Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен
състав в публично заседание, проведено на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 2774/2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. № 18288/07.12.2022г.
на директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна, чрез процесуалния представител
Радостина Боянова, срещу Решение №1453/04.11.2022г., постановено по н.а.х.д. № 20223110201462/2022г.
на Районен съд гр.Варна, втори състав, с което е отменено наказателно
постановление № 03-2100260/08.12.2021г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за извършено нарушение на чл. 224, ал.1,
във връзка с чл.128, т.2, във връзка с чл.228, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, на
основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.1 от КТ, на „Мезето“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от Ж П Л , ЕГН: **********, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Решението е оспорено с твърдения за нарушение на закона
- касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Направено е искане за
неговата отмяна и потвърждаване на процесното наказателно постановление.
Ответникът „Мезето“ ЕООД с представен
чрез адвокат А.Т. писмен отговор от 02.12.2022г., оспорва жалбата, като счита
същата за неоснователна.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр. Варна, след
като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл. 218
от АПК, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
За да постанови своето решение, съдът е установил от
фактическа страна следното:
През м. ноември 2021г. по повод постъпила жалба от
лицето Н Ш за неплащане от въззивника „Мезето“
ЕООД на обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на
трудово правоотношение, служители на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна –
свидетелите М Ж и Е Н , извършили
проверка за спазване на трудовото законодателство от въззивника „Мезето“ ЕООД,
при която въз основа на представени документи било установено, че за работника Н
Ш , трудовото правоотношение с когото било прекратено на 17.07.2021г., липсват
представени доказателства за ползван платен отпуск за 2021г., както и че е
начислено и изплатено с възнаграждението за м. юли 2021г. обезщетение само за
три дни неползван платен отпуск. При тези констатации, спрямо въззивника бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № 03-2100260 от 30.11.2021г.
за нарушение на чл. 224, ал.1, във връзка с чл.128, т.2, във вр. с чл.228, ал.3
от КТ. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно
постановление.
В издаденото наказателно постановление е посочено, че при
прекратяването на 17.07.2021г. на трудовото правоотношение с лицето Н Х Ш ,
ЕГН: **********, на длъжност „продавач“, работодателят „Мезето“ ЕООД, ЕИК ***не
е изплатил в пълен размер парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск за 2021г., пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
Районният съд е приел, че от съдържащото се в АУАН и
наказателното постановление фактическо описание на нарушението не става ясно,
право на колко точно дни платен годишен отпуск е имал работникът Н Ш за периода на действие на трудовия договор,
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, както и какъв
точно е размера на дължимото от работодателя обезщетение за неизползваната част
от платения годишен отпуск. Счел е, че посоченото в НП, че на работника е
изплатено обезщетение само за три дни,
по никакъв начин не внася яснота по въпроса, какъв конкретно е неизползвания
размер от отпуска и за какъв срок на неизползван отпуск дължимото обезщетение
остава неизплатено. Според съда, административнонаказващият орган е следвало да
конкретизира точния размер на полагащия се за лицето платен годишен отпуск и на
тази база, след приспадане на посочените три дни, за които твърди, че е извършено
плащане, да изчисли и размера на неизползваната част от отпуска, за който няма
извършено плащане. Като не е сторил това, АНО е допуснал съществено процесуално
нарушение при издаването на наказателното постановление, като констатираната
неяснота и непълнота в описанието на нарушението е довела до ограничаване на
правото на защита на наказаното дружество, защото не е било запознато изцяло с
фактите, срещу които следва да се защитава и по този начин не е могло да организира
ефективно защитата си. Предвид констатациите, съдът е отменил процесното наказателно
постановление.
Решението е правилно.
Съгласно чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение, работникът или служителят има право на парично обезщетение
за неизползвания платен годишен отпуск. Правото на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск е законово гарантирано и правопораждащия юридически факт
за изплащането му е акта за прекратяването на трудовото правоотношение. От
момента на прекратяването му възниква и задължението на работодателя да начисли
и изплати обезщетението. В случая, както правилно е установил въззивния съд,
нито с АУАН, нито с НП е установено право
на колко точно дни платен годишен отпуск е имал работникът Шейтанова за периода
на действие на трудовия договор, не е изяснено какъв конкретно е неизползвания
размер от отпуска и за какъв срок на неизползван отпуск дължимото обезщетение
остава неизплатено. Липсва конкретика относно точния размер на полагащия се за
лицето платен годишен отпуск, респ. не е изчислен размера на неизползваната
част от отпуска, за който няма извършено плащане, след приспадане на посочените
три дни, за които се твърди, че е извършено плащане.
За да предизвика целените с издаването му правни
последици, наказателното постановление трябва да съдържа определен от закона
минимален обем на информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които следва
да се съдържат в наказателното постановление са посочени в разпоредбата на
чл.57 от ЗАНН. Съгласно чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, наказателното
постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават; законните разпоредби, които са били
нарушени виновно. Тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на
формалната или правната логика или по тълкувателен път от съдържанието на
документите, приложени към административнонаказателната преписка.
В случая допуснатото нарушение на процесуалните
правила в хода на административнонаказателното производство е съществено, тъй
като е накърнило правото на защита на санкционираното лице, като е препятствало
възможността му да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана
отговорността му, за да организира адекватно защитата си.
След като е стигнал до същия извод и е отменил издаденото
наказателно постановление, Районен съд гр. Варна е постановил едно правилно и
законосъобразно решение.
Предвид крайния изход на делото, съдът намира за
основателно и направено в срок от пълномощника на ответната по касация страна
искане за присъждане на сторените от довереното му дружество разноски, само за
касационната инстанция, поради това, че пред въззивната инстанция разноски са
присъдени на страната. Основателно е направеното в о.с.з. възражение на
процесуалния представител на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната по касация страна, като се има предвид, че
договореното възнаграждение между нея и представляващия я адвокат предвид
представения и приложен на л.10 от делото договор за правна защита и съдействие
е в размер на 700.00 лева.
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна следва да бъде
осъдена да заплати на „Мезето“ ЕООД, ЕИК ***направените разноски за адвокатска
защита в касационното производство в размер на 500.00 лева, определен съобразно
разпоредбата на чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното, настоящият състав при извършената
проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено
без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което
то следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК
във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1453 от 04.11.2022г.
на Районен съд гр.Варна, втори състав, постановено по н.а.х.д. № 20223110201462/2022г..
ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна да
заплати на „Мезето“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ж.к.“Дружба“, бл.10, вх.Б, ап.11, представлявано от Ж П Л , ЕГН: **********, сумата
от 500.00 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: