РЕШЕНИЕ
№ 928
гр. Велико Търново, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110102070 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.108 от ЗС и
чл.59 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата Й. Г. СТ. и ответникът Н.А. А. са
наследници на С Б С., която е била собственик на недвижими имоти, намиращи се в
землището на с******, описани в исковата молба. Твърди се, че след смъртта на
наследодателката в края на ****, недвижимите имоти се владеят и ползват само от ищцата
Й.С., като първоначално били отдадени под наем за три години на лицето Б Б, но поради
неплащане на дължимото възнаграждение, на 28.04.2004 г. е сключен договор за наем със
*****като облигационните отношения с посоченото дружество продължили без прекъсване
до 01.10.2018 г. Ищцата заявява, че през целия посочен период бащата на ответника Н.А. се
дезинтересирал от имотите. Ищцата твърди, че не се познава с него и със сина му- ответника
Н.А., който е племенник на ищцата. Ищцата заявява, че при опит да отдаде земите под наем
през есента на 2018 г. установява, че земите са отдадени под наем от ответника Н.А. на
дружество „Н” ЕООД за периода 01.10.2018 г. - 30.09.2022 г. На следващо място ищцата
заявява, че на 06.01.2020 г. в две последователни сделки ответникът Н.А. дарява на
ответника Г.Р. 1/12 ид. част от процесните недвижими имоти, а след това й продава 5/12 ид.
части от недвижимите имоти. Ищцата заявява, че се е считала за едноличен собственик на
процесните имоти, като твърди, че от 2001 г. до 2018 г. ги е владяла необезпокоявано.
Счита, че е придобила собствеността върху имотите на основание давностно владение, с
изтекла придобивна давност най-късно на 28.04.2014 г. Счита, че договорите за продажба и
1
дарение, сключени между ответниците са й непротивопоставими, а освен това ги счита за
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, а именно заобикаляне на закона, даващ
предимство на другия съсобственик пред външно за собствеността лице. На следващо място
ищцата твърди, че ответникът Н.А. не е придобивал право на собственост и е отдал чужда
вещ, като е реализирал доход за сметка на действителния собственик на имотите. Ищцата
заявява, че общият размер на възнаграждението за стопанската 2018г.-2019 г. възлиза на
сумата 4784,52 лв. Ищцата заявява, че с прехвърляне на идеална част от имотите новият
собственик Г.Р. е встъпила в правата на наемодателя и за стопанските 2019-2020 г. и 2020-
2021 г. се е обогатила със сумата 9569,04 лв., представляващи пазарния наем на имотите за
този период. Ищцата отправя искане съдът да приеме за установено по отношение на
ответника Г.Р., че ищцата е едноличен собственик на основание давностно владение на
процесните недвижими имоти и да осъди ответника Р. да отстъпи собствеността и предаде
владението върху ½ ид. ч. от имотите. Ищцата отправя искане съдът да осъди ответника Г.Р.
да заплати на ищцата Й.С. сумата 9569,04 лв., представляваща стойността, с която се е
обогатила за сметка на ищцата за стопанските 2019-2020 г. и 2020-2021 г., равняваща се на
пазарния наем на процесните ниви за същия период, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане , а в условия на евентуалност, в
случай, че съдът приеме, че Г.Р. е собственик на ½ ид. ч. от имотите, ищцата претендира от
нея половината от горепосочената сума, а именно 4784,52 лв. Ищцата отправя искане за
осъждане на ответника Н.А. да й заплати сумата 4784,52 лв., представляваща стойността, с
която се е обогатил за сметка на ищцата за стопанската 2018г.-2019 г., равняваща се на
пазарния наем на процесните ниви за същия период, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, а в условие на евентуалност, в
случай, че съдът приеме, че Г.Р. е собственик на половината от процесните недвижими
имоти, исковата претенция срещу ответника Н.А. е предявена за сумата 2392,26 лв.,
представляваща половината от горепосочената сума за пазарен наем за стопанската 2018-
2019 г. Претендира разноски.
Ответникът Г.Р. в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове. Оспорва твърденията на ищцата, че е едноличен
собственик на процесните имоти. Ответницата заявява, че когато тя е придобила
собствеността върху имотите, те са били съсобствени при равни права между ищцата и
ответника Н.А.. Ответницата счита, че в полза на ищцата не е текла придобивна давност, по
съображения изложени в отговора. По отношение на иска за неоснователно обогатяване,
предявен срещу нея, ответницата заявява, че ищцата е получила половината от полагащия се
наем за посочените две стопански години. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н.А.,
който оспорва предявените искове. Заявява, че ищцата е собственик само на 1/2 ид. ч. от
процесните имоти, а ответника Г.Р. е собственик на другата ½ ид. ч. от имотите, придобити
по реда на две сделки от 06.01.2020 г., сключени между него и ответника Г.Р.. Ответникът
2
сочи, че спрямо него и спрямо неговия баща не е демонстрирано намерение за своене на
имотите от страна на ищцата. Ответникът твърди, че когато той е отдал имотите под наем е
предприел действия да предаде на ищцата половината от наема за стопанската 2018г.2019г.,
но тя отказала да го приеме. Заявява, че преди това ищцата години получавала наем за
имотите, от който не е давала на ответника неговата част. С оглед изложеното отправя
искане за отхвърляне на исковата претенция срещу него, а в случай, че съдът уважи иска, в
условие на евентуалност прави възражение за прихващане със сумата 3987,30 лв.,
представляваща обезщетение в размер на наемното плащане за ½ ид. ч. от процесните
земеделски земи за стопанските 2016-2017 г. и 2017-2018 г., съгласно договор за съвместна
обработка сключен между Й.С. и ЗКПУ „****”. Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представения по делото договор за доброволна делба на земеделски земи от
12.05.1999г., с нотариална заверка на подписите, между ****. и ***** е направена
доброволна делба на земеделски имоти в землището на ****, възстановени на Й Б С с
решение №*** и Решение *** на ПК гр. ***, като в свой дял С Б С. получила и станала
изключителен собственик на следните земеделски имоти: 1. Нива в местността **** с площ
от 14,512 дка, представляваща ПИ с идентификатор *****; 2. Нива в местността „К” , с
площ от 7,499 дка, представляваща ПИ с идентификатор **** 3.Нива в местност „А***”, с
площ 6,484 дка, представляваща ПИ с идентификатор *****, с номер по предходен план
1***** 4. Нива в местност „Б”, с площ 17,004 дка, представляваща ПИ с идентификатор
****, с номер по предходен план ****; 5. Нива в местност „Я***“, с площ 15,002 дка,
представляваща ПИ с идентификатор ******; 6.Нива в местност”К***” , с площ 3,995 дка,
предствляваща ПИ с идентификатор *******; 7. Нива в местност „Х” с площ от 8,246 дка,
представляваща ПИ с идентификатор *****; 8. Нива в местност „Д***” с площ 4,001 дка,
представляваща ПИ идентификатор *****.
Видно от нотариален акт за собственост на земеделска земя №****., С Б С. е
призната за собственик на основание влязло в сила решение на ПК **** на следния имот:
Нива от 3.000 дка, в местност К, представляваща ПИ с идентификатор ****, номер по
предходен план ****.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, С Б С. е починала
на 31.12.2000г. и е оставила насредници по закон-Й. Г. СТ.-дъщеря и А Н А.-син. А Н А. е
починал на ****г. и е оставил наследник по закон-син Н. АЛ. АЛ..
С нотариален акт за дарение *****г. Н. АЛ. АЛ. дарява на Г. МЛ. Р. собствената си
1/12 идеална част от гореописаните девет недвижими имоти, представляващи ниви в
землището на ****.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №**** Н. АЛ. АЛ.
продава на Г. МЛ. Р. 5/12 идеални части от процесните земеделски имоти.
По делото са представени договори за наем на земеделска земя от ****г. относно
3
отдаване под наем на процесните земеделски имоти.
По делото е представено постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 12.03.2020г. на ВТРП, по заявление от Й.Г. Стаматова.
Представени са данъчни оценки и скици на процесните имоти.
С преводно нареждане от 09.07.2021г. „Н” ЕООД е превел на Г. МЛ. Р. сумата 4 784
лв. за рента за периода ****г.
Видно от товарителница на „Е” Й.С. е посочена като получател на сумата 4700лв. с
подател Д. Т. Ф..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. Т. Ф. и В Й
Х. Свидетелят Ф., който е представляващ фирма „Н“ЕООД, разпитан каза, че е виждал
ищцата само веднъж във връзка с сключване на договор за наем на земеделска земя.
Свидетелят каза, че разговарял и с ответника Н.А., на когото предожил да заплаща наема за
земите, а той от своя страна да заплаща на леля си Й.С. нейната част. Свидетелят каза, че на
следващата година разбрал, че Н.А. е прехвърлил своята част от земите на Г.М. и плащането
на наема за обработваните от „Н“ земи бил извършен чрез банков превод за частта на М и с
пощенски запис за частта на ищцата, изпратени по „Е“. Свидетелката Х, разпитана каза, че
работела в кооперация „****“ като счетоводител. Каза, че разговаряла по телефона с ищцата
за ниви, които ищцата отдавала под наем за обработване от кооперацията. Ищцата се
представяла за единствен собственик, като не споменавала за други съсобственици на
имотите. През 2017г в кооперацията дошъл мъж, който се представил за племенник на Й С,
син на нейния полубрат, но С. казала, че не е виждала този полубрат и че тя е единствения
собственик на нивите.
По делото е допусната във връзка с откритото производство по чл.193 от ГПК
съдебно-графическа експертиза, видно от която подписът върху оспорения договор за наем
на земеделска земя ****за наемодател е положен от ищцата, а за наемател-от представляващ
земеделската кооперация. Вещото лице е посочило, че в договор за наем от 28.04.2004г.
подписът за наемодател е положен от Е Гкато пълномощник на Й С. Според казаното от
вещото лице, в договор за наем от 18.09.2009г подписът за наемодател е положен от Й.С..
Вещото лице е посочило, че в представеното копие от договор за съвместна обработка
*****., подписите са пренесени от друг документ при изготвяне на копието и не подлежат
на идентификация.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
По иска по чл.108 от ЗС, предявен срещу ответника Г.Р..
Предявеният ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС е допустим, а
разгледан по същество е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи, без да има основание за това.
4
За да бъде основателен иска с правно основание чл.108 от ЗС е необходимо да бъдат
налице посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищецът да е
собственик на процесния имот, ответникът да се намира във владение или държане на същия
без да има основание за това.
Ищецът носи доказателствена тежест да установи правото си на собственост върху
целите процесни недвижими имоти, както и обстоятелството, че ответникът Г.Р. владее и
ползва ½ идеална част от имотите без основание. Основният спорен въпрос по делото е дали
правото на собственост върху процесните недвижими имоти е в патримониума на ищцата в
пълен обем. Ищцата се позовава на придобивна давност като основание за възникване на
правото й на собственост.
От събраните по делото доказателства се установи, че процесните земеделски земи са
били собственост на С С., придобити от нея на основание договор за доброволна делба.
След нейната смърт през **** собствеността върху земите е преминала върху нейните
наследници по закон-дъщеря Й.С. и син А А., които наследяват по равно съгласно чл.5 от
ЗН, т.е. ½ идеална част за Й.С. и ½ ид част за А А.. След смъртта на А А. през 2016г.
притежаваната от него ½ идеална част от имотите преминава върху неговия наследник по
закон-син Н.А.. Същият се е разпоредил с неговата ½ идеална част в полза на ответника Г.Р.,
чрез сключените договори за дарение и продажба от 06.01.2020г. В настоящото
производство не се установиха твърденията на ищцата за нищожност на сделките за дарение
и покупко-продажба, като не са наведени твърдения да е провеждано производство по иск
по чл.33 ал.2 от ЗС.
Спорният момент в настоящото производство е дали ищцата е придобила по давност
½ идеална част, която нейния брат А А. е получил по наследство от тяхната майка.
Сънаследник може да придобие по давност останал в наследство недвижим имот, ако
упражнява фактическа власт върху него повече от десет години и ако отблъсне фактическата
власт на другите сънаследници (чл. 79, ал. 1 ЗС). При наследствени имоти се смята, че
упражнявайки фактическа власт върху целия имот, сънаследникът владее своята идеална
част и държи частите на останалите сънаследници, като в този случай, за да се приеме, че
владее целия имот - само и изключително за себе си, е необходимо този сънаследник да е
противопоставил на останалите своето намерение за това. Обикновеното неползване на
имота не води до изгубване на правото на собственост. Неупражняването на фактическа
власт върху съсобствения имот, само по себе си, не представлява отказ от права.
Манифестирането на намерението да се свои целия имот е същественият елемент от
предвиденото в чл. 79 от ЗС придобивно основание. Промяната в намерението, с което
сънаследникът упражнява фактическата власт върху имота, следва да бъде демонстрирана
по категоричен начин и не може да се предполага. То трябва да се противопостави на
останалите сънаследници, като в исковия процес следва да бъде установено, че
противопоставянето е достигнало до знанието им.
В конкретния случай не е спорно, че никой от наследниците на Стефанка С. не е
обработвал процесните ниви. От свидетелските показания се установи, че същите са били
5
обработвани от земеделска кооперация, като за нивите е била изплащана рента. Установи
се, че ищцата е сключила доовори за наем със ЗКПУ ****, а през 2017г. ответникът А.
сключил договор за наем на процесните земи с фирма „Н“ ЕООД. Договорите за наем на
земеделска земя ****, договор за наем от ****, договор за наем от ****договор за съвместна
обработка ****г, представени по делото от ищцовата страна, бяха оспорени от ответника
Г.Р. досежно тяхната истинност в частта на положили подписи на „наемодател“ и
„наемател“, поради което съдът откри производство по реда на чл.193 от ГПК. Съдът, като
взе предвид заключението на съдебно-графическата експертиза намира за недоказано
оспорването в производството по чл.193 от ГПК. От заключението се установи, че два от
оспорените договори са подписани от ищцата лично, а договор от 2004 г. вещото лице е
посочило, че е подписано от лицето Е Г, която е била неин пълномощник. Обстоятелството,
че Е Г е действала като пълномощник на ищцата при сключване на договор за наем е
изложено и в показанията на свидетелката Х. По единият от оспорените доовори вещото
лице не е дало заключение кои лица са положили подписи за „наемодател“ и „наемател“,
като е посочил, че подписите върху договора, който е копие не подлежат на идентификация.
С оглед изложеното съдът предвид заключението на вещото лице, неоспорено от страните
по делото, следва да приеме, че оспорването на подписите в договорите за наем е
недоказано.
Между страните не е спорно, че процесните ниви са били отдавани под наем на
земеделска кооперация, която да ги обработва и е заплащала рента за земите. Договорите за
наем до 2017г. са били сключвани от Й.С.. Не е спорно, че ищцата е получавала рентата за
земите, но това обстоятелство обаче само по себе си не означава, че Й.С. е упражнявала
владение върху имотите. В задължителната съдебна практика се приема, че отдаването под
аренда на наследствени имоти само от единия наследник е действие по управление на
съсобствена вещ. Законът за арендата в земеделието не изключва възможността договор за
аренда да бъде сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, като
съгл.чл.3 ал.4 от посочения закон отношенията между собствениците се уреждат съгласно
ЗС. Ищцата твърди, че чрез недаването на част от рентата на другия наследник, тя е
отричала неговите права в собствеността, но следва да се отбележи, че ирелевантно за
придобивната давност е дали Й.С. е давала част от рентата на своя брат, доколкото това
обстоятелство не е от значение за придобиване на право на собственост, а касае
облигационни отношения между съсобствениците.
Нито от показанията на разпитаните свидетели, нито от другите ангажирани по
делото доказателства се установи и другия съществен елемент от предвиденото в чл. 79 от
ЗС придобивно основание - Й.С. да е демонстрирала пред другия сънаследник, намерението
си да свои целите имоти и да е отблъснала по някакъв начин владението на последния. Няма
данни промяната в основанието да е дошла до знанието на другия наследник, нито пък той
да не е допускан в имотите. Ищцата твърди, че е придобила имотите по давност през 2014г.,
което е преди смъртта на брат й през 2016г., но няма твърдения и доказателства тя да се е
позовала на придобивна давност пред брат си, докато той е бил жив. Липсата на
6
категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки за
придобивната давност, изключва придобиването на собствеността върху другата ½ идеална
част върху процесните имоти, поради което искът по чл.108 от ЗС за ½ идеална част от
процесните имоти над притежаваната от ищцата ½ идеална част от имотите е неоснователен
и недоказан и подлежи на отхвърляне.
По иска с правно основание чл.59 от ЗЗД срещу ответника Г.Р..
Съгласно разпоредбата на чл.59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. По въпроса кога е налице разместване на материални блага, при което
възниква обогатяване на едно лице за сметка на друго, установената съдебна практика
приема, че обогатяването е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но
и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Такъв е случаят,
когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без
основание. Ако обаче един от съсобствениците на общата вещ си служи изцяло с нея,
какъвто е и настоящият случай, горепосочената хипотеза не е налице. Съдебната практика
последователно и непротиворечиво приема, че когато съсобственик, ползва цялата вещ, той
е владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици, а също така и
че фактът на съществуване на съсобственост, независимо от основанието за възникването й,
дава право на всеки от съсобствениците да си служи с цялата вещ, като обезщети останалите
съсобственици. В случая обаче се установи, че ответницата Г.Р. не се е обогатила
неоснователно за сметка на ищцата, тъй като ищцата и ответницата като съсобственици на
процесните ниви при равни права имат право да участват в ползите от съсобствените им
имоти по равно. От писмените доказателства се установи,че за стопанските 2019г, 2020г и
2021г. ответницата Р. е получила половината от полагащата се рента за обработваните земи,
която наемател й е заплатил по банков път. Ищцата също е получила от наемателя рента за
стопанските *****г в размер на 4700лв., изпратени й от представляващия дружеството „Н“
Д.Ф. по куриерска фирма, която сума е получена от ищцата, която от своя страна не оспорва
това обстоятелство. С оглед изложеното исковата претенция за сумата 9 569,04лв. се явява
неоснователна.
Неоснователна и недоказана е и предявената в условията на евентуалност срещу
ответника Г.Р. искова претенция за половината от горепосочената сума, а именно за сумата
4784,52лв., предвид на това, че ответника Р. не е получила частта от рентата за земите, която
се полага на ищцата С. за стопанските ***** и не дължи заплащането й на ищцата.
По иска по чл.59 от ЗЗД срещу ответника Н.А..
Искът по чл.59 от ЗЗД срещу ответника Н.А. за сумата 4784,52лв, с която ищцата
твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно за стопанската 2018г.2019г. изразяваща
се в пазарния наем за процесните земи за този период е неоснователна. Както бе посочено
по-горе ищцата не е едноличен собственик на процесните ниви и за периода 2018г.-2019г
двамата с ответника Н.А. са били собственици на имотите на основание наследство, при
7
равни права. Ето защо ищцата има право като съсобственик да получи само половината от
полагащата се рента за земите, а не цялата рента. По делото няма ангажирани писмени
доказателства относно изплащане на рента за стопанската 2018г.2019г., но в отговора на
исковата молба ответникът А. признава, че е получил рентата за тази стопанска година и е
направил опит да даде на ищцата половината от нея, но тя отказала да я вземе. Признанието
на ответника А., че е получил рентата за земите за стопанската 2018г-2019г следва да се
цени като признание на неизгоден за страната факт, като съдът приеме, че ответникът А. е
получил цялата рента за земите за посочената стопанска година. Не се установи той да е дал
на ищцата половината от тази рента, която й се полага като съсобственик на имотите. С
оглед изложеното съдът намира, че предявената в условие на евентуалност искова
претенция за половината от сумата 4784,52лв., а именно за сумата 2392,26лв. равняваща се
на половината от рентата за стопанската 2018г.2019г. се дължи на ищцата от ответника А.,
който е получил цялата рента за посочената стопанска година.
С оглед установяване дължимост от ответника А. на исковата претенция за сумата
2392,26лв., съдът следва да разгледа наведеното в отговора на ответника Н.А. в условие на
евентуалност възражение за прихващане със сумата 3 987,30лв., която ответникът
претендира от ищцата, представляваща обезщетение в размер на наемното плащане за ½
идеална част от процесните ниви за стопанските 2016г.-2017г. и 2017г.-2018г. по сключен
между ищцата и ЗКПУ „****“ договор за съвместна обработка ****. Ответникът не доказа
предпоставките за извършване на съдебно прихващане с посочената сума. Ответникът не
ангажира доказателства, от които да е видно, че ищцата е получила цялата рента за
посочените две стопански години, за да възникне за нея задължение да предаде на ответника
в качеството му на съсобственик за посочения период половината от рентата. Ето защо
съдът намира за неоснователно възражението за прихващане, тъй като не се установи до
приключване на устните състезания ответникът да има насрещно вземане в размер 3
987,30лв. срещу ищцата, представляващо обезщетение в размер на наемното плащане за ½
идеална част от процесните ниви за стопанските 2016г.-2017г. и 2017г.-2018г.
С оглед неоснователност на възражението за прихващане, ответникът Н.А. следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата 2392,26лв, представляваща половината от
наемното плащане за процесните земи за стопанската 2018г.-2019г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба/12.07.2021г./ до окончателното изплащане.
По разноските:
Ищцата е претендирала присъждане на разноски по представен списък по чл.80 от
ГПК, но с оглед изхода на спора по иска по главните искове не следва да бъдат присъждани
разноски в полза на ищцата. Със списъка се претендира и адвокатско възнаграждение по
чл.38 от ЗА, но по делото не е представен договор, сключен между ищцата и процесуалният
й представител, в който да е уговорено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 от
ЗА. В полза на ищцата следва да бъдат присъдени само разноските в размер на 200лв., за
възнаграждение за вещо лице по съдебно-графическата експертиза, с оглед изхода на
производството по чл.193 от ГПК, които ответникът Г.Р., направила оспорването, следва да
8
заплати на ищцата. По уважената евентуално предявена искова претенция спрямо
ответника А. ищцата не е внасяла държавна такса, поради което не й се дължат разноски за
нея. Останалите разноски, посочени в списъка по чл.80 от ГПК се отнасят до такси,
заплатени във връзка с исковата претенция по чл.108 от ЗС,като с оглед изхода на спора по
нея, не следва да се присъждат тези разноски в полза на ищцата.
Ответникът Г.Р. е претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение,
като с оглед изхода на спора по исковете предявени срещу нея и разпоредбата на чл.78 ал.3
от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1000лв., които ищцата да й заплати.
Ответникът Н.А. също е претендирал присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв., които следва да му се присъдят с оглед отхвърляне на
исковата претенция по чл.59 от ЗЗД.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Г. СТ. с ЕГН **********, с адрес г***** срещу
Г. МЛ. Р. с ЕГН **********, с адрес ***** иск по чл.108 от ЗС за признаване за установено
по отношение на посочения ответник, че ищцата е собственик на основание давностно
владение на останалата ½ идеална част над притежаваната от нея по наследство ½ идеална
част и осъждане на ответницата да предаде владението върху ½ идеална част от следните
недвижими имоти, представляващи земеделски земи в землището на с*****, а именно: 1.
Нива в местността "Б” с площ от 14,512 дка, представляваща ПИ с идентификатор *****; 2.
Нива в местността „К” , с площ от 7,499 дка, представляваща ПИ с идентификатор ******;
3.Нива в местност „А***”, с площ 6,484 дка, представляваща ПИ с идентификатор ******, с
номер по предходен план ***; 4. Нива в местност „Б”, с площ 17,004 дка, представляваща
ПИ с идентификатор *****, с номер по предходен план ***; 5. Нива в местност Я с площ
15,002 дка, представляваща ПИ с идентификатор ***** 6.Нива в местност”К***” , с площ
3,995 дка, предствляваща ПИ с идентификатор *****; 7. Нива в местност „Х” с площ от
8,246 дка, представляваща ПИ с идентификатор ******; 8. Нива в местност „Д” с площ 4,001
дка, представляваща ПИ идентификатор *****; 9. Нива от 3.000 дка, в местност „К“,
представляваща ПИ с идентификатор *****, номер по предходен план ****., като
неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.193,
ал.1 и сл. от ГПК направеното от ответника Г. МЛ. Р. оспорване на договор за наем на
земеделска земя*****, договор за наем от ****, договор за наем от 1****г, договор за
съвместна обработка **** в частта на подписите на „наемател“ и „наемодател“.
9
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Г. СТ. с ЕГН **********, с адрес ***** срещу Г. МЛ.
Р. с ЕГН **********, с адрес гр.******иск по чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответницата да
заплати на ищцата сумата 9 569,04лв./девет хиляди петстотин шестдесет и девет лева и
четири стотинки/, представляваща стойност, с която ответницата неоснователно се е
обогатила за сметка на ищцата за периода на стопанските 2019г.-2020г. и 2020г.-2021г.,
равняваща се на пазарния наем за процесните ниви за същия период, както и предявения в
условие на евентуалност иск за сумата 4784,52 лв./четири хиляди седемстотин осемдесет и
четири лева и петдесет и две стотинки/, представляваща половина от сумата 9 569,04лв.,
равняваща се на половината от пазарния наем за процесните ниви за периода 2019г.2020г. и
2020г.-2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба/12.07.2021г./ до окончателното изплащане, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Г. СТ. с ЕГН **********, с адрес гр****** срещу Н.
АЛ. АЛ. с ЕГН **********, с адрес гр.***** иск по чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата 4 784,52лв. /четири хиляди седемстотин осемдесет и четири
лева и петдесет и две стотинки/, представляваща стойността, с която ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата за периода на стопанската 2018г.-2019г.
равняваща се на пазарния наем за процесните ниви за същия период, ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба/12.07.2021г./ до окончателното изплащане,
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане направено от Н. АЛ. АЛ. с ЕГН
**********, с адрес **** срещу Й. Г. СТ. с ЕГН **********, с адрес ***** за сумата 3
987,30лв/три хиляди деветстотин осемдесет и седем лева и тридесет стотинки/,
представляваща обезщетение в размер на наемното плащане за ½ идеална част от
процесните ниви за стопанските 2016г.-2017г. и 2017г.-2018г. по сключен между ищцата и
З****“ договор за съвместна обработка *****, като неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА Н. АЛ. АЛ. с ЕГН **********, с адрес г************ да заплати на Й.
Г. СТ. с ЕГН **********, с адрес ******сумата 2392,26лв./две хиляди триста деветдесет и
два лева и двадесет и шест стотинки/, равняваща се на половината от пазарния наем за
процесните ниви за стопанската 2018г.-2019г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба/12.07.2021г./ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Й. Г. СТ. с ЕГН **********, с адрес гр.***** да заплати на Г. МЛ. Р. с
ЕГН **********, с адрес гр.*****сумата 1000лв./хиляда лева/, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Й. Г. СТ. с ЕГН **********, с адрес гр.****** да заплати на Н. АЛ. АЛ. с
10
ЕГН **********, с адрес гр.****** сумата 300лв./триста лева/, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. МЛ. Р. с ЕГН **********, с адрес гр.***** да заплати на Й. Г. СТ. с
ЕГН **********, с адрес г****** сумата 200лв./двеста лева/, представляваща направени
разноски за възнаграждение за вещо лице в производството по чл.193 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11