Определение по дело №20296/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 24731
Дата: 14 юли 2023 г. (в сила от 14 юли 2023 г.)
Съдия: Васил Валентинов Александров
Дело: 20231110120296
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24731
гр. София, 14.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231110120296 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 14.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ

като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 20296/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „Т.“ ЕАД срещу Д. Н. Г., в която се твърди, че
ответникът бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. С..... с
аб. № 333808, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност
1367,32 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., но ответникът не я бил заплатил,
поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху главница за
топлинна енергия в размер на 184,36 лева за периода от 15.09.2020 г. до 25.01.2023 г. Излага
съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение, поради което ответникът
му дължал сумата от 59,71 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата
дялово разпределение за периода м.08.2020 г. до м.04.2022 г., както и сумата от 10,29 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 05.03.2020 г. до
25.01.2023 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но
длъжникът по заповедта бил подал възражение, поради което имал правен интерес от
предявяване на иск за установяване на вземанията. Прави доказателствени искания за
приемане на представени към исковата молба писмени доказателства, допускане
изслушването на ССчЕ и СТЕ, които да отговорят на задачите, поставени в исковата молба,
и за конституиране на трето лице-помагач, което да бъде задължено на основание чл. 190
ГПК да представи писмени доказателствени средства. Иска да бъде признато за установено,
че ответникът му дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни
1
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, в който се прави
отвод за частична недопустимост на производството по отношение на исковете за суми,
чиято дължимост ответникът не е оспорил с възражението си по чл. 414 ГПК и заповедта за
изпълнение е влязла в сила, като моли делото да бъде частично прекратено, а по отношение
сумите за дяловото разпределени намира, че се предявявали чужди права. В останалата част
намира предявените искове за неоснователни с твърдения, че не е в облигационни
отношения с ищеца, тъй като не е собственик или ползвател на процесния имот и не е
обвързан от общите условия на ищеца, понеже последните не били публикувани. Оспорва да
е потребявал топлинна енергия на претендираната стойност, а в случай, че същата е
определена служебно, поддържа, че не са спазени съответните изисквания за служебно
начисляване. Инвокира доводи, че не дължи мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за отоплителен сезон 2020 г. – 2021 г., тъй като общата фактура била издадена
повече от 45 дни от изтичане на периода, за който се отнася, поради което следвало да бъде
поставен в забава чрез покана, а такава в случая не била налице. Сочи, че не е доказано
публикуване на съответните фактури. Счита, че не дължи на ищеца претендираната цена на
услугата за дялово разпределение, тъй като това вземане принадлежало на дружеството,
предоставило тази услуга. Излага съображения, че не е обвързан от евентуални уговорки
между топлинния счетоводител и ищеца по отношение на заплащането на възнаграждението
за дялово разпределение. Посочва, че не е обвързан и от сключения между етажните
собственици в процесната сграда и „Т.“ ЕООД договор от 03.12.2001 г., като обосновава, че
същият е прекратен, поради изтекъл срок на действие. Освен това услугата за дялово
разпределение не е била предоставяна нито от ищеца, нито от трето лице, като също така не
било доказано и какъв размерът на нейната цена. Твърди, че не дължи лихва за забава върху
цената на услугата за дялово разпределение, тъй като между страните не бил уговорен
падеж за заплащане на същата, поради което ищецът следвало да постави ответника в забава
чрез покана, а такава в случая не била налице. Прави възражение за изтекла погасителна
давност, като излага подробни съображения, че давностният срок е започнал да тече от
момента на възникване на съответните месечни задължения, а не от изравнителната сметка,
която включвала отделно и самостоятелно вземане. Развива доводи, че претенцията е
недоказана, като излага съображения по представените по делото доказателства и
направените от ищеца доказателствени искания. Прави доказателствени искания за
задължаване на ищеца да представи акт за разпределение на кубатура, копие на всички
фактури за процесния период, както и да представи в оригинал Договор № 1767 от
03.12.2001 г. Моли производството да бъде прекратено като частично недопустимо, а част от
останалите искове да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира, че са неоснователен отводът на ответника за частична недопустимост
на претенцията. В случая, за да се приложат постановките на т. 10.а. от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК е необходимо страната
да е направила ясно, точно и изрично признание на иска. Тоест, да се признаят не само
претендирани суми по размер, но и по основание, което в случая не е сторено с
възражението по чл. 414 ГПК, нито с отговора на исковата молба, доколкото в същия
претенцията е изрично оспорена по основание, като се сочи, че страните не се намират в
облигационно отношение. Тоест, ако изобщо е извършени признание, то не е на иска или на
част от претенция, а евентуално на факт, което обаче съдът следва да цени с акта си по
2
същество.
Неоснователен е и отводът за недопустимост на предявени иск за цената на услугата
дялово разпределение. Противно на твърденията на ответника, ищецът поддържа, че именно
той е носител на материалното право, а доколкото активната и пасивната процесуална
легитимация е по твърдения, а не по доказателства, то следва извод, че въпроса дали ищецът
е легитимира да претендира това вземане е въпрос по същество, а не въпрос на процесуална
допустимост – по аргумент от противното от чл. 26 ГПК.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи
пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на притезанието, което е
предмет на настоящото производство, а ответникът носи доказателствената тежест да
установи, че е заплатил доставената и потребена топлинна енергия. По отношение
направеното възражение за погасителна давност, ответникът следва да установи изискуемо
вземане, за което е изтекла кратката тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД
така Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, а
ищецът следва да докаже, че в периода давността е била спирана или прекъсвана.
Настоящият съдебен състав счита, че следва да допусне представените към исковата
молба писмени доказателствени средства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор предмет на делото.
С оглед спорните между страните обстоятелства, настоящият съдебен състав намира,
че следва да допусне изслушването на заключението на СТЕ и ССчЕ, които да отговорят на
поставените в исковата молба въпроси, които са допустими, относими и необходими за
установяване на обстоятелства и връзките между тях, които са част от спорния предмет по
делото. Съдът намира, че са налице и предпоставките на чл. 195, ал. 1 ГПК, като бъде
поставена служебно и допълнителна задача към вещото лице по ССчЕ, което да отговори на
следната задача – в посочените в исковата молба фактури, какви вземания са включени, за
кои периоди, съответно по кои фактури, като вземе предвид счетоводните отразявания.
Настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде конституирано като трето лице-
помагач на страната на ищеца „Т.“ ЕООД, тъй като с оглед твърденията на ищеца, че между
тях е налице валидно облигационно отношение по извършване на услугата дялово
разпределение, то е налице и обоснован правен интерес от участието на подпомагаща
страна, респ. налице е възможност и за предявяване на обратен иск.
Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца, да бъде задължено
третото лице-помагач на основание чл. 190 ГПК, да представи документи за отчитането и
разпределението на ТЕ в процесния имот, в това число и изравнителни сметки, от които е
видно каква е разликата от прогнозно начислените от дружеството фактури и реално
потребената ТЕ.
Доказателственото искане на ответника, да бъде задължен ищецът по реда на чл. 190
ГПК да представи акт за разпределение на кубатура и копие на всички фактури за процесния
период, следва да бъде оставено без уважение, като не необходимо. Действително искането
е процесуално допустимо, тъй като е направено своевременно, но предвид останалите
доказателствени средства по делото и с оглед разпределената доказателствена тежест,
същото е не необходимо за правния спор.
3
Неоснователно е доказателственото искане на ответника по реда на чл. 183 ГПК.
Практически последният не оспорва наличието на договора, а наличието на представителна
власт, което касае спора по същество, още повече, че на липса на представителна власт може
да се позовава само ненадлежно представляваното лице, поради което доказателственото
искане се явява безпредметно.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 02.10.2023 г. от 10:30 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат
становище във връзка с доклада по делото, като предприемат съответните процесуални
действия в тази връзка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отводът за частична недопустимост на исковата молба
направен от ответника с отговора на исковата молба, както и отводът за недопустимост на
претенцията за дялово разпределение във връзка с нормата на чл. 26 ГПК.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Т.“ ЕООД, на което да се връчи препис от исковата молба и
приложените към нея доказателства, както и от отговора на искова молба.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на заключение на съдебно-техническа експертиза, което да
даде отговор по задачите, поставени в исковата молба, при депозит 250,00 лева, вносими от
ищеца по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице АЖ., който да бъде уведомен след представянето на
доказателства за внесения депозит.
ДОПУСКА изслушването на заключение на съдебно-счетоводна експертиза по
задачите поставени в исковата молба и служебно поставените задачи от съда в мотивната
част на настоящото определение, при депозит 250,00 лева, вносими от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението по сметка на Софийски районен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице за вещо лице М.М., която да бъде уведомена след
представянето на доказателства за внесения депозит.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач „Т.“ ЕООД в
едноседмичен срок от съобщението да представи документи за отчитането и
разпределението на ТЕ в процесния имот, в това число и изравнителни сметки, от които е
видно каква е разликата от прогнозно начислените от дружеството фактури и реално
потребената ТЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за задължаване
на ищеца по реда на чл. 190 ГПК да представи акт за разпределение на кубатура и копие на
всички фактури за процесния период.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по реда на чл.
183 ГПК, да бъде задължен ищеца „Т.“ ЕАД на основание чл. 183 ГПК в срок до
насроченото открито съдебно заседание да представи в оригинал или официално заверен
препис Договор № 1767 от 03.12.2001 г.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
4
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5