№ 12212
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110126309 по описа за 2021 година
Ищецът „В.“ ООД, ЕИК ..., е предявил по реда на чл. 422 от ГПК срещу ответника
„С.Х.С.“ ЕООД, ЕИК ..., установителни искове в правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 657,38 лева с вкл. ДДС, представляваща
остатък от дължима продажна цена на стоки за домашни потреби по фактура №
**********/23.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 20.10.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 427,09
лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
24.11.2017 г. до 14.10.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 05.11.2020 г. по ч. гр. дело № 50749/2020 г. по описа на
СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът чрез упълномощени си процесуален представител твърди, че страните са в
търговски отношения, като на 23.11.2017 г. между ищеца в качеството му на продавач, от
една страна, и ответника в качеството му на купувач, от друга, бил сключен договор за
покупко-продажба на стоки за домашни потреби, обективиран във фактура №
**********/23.11.2017 г. Стоката описана във фактурата била надлежно предадена и
получена от представител на купувача, което се установява от подписите върху нея, тъй като
същата служи за приемо-предавателен протокол. Сочи, че тъй като е уговорен срок за
плащане на задължението по фактурата, ответникът му дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от деня, следващ посочения в нея падеж –
24.11.2017 г. до 14.10.2020 г. След образуване на заповедното производство, ответникът
извършил частично плащане на сумата в размер на 800 лева, поради което понастоящем
1
дължи 657,38 лева – главницата по фактурата, както и обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 427,09 лева за периода от 24.11.2017 г. до 14.10.2020 г., така
както периодът е заявен в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК. С оглед изложеното прави искане сумите да му бъдат заплатени. Претендира
разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв не е постъпил от
ответника.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК от 20.10.2020 г. г. срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № 50749/2020
г. на СРС, II ГО, 178 състав, по което на 05.11.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с предмет вземанията, посочени в исковата молба за
описаните в нея периоди и възникнали на описаните основания.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът в заповедното производство е подал
възражение по образец, в което е посочено, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение.
При наличие на възражение, породило своите правни последици, в срока по чл. 415,
ал. 2 от ГПК заявителят е предявил установителни искове с предмет част от вземанията, за
които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по
посоченото дело, които са процесуално допустими.
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 327 от ТЗ, във вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи валидно възникнало правоотношение по договор за търговска продажба с
посоченото в исковата молба съдържание, по което е предал на ответника стока в описаното
количество и качество, както и размера на вземането за продажна цена. По иска с правно
основание чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на ответника в забава – наличие на уговорен срок за плащане или момента на
предаване на стоките. В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже
погасяване на задълженията в уговорения срок.
Договорът за търговска продажба е двустранен, консенсуален и неформален, с вещно-
облигационно действие, като основните му елементи са предметът и цената.
В настоящия случай ищецът се позовава на фактура за доказване на облигационната
връзка между страните.
За да се приеме фактурата като доказателство, установяващо договор за продажба на
стоки и предоставяне на услуги, за каквито се касае в случая, то тя трябва да съдържа
всички необходими елементи, квалифициращи договора за продажба – вид на стоката,
2
стойност, начин на плащане, имената на лицата, които я подписват и съответно подпис.
Както се установява от приетата като писмено доказателство фактурата №
********** от 23.11.2017 г., същата е пописана за купувача от лице, чиято представителна
власт не е оспорена, поради което е годна да установи възникването на облигационни
отношения по покупко-продажба на стоките, индивидуализирани в нея по вид и цена.
Валидното възникване на задължение по фактурата се установява и от приетата по
делото съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните, на която съдът дава вяра
като обективно и компетентно изготвена, от която се установява, че счетоводствата на
ищцовото дружество е редовно водено, процесната фактура е осчетоводена и отразена в
дневниците на продажбите на ищеца към месечните справки-декларации по ЗДДС. На
основание чл. 182 от ГПК, във вр. с чл. 55 от ТЗ, тези вписвания могат да служат като
доказателство за страната, която ги е водила, като обстоятелството, че фактурата не е
осчетоводена у ответника в настоящия случай и при липса на възражение, не може да го
ползва, тъй като последният не е бил регистриран по ЗДДС и не е имал задължения да
подава месечни справки-декларации. Освен това по делото се установява, че стоките са
приети от лице чиято представителна власт не е оспорена в процеса, поради което
приложение намира презумпцията на чл. 301 от ТЗ.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че страните са обвързани
от договорни правоотношения, по силата на договор за търговска продажба на стоки за
домашна потреба, за които е издадена фактура № ********** от 23.11.2017 г. за сумата от
1457,38 лева, поради което главният иск е основателен за търсената главница от 657,38 лева
и следва да се уважи.
Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът следва да заплати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако не е уговорено
друго. В случая, видно от представените по делото фактури е уговорен срок за плащане –
датата на издаване на съответната фактура, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, изр.
първо от ЗЗД длъжникът изпада в забава от деня следващ падежа на задължението. Размерът
на обезщетението за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху сумата
дължима по фактурата, изчислено по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен
калкулатор и с оглед заявения от ищеца период на забава, възлиза на 427,09 лева, поради
което акцесорният иск следва да бъде уважен в пълен размер и за заявения период от
24.11.2017 г. до 14.10.2020 г.
С оглед основателност на главния иск, като законна последица от неговото
предявяване, следва да бъде уважено и искането за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.10.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
3
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат
разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и разноските в първа
инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 37,69 лева за
държавна такса и 300 лева за възнаграждение за адвокат, общо 337,69 лева, които следва да
му бъдат присъдени.
В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 25 лева.
Ето защо следва да му бъдат присъдени общо 362,69 лева.
Ищецът, обаче, е останал задължен за сумата в размер на 300 лева – депозит за вещо
лице, определен с определение от 11.04.2022 г., за който е издаден РКО, поради което и на
основание чл. 77, във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да бъде осъден да я заплати в полза на
Софийския районен съд, тъй както когато страна остане задължена за разноски, съдът, на
основание чл. 77 от ГПК, не само има право, но е длъжен да ги събере принудително (така и
Определение № 104 от 09.02.2015 г. по ч. гр. дело № 112/2015 г. на I ТО на ВКС и
Определение № 60288 от 30.07.2021 г. по ч. т. д. № 605/2021 г., на I ТО на ВКС).
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с
правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, че
ответникът „С.Х.С.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., дължи на
ищеца „В.“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., сумата в размер на
657,38 лева с вкл. ДДС, представляваща остатък от дължима продажна цена на стоки за
домашни потреби по фактура № **********/23.11.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК – 20.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за сумата от 427,09 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 24.11.2017 г. до 14.10.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.11.2020 г. по ч. гр. дело №
50749/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
ОСЪЖДА „С.Х.С.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., да
заплати на „В.“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата от 362,69 лева - разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА „В.“ ООД, ЕИК ... , със седалище и адрес на управление в ..., да заплати
по сметка на Софийския районен съд за депозити, на основание чл. 77 от ГПК, сумата от 300
лева – депозит за вещо лице.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5