РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. Пловдив, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20255300500199 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Профи кредит
България“ЕООД против решение № 2051/10.05.2024г. по гр.д.№ 13107/2023г. на ПдРС, XXIII
гр.с. в частта, с която исковете на жалбоподателя против въззиваемата К. Й. З. за това
последната да бъде осъдена да им заплати сумата от 99,96 лева- договорно възнаграждение
по договор за потребителски кредит от 22.11.2021г., сумата от 129,02 лева- лихви за забавено
плащане за периода 16.12.2021г.- 15.10.2022г., както и 52,29 лева- лихви за забавено плащане
за периода 15.10.2022г.- 27.07.2023г., са отхвърлени като неоснователни. Във въззивната
жалба се сочи, че решението на ПдРС в обжалваната му част е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се като погрешен изводът на РС относно това, че съдържанието
на договора за потребителски кредит не е в съответствие с изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК. Твърди се, че в договора ясно е посочена методиката, по която е формиран ГПР.
Оспорва се също така като погрешен и изводът на първоинстанционния съд, че
възнагражденията за допълнителни услуги е следвало да бъдат включени в ГПР. В тази
връзка се твърди, че тези възнаграждения би трябвало да се включат в общите разходи по
кредита само ако сключването на договора за допълнителни услуги е било задължително
условие за сключване на договора за кредит. Изложени са подробни доводи в насока на това,
че недействителността на клаузите за допълнителни услуги не влекат недействителност на
целия договор за потребителски кредит. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част
и уважаване на исковете.
От въззиваемата К. З. не е подаден отговор на въззивната жалба. В о.з. на 17.03.2025г.
същата заяви, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и желае решението на ПдРС
в да бъде потвърдено обжалваните му части.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 13107/2023г. на ПдРС, XXIII гр.с. е образувано по искова
молба от “Профи кредит България“ЕООД против К. Й. З., с която са предявени обективно
1
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото
дружество следните суми по договор за потребителски кредит № 40006713080/22.11.2021г.:
99,96 лева - договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.12.2021г. до 15.10.2022г.;
150,00 лева – за услуга „Фаст“, дължимо до 15.10.2022 г.; 350,00 лева – за услуга „Флекси“,
дължимо до 15.10.2022 г.; 129,02 лева - лихва за забава от 16.12.2021 г. до 15.10.2022 г.; 95,27
лева - законна лихва от 15.10.2022 г. до 27.07.2023г. , ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата на депозиране на заявлението – 28.07.2023г. до окончателното им
изплащане.. Съгласно т.15 от Общите условия към горепосочения договор клиентът можел
да избере една или повече допълнителни услуги. Кредитопучателката по договора се
възползвала от тази възможност и избрала услугите „Фаст“ и „Флекси“. Отпуснатата сума
била в размер от 500 лева, със срок за изплащане 11 месеца, при ГЛП 40,90 % и ГПР 48,29
%. Възнаграждението за услугата „Фаст“ възлизало на 150 лева, а за услугата „Флекси“ - 350
лева, или общо задължениетож на кредитополучателката било в размер от 1099,96 лева.
Ответницата не била изпълнила задълженията си по договора. Поради неплащане на
вноските, била начислена лихва за забава в размер от 129,02 лв. Дължали се още 99,96 лева-
падежирало договорно възнаграждение за периода от 15.12.2021г. до 15.10.2022г. Вземането
било изискуемо в пълен размер на краен падеж. Било заведено заповедно производство по
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 11022 по описа на ПРС за 2023г., по което заявлението било
отхвърлено за възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“, поради което.
От К. З., в качеството й на ответник по първоинстанционното дело, не е подаден
отговор на исковата молба.
Съгласно трайната практика на ВКС, за неравноправния характер на клаузите в
потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни. Горното положение произтича от
разясненията в т.1 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, като се има предвид и това, че разпоредбите, уреждащи правата на потребителите
по ЗЗП и изискванията относно съдържанието и някои клаузи по потребителските договори
са от императивен характер. В този смисъл действителността на подписания между страните
договор за потребителски кредит ще следва да се прецени на общо основание с оглед и на
подписаното заедно с договора споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги.
Видно от завереното копие от договор за потребителски кредит №
40006713080/22.11.2021г., дължимата сума по кредита е посочена в размер от 599,96 лева,
включващи размера на отпуснатия кредит- 500 лева, и възнаградителните лихви в размер от
99,96 лева. Допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са описани в т.15 от общите условия
към договора, като същите предвиждат възможност за приоритетно разглеждане на искането
за отпускане на потребителски кредит в рамките на един час, както и за промяна от страна
на кредитополучателя на погасителния план по договора, чрез отлагане или намаляване на
погасителни вноски или промяна на падежа им. В т.15.2 е записано, че закупилият
допълнителна услуга „Флекси“ клиент може едностранно да променя погасителния си план.
В т.15.2.3, вр. т.15.2.1, б.“а“ и б.“б“ и т.15.2.1.1 обаче е предвидено, че за желаната промяна
клиентът следва да подаде заявление до кредитодателя, при което промяната може да бъде
допусната по негова преценка и съобразно с приложени към заявлението доказателства
относно причината за исканата промяна. Допълнителната услуга „Фаст“ по т.15.1 се изразява
в „приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит
преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един
час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит“. Като цяло
практическата полза от горепосочените услуги е нищожна или поне твърде съмнителна, тъй
като приоритетното разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит би
имало смисъл само в случай, че не всички искания на кандидатстващи за кредити могат да
бъдат разгледани в рамките на един час от подаването им, а промяната на погасителния план
2
не може да бъде осъществена с едностранно изявление от кредитополучателя, а с
одобрението на кредитодателя и след преценка от същия на наличието на определени
условия и доказателства за тях.
Възнаграждението за допълнителните услуги е в общ размер от 500 лева, т.е. в размер
равен на този на отпуснатия кредит. Това възнаграждение оскъпява кредита двойно и
очевидно не е отчетено при определяне на ГПР, тъй като същият е изчислен единствено на
база на посочения в договора годишен лихвен процент от 40,90%. Посочените по- горе
обстоятелства дават достатъчно основание да се приеме, че съдържанието на сключения
между страните договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията по чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен, а по силата на чл.23 от ЗПК,
при недействителност на договора, потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита.
Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС по т.д. № 5/2017 г.,
ОСГТК, при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни.
Хипотезата на чл.23 от ЗПК е аналогична с тази по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, поради което
следва да се приеме, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение лихви за забавено плащане не се дължат. Ето защо,
първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2051/10.05.2024г. по гр.д.№ 13107/2023г. на ПдРС,
XXIII гр.с. в частта, с която исковете на жалбоподателя против въззиваемата К. Й. З. за това
последната да бъде осъдена да им заплати сумата от 99,96 лева- договорно възнаграждение
по договор за потребителски кредит от 22.11.2021г., сумата от 129,02 лева- лихви за забавено
плащане за периода 16.12.2021г.- 15.10.2022г., както и 52,29 лева- лихви за забавено плащане
за периода 15.10.2022г.- 27.07.2023г., са отхвърлени като неоснователни.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3