№ 3218
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110125669
по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД заплащане на сумите, както следва: 5 917,50 лв., представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на л. а. „...
вследствие на ПТП от 24.05.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 07.05.2021 г. до окончателното плащане, както и 1 514,01 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 28.10.2018 г. до 06.05.2021 г.
Ищецът ... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ – на 24.05.2018 г., в района на община Габрово, на път II – 44
км. 19 + 000, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са
причинени вреди на застрахования при него л. а. .... Поддържа, че ответникът ... е
застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия
участвал в ПТП-то л. а. „Нисан“, модел „Микра“, с рег. № ... Сочи, че събитието е настъпило
поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил – Р. Г. Г., която при предприемане на маневра с цел заобикаляне на неравност на
платното за движение (дупка) по посоката си на движение, без да се убеди, че няма да
създаде опасност за останалите участници в движението, е отнела предимство на
предприелия по същото време маневра изпреварване л. а. „... с което е допуснала нарушение
на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Сочи, че за извършеното нарушение на същата е съставен АУАН № Д
523131/24.05.2018 г., въз основа на който е издадено наказателно постановление № 18-0892-
000313/05.07.2018 г., което е влязло в сила на 07.08.2018 г. Заявява, че във връзка с това
ПТП е образувана щета № 17110010771, като вредите от него възлизат на обща стойност от
5 917,50 лв., в който размер на 15.08.2018 г. е изплатил застрахователно обезщетение в
полза на извършилия ремонта сервиз – .... Допълва, че с регресна покана, получена на
27.09.2018 г., ответното дружество е поканено да заплати процесната сума, но то не е
направило това, поради което претендира същата. Претендира и лихва за забава в размер на
1 514,01 лв. за периода от 28.10.2018 г. /датата на изтичане на едномесечния срок за
доброволно плащане/ до 06.05.2021 г. Претендира и разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ... е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л. а. „Нисан“, модел „Микра“, с рег.
№ ... наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско на
МПС“ по отношение на л. а. „... както и плащането на застрахователно обезщетение от
страна на ищеца в полза на извършилия ремонта сервиз – .... Оспорва механизма на
настъпване на процесното ПТП, който според съставения протокол за ПТП № 1687711 от
24.05.2018 г. не съответства на твърдяния от ищеца такъв, още повече, че в тази част той не
се ползва с материална доказателствена сила, тъй като не отразява непосредствено
възприети от съставителя му факти. Оспорва вината на водача Р.Г., твърдейки, че същата е
подала ляв светлинен показател с цел предупреждение на останалите участници в
движението за предприемане на маневрата по избягване на дупката на платното за
движение. Навежда довод за съпричиняване от страна на водача И.С., която е допуснала
нарушение на чл. 42, ал. 1 и 2, т. 1 ЗДвП, тъй като е предприела маневра изпреварване без да
подаде ляв светлинен показател за това и не е осигурила достатъчно странично разстояние
от изпреварвания автомобил. Отделно от това счита, че същата е допуснала нарушение и на
чл. 23, ал. 1 ЗДвП, тъй като не е спазила необходимата дистанция от движещия се пред нея
друг автомобил. Счита, че размерът на претендираното застрахователно обезщетение е
силно завишен и несъответстващ на средните пазарни цени за отремонтиране на детайли от
такъв вид. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното
главно вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални
предпоставки: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3.
застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение
за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4. наличие на действително
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“.
С определение от 03.09.2021 г. съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 24.05.2018 г., в района на община
Габрово, на републикански път II – 44 км. 19 + 000, между л. а. „... застрахован при ... по
застраховка „Каско на МПС“, и л. а. „Нисан“, модел „Микра“, с рег. № ... застрахован при ..
по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е заплатил на извършилия ремонта сервиз – ...
застрахователно обезщетение в размер на 5 917,50 лв.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото – протокол за ПТП №
1687711 от 24.05.2018 г., съставен от младши автоконтрольор при ОД на МВР – гр. Габрово,
уведомлението за щета от 28.05.2018 г. при ..., показанията на разпитаните по делегация
пред Районен съд – Севлиево свидетели ИР. Р. СТ., както и заключението на вещото лице по
2
съдебно-автотехническата експертиза се установява, че процесното ПТП е настъпило по
следния механизъм: на 24.05.2018 г., движейки се по републикански път II – 44 км. с посока
от с. Драгановци към с. Враниловци и в района на км. 19 + 000, водачът на л. а. „Нисан“,
модел „Микра“, с рег. № ...предприема маневра за заобикаляне отляво на неравност на
платното за движение, при което реализира ПТП с изпреварващия го в този момент отляво
л. а. „... който вследствие на удара се отклонява наляво, напуска платното за движение и
спира в крайпътната канавка, опирайки се на лявата си страна. Протоколът за ПТП, изготвен
от органите на МВР в кръга на възложените им правомощия, съставлява официален
свидетелстващ документ, поради което се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него факти и изявления, пряко възприети от
съставителя му, ако е съставен по предвидения в закона ред – арг. чл. 179 ГПК. По делото се
установява, че процесното ПТП е съпроводено с материални щети по смисъла на чл. 7 от
Наредба № І-167/2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи
на Министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и Агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните
превозни средства, с оглед на което органите на полицията са имали задължение да посетят
мястото на инцидента и да съставят протокол за ПТП. В случая, представеният по делото
протокол показва, че орган на полицията е посетил местопроизшествието след
реализирането му и следователно протоколът обективира не само авторството на
изявлението, датата и мястото на съставянето му, но и другите факти, непосредствено
възприети от длъжностното лице, а именно: мястото на настъпване на ПТП, наличието на
дупка на пътното платно, както и видимите вреди по всеки от участвалите в него
автомобили. Действително, в съответствие с възражението на ответника, в частта относно
удостоверените в протокола обстоятелства, касаещи механизма на настъпване на
произшествието, същият не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като
обективира изявления на длъжностното лице, които той не е възприел пряко. Ето защо,
съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на
настъпване на произшествието във връзка с останалите доказателства по делото –
уведомлението за щета от 28.05.2018 г. при ..., показанията на свидетелката И.С., която
непосредствено е възприела фактите, за които разказва, както и заключението по съдебно-
автотехническата експертиза. В показанията си свидетелката И.С. разказва, че при
управление на л. а. „Форд Фиеста“ е предприела маневра за изпреварване, а по същото
време водачът на движещия се пред нея л. а. „Нисан“, модел „Микра“ е предприел маневра
за избягване на неравност от срязан асфалт на пътното платно /дупка/, при което се е
изнесъл в изпреварващата лява лента за движение и по този начин е допуснал
съприкосновение с вече движещия се по нея изпреварващ автомобил, вследствие на което
последният е бил избутан от платното за движение и е попаднал в канавката отляво на пътя.
С категоричност свидетелката заявява, че преди предприемане на маневрата за изпреварване
вече е била подала ляв светлинен показател, а към този момент движещият се пред нея
автомобил все още не е бил предприел маневрата за навлизане в лявата лента, за да избегне
неравността на платното за движение. Съдът намира, че така обсъдените свидетелски
показания установяват поведението на водача на л. а. „Нисан“ модел „Микра“, с рег. №
...именно по начина, отразен в схемата към протокола за ПТП от 24.05.2018 г. и
уведомлението за щета до застрахователя – ищец от 28.05.2018 г., в което настъпването на
процесното ПТП също е описано по идентичен начин. Нещо повече, при така установения
механизъм е изготвено и заключението по съдебно-автотехническата експертиза, според
което всички описани в описа на застрахователя щети по л. а. ... се намират в причинна
връзка с настъпилото на 24.05.2018 г. произшествие в района на община Габрово. Съдът не
кредитира показанията на разпитаната също по делегация пред Районен съд – Севлиево
свидетелка Р.Г. в частта относно описания от нея механизъм на настъпване на
произшествието, а именно: при минимално застъпване със задна лява гума на осовата линия,
3
без да навлиза изцяло в лявата лента за движение, тъй като същите са в противоречие с
данните, които се извличат от всички обсъдени по-горе доказателствени източници –
протокол за ПТП, уведомление за щета до застрахователя – ищец, показанията на
свидетелката И.С., както и заключението по съдебно-автотехническата експертиза. По
делото не са събрани други доказателства, които да са в подкрепа на изложените от нея
обстоятелства относно точното местоположение на автомобила при реализиране на
съприкосновението с другия такъв, а именно, че същата не е навлязла в съседната лента за
движение, а само е застъпила осовата линия със задната си лява гума. Въз основа на
изложеното съдът приема, че ПТП-то е настъпило поради виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – Р.Г., като с оглед
изложеното по-горе няма основание да се приеме, че с поведението водачът на
застрахования при ищеца такъв – И.С. също е допринесъл за реализиране на
съприкосновението между превозните средства. В случая, установеното поведение на
водача на л. а. „Нисан“, модел „Микра“, с рег. № ...– Р.Г. несъмнено покрива нарушение на
правилата за движение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, тъй като извършвайки маневра за навлизане в
съседна пътна лента не е пропуснала движещото се по нея друго превозно средство, като
видно от отбелязването в протокола за ПТП и данните в писмо на ОД на МВР – гр. Габрово
до ищеца, на същата е съставен АУАН именно за така описаното нарушение, въз основа на
който впоследствие е издадено и наказателно постановление № 18-0892-000313/05.07.2018
г., в сила от 07.08.2018 г.
По делото, от страна на ответника не са ангажирани доказателства с поведението си
водачът И.С. да е допринесла за настъпване на процесното ПТП, допускайки твърдяните
нарушения на чл. 42, ал. 1 и 2, т. 1 ЗДвП и чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Това е така, тъй като от една
страна от разпита на същата се установи, че преди предприемане на маневрата за
изпреварване е подала ляв светлинен показател, като в тази част разказното от нея не се
опровергава други доказателства по делото, доколкото свидетелката Р.Г. заявява, че не е
видяла колата зад нея, поради което не знае дали е подала такъв светлинен сигнал, поради
което не би могло да се приеме, че поведението е било в противоречие с чл. 42, ал. 1 ЗДвП.
Нещо повече, представеното удостоверение от 22.05.2018 г. свидетелства, че няколко дни
преди инцидента – 24.05.2018 г. л. а. ... успешно е преминал преглед за техническа
изправност, което е индиция, че левият светлинен показател е бил в изправност, както се
твърди от свидетелката С.. От друга страна, в показанията си с категоричност тя заявява, че
е съобразила поведението си с това на водача на движещия се пред нея автомобил, тъй като
преди да предприеме маневрата за изпреварване се е уверила, че той все още не се е
отклонил наляво. В случая, съдът приема, че става въпрос за внезапно отклоняване встрани
на посоката на движение на л. а. „Нисан“, модел „Микра“, с рег. № ...в момент, в който л. а.
„Форд Фиеста“ вече се е намирал в изпреварващата лента за движение, поради което няма
основание да се приеме, че поведението на водача на същия е било в отклонение с чл. 42, ал.
2, т. 1 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП. В допълнение следва да се отбележи, че по делото няма данни в
участъка, където е настъпило процесното ПТП, да е имало забранителни знаци или
маркировка за изпреварване на автомобили.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др./ съдът намира, че ответникът не е опровергал така приетия
за установен по-горе механизъм на настъпване на процесното ПТП от 24.05.2018 г., а той
изключва участието на поведението на водача И.С. в причиняването на удара. Предвид
изложеното и при съвкупна преценка на обсъдените по-горе писмени и гласни
доказателства, както и заключението по съдебно-автотехническата експертиза съдът приема,
че същото е настъпило изключително поради виновното и противоправно поведение на
водача на застрахования при ответника автомобил, от което са причинени описаните в
4
исковата молба вреди на застрахования при ищеца такъв. Вината се предполага – арг. чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, като тази презумция не бе опровергана в настоящото производство чрез пълно и
главно обратно доказване от ответника.
На следващо място, между страните не се спори, че ищецът ... е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 5 917,50 лв. в полза на извършилия ремонта
сервиз – ..., в подкрепа на което са представените фактура № **********/07.08.2018 г. и
извлечение от банкова сметка в ....
Следователно, налице е основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява съдебната практика, постановена
от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно
която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./, като ползва заключение на вещо
лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката /в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т.
д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС,
I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза,
което като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област съдът
кредитира, необходимата стойност за възстановяване на щетите по л. а „... изчислена на база
на средни пазарни цени към датата на ПТП – 24.05.2018 г., възлиза на сумата от 9 907,86 лв.
Съдът намира, че всички щети, описани в описа на застрахователя – ищец, включително и
тези в лявата част на застрахования при ищеца автомобил, се намират в причинна връзка с
процесното ПТП. Това е така, тъй като при изслушването си експертът по съдебно-
автотехническата експертиза категорично е възприел възможността при произшествия от
такъв тип автомобилът да напусне платното за движение вляво, при което да настъпи
съприкосновение с крайпътна растителност или други елементи, намиращи се вляво от него.
В случая, с оглед приетия по-горе механизъм на процесното ПТП, според който след
настъпването на удара с другия автомобил л. а. ... е навлязъл в страничната канавка, както и
предвид разясненията на вещото лице при изслушване на заключението, то няма основание
да се приеме, че щетите в лявата част на застрахования при ищеца автомобил не са
вследствие именно от процесното ПТП от 24.05.2018 г.
Изчислената именно по средни пазарни цени към момента на настъпването му
стойност съдът преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй
като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя,
материали и труд, на които оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил
и алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага
съобразяване на цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се
посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не
онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена
на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т. е. съобразени са цените само от
ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд.
Ето защо, следва да се приеме, че действителният размер на вредата съответства на
посочената по-горе сума от 9 907,86 лв., поради което предявеният главен иск с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 5 917,50 лв. се явява основателен и
следва да се уважи изцяло.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 07.05.2021 г. до окончателното плащане.
По иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
5
За възникване на акцесорното вземане за лихва за забава е необходимо да се установи
наличието на следните материални предпоставки: 1. главен дълг; 2. изпадане на ответника в
забава; 3. размерът на обезщетението за забава.
В случая, при установяване съществуването на главното вземане в размер на 5 917,50
лв., предмет на делото, за ... е възникнало и акцесорното такова, изразяващо се в парично
обезщетение на причинените му вреди от неизпълнение от ответника в темпорално
отношение на неговото задължение за заплащане на процесното регресно парично
задължение. Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в
30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество,
е предявило претенцията си срещу този застраховател, като е приложил преписката с
доказателствата, с които разполага. В случая, между страните не се спори, че с регресна
покана, получена на 27.09.2018 г., видно от товарителницата на л. 63 от делото, ответникът е
поканен да заплати процесната сума, като след изтичане на 30-дневния срок за плащане на
претендираното регресно вземане, или считано от 28.10.2018 г. той е изпаднал в забава.
Следователно, за периода от 28.10.2018 г. до 06.05.2021 г. размерът на мораторната лихва,
определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, възлиза на
сумата от 1 515,53 лв., поради което предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 514,01 лв. също се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По отговорността за разноските.
При този изход на спора – цялостна основателност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски в общ размер на 577,26 лв., от които: 297,26 лв. – платена държавна такса, 150 лв. –
депозит за САТЕ, 30 лв. – депозит за свидетел и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
определено в минимален размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр.
чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. С оглед изхода на спора, сторените от ответника разноски следва да останат за
негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., със седалище и адрес на управление: .. да заплати на ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, сумата от 5 917,50 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско на МПС“ за вреди на л. а. „... вследствие на ПТП от 24.05.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.05.2021 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1 514,01 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 28.10.2018 г. до 06.05.2021 г.
ОСЪЖДА ..., със седалище и адрес на управление: .. да заплати на ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 577,26 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7