Р Е Ш
Е Н И Е № 142
гр.Враца, 13.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 16.07.2019
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Лилия Горчева
като
разгледа докладваното от съдията Пенка П.Петрова
търговско дело № 53 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
МК
"ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя С.А.,
чрез адв. М.Д. от ВрАК е предявило иск
против "ПИКАДИЛИ" ЕАД и "Екоплод М." ООД с правно
основание чл.694 ал.3 т.1 ТЗ за установяване несъществуването
по отношение на „МК
ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и „ПИКАДИЛИ” ЕАД (в несъстоятелност) на вземанията на ответника "ЕКОПЛОД М.” ООД ЕИК *** за
законна лихва, както следва: 8119.18 лв.- лихви за периода от
07.07.2015 г.- 07.12.2017 г.; 495.41 лв. - лихви за периода от 08.12.2017 г. -
29.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 32 961.25 лв. до
окончателното изплащане.; 1201.63 лв. - лихви за периода от 07.07.2015 г. -
07.12.2017 г.; 73.32 лв. - лихви за периода от 08.12.2017 г.- 29.01.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 4878.25 лв..
Ответникът
"Пикадили"ЕАД/н/ не е подал отговор на исковата молба, не се
представлява в проведеното по делото съдебно заседание, без да е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ответникът
"ЕКОПЛОД М." ООД, ЕИК ***,
е оспорил предявения иск като неоснователен и недоказан.
Синдиците на "Пикадили/ЕАД/н/ Р.Г.М.
и А.Г.К. чрез пълномощника си адв.П.П. *** са представили писмено становище, в
което заявяват, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Предявеният иск е с правно основание чл.694, ал.3 т.1 от ТЗ.
Ищецът МК
"ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК ***, представляван по пълномощие от адв. М.Д.
от ВрАК твърди, че е кредитор на Пикадили ЕАД (н.), ЕИК ***, с вземания,
включени под номер 16 в Списъка на приетите вземания, обявен в ТР на 28.06.2018
г., с номер на вписване 20180628135054. МК Трансинженеринг“ ЕООД е придобил
вземанията, с които е включен в списъка на приетите вземания на длъжника под
номер 16, от „ИНТЕР ФАРИНА" ООД, с ЕИК ***, на основание ДОГОВОР ЗА
ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВЗЕМАНИЯ от 30.05.2018 г. В законовия срок не са постъпили
възражения срещу вземанията на „МК Трансинженеринг“ ЕООД, като същите са
включени в Списъка на приетите вземания на кредиторите на "Пикадили“ ЕАД
(н). ЕИК ***, одобрен с Определение №479 от 13.09.2018 г. по т. д. №15/2017 г.
на ОС-Враца, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ.
В исковата молба се
твърди, че от друга страна „ЕКОПЛОД М.” ООД, ЕИК ***, е пасивно легитимирано да отговаря по иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ, в качеството му на
кредитор с вземане, включено в списъка на приетите вземания с определението по
чл. 692, ал. 4 от ТЗ.
Според
изложеното в исковата молба синдиците на „ПИКАДИЛИ” ЕАД (в несъстоятелност) с
молба с вх.№ 8061 от 16.10.2018 г. са представили Списък на приети и Списък на
неприети вземания, предявени в срока по чл. 688 от Търговския закон. Същите
списъци са обявени в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел по партидата на „Пикадили” ЕАД (в несътоятелност) с рег.№
20181016094801.
С
възражение вх.№ 8354 от 25.10.2018г. „ЕКОПЛОД М.” ООД, ЕИК *** (по-долу
„Екоплод М.”) е възразило срещу списъка на неприетите вземания.
С
Определение № 205 от 25.02.2019 г., по т.д. № 15 от 2017 г. по
описа на Окръжен съд Враца, постановено по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ, съдът по несъстоятелността е
уважил същото възражение и е изключил от Списъка на неприетите
вземания по чл.688, ал.1 ТЗ, вземане под №1 в размер на сумата от 8 492.45 лв. на „Екоплод М.”, и е включил
същото в списъка на приетите вземания както следва: 8119.18
лв.- лихви за периода от 07.07.2015 г.- 07.12.2017г. в реда по чл.722 т.8 ТЗ;
495.41 лв.-лихви за периода от 08.12.2017г.-29.01.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 32 961.25 лв. до окончателното изплащане-в реда по
чл.722,т.9 ТЗ.; 1201.63 лв.-лихви за периода от 07.07.2015 г. - 07.12.2017 г.
по реда на чл.722, т.8 ТЗ; 73.32 лв.-лихви за периода от 08.12.2017 г.-
29.01.2018 г.,ведно със законната лихва върху главницата от 4878.25лева.
С
оглед на гореизложеното „МК ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, обосновава правния и интерес
да предяви иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 от Търговския закон за
установяване на несъществуването на горепосочените вземанията на ответника
„Екоплод М.” ООД, ЕИК ***, към „Пикадили” ЕАД (в несъстоятелност).
По
отношение на основателността на иска е изразено следното становище: Според
ищеца
съдебните
решения, с които „Екоплод М.” обосновава
вземанията си за лихва са постановени в нарушение на чл. 637 от
Търговския закон и на основание чл. 691 от ТЗ счита, че същите не обвързват
синдиците, нито кредиторите в производството по несъстоятелност.
Видно
от приложения изпълнителен лист от 29.03.2017 г., същият е издаден въз основа
на решение № 369 от 17.02.2017 г. и решение № 667 от 23.03.2017 г. по т.д.№
4059 / 2016 г. по описа на САС, влезли в законна сила. Към датата на
постановяване и на влизане в сила на същите решения обаче е било налице открито
производство по несъстоятелност по отношение на „Пикадили” ЕАД (в
несъстоятелност) - т.д. № 898 / 2016 г. по описа на Софийски градски съд. Съгласно чл. 637 от Търговския закон, с
откриване на производство по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните
производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника.
Спряното на основание ал. 1 производство се възобновява и продължава с
участието на 1. синдика и кредитора, ако вземането не е включено в списъка на
приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък по чл. 692; 2.
синдика, кредитора и лицето, подало възражение, ако вземането е включено в
списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение
по реда на чл. 692, ал. 3. В случая, производствата не са били спрени, нито
участие в тях са взели синдиците на несъстоятелния търговец.
По
аргумент от противното на чл. 691 от ТЗ, счита, че решение № 369 от
17.02.2017г. и решение № 667 от 23.03.2017 г. по т.д.№ 4059 / 2016 г. по описа
на САС, с които „Екоплод М.” обосновава вземанията си за лихва, не обвързват
синдиците и кредиторите на несъстоятелността.
Счита
също, че решение № 369 от 17.02.2017 г. и решение № 667 от 23.03.2017 г. по
т.д.№ 4059 / 2016 г. по описа на САС (съгласно изпълнителен лист от 29.03.2017
г.) и решение № 691 от 18.04.2016 г. по т.д.№ 7865 / 2015 г. на СГС, са постановени в симулирани съдебни
процеси между „Екоплод М.” ООД и „Пикадили” ЕАД (в несъстоятелност), с цел да
бъдат увредени интересите на останалите кредитори в производството по несъстоятелност.
Независимо
от гореизложеното, счита, че вземанията на „Екоплод М.” за лихви, както следва:
8119.18 лв.- лихви за периода от 07.07.2015 г.- 07.12.2017 г.; 495.41 лв. -
лихви за периода от 08.12.2017 г. - 29.01.2018 г„ ведно със законната лихва
върху главницата от 32 961.25 лв. до окончателното изплащане.; 1201.63 лв. -
лихви за периода от 07.07.2015 г. - 07.12.2017 г.; 73.32 лв. - лихви за периода
от 08.12.2017 г.- 29.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
4878,25лева са погасени по давност на основание чл.739 от ТЗ. Съгласно
цитираната разпоредба, непредявените в производството по несъстоятелност
вземания и неупражнените права се погасяват. В случая, в срока по чл. 688 от
Търговския закон, „Екоплод М.” е предявило вземания за „законова
лихва в размер на 8492,45 лв. за периода от 07.07.2015 г. до 19.01.2018 г. на
основание образувано изпълнително дело № 20167900401938 въз основа на
Изпълнителен лист, издаден от 16.08.2016 г. от СГС"
Периодът, който „Екоплод М.” е посочило за изчисляване на законна лихва не е бил надлежно индивидуализиран по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 и т. 9 от Търговския закон. Съгласно същите разпоредби, законодателят изрично разграничава хипотезата на вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, от хипотезата на вземания, възникнали след тази дата. Фактът на възникване на вземането за лихва е определящ и при квалифицирането на вземането и определянето на реда по чл. 722, ал. 1, в който същото да бъде включено.
Според
ищеца, в заявлението, в което е предявило вземането си, „Екоплод М.” ООД е
посочило като период, за който е начислена претендираната лихва от 07.07.2015
г. до 19.01.2018г. Същият обаче обхваща период до решението за откриване на
производството по несъстоятелност по отношение на „Пикадили” ЕАД, вписано по
партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ на дата 07.12.2017 г. Посоченият времеви
отрязък обхваща и период след решението по откриване на производството по
несъстоятелност. Ето
защо, счита, че вземането
за лихва на „Екоплод М.” не е било надлежно предявено в законоустановения срок,
респ. същото е погасено по давност на основание чл. 739 от Търговския закон.
С
депозирания отговор „Екоплод М.” ООД оспорва предявения отрицателен установителен иск, като неоснователен и
недоказан.
Във
връзка с твърденията на ищеца, че съдебните решения, с които „Екоплод М.“ ООД
обосновава вземанията си за лихви са постановени в нарушение на чл. 637 от
Търговския закон, тъй като към датата на постановяването им било налице открито
производство по несъстоятелност по отношение на „Пикадили“ ЕАД (в
несъстоятелност), излага следното
становище: Решението, с което е присъдена законна лихва върху главницата от 32
961.25 лв. е с дата 18.04.2016г. и е постановено по
т.д. 7865/2015г., VI-4 състав по описа на
Софийски градски съд. Решението, с което е присъдена законна лихва върху
главницата от 4878.25 лв. е с дата 17.02.2017г. по т.д. 4059/2016г.
по описа на Апелативен съд-София. За въззиваемата по посоченото дело страна
„Пикадили“ ЕАД, е открито производство по несъстоятелност с решение № 345 от
17.02.2017г. по т.д. 898/2016г. по описа на Софийски градски съд. Последното
видно от справка в Търговския регистър е обявено по партидата на
дружеството-длъжник „Пикадили“ ЕАД (в несъстоятелност), ЕИК: *** на 20.02.2017г., а именно: вписване №
20170220104639 по заявление входящ номер: 20170220092737. От тази дата е
публично известен фактът за производството по несъстоятелност на длъжника.
Въззивният съд се е произнесъл с надлежен и допустим съдебен акт, с който
„Пикадили“ ЕАД (в несъстоятелност) е осъдено да заплати на „Екоплод М.“ ООД на
основание чл.327 ал.1 от ТЗ още сумата от 4 878.25 лева, представляваща дължима
продажна цена за стоки, доставени по силата на Договор от 1.09.2013 г. през
периода 23.09.2013 г. - 25.05.2015 г., за които са издадени 87 броя фактури,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане.
На следващо място, счита че решение № 345 от 17.02.2017г. по т.д. 898/2016г. по описа на Софийски градски съд не следва да бъде взимано предвид, при определяне допустимостта на съдебния акт по т.д. 4059/2016г. по описа на Софийски градски съд, тъй като отново от справка в Търговския регистър се установява, че посоченото решение е обезсилено изцяло с Решение № 829 от 10.04.2017г. по т.д.н. 1196/2017г. на Софийски апелативен съд. Срещу решението е подадена касационна жалба оставена без уважение от Върховния касационен съд. Така посочените актове са обявени по партидата на дружеството-длъжник на 04.12.2017г. След като решението, с което е открито производство по несъстоятелност е обезсилено изцяло, като процесуално недопустимо, постановено при липса на надлежно сезиране на съда, то същото не би могло да произведе валидни правни последици, ergo не влече след себе си последици, които законът свързва с допустимо решение за откриване на производство по несъстоятелност за длъжник. От обявяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност 20.02.2017г. до обявяване на въззивното решение, с което е обезсилено първоинстанционното такова - 04.12.2017г. по партидата на „Пикадили“ ЕАД (в несъстоятелност) е вписано само и единствено освобождаване на член от Съвета на директорите и на Изпълнителния директор на дружеството. Нито са обявявани списъци на предявени приети/неприети вземания в предвидените срокове, нито пък в посочения период е налице валидно предприето действие свързано с недопустимо откритото производство по несъстоятелност.
Вземанията за законна лихва на „ЕКОПЛОД М.” ООД са
присъдени с надлежни съдебни решения, постановени преди обявяване на
недопустимото решение за откриване на производство по несъстоятелност в
Търговския регистър.
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно общите правила на чл.84 ЗЗД, съгласно които когато денят на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му - ал.1. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаването на стоката, освен ако е уговорено друго. Вземанията за лихва имат акцесорен характер и съществуват дотолкова, доколкото съществува главното задължение, не могат да възникнат без да е налице парично вземане. В настоящия случай главното задължение е установено с Решение № 691 от 18.04.2016г. по т.д. 7865/2015г., VI-4c. по описа на Софийски градски съд и Решение № 369 от 17.02.2017г. по т.д. 4059/2016г. по описа на Софийски апелативен съд и двете постановени, както по-горе посочих, преди обявяване на недопустимото решение за откриване на производство по несъстоятелност в Търговския регистър. Вземанията за лихва произтичат от закона и се дължат по силата на закона.
Според ответника несъстоятелни са твърденията на „МК
ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, че Решение № 369 от 17.02.2017г. и Решение № 667 от
23.03.2017г. по търг.д. № 4059/2016г. по описа на Апелативен съд-гр.София са
постановени в симулирани съдебни процеси. Същите са посочени бланкетно, лишени
от съдържание, неподкрепени с конкретни твърдения и доказателства.
Вземанията на ответното дружество за лихви не са погасени
по давност на основание чл. 739 от Търговския закон. Същите са надлежно и
срочно предявени с молбата за предявяване на вземания в срока по чл. 688 от Търговския
закон. Обстоятелството дали периодът на лихвата е бил индивидуализиран
съответно до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност и от тази дата до датата на молбата е без значение за
приложението на чл. 739 от Търговския закон. Предявено е вземане за лихва още с
молбата за предявяване на вземания, като предвид естеството й, а именно законна
лихва за забава, същата е предявена считано до окончателното изплащане на
паричното задължение. Съгласно константната съдебна практика (Решение № 9 от
06.06.2016 г. По т.д. № 3773/2014 г„ Т. К„ I Т. О. на ВКС) разпоредбата на чл.
739, ал. 1 ТЗ предвижда погасяване на неупражнените права и на непредявените
вземания в производството по несъстоятелност. Нормата систематично е в раздел
II "Приключване на производството по несъстоятелност", като крайният
акт на съда по чл. 735, ал. 1 ТЗ е за прекратяване на производството по
несъстоятелност, а в случаите по чл. 735, ал. 2 ТЗ и за заличаване на
търговеца. В настоящия случай обаче нормата на чл.739, ал. 1 от ТЗ е
неприложима, тъй като производството на несъстоятелния длъжник по т.д./н/ №
15/2017 г. по описа на ОС- Враца не е приключило.
Вземанията за законна лихва за забава съществуват така,
както са включени в списъка на приети вземания с Определение № 205 от
25.02.2019г. по т.д. 15/2017г. по описа на Окръжен съд-Враца.
От двамата синдици на „Пикадили“ ЕАД/н/ също е постъпил
отговор на исковата молба, с която същите излагат становище, че ищецът е
активно легитимиран да предяви иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ,
като кредитор, чието вземане е включено в списъка на предявените и приети
вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, в производството по несъстоятелност
на „Пикадили” ЕАД.
Според синдиците вземането за лихви на кредитора „ЕКОПЛОД М.” ООД е включено в списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688 от Търговския закон, обявен по партидата на „Пикадили” ЕАД (в несъстоятелност) в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) на основание, че „не е неконкретизиран периодът на претендираната лихва преди и след датата на РОПН". „ЕКОПЛОД М.” ООД е депозирало пред Окръжен съд - Враца възражение срещу така изготвения списък, в производството по реда на чл. 692, ал. 2 от Търговския закон и следващите, като с Определение № 205 от 25.02.2019 г. съдът по несъстоятелността е уважил направеното възражение, като е изключил от Списъка на неприетите вземания по чл. 688 ТЗ, вземанията на „ЕКОПЛОД М.” ООД и е включил същите в Списъка на приетите вземания. Същото определение е обявено в ТРРЮЛНЦ по партидата на несъстоятелния търговец на дата 25.02.2019 г.
Съгласно чл. 694, ал. 6 от Търговския закон, искът по чл.
694, ал. 3 ТЗ следва да се предяви в 14-дневен срок от обявяване на
определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ в ТРРЮЛНЦ. Следователно срокът за
предявяване на установителен иск по чл. 694, ал. 3 от ТЗ е изтекъл на
11.03.2019 г. Тъй като в съобщението за връчване на преписа от исковата молба
по настоящото дело е отбелязано, че същата е с вх.№ 2356 / 11.03.2019 г.
считат, че са налице абсолютните процесуални предпоставки за надлежно
упражняване на правото на отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3, т. 2 от ТЗ, респ.
предявените искови претенции са допустими
По основателността на иска се излагат следните доводи:
Съгласно чл. 634а от ТЗ, производството по
несъстоятелност се смята за открито от датата на решението по чл. 630, ал. 1,
като съгласно чл. 634 от ТЗ, решението по чл. 630 от ТЗ подлежи на незабавно
изпълнение.
Съгласно чл. 637, ал. 1 от ТЗ, с откриване на
производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните
производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с
изключение на трудови спорове по парични вземания.
В случая, съдебните производства, във връзка с които „Екоплод М.” ООД се е снабдило
с изпълнителен лист от 29.03.2017 г., са протекли без тяхно участие, въпреки че към
момента на постановяването на Решение № 369 от 17.02.2017 г. по т.д. № 4059 /
2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, е имало открито производство по
несъстоятелност по отношение на „Пикадили” ЕАД.
По отношение на твърденията, че Решение № 369 от
17.02.2017 г. и решение № 667 от 23.03.2017 г. са постановени в симулирани
съдебни процеси между „Екоплод М.” ООД и „Пикадили” ЕАД, считат, че доколкото
не разполагат с достъп до счетоводните книги на несъстоятелния търговец, не
могат да изразят становище на този етап от процеса.
По отношение на твърденията, че вземането за лихва на
„Екоплод М.” ООД не е надлежно предявено в законоустановения срок и е погасено
по реда на чл. 739 от ТЗ, считат, че същите твърдения са ирелевантни за
предмета на настоящия правен спор.
В срока по чл.372 ал.1 ГПК е постъпила
допълнителна искова молба, в която се поддържа изцяло изложеното в исковата
молба по делото. Оспорва изцяло като
неоснователни твърденията на „Екоплод М.”, обективирани в отговора на исковата
молба, в това число твърдението, че въззивният съд се е произнесъл с допустим
съдебен акт.
Съгласно чл. 634а от ТЗ, производството по
несъстоятелност се смята за открито от датата на решението по чл. 630, ал. 1.
Ако действия по чл. 635, чл.
636, ал. 1, чл.
637, 638 и 646 са извършени на тази
дата, смята се, че те са извършени след откриването на производството по
несъстоятелност. Съгласно чл. 634 от ТЗ, решението
по чл. 630 подлежи на незабавно изпълнение. В случая, решение № 369 от 17.02.2017 г. по т.д.№ 4059 / 2016 г. по описа на Софийски
апелативен съд, е
постановено на дата 17.02.2017 г. На същата дата е постановено и решението за
откриване на производство по несъстоятелност на „Пикадили” ЕАД по т.д.№ 898 / 2016 г. по
описа на СГС, TO, VI-21 състав. Ето защо, на
основание чл. 634а от ТЗ, счита, че решение № 369 от 17.02.2017 г. по т.д.№
4059 / 2016 г. по описа на Софийски апелативен съд е постановено след датата на
откриване на производството по несъстоятелност. Съгласно чл. 637, ал. 1 от ТЗ,
с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и
арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу
длъжника с изключение на трудови спорове по парични вземания.
Следователно съдебните производства се
спират по силата на закона считано от датата на постановяване на решението за
откриване на производство по несъстоятелност. Т.е. т.д.№ 4059 / 2016 г. по описа на Софийски
апелативен съд е следвало да бъде спряно и да продължи по реда на чл. 637, ал.
3 от Търговския закон. Защото в този случай, решението би имало установително
действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността
по смисъла на чл. 637, ал. 4 от Търговския закон. В тази връзка счита, че
съдебните решения, с които „Екоплод М." обосновава вземанията си за лихва
са постановени в нарушение на чл. 637 от Търговския закон и същите не обвързват
синдиците, нито кредиторите в производството по несъстоятелност.
С
депозирания отговор на допълнителната искова молба ответникът
„Екоплод
М.” ООД, поддържа изцяло писмения си отговор на исковата молба.
По отношение на твърдението на ищеца, че съдебните
решения, с които „Екоплод М.“ ООД обосновава вземанията си за лихви са
постановени в нарушение на чл. 637 от Търговския закон, тъй като към датата на
постановяването им било налице открито производство по несъстоятелност по
отношение на „Пикадили“ ЕАД (в несъстоятелност) се излага следното становище:
В допълнителната искова молба ищецът посочва, че съгласно
чл. 637, ал.1 от ТЗ „С откриване на производството по несъстоятелност се спират
съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела
срещу длъжника с изключение на трудови спорове по парични вземания.“ Същото
съставлява първото изречение на посочената разпоредба. Изречение второ на чл.
637, ал. 1 от Търговския закон гласи: „Тази разпоредба не се прилага, ако към датата на откриване на производството
по несъстоятелност по друго дело, по което длъжникът е ответник, съдът е приел
за съвместно разглеждане предявен от длъжника насрещен иск или направено от
него възражение за прихващане.“ Или налице е
изключение от посоченото в изр.1-во на чл. 637, ал. 1 от ТЗ правило, което се
прилага при наличие на посочените в същото предпоставки. Касае се до случаи на
съдебно предявяване на вземания на длъжника като средство за процесуална
защита, при евентуалното признаване на които се достига до попълване на масата
на несъстоятелността и съответно липсва основание за спиране на производствата
по имуществените дела срещу длъжника, (така Определение № 3664 от 16.12.2015 г.
по в.ч.г.д. № 5187/2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия).
В производството по делото между „Екоплод М.” ООД и
Пикадили ЕАД (в несъстоятелност), ЕИК: ***-т.д. 7865/2015г., VI-4 състав по описа на СГС, ответникът по делото
и длъжник в производството по несъстоятелност, а именно Пикадили ЕАД още с
отговора на исковата молба е направил възражение за прихващане на суми дължими
от ищеца. Видно от Определение № 292 от 18.01.2016г. по т.д. 7865/2015г., VI-4 състав по описа на Софийски градски съд съдът
в доклада по делото изрично е посочил, че ответникът прави възражение за
прихващане. Възражението е прието за съвместно разглеждане от съда. Видно и от
Решение от 18.04.2016г. по т.д. 7865/2015г., VI-4 състав по описа на Софийски градски съд
възражението е разгледано от съда, като искът на „Екоплод М.” ООД за разликата
от 4 878.25лв. до пълния предявен размер от 37 839.50лв. е отхвърлен като
погасен чрез прихващане с вземането на Пикадили ЕАД-ответник по делото и
длъжник по несъстоятелността (същото е представено с отговора на исковата
молба).
С оглед посоченото и данните по делото неоснователни се
явяват твърденията на ищеца досежно недопустимостта на решенията на СГС и САС.
Не е имало налице основание за спиране на производството по делото, предвид
направеното от ответника-Пикадили ЕАД възражение за прихващане и приемането му
за съвместно разглеждане от съда. Налице са валидни и допустими решения на съда
в производството по делото, с които на представляваното от доверителя ми
дружество са присъдени парични суми ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумите.
На следващо място Решението, с което е присъдена законна
лихва върху главницата от 32 961.25 лв. е с дата 18.04.2016г. и е постановено по т.д. 7865/2015г., VI-4 състав по описа на Софийски градски съд.
Решението, с което е присъдена законна лихва върху главницата от 4878.25 лв. е
с дата 17.02.2017г. по т.д. 4059/2016г.
по описа на Апелативен съд-София. За въззиваемата по посоченото дело страна, е
открито производство по несъстоятелност с решение № 345 от 17.02.2017г. по т.д.
898/2016г. по описа на Софийски градски съд. Последното видно от справка в
Търговския регистър е обявено по партидата на
дружеството- длъжник „Пикадили“ ЕАД (в несъстоятелност), ЕИК: *** на 20.02.2017г,, а именно: вписване №
20170220104639 по заявление входящ номер: 20170220092737. От тази дата е
публично известен фактът за производството по несъстоятелност на длъжника.
Въззивният съд се е произнесъл с надлежен и допустим съдебен акт, с който
„Пикадили“ ЕАД (в несъстоятелност) е осъдено да заплати на „Екоплод М.“ ООД на
основание чл.327 ал.1 от ТЗ още сумата от 4 878.25 лева, представляваща дължима
продажна цена за стоки, доставени по силата на Договор от 1.09.2013 г. през
периода 23.09.2013 г. - 25.05.2015 г., за които са издадени 87 броя фактури,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане.
Поддържа становището
си, че решение № 345 от 17.02.2017г. по т.д. 898/2016г. по описа на Софийски
градски съд не следва да бъде взимано предвид, при определяне допустимостта на
съдебния акт по т.д. 4059/2016г. по описа на Софийски градски съд, като излага
отново доводите, посочени и в отговора на исковата молба.
Според процесуалния
представител на ответника „ЕКОПЛОД М.” ООД вземанията за законна лихва са
присъдени с надлежни съдебни решения, постановени преди обявяване на недопустимото
решение за откриване на производство по несъстоятелност в Търговския регистър.
В допълнителния
отговор отново са повторени съображенията развити в отговора на исковата молба
относно съществуването на вземанията по
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Синдиците на ответника
„Пикадили“ ЕАД/н/ са депозирали и
допълнителен отговор, с който поддържат
изложеното от тях в отговора на исковата молба.
Считат, че на основание чл. 637а от ТЗ следва
да се приеме, че решение №369 от 17.02.2017г по т.д. №4059/2016г по описа на
САС е постановено след датата на откриване на производството по несъстоятелност
на „Пикадили“ ЕАД, както и че производството е протекло без тяхно участие.
Като
взе предвид представените по делото доказателства, които не са оспорени от
страните и от синдиците, съдът приема за установено следното:
С
решение №122/07.12.2017г., постановено по т.д.№15/2017г. по описа на Окръжен
съд-Враца, е обявена неплатежоспособността на "Пикадили"ЕАД и за
дружеството е открито производство по несъстоятелност.
На 29.01.2018 г., в срока по чл.688,
ал.1 от ТЗ, ответникът "ЕКОПЛОД
М.” ООД е предявил пред съда по несъстоятелността вземане в общ размер от 61
549,38 лв. /шестдесет и една хиляди петстотин четиридесет и девет лева и
тридесет и осем стотинки/я включващо:
В
списъка на приетите вземания на
кредиторите на "Пикадили" ЕАД, предявени по чл. 688, ал.1 от ТЗ са включени вземания
на "ЕКОПЛОД М.” ООД, ЕИК ***, в
общ размер от 53 056,93лева а в списъка на неприетите вземания на кредиторите на "Пикадили" ЕАД ,
предявени по чл. 688, ал.1 от ТЗ са включени
вземания за законова лихва върху главницата в размер на 8 492,45лева за периода
от 07.07.2015г до 19.01.2019г.
"ЕКОПЛОД
М.” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: с. ***, представлявано от Г.К.Т.,чрез адв. С.Д.,
АК-Пловдив е депозирало възражение с вх. № 8354 от 25.10.2018г срещу Списък на
неприетите вземания на кредиторите на „ПИКАДИЛИ” ЕАД в несъстоятелност, ЕИК ***,
предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от Търговския закон, обявен в ТР на
16.10.2018г.
С
Определение 205 от 25.02.2019 г., Съдът по несъстоятелността по т.д. 15/2017 г.
е
уважение възражението на „Екоплод М.” и е изключил от
Списъка на неприетите вземания по чл.688, ал.1 ТЗ, вземане под №1 в размер на
сумата от 8 492.45 лв. на
„Екоплод М.”ООД, и е включил същото в списъка на приетите вземания както следва: 8119.18
лв.- лихви за периода от 07.07.2015 г.- 07.12.2017г. в реда по чл.722 т.8 ТЗ;
495.41 лв.-лихви за периода от 08.12.2017г.-29.01.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 32 961.25 лв. до окончателното изплащане-в реда по
чл.722,т.9 ТЗ.; 1201.63 лв.-лихви за периода от 07.07.2015 г. - 07.12.2017 г.
по реда на чл.722, т.8 ТЗ; 73.32 лв.-лихви за периода от 08.12.2017 г.-
29.01.2018 г.,ведно със законната лихва върху главницата от 4878.25лева.
С
представеното Решение №345/ 17.02.2017 г. по т. д. №898/ 2016 г. на Софийски
градски съд е обявена неплатежоспособността на „Пикадили" ЕАД и е
открито производство по несъстоятелност. с Решение № 829 от 10.04.2017г. по
т.д.н. 1196/2017г. на Софийски апелативен съд посоченото решение на СГС е обезсилено изцяло. Срещу решението е подадена касационна жалба оставена
без разглеждане от Върховния касационен съд с определение № 236 от 12.10.2017г,
постановено по тд. №1488/2017г по описа на ВКС.
От
представеното Решение №691/18.04.2016г.,
постановено по т.д. №7865/2015 г. на СГС, VI - 4 състав, се установява, че „Пикадили" ЕАД е осъдено да заплати на „Екоплод М.”ООД сумата от 32 961,25лева,
представляваща цената на доставените от „Екоплод М.”ООД на „Пикадили" ЕАД
стоки в периода от 23.09.2013г до 25.05.2015г, за които са издадени 87бр
фактури, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 07.07.2015г
до окнчателното изплащане на главницата , както и на основание чл.86 ЗЗД да
заплати мораторна лихва за забава в размер на 917,04лева, считано от датата на
падежа на всяка една фактура до датата на предявяване на исковата молба. С
решението е отвърлен иска за главница от 4 878,25лева, като погасени чрез
прихващане. Отхвърлен е и иска за лихви за разликата над 917,04лева до пълния
предявен размер от 1204,30лева
С
решение
№ 369 от 17.02.2017 г. по т.д.№ 4059 / 2016 г.на САС е отменено решение №691/18.04.2016г.,
постановено по т.д. №7865/2015 г. на СГС, и на „Екоплод М.”ООД е присъдена сумата от
4 878,25лева - главница и сумата от 287,26лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода, считано от падежа
на всяка една фактура от 07.07.2015г. С решение №667 от 23.03.2017г САС е
допуснал поправка на явна фактическа
грешка , допусната в решение № 369 от 17.02.2017
г, като вместо израза "считано от падежа на всяка една фактура от
07.07.2015г" да се чете "считано от падежа на всяка една фактура за
периода от 01.09.2013г до 07.07.2015г".
По делото са представени изпълнителен лист от
29.03.2017 г., издаден въз основа на решение № 369 от 17.02.2017 г. и
изпълнителен лист от 16.08.2016г, издаден въз основа на влязло в сила решение №
667 от 23.03.2017 г. по т.д.№ 4059 / 2016 г. по описа на САС.
С отговора на допълнителната искова молба от
страна на ответника „Екоплод
М.”ООД е представено Определение № 292
от 18.01.2016г,
постановено по т.д. №7865/2015 г. на СГС, VI - 4 състав, от което се
установява, че "Пикадили" ЕАД с отговора на исковата молба е направил
възражение за прихващане, което е прието за разглеждане.
При така изяснените
по делото обстоятелства, съдът приема следното:
Процесуалната
легитимация в производството по отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 694 ТЗ, с оглед установителния характер на иска / какъвто иск е
предмет на разглеждане и в настоящото производство/ е обусловена от
материалноправната легитимация на страните в спорното правоотношение.
Установителният иск по реда на чл. 694, ал.3, т.1 ТЗ е допустим, тъй като е предявен от
легитимиран ищец и срещу легитимиран ответник в срока по чл. 694, ал.6 ТЗ –
определението по чл. 692 ТЗ е обявено в търговския регистър на 25.02.2019 г., а исковата молба е постъпила в съда на 11.03.2019г.
По същество, съдът приема следното:
Съдът намира, че от
ангажираните по делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност, може да се
направи извод за наличието на трайни търговски правоотношения между „Екоплод М.”ООД, в качеството му на продавач и
"Пикадили" ЕАД, в качеството му на купувач, породени от сключения
между тях Договор за доставка на стоки от 01.09.2013 г. С Решение №691/18.04.2016г.,
постановено по т.д. №7865/2015 г. на СГС, VI - 4 състав, е прието, че ответникът
„Екоплод М.”ООД в качеството на
продавач, е изпълнявал задълженията си по договора, като е доставял и предавал
на купувача „Пикадили" ЕАД заявените от него
стоки. В съответствие с изискванията на чл. 321 ТЗ за извършените продажби са
съставени 87 фактури, които са получени и осчетоводени от „Пикадили” ЕАД и съгласно заключението на изслушаната
експертиза, плащания по тях не са извършвани.
С
исковата молба на първо място ищецът е посочил, че съдебните решения, с които „Екоплод М.” обосновава
вземанията си за лихва са постановени в нарушение на чл. 637 от
Търговския закон и на основание чл. 691 от ТЗ, като счита, че същите не
обвързват синдиците, нито кредиторите в производството по несъстоятелност. Съдът
намира това възражение за неоснователно. Видно от представения изпълнителен
лист от 16.08.2016г Решение №691/18.04.2016г., постановено по т.д. №7865/2015
г. на СГС, с което съдът е уважил предявения от „Екоплод М.”ООД иск, като е осъдил "Пикадили"
ЕАД да заплати на ищеца сумата от 32 961,25лева, представляваща
дължима продажна цена на стоки, доставени по силата на Договор от 01.09.2013г в
периода от 23.09.2014г до 25.05.2014г за
които са издадени 87 бр. Фактури, ведно със законната лихва, считано от
07.07.2015г до окончателното изплащане на сумата е влязло в сила преди откриване на производството по
несъстоятелност на "Пикадили" ЕАД.
Решение
№ 369 по т.д.№ 4059 / 2016 г. по описа на САС е постановено на 17.02.2017 г - датата на която е постановено
и Решение №345/ 17.02.2017 г. по т. д. №898/ 2016 г. на Софийски градски съд, с
което е открито производство по несъстоятелност на длъжника
"Пикадили" ЕАД. Съгласно нормата на чл. 634а от ТЗ, която визира, че производството по
несъстоятелност се смята за открито от датата на решението по чл. 630, ал. 1. ТЗ.
Ако действия по чл. 635, чл.
636, ал. 1, чл.
637, 638 и 646 са извършени на тази
дата, смята се, че те са извършени след откриването на производството по
несъстоятелност. С оглед на изложеното може да се приеме, че Решение № 369 по
т.д.№ 4059 / 2016 г. по описа на САС е постановено след откриване на
производството по несъстоятелност на длъжника. След дата на която е открито
производството по несъстоятелност на "Пикадили" ЕАД е и постановеното
решение № 667 от 23.03.2017 г по т.д.№ 4059 / 2016 г. по описа на САС. В случая
обаче е неприложима нормата на чл. 637, ал.1 от ТЗ изр. първо, която предвижда,
че с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и
арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу
длъжника с изключение на трудови спорове по парични вземания, тъй като са
налице предпоставките на изречение второ на чл. 637, ал. 1 от Търговския закон,
която гласи: „Тази разпоредба не
се прилага, ако
към датата на откриване на производството по несъстоятелност по друго дело, по
което длъжникът е ответник, съдът е приел за съвместно разглеждане предявен от
длъжника насрещен иск или направено от него възражение
за прихващане.“
Както се установи от приетите по делото определение и решение, постановени по
т.д.№ 7865 / 2015 г. на СГС, ответникът с отговора на исковата молба е направил
възражение за прихващане, което е прието от съда за разглеждане в процеса и е
уважено за сумата от 4 878,25лева.
С
исковата молба ищецът е посочил още, че решение
№ 369 от 17.02.2017 г. и решение № 667 от 23.03.2017 г. по т.д.№ 4059 / 2016 г.
по описа на САС (съгласно изпълнителен лист от 29.03.2017 г.) и решение № 691
от 18.04.2016 г. по т.д.№ 7865 / 2015 г. на СГС, са постановени в симулирани съдебни
процеси между „Екоплод М.” ООД и „Пикадили” ЕАД (в несъстоятелност), с цел да
бъдат увредени интересите на останалите кредитори в производството по
несъстоятелност.
Т.д.№ 7865 / 2015 г. на СГС е образувано по искова молба на „Екоплод М.”ООД през 2015г., а т.д. № 898/2016г СГС, TO, VI- 21 състав, е образувано по молба
на „ЛУАЛ” ООД за обявяване в несъстоятелност на „ПИКАДИЛИ” ЕАД, с вх. № 17217
от 09.02.2016г.. т.е. делото на кредитора „Екоплод М.”ОО, е образувано преди образуването на
т.д. № 898/2016г., СГС, TO, VI-21 състав, поради което не може да се приеме, че
делото е заведено с цел увреждане интереси на кредитори в производство, за
което не е подадена молба и не е образувано дело. Ищецът не излага основания и
не сочи доказателства във връзка с твърдението си, че постановеното по т.д.№
7865 / 2015 г. на СГС, решение е в явно противоречие с процесуалния закон.
Видно от представените определение и решение, постановени по т.д.№ 7865 / 2015
г. на СГС, ответникът не само е оспорил исковата молба, но е направил и възражение
за прихващане. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза и вещото
лице е установило размера на задължението на длъжника, като заключението не е
било оспорено. Това дава основание на настоящия съдебен състав да приеме за
неоснователно твърдението на ищеца за проведен симулативен процес по по т.д.№
7865 / 2015 г. на СГС. Предвид на така приетото за първоинстационното
производство и обстоятелството, че т.д.№ 4059 / 2016 г. по описа на САС е образувано
по въззивна жалба срещу решение № 691 от 18.04.2016 г. по т.д.№ 7865 / 2015 г.
на СГС, то не може да се приеме за
основателно и твърдението за симулативност на процеса по т.д.№ 4059 / 2016 г.
по описа на САС.
На следващо
място ищецът навежда доводи, че вземанията на „Екоплод М.” за лихви, както
следва: 8119.18 лв.- лихви за периода от 07.07.2015 г.- 07.12.2017 г.; 495.41
лв. - лихви за периода от 08.12.2017 г. - 29.01.2018 г„ ведно със законната
лихва върху главницата от 32 961.25 лв. до окончателното изплащане.; 1201.63
лв. - лихви за периода от 07.07.2015 г. - 07.12.2017 г.; 73.32 лв. - лихви за
периода от 08.12.2017 г.- 29.01.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от 4878,25лева е погасено по давност на основание чл. 739 от
Търговския закон, тъй като не е било надлежно предявено в законоустановения
срок
При
прегледа на представените доказателства, съдът установи, че в заявлението за
предявяване на вземания „Екоплод М.” ООД е посочило като период, за който е
начислена претендираната лихва от 07.07.2015 г. до 19.01.2018г., който период
включва както времеви период преди 07.12.2017г /датата на откриването на
производството по несъстоятелност/ така и период след тази дата. Съдът
по несъстоятелността с Определение № 205 от 25.02.2019 г., по т.д. № 15 от 2017
г. по описа на Окръжен съд Враца, постановено по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ е
приел, че кредиторът "ЕКОПЛОД М.” ООД, в подаденото възражение е
представил разбивка на дължимите суми - лихви до решението за откриване
производство по несъстоятелност, които да се включат в реда по чл. 722, т. 8 ТЗ
и тези след откриване на производството, съответно в реда по чл. 722, т. 9 ТЗ. При това положение „Екоплод М.” ООД е отстранило
нередовностите на заявлението, което е своевременно депозирано в срока по чл.
688 ТЗ, поради което вземането му за лихви не е погасено по давност. При това
положение настоящият съдебен състав приема, че съдът по несъстоятелността
закономерно е уважил същото възражение и е изключил от Списъка на неприетите
вземания по чл.688, ал.1 ТЗ, вземане под №1 в размер на сумата от 8 492.45 лв.
на „Екоплод М.”, и е включил същото в списъка на приетите вземания както
следва: 8119.18 лв.- лихви за периода от 07.07.2015 г.- 07.12.2017г. в реда по
чл.722 т.8 ТЗ; 495.41 лв.-лихви за периода от 08.12.2017г.-29.01.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 32 961.25 лв. до окончателното
изплащане-в реда по чл.722,т.9 ТЗ.; 1201.63 лв.-лихви за периода от 07.07.2015
г. - 07.12.2017 г. по реда на чл.722, т.8 ТЗ; 73.32 лв.-лихви за периода от
08.12.2017 г.- 29.01.2018 г.,ведно със законната лихва върху главницата от
4878.25лева.
С
оглед на гореизложеното съдът намира иска на МК "ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК *** за неоснователен и недоказан
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на делото следва на ответниците да бъдат присъдени направените по
делото разноски. На основание чл.78 ал.3 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника „Екоплод М.”ООД разноски в размер на 1200,00лева - платеноадвокатско възнаграждение. На основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника "Пикадили" ЕАД/Н/ разноски за
процесуално представителство на синдиците на несъстоятелното дружество Р.М. и А.К. в размер на 2 354,25лева.
На основание
чл. 694, ал.7 ТЗ държавна такса не е внесена предварително. Същата следва да се
определи върху една четвърт от вземането, за което е предявен искът и се
равнява на сумата
от 98,89лева. Същата следва да бъде внесена от ищеца в полза на Окръжен
съд-Враца .
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан предявения от МК "ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ"
ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя С.А., чрез адв. М.Д. от ВрАК
иск против "ПИКАДИЛИ" ЕАД и „Екоплод М.”ООД с правно основание
чл.694 ал.3 т.1 ТЗ за установяване несъществуването на вземанията на
ответника "ЕКОПЛОД
М.” ООД ЕИК *** за законна лихва, както следва:
8119.18 лв.- лихви за периода от 07.07.2015 г.- 07.12.2017 г.; 495.41 лв. -
лихви за периода от 08.12.2017 г. - 29.01.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 32 961.25 лв. до окончателното изплащане.; 1201.63 лв. -
лихви за периода от 07.07.2015 г. - 07.12.2017 г.; 73.32 лв. - лихви за периода
от 08.12.2017 г.- 29.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
4878.25 лв..
ОСЪЖДА
МК"ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя С.А.
да заплати на ЕКОПЛОД М.” ООД, ЕИК ***, сумата от 1200,00лева. / хиляда и двеста лева/,
представляваща разноски за процесуално представителство.
ОСЪЖДА МК "ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ"
ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя С.А., да заплати на
"Пикадили"ЕАД/в несъстоятелност/ сумата
2 354,25лева. / две хиляди триста петдесет и четири лева и двадесет и
пет ст./ с ДДС,
представляваща платено от масата на
несъстоятелността адвокатско възнаграждение за упълномощения процесуален
представител на синдиците Р.М. и А.К., участващи в производството на осн. чл. 694, ал. 4 ТЗ.
ОСЪЖДА
МК"ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от управителя С.А. да заплати в полза на Окръжен съд-Враца
държавна такса в размер на 98,89лева /деветдесет и осем лева и осемдесет и девет ст./.
Решението е постановено при участието на синдиците на
"Пикадили"ЕАД/ в несъстоятелност/, ЕИК ***, на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ
Решението има установително действие в отношенията на длъжника, синдиците и всички кредитори в производството по
несъстоятелност на "Пикадили"
ЕАД гр. Враца по
т. д. № 15/2017 г. по описа на
Врачански окръжен съд, съгласно чл. 694, ал. 8 от ТЗ след влизането му в сила.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: