Номер 45914.07.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникПърви граждански състав
На 14.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:АНТОН Р. ИГНАТОВ
МАРИЕТА С. ДИНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА Въззивно частно гражданско
дело № 20201700500357 по описа за 2020 година
Образувано е по частна жалба, подадена от „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД,
представлявано от Д.П.М., подадена чрез пълномощника адв. Щ.Н., против
Определение № 1106 от 24.02.2020 г. по гр. дело № 5091 по описа за 2019 г. на
Пернишкия районен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя
по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на Решение № 2020, постановено
на 31.12.2019 г. по същото дело на ПРС.
Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно и необосновано.
Поддържа, че разноските за първоинстанционното производство следва да бъдат
възложени в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, като счита, че са
осъществени предпоставките на тази разпоредба, а именно- в качеството на ответник
не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. Сочи, че с молба от
12.08.2019 г. е поискал да му бъде върнат от частния съдебен изпълнител издаденият
срещу ищцата изпълнителен лист, като поради настъпила перемпция изпълнителното
дело е прекратено, а ново не е образувано. Твърди, че с тези свои действия е
манифестирал волята си да зачете погасяването по давност на вземанията му към
ищцата Е.Ш.. Посочва, че с отговора на исковата молба е направил признание на
предявения от Е.Ш. отрицателен установителен иск за недължимост на задълженията
към ответното дружество и настоящ жалбоподател. Намира за ирелевантно по
отношение приложимостта на чл. 78, ал. 2 ГПК обстоятелството, че
първоинстанционното решение не е поставено при признание на иска, като сочи, че е
правомощие на ищеца да прецени дали да иска по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК
прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда съобразно направеното от
ответника признание или да се събират доказателства. Поради изложените доводи,
жалбоподателят иска отмяна на обжалваното определение, като моли горепосоченото
първоинстанционно решение да бъде изменено в частта за разноските и те да се
възложат на ищцата на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Ответната по жалбата страна- Е. Е. Ш. , чрез пълномощника адв. А.Ц., в писмен
отговор оспорва частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Претендира разноски за настоящото производство.
Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за редовна и допустима
като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Производството по гр. дело № 5091 по описа за 2019 г. на Пернишкия районен съд е
образувано по искова молба, подадена от Е. Е. Ш. , срещу „ФИНАНС ИНФО
АСИСТАНС“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск за
недължимост поради погасяване по давност на сумата от общо 3393,23 лева, от които
сумата от 3208,09 лева- невърната главница по договор за потребителски кредит от
09.09.2008 г., сключен с „Централна Кооперативна Банка“ АД, сумата от 145,22 лева-
договорна лихва за периода от 20.07.2010 г. до 30.01.2011 г., и сумата от 39,92 лева-
наказателна лихва за периода от 21.07.2010 г. до 30.01.2011 г., за които суми има
изпълнителен лист от 28.04.2011 г. по ч. гр. дело № 3933 по описа за 2011 г. на СРС.
Искът е предявен срещу ответника и настоящ частен жалбоподател в качеството му
на цесионер, на когото гореописаните вземания на „Централна Кооперативна Банка“
АД са прехвърлени на основание договор за цесия от 28.12.2011 г. С влязло в сила
Решение № 2020 от 31.12.2019 г., постановено по гр. дело № 5091/2019 г., ПРС е
уважил изцяло исковете и е осъдил ответника да заплати на ищцата Е.Ш. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 665 лв., представляваща сторени разноски по
делото за държавна такса, такса ЧСИ и такса за издаване на съдебно удостоверение и
адвокатско възнаграждение.
За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата
на ответника по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на горепосоченото
първоинстанционно решение, Пернишкият районен съд е приел, че не са
осъществени предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК. В определението си ПРС е
препратил към мотивите си в самото решение, за да присъди разноски в полза на
ищеца с оглед изхода на спора. Посочил е, че с отговора на исковата молба
ответникът е направил искане за постановяване на решение при признание на иска
при условията на евентуалност и по делото не е постановено такова решение по реда
на чл. 237 ГПК. На следващо място, първоинстанционният съд е приел, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като образуваното срещу ищцата
изп.д. № 910 по описа на ЧСИ М.П. за 2011 г. е било прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК към 23.06.2013 г. по силата на самата правна норма, а ответното
дружество като взискател е проявило активно поведение по изпълнителното дело,
подавайки молба от 01.07.2019 г. за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата и длъжник в изпълнителното производство Е.Ш.. Поради
това ПРС е оставил без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за
изменение в частта за разноските на Решение № 2020 от 31.12.2019 г., постановено
по гр. дело № 5091 по описа на съда за 2019 г.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Според трайната съдебна практика ответникът по предявен установителен иск не
може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у
ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска.
Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи
признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал
с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал
друг повод за предявяването на иска.
Настоящият съдебен състав намира, че с отговора на исковата молба частният
жалбоподател изрично е оспорил поради липса на правен интерес допустимостта на
предявения срещу него от Е. Е. Ш. иск за несъществуване на вземанията му като
погасени по давност. Ответникът е поискал прекратяване на производството като
недопустимо, а при условията на евентуалност е заявил, че иска постановяване на
решение при признание на иска и осъждане на ищцата да му заплати сторените
разноски, тъй като с поведението си не е създал предпоставки за завеждане на
делото.
Оспорването на допустимостта на иска изключва възможността да се приеме, че е
налице признание на иска. Признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото той е
основателен. Защитата срещу иска е процесуална (по неговата допустимост) или по
неговата основателност (по същество). Признанието съдържа винаги заявление на
ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на
действителното правно положение, поради което оспорването на допустимостта на
иска поради липса на правен интерес е несъвместимо с признанието на иска. В
случая с искането за прекратяване на делото като недопустимо поради липса на
правен интерес на ищцата, ответникът и настоящ частен жалбоподател е упражнил
своята процесуална защита, а щом защитата е упражнена, няма налице признание на
иска и не е налице първата предпоставка за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че правилно и
законосъобразно районният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя
по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на Решение № 2020 от 31.12.2019
г., постановено по гр. дело № 5091/2019 г. на ПРС.
Предвид на това обжалваното определение следва да се потвърди, а подадената
против него частна жалба- да се остави без уважение като неоснователна.
Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, в производството
относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира
приложение / в този смисъл - определение № 393 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 2845/2018 г., IV г. о. на ВКС, определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. №
3926/2017 г. на ІV г. о. на ВКС и др./. Поради това, искането на ответната по
частната жалба страна за присъждане на разноски за настоящото производство по
обжалване на определение, постановено в производство по чл. 248 ГПК, е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1106 от 24.02.2020 год. по гр. дело № 5091/2019 г.
на Пернишкия районен съд, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК
на „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД, представлявано от Д.П.М., за изменение
в частта за разноските на Решение № 2020 от 31.12.2019 г. по гр. дело № 5091/2019 г.
на Пернишкия районен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________