег.№ ***г. на нотариус
Славомир Иванов с рег.№ *** на НК, връчена на ******1г. на С.М. К.а,
последната била приканена от ответника като собственик на *** ид.части на
имот, в 20 дневен срок от съобщението да освободи имота и да предаде
ключовете за него, поради липса на правно основание за ползването му.
По делото са приобщени и гласни доказателства.
От показанията на свидетеля С.М. К.а (* на ищеца), съдът установява, че
след развода с ответника по уговорка на съпрузите, К.а е останала да ползва и
да живее в селскостопанската постройка, която понастоящем е преустроена в
жилище. Свидетелката, заедно с дъщеря си и зет си са обзавели жилището,
през ***1г. са подменили покрива, заплащали са ползваните * услуги,
ел.енергия,кабелна телевизия. Установява се от показанията на свидетелката,
4
че е наличен договор за наем между св.К.а и ищеца, по силата на който К.а
ползва постройката. Видно от показанията на свидетелката, ежегодно през
голяма част от лятото внукът й Д. й гостува, като в тези случаи ответникът е
отправял закани и заплахи, че ще го изхвърли заедно с родителите му и * му.
Свидетелката е категорична, че ответникът самоволно подал молба за
спиране на електрозахранването в имота, в резултат на което в продължение
на повече от месец не е имало ток в обитаваното от нея жилище.
От показанията на свидетеля В.М.С., се установява, че отношенията между
родителите на ищеца, ответника и св. К.а са влошени от много години.
Свидетелят е очевидец на инцидент, при който на родителите на детето и на
ищеца е било забранено от ответника да влизат в имота, като им е заявено, че
следва да стоят пред вратата и не ги допускал вътре в имота. В друг от
случаите бил сменен патрона на вратата и представителите на ищеца и
последния не могли да влязат вътре. Бил прекъсван самоволно тока от
ответника, в резултат на което било прекъснато и захранването към имот на
свидетеля. Свидетелят е категоричен, че в имота живеят и детето Д. и
родителите му , „когато могат да влязат“.
От показанията на свидетеля М.М.М., съдът установява, че пред свидетеля
ответникът заявил, че е предоставил сумата от *** лв. за да преустрои в
жилище стопанската постройка. Свидетелят посочва, че повече от *** в тази
постройка живее С. К.а, след развода й с Н. К..
Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите С.М. К.а и
В.М.С. като обективни и безпристрастни, съответни на действителността,
както поради съответствието помежду им, така и поради съответствието с
писмените доказателства по делото вкл. писмените доказателства по делото –
заверено копие на уведомление №******1г., скици на СГГК-П., материалите
по гр.д.№ ***г. по описа на РС-П.. Показанията на свидетеля М.М.М. се
възприемат от съда като правдиви в частта относно обстоятелството кое лице
живее в имот с идентификатор ***.2, но в останалата част не ги кредитира с
доверие, тъй като възпроизвеждат заявление на една от страните в процеса,
който сочи изгоден на нея факт.
Като съобрази доказателствата по делото по отделно и в съвкупност,
съдът приема следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.108 Закона за собствеността – иск за
собственост на невладеещия съсобственик - ищеца (на основание договор за
5
дарение) на * ид.част от недвижими имоти с идентификатори *** и ***.2,
срещу владеещ съсобственик, с искане да бъде осъден ответника да предаде
владението на имотите.
Предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.108 ЗС са
ищецът да е собственик на претендирания имот, ответникът да владее или
държи процесния имот или части от него и да няма основание за това
владение или държание.
По отношение на имота с идентификатор ***.2.
Съдът установи по делото, че сградата, обект на спора, е предоставена за
ползване на ответника на правно основание, а именно след разпределение на
правото на ползване с Решение от ****** по гр.д.№ ***г. по описа на РС П..
Установи се по делото, че между страните е налице висящо производство за
разпределение на правото на ползване поради настъпили нови обстоятелства,
което производство не е приключило в с влязло в сила решение.
Въпреки това обстоятелство ищецът е отдавал под наем сградата на трето
лице. Ето защо съдът приема, че искът с правно основание по чл.108 ЗС по
отношение на този имот е неоснователен като такъв следва да бъде отхвърлен.
Действително влязлото в сила решение по чл.32, ал.2 ЗС не се ползва със
сила на пресъдено нещо относно квотите в съсобствеността, а наличието на
спор относно квотите /обема на притежаваните права в общата вещ/ налага
извода за наличие на правен интерес от търсената защита, а оттам - и за
допустимост на предявения иск съобразно приетото в мотивите към ТР №
***г. по т.д. ***г. на ОСГК на ВКС. Не се доказа обаче владението на
ответника върху стопанската сграда, преустроена в жилище да надхвърля
притежаваната от него идеална част без правно основание. Основанието е
именно наличието на съдебно решение, с което правото на ползване върху
сградата се предоставя именно на него. До приключването на гр.д.№ ***г. по
описа на РС-П. ответникът ползва сградата на правно основание и в
качеството на съсобственик, поради което правомерно владее имота. Иск по
чл.108 ЗС от единия съсобственик би бил основателен само след успешно
проведено производство по чл.32 от ЗС. Не може да се откаже съдебна
защита на съсобственика с идеални части, но следва същият да прояви
активност, да инициира и проведе производство по разпределение на
ползването на съсобствения имот и тогава да претендира защита по реда на
чл.108 от ЗС. Всеки съсобственик при съсобственост в идеални части има
6
права всъщност съобразно правата си си върху всяка една част от имота. Със
защитата по чл.108 от ЗС се цели получаването на право да се ползва
конкретна реална част от имота, а това може да се случи едва след
разпределение на ползването по чл.32 от ЗС. В тази насока е и Решение № 220
от 12.08.***1 г. на ОС - П. по в. гр. д. № ***/***1 г.
С оглед на гореизложеното и предвид признанието на факта от страна на Н.
К., че ищецът е собственик на * ид.част от имота с идентификатор ***.2, то
искът по чл.108 ЗС по отношение на имота следва да бъде уважен в частта, в
която се иска признаване за установено, че ищецът е собственик на процесния
имот, но в частта относно искането да бъде осъден ответника да предаде
владението върху имота следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на имот с ***:
Съдът приема, че са налице всички предпоставки на чл.108 ЗС по отношение
на този имот.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/05.01.***2 г. по тълк. д. № 3/***0 г. на
ОСГТК на ВКС съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл.108 от
ЗС, както в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт от
трето на съсобствеността лице, така и по отношение на друг съсобственик,
който го завладее без да има основание, тъй като основанието да се владее
имотът е обусловено от обема на притежаваното право. При съсобствеността
правото на собственост се съпритежава от отделните съсобственици, като
всеки от тях има правото и да владее имота. Нито един от исковете по чл.32,
ал.1, чл.32, ал.2 и чл.34 от не може да замести защитата на съсобственика,
която му дава искът по чл.108 от ЗС – предаване владението върху идеална
част. При иск по чл.108 от ЗС, предявен от съсобственик срещу друг
съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да
уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част,
когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща
правата му и с това е нарушил владението на ищеца.
В конкретния случай Д. В. Й. е собственик на ** от недвижим имот с
идентификатор ***.
Същевременно съдът констатира от доказателствения материал по делото
наличие и на втората предпоставка от фактическия състав на чл.108 ЗС.
Видно от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите С.М. К.а и В.М.С., ответникът владее изцяло дворното място,
7
като не допуска ищеца като съсобственик и неговите родители като законни
представители до имота без основание, като въпреки отправените покани за
възстановяване на фактическата власт на ищеца, Н. К. отказва да предостави
на лицето собствената му идеална част. Действително от материалите по гр.д.
№***г. по описа на РС-П., с влязло в сила съдебно решение преди *** е
разпределено правото на ползване върху дворното място и жилищните
сгради в него. Това решение обаче не е съобразено с актуалния статут на
имотите и техните собственици и макар да се ползва със сила на присъдено
нещо, при наличие на искане за ново разпределение предвид наличието на
нови собственици, то съдът приема, че владението върху имота на ищеца е
нарушено, като цялостно същото се осъществява единствено и само от
ответника. В тази насока са и гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на св. В.М.С., който заявява, че „имота е като крепост“ и без
разрешение от К. не може да се влезе, вкл. и единствено с разрешение от
ответника може бъде спряно захранването с ел.енергия до отделните сгради.
Доказа се по делото и обстоятелството, че в различни времеви интервали вкл.
след завеждане на делата между страните, ответникът не е допускал ищеца и
неговите законни представители в дворното място. Това обстоятелство е било
възприето непосредствено и от трето лице - св. В.М.С.. От събраните гласни
доказателствени средства се установява, че ответникът е установил
фактическа власт върху целия поземления имот, с което нарушава
собственическите права на ищеца. Поради изложеното, ревандикационният
иск за предаването на владението върху * ид. ч. от дворното място се явява
основателен срещу ответника.
Владението, като част от правомощията на собственика, може да бъде отнето
чрез различни фактически действия. Релевантно е дали собственикът има
достъп до вещта, а не дали лицето, което препятства този достъп, реално
ползва чуждите права. Затова при установения по делото факт, че ответникът
е препятствал достъпа до дворното място на ищеца и неговите родители,
изводът на съда е че ищеца доказа, че ответникът упражнява фактическа
власт върху целия имот.
С оглед на горното, съдът приема, че ищецът доказа при условията на пълно и
главно доказване наличието на предпоставките на чл.108 ЗС по отношение на
имот с идентификатор ***, поради което искът следва да бъде уважен изцяло,
като бъде признато правото му на собственост върху имота и бъде осъден
8
ответника да предадат владението върху ** на съответния съсобственик.
Предвид изхода на делото, съдът приема, че разноските следва да останат
върху страните, така какво са направени.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от Закона за
собствеността по отношение на Н. Х. К. с ЕГН ***, адрес: гр.П., бул.“Р.“ **,
че Д. В. Й. с ЕГН **********, представляван от законния си представител В.
В. Й. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.С., ж.к.“Г.“ ***, е собственик
на ** от недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-***г. на ИД на АГКК,
като последното изменение, засягащо поземления имот е от ***г., с адрес на
имота: гр.П., бул.“Р.“ **, целият с площ от *** кв.м. , трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
до **., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план *** кв.***,
***, при съседи: ***, ***, ***, ***, *** и ***.
ОСЪЖДА на основание чл.108 от Закона за собствеността Н. Х. К. с ЕГН
***, адрес: гр.П., бул.“Р.“ **, да отстъпи и предаде на Д. В. Й. с ЕГН
**********, представляван от законния си представител В. В. Й. с ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр.С., ж.к.“Г.“ ***, владението върху ** от
недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-***г. на ИД на АГКК,
като последното изменение, засягащо поземления имот е от ***г., с адрес на
имота: гр.П., бул.“Р.“ **, целият с площ от *** кв.м. , трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
до **., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план *** кв.***,
***, при съседи: ***, ***, ***, ***, *** и ***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от Закона за
собствеността по отношение на Н. Х. К. с ЕГН ***, адрес: гр.П., бул.“Р.“ **,
че Д. В. Й. с ЕГН **********, представляван от законния си представител В.
В. Й. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.С., ж.к.“Г.“ ***, е собственик
на * (една четвърт ) идеална част от недвижим имот с идентификатор
***.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
9
Заповед № РД-***г. на ИД на АГКК, представляваща селскостопанска
постройка, преустроена в жилищна сграда с площ ***, находяща се в имот с
идентификатор *** и адрес на имота: гр.П., бул.“Р.“ **, целият с площ от ***
кв.м. , трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване до **., предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план *** кв.***, ***, при съседи: ***, ***, ***, ***, *** и ***.
ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание чл.108 от Закона за собствеността
Н. Х. К. с ЕГН ***, адрес: гр.П., бул.“Р.“ **, да отстъпи и предаде на Д. В. Й. с
ЕГН **********, представляван от законния си представител В. В. Й. с ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр.С., ж.к.“Г.“ ***, владението върху ** от
недвижим имот с идентификатор ***.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-***г. на ИД на АГКК,
представляваща селскостопанска постройка, преустроена в жилищна сграда с
площ ***, находяща се в имот с идентификатор *** и адрес на имота: гр.П.,
бул.“Р.“ **, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
Оставя без уважение искането с правно основание чл.78, ал.1 ГПК на Д. В. Й.
с ЕГН **********, представляван от законния си представител В. В. Й. с ЕГН
**********, и искането с правно основание чл.78, ал.3 ГПК на Н. Х. К. с ЕГН
***, за присъждане на разноски по делото.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на страните и
пълномощниците им.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Плевен .
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10