№ 1738
гр. С., 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря К. М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110111805 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по Искова молба вх. № 43529/07.03.2022 г. от "Креди Йес" ООД,
ЕИК 2... със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. Л. №, представлявано от В.
М.И, чрез Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", БУЛСТАТ ..., с адрес: гр. С., ж.к.
М.л., бл. 112, вх. А, ет. 2, офис 11, представлявано от Д. М. М., съдебен адрес: гр. С.,
ж.к. М.л., бл. 112, вх. А, ет. 2, офис 11 против Д. П. Н., ЕГН **********, гр. С., жк. Н.
2, бл., вх., ет., ап., чрез адвокат М€Л.Л., със съдебен адрес: гр. С., ул. Гургулят №, ет. 1,
офис партер.
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 вр. с чл. 415 ГПК
с правно основание чл. 535, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 463 ТЗ - за признаване за установено
между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 2120,17 лв.,
представляваща вземане по Запис на заповед от 14.09.2018 г., ведно със законната
лихва от 24.06.2021 г. до изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че на
14.09.2018 г. Д. П. Н. подписала в полза на ищеца Запис на заповед, с която се е
задължила да му заплати сумата от 2124,00 лева. Сочи, че записът на заповед отговаря
на формалните изисквания на закона и представлява годно основание за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Сочи, че е депозирано заявление по
чл. 417 от ГПК пред СРС, като искането е уважено. В заявлението е претендирана
сумата от 2120,17 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението и разноските по заповедното производство. Въз основа на издадените по
ч.гр.д. № 36811/2021 г. на СРС, 36 състав заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
било образувано изпълнително дело № 487/2021 г. по описа на ЧСИ Керизиева. След
депозиране на възражение в законоустановения срок, ищецът предявил иск за
установяване на вземането си. Моли съда да уважи иска и да му присъди разноски.
Ответната страна е депозирала отговора на исковата молба в срока по чл.131,
ал.1 ГПК. Сочи, че процесният запис на заповед обезпечава изпълнението на друга
сделка – договор за заем, сключен между ищеца и Д. П. Н.. Счита, че цитирания
договор за заем е недействителен, поради противоречие с добрите нрави и поради
това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9, т. 10 от ЗПК във връзка с
чл. 22 от ЗПК. В условие на евентуалност оспорва начисления лихвен процент по
процесния договор за заем, като твърди, че същият е неправомерно завишен и е в
противоречие с добрите нрави и дължимостта на „пакет допълнителни услуги“.
1
Оспорва и ГПР като твърди същия да надвишава 50 процента и да води автоматично до
недействителност на целия договор. Изложени са множество съображения за
неоснователност на исковата молба. Счита договорът за заем за недействителен. Моли
съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 36811/2021 г. по описа на СРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, който е подал възражение срещу нея в срок. Искът е предявен в
срок и е допустим, поради което следва да бъде разгледан по същество.
По същество:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с
535 ТЗ, във вр. с чл. 538, ал. 1 ТЗ.
За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи наличието на
редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане запис
на заповед от 14.09.2018 г. с издател ответника, настъпване на падежа на вземането. Да
докаже, че записът на заповед е издаден като обезпечение на вземанията по договора за
заем от 526602, включващ главница, договорна лихва, неустойка за неизпълнение на
договорно задължение. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и при
положително доказване от страна на ищеца да докаже, че е погасен претендираният
остатък от задълженията по процесния запис на заповед.
Видно от представения в оригинал Запис на заповед по приложеното ч.гр.д. №
36811/2021 г. по описа на СРС, 36 състав, същият е издаден на 14.09.2018 г., предявен
за плащане на 15.09.2018 г. за сумата от 2124 лева.
В приложеното заповедно дело е приложен Договор за паричен заем № 526602
към Искане № 71969 от 14.09.2018 г., сключен между ищцовото дружество и ответника
Д. Н. за сумата от 1000 лв., месечен лихвен процент 3.33 %, годишен процент на
разходите 47.839 % и срок на договора 12 месеца, с размер на погасителната вноска
102,45 лв. В чл. 6 от договора страните се споразумели договорът за заем да бъде
обезпечен с поне две от посочените обезпечения: 1) запис на заповед, издаден от
заемателя, 2) банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 9, ал. 2
от общите условия към договора за заем. Съгласно чл. 8 от договора в случай, че
заемателят не предоставел договореното в чл. 6, ал. 2 от договора обезпечение в
тридневен срок от сключването му или то не отговаряло на условията, посочени в чл.
9, ал. 2 и т. 4 от общите условия към договора за заем, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 894.58 лева, платима разсрочено, съгласно
приложение 2 към договора за заем.
Съгласно приложения към договора погасителен план, подписан от заемателя
към всяка месечна погасителна вноска в размер на 102.45 лева е добавена сума от 74.55
лева, представляваща неустойка при липса на обезпечение. Съгласно чл. 7 от
договора, в случай на забава на която и да е погасителна вноска заемателят дължал и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, считано от
датата на просрочието до пълното погасяване на задължението. Приложени са и Общи
условия към договора, Молба за заем от 13.09.2018 г. и Стардартен европейски
формуляр. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от договора заеателят е декларирал с
полагане на подписа си, че надлежно е получил сумата от 1000 лева.
Не е спорно по делото, а се установява и от представения запис на заповед от
14.09.2018 г., че същият е издаден на 14.09.2018 г. с издател ответника, издаден в полза
на "Креди Йес" ООД за сумата в общ размер на 2124 лева, платим на предявяване и
предявен за плащане на 15.09.2018 г., който запис на заповед е издаден във връзка с
договор за заем от № 526602. Относно това обстоятелство спор между страните не
съществува и то се установява от представените по делото доказателства.
Видно от приложения по делото запис на заповед ответникът безусловно се е
2
задължил да плати на ищеца "Креди Йес" ООД сумата в размер на 2124 лева с падеж на
предявяване. Посочена е датата на издаване – 14.09.2018 г., място на издаване, място
на плащане, има означение "запис на заповед" в текста на документа, посочен е
конкретен единствен падеж на вземането, подпис на издателя. Записът на заповед е
предявена на издателя на 15.09.2018 г.
Съдът приема, че са налице всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.
535 ТЗ и записът на заповед е редовен от външна страна.
С отговора на исковата молба ответникът въвежда каузално правоотношение, за
обезпечение на което е издаден процесния запис на заповед, а именно договор за
паричен заем 526602 и доколкото такова е въведено, същото става предмет на делото и
подлежи на изследване. Това не се оспорва и от ищеца.
Съдът приема, че по делото е безспорно доказано, че между страните е сключен
договор за паричен заем 526602 с посоченото по-горе съдържание. Безспорно се
доказва и че ответникът е получил сумата в размер на 1000 лева. Получаването на
сумата се установява и от самия договор, в който в чл. 4, ал. 1 е посочено, че с
полагането на подписа под договора ответницата удостоверява получаването на сумата
в размер на 1000 лева. Подписът не е оспорен от ответника.
От заключението на вещото лице по приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в полза на ответника –
кредитополучател е отпуснат заем в размер на сумата от 1 000 лв. Вещото лице е
установило, че длъжникът е заплатил на 02.11.2018 г. сума в размер на 190 лева, с
което плащане е погасена изцяло първа погасителна вноска и част от договорната
лихва по втора погасителна вноска. На 13.01.2022 г. е постъпила сумата в общ размер
от 1523.78 лв. – плащания по ИЛ. Сумата от 119.76 лева е отчетена като приходи от
лихви, а с останалата сума от 1404,02 лева са погасени следните задължения: 405.00
лева – адв.хонорар по ИД, 44 –ДТ, 305 лева-адв.хонорар по ИЛ, 186,70 лева –
неустойка 20 ℅ върху просрочена главница; 80 лева разноски за събиране на вземане и
383,85 лева неустойка по чл. 8 от договора. Вещото лице дава заключение, че
оставащите задължения по заема са в общ размер 1550,15 лева и включват: 930,85 лева
– главница, 183,12 лева –договорна лихва и 436.18 лева – неустойка.
Съдът цени съдебно-счетоводната експертиза като компетентно и
безпристрастно изготвена, дала пълен и обоснован отговор на всички поставени
въпроси, поради което възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които
вещото лице е достиганало.
Безспорно между страните е че "Креди Йес" ООД е финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като такава предоставя по занятие заеми, което се установява и
от вписания в Търговския регистър предмет на дейност на дружеството.
По отношение на сключения договор за заем е приложим закона за
потребителския кредит, доколкото съдът приема, че същият представлява
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Спорно по делото е дали договорът за заем е валидно сключен и дали се дължи
плащане по него на договорно основание.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.
20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно
и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или
не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от договора за заем, в чл. 2, т. 5 е посочен лихвеният процент по кредита,
който е 3. 330 % фиксиран месечен лихвен процент по заема. Действително в договора
3
няма отделно записване на общия размер на договорната лихва, но това не води до
недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за съдържанието на
договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в друга
разпоредба, към която да препраща гл. "Шеста – Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи" от ЗПК. Освен това от договора става
ясно какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора,
а именно 229.42 лева /разликата между предоставения кредит в размер на 1000 лева и
общо дължима сума по договора 1229.42 лева/, който размер е фиксиран за целия
период на договора. Доколкото лихвата е фиксирана за целия период на договора и
същата не се променя, не зависи от някакви фактори, предвидени в договора, не е
необходимо да се посочват условията по прилагането й, доколкото такива условия
няма, не са предвидени в договора – лихвата е фиксиран размер за целия срок на
договора.
По доводите за недействителност на договора за заем, поради нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно която в договора за потребителски
кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Видно от чл. 3, ал. 5 от процесния договор в него е посочен годишния процент
на разходите в размер на 47.839 % и условията по прилагането му, а в т. 12 и общият
размер на всички плащания по договора в размер на 1229.42 лева – включващ главница
и възнаградителна лихва, като видно от договора се приема, че именно
възнаградителната лихва формира ГПР. В чл. 8 е посочен размера на дължимата
неустойка при неизпълнение на договорно задължение. Обстоятелството дали така
посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва
същия по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК е относимо към разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК и касае действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и
невключени в него, което не влече след себе си недействителност на целия договор.
Също така обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде
включена в ГПР е въпрос относим към действителността на тази клауза, а не на
договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл. 19, ал.
5 ЗПК, която е в смисъл, че вземанията, които следва да са включени в ГПР, но не са
включени и с тях ГПР ще е повече от 50 % са недействителни. Волята на законодателя
е била именно това, което се разбира и от чл. 19, ал. 6 ЗПК, съгласно която при
плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5,
надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по
кредита.
Следва да се посочи, че задължението за неустойка не е разход по кредита, който
следва да се включи в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1, вр. с пар. 1 от ДР на ЗПК, а по своята
същност е обезщетение за неизпълнение. Друг е въпросът дали не е предвидено това
вземане като неустойка с цел да се заобиколят ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
което също се преценява самостоятелно и за отделната клауза, а не във връзка с целия
договор.
В договора не са посочени взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в
случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане – възнаградителна лихва,
което не се променя, при никакви условия, поради което не са посочени взети предвид
допускания при изчисление на ГПР, доколкото такива няма.
Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 47.839 %, ако в него е включена
само възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за
параметрите на договора и задълженията му по него.
В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на
промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, каква
неустойка, за какво и в какъв размер, които формират и общо дължимата сума по
кредита. Други вземания по този договор няма. Тоест в договора няма никаква
неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден
от посочения ГПР. Още повече, както беше посочено по-горе дали посочения размер
4
на ГПР е правилно посочен е относимо към чл. 19, ал. 4 ЗПК и не води до
недействителност на целия договор.
Наред с това клауза за ГПР, сама по себе си, не води до създаване на някакви
задължения на потребителя. Клаузата за размера на ГПР е обвързана с други клаузи от
договора, в които са предвидени вземания, които се включват ГПР, които именно
клаузи създават задължения и за които именно следва проверка, дали отговарят на
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а не клаузата за ГПР сама по себе си. Няма как
разпоредбата, в която е посочен процент на ГПР да заблуждава потребителя, доколкото
в договора са посочени всички параметри по него и какви са дължимите по него суми в
общ размер и разбити по вид и размер. Предмет на самостоятелна преценка е
недействителността на клаузата за неустойка.
Следва да се посочи, че в Закона за потребителския кредит лимитивно и
изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за
потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват
превратно и разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че
договорът е недействителен като цяло, при положение, че има изрична разпоредба,
която регламентира това, а именно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при
изчисление на ГПР.
Към договора за кредит има погасителен план, подписан от ответника /л. 13 по
заповедното/, в който е посочен размера на вноските, техния брой, периодичност на
плащане и падежна дата. Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент
за целия му срок и за всички вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал. 1, т.
11 ЗПК- за посочване последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми в това число главница и лихви, е неприложимо.
Съгласно самата разпоредба тази информация следва да се съдържа в погасителния
план единствено при наличието на различни лихвени проценти, каквито не се
установяват в случая.
Наред с това процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват
нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното
право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът,
общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита
от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е
погасителен план към договора, подписан от ответника, предвидено е правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 7, ал. 2 от ОУ/, право да получи
погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл. 4, ал. 4 ОУ/, право да се
откаже от договора /чл. 7, ал. 3 ОУ/. Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато
от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от
договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка
страница от ответника.
С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице не само
посочените от страна на ответника основания за недействителност на договора за заем,
а и не са налице нарушение на която и да е разпоредба, визирана в чл. 11 ЗПК, водеща
до недействителност на процесния договор, поради което и същият е валидно сключен.
С молба в рамките на заповедното производство заявителят е уточнил, че
длъжникът е заплатил една погасителна вноска съгласно приложения погасителен план
като останалите вноски са останали непогасени.
Не е спорно по делото, че вземането в общ размер от 2124 лева, дължимо по
процесния запис на заповед е формирано от сума в размер на 1000 лева – неплатена
главница по договора за кредит, 229.42 лева – неплатена възнаградителна лихва по
5
договора за кредит и 894.58 лева – непогасена неустойка по чл. 8 от договора за
кредит.
По вземането за главница по договора:
В тежест на ответника е да докаже заплащане на вноските за главница за целия
период на договора. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на
погасяване на задълженията са за ответника. Предвид което съдът приема, че по
договора за кредит е останала непогасена главница в размер на 930,85 лева, съгалсно
заключението на ССчЕ, което съдът кредитира изцяло. Съдът взема предвид
извършеното плащане от длъжника на 02.1.2018 г. в размер на 190 лева, с което
съгласно заключението на ССЧЕ е погасена изцяло първата погасителна вноска и
частично договорната лихва по втората погасителна вноска.
По вземането за възнаградителна лихва по договора:
Съдът следи служебно за неравноправния характер на отделните клаузи от
договора – в случая клаузата за възнаградителна лихва. В тази връзка видно от
договора за кредит в него е предвиден фиксиран месечен лихвен процент от 3. 330 %.
Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната
лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи
на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните данни по
производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на
възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи
кредитора, липсата на предоставено обезпечение, както и автономията на волята.
Размерът на договорната лихва за целия период на договора е в размер на 229,42 лева,
размерът на отпуснатия кредит е 1000 лева, кредитът е отпуснат за срок от 12 месеца –
не кратък период от време, не е обезпечен, поради което съдът приема, че размерът на
лихвата е съответен на насрещната престация на кредитора и на риска, който поема
същият като небанкова институция, която се самоиздържа от собствената си печалба,
която в случая не противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност и на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото е единствения разход предвиден в ГПР.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума, като
неблагоприятните последици от недоказване на този факт са за ответника. С оглед
изложеното съдът и като взе предвид изчисленията по ССчЕ приема, че сумата в
размер на 183,12 лева – възнаградителна лихва е дължима.
По вземането за неустойка по договора за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение:
Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните
правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в
гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно за противоречие с добрите
нрави на неустоечната клауза - виж решение № 229 от 21.01.2013 г., по т. д. №
1050/2011 г. на II т. о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др.,
както и следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП -
решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от
01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.
Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката
и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г.
6
на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на
договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от
894,58 лева. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно
чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока,
надвишаващ размера на отпуснатия кредит.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то
изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите
на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към
датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на
кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в
този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би
увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна
клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Поради което
същата противоречи и на добрите нрави.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице
още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във
вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл.
8 от договора. Предвид изложеното съдът намира, че за ответника не е възникнало
задължение да заплаща неустойка по договора и за тази сума искът ще се отхвърли,
като неоснователен.
С оглед изложеното предявения от ищеца иск ще се уважи за сума в размер на
1113,97 лева /включващ дължима главница 930,85 лв. и договорна лихва – 183,12 лв. /,
неплатен остатък по запис на заповед от 14.09.2018 г., издаден като обезпечение на
договор за заем от 14.09.2018 г., а за горницата над уважения размер до пълния
предявен такъв от 2120.17 лева искът ще се отхвърли, като неоснователен поради
нищожна неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение по чл. 8 от договор за заем от 14.09.2018 г. Съдът не взема предвид
плащанията извършени на 13.01.2022 г., тъй като съгласно ТР № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
Като законна последица от уважаване на иска, ще се уважи и претенцията за
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК – 24.06.2021 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
От страна на ищеца са представени доказателства за направата на разноските в
7
исковото производство за ДТ в размер на 42.48 лева, депозит за ССче в размер на 300
лева от които съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ще се присъди сума в размер на 179.94 лева,
съразмерно с уважената част от претенциите. Не следва да се присъждат поискани
разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като ищецът е предствляван в
производство от адв. М.. По делото не са предствени доказаталства за заплатен в полза
на последния адвокатски хонорар.
В заповедното производство са направени разноски 42,41 лева – държавна такса
и 305 лева - адвокатско възнаграждение, от които като съобразно уважената част от
претенцията ще се присъдят разноски в размер на 182,53 лева.
Ответникът се е представлявал в заповедното производство от адв. Д. Н., като
се претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА, в която връзка е представен
договор за правна зашита и съдействие. Съдът определи адвокатското възнаграждение
на адв. Б.в размер на 301,80 лева, на основание чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. ал. 7 от Наредбата,
от която сума, съразмерно с отхвърлената част от иска, ще се присъди сума в размер на
143,23 лева.
Адв. М€Л.Л. е представлявал ответника в исковото производство, като и за
него се претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА, в тази връзка е представен
договор за правна помощ и съдействие. Съдът определи адвокатското възнаграждение
на адв. Любомиров в размер на 378.41 лева, на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата,
от която сума, съразмерно с отхвърлената част от иска, ще се присъди сума в размер на
179,59 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните "Креди Йес"
ООД, ЕИК 2... със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. Л. №, представлявано от
В. М.И, чрез Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", БУЛСТАТ ..., с адрес: гр. С.,
ж.к. М.л., бл. 112, вх. А, ет. 2, офис 11, представлявано от Д. М. М., съдебен адрес: гр.
С., ж.к. М.л., бл. 112, вх. А, ет. 2, офис 11 против Д. П. Н., ЕГН **********, чрез
адвокат М€Л.Л., със съдебен адрес: гр. С., ул. Гургулят №, ет. 1, офис партер, че
ответницата Д. П. Н. дължи на ищеца "Креди Йес" ООД, сумата от 1113,97 лева,
представляваща неплатен остатък от главница по Запис на заповед от 14.09.2018 г.,
ведно със законната лихва от 24.06.2021 г. до изплащане на вземането, на основание
чл. чл.422 вр. с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 538, ал. 1 от ТЗ, като отхвърля иска за
сумата над този размер и до пълния такъв от 2120,17 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. П. Н., ЕГН **********, чрез адвокат М€Л.Л., със съдебен
адрес: гр. С., ул. Гургулят №, ет. 1, офис партер, да заплати на "Креди Йес" ООД,
ЕИК 2... със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. Л. №, представлявано от В.
М.И, сумата от 182,53 лева, представляваща разноски по заповедното и сумата от
179.94 лева, представляваща разноски в исковото производство, съразмерно на
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА "Креди Йес" ООД, ЕИК 2... със седалище и адрес на управление:
гр. Х., ул. Л. №, представлявано от В. М.И да заплати на адвокат К. И. Б., ЕГН
**********, служебен адрес: гр. С., ул. Гургулят №, ет. 1, офис партер, сумата в размер
на 143,23 лева за предоставена безплатна правна помощ на ответника Д. Н. в
заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК и чл. 38 от ЗАдв.
8
ОСЪЖДА "Креди Йес" ООД, ЕИК 2... със седалище и адрес на управление:
гр. Х., ул. Л. №, представлявано от В. М.И да заплати на адвокат М€Л.Л., ЕГН
**********, служебен адрес: гр. С., ул. Гургулят №, ет. 1, офис партер, сумата в размер
на 179,59 лева за предоставена безплатна правна помощ на ответника Д. Н. в
заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК и чл. 38 от ЗАдв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9