№ 189
гр. Момчилград, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100130 по описа за 2022 година
Производството е по чл.49 ал.1 от СК- развод по исков ред.
В своята искова молба ищецът ЛЮБ. М. К. посочва, че с ответницата
АН. С. Т. са сключили граждански брак на 23.08.2021г. в гр.Сливен, и от
брака си нямали родени деца. Съвместното им съжителство от самото начало
не започнал по нормалният начин, като веднага след сключването на брака
между тях започнали безпочвени спорове.
Ищецът забелязал незаинтересоваността на ответницата към него,
отчужденото й отношение, както и неполагането на грижи за него и
семейството. Въпреки опитите му да се разберат и да подобрят отношенията
си, не се постигнали това, и ответницата продължила да проявява
незаинтересованост. Останал с впечатлението, че бракът им е нежелан от
ответницата, като през времето в което са живели заедно, той- ищецът не е
почувствал, че са семейство, и ответницата не се интересувала от
семейството, не е вземала участие в семейните задължения, а се грижела
единствено за себе си, и това отношение е продължавало и понастоящем.
Същият заявява, че с ответницата имат непреодолими противоречия в
характерите си, които са довели до липсата на нормални взаимоотношения
1
между тях, и счита, че никой от тях няма вина за създалата се ситуация.
Между тях са изчезнали взаимната любов, доверие и уважение и бракът им
съществувал само формално.
Намира бракът им за дълбоко и непоправимо разстроен и че следва да
бъде прекратен, тъй като не е бил полезен за тях и обществото, и иска
прекратяването на същият, без съдът да се произнася за вината и при
посочените по-горе условия. Не следвало съдът да се произнася за род.права
и издръжка, защото са нямали деца, не са придобили и недвижимо
имущество. Не претендира разноски с исковата молба.
Ответникът, уведомен за исковата молба по реда на чл.45 ал.1-5 от
ГПК, се представлява от особен представител, назначен по реда на чл.47 ал.6
от ГПК- адв.Х.К. от АК, който в законоустановеният едномесечен срок, е
представил писмен отговор, в който намира исковата молба за допустима, а
досежно основателността, заявява, че ще вземе отношение след събиране на
доказателства.
В съдебно заседание, ищецът се явява, лично и с адв.Р.Х. и поддържа
исковата молба, по посочените в нея и в заседанието подробни съображения.
Не иска произнасяне по вината за разстройството на брака, и не претендира
разноски по делото.
Ответникът в съдебно заседание, редовно призован- при посочените в
съдебният протокол условия, не се явява и се представлява от особен
представител адв.Радослав К. от АК- Кърджали /преупълномощен/, който
намира искането за прекратяване на брака, с оглед събраните доказателства,
за основателно, и счита, че същият следва да бъде прекратен се съдът да се
произнася по вината за разстройството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното по делото като доказателство удостоверение за
сключен граждански брак, издаден въз основа на акт № ***/ 23.08.2021г. на
Община Сливен, се установява, че страните по настоящото производство са
сключили граждански брак на 23.08.2021г. в гр.Сливен, като ищцата е приела
да продължи да носи своето фамилното име- Т..
Представени са копия на личните карти на страните в настоящото
производство, в които същите са записани с настоящите си имена.
2
В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитано едно лице-
Ферди Исмаил, който сочи, че познава страните, като с ищеца се знаят от 20
години, а с Анета се запознали покрай Любен. В Белгия страните не работели
заедно, като Любен е работел в заведение за бързо хранене, а Анета била
безработна. В момент не живеели заедно и не поддържали никаква връзка.
Според свидетеля тяхната връзка от самото начало била в разпад, защото не
се основала на уважение и разбирателство. Била прибързана и необмислена
връзка, която се започнала да се разпадна след няколко седмици. В момента
не били заедно, и не поддържали контакти, Любен не искал да живее с
ответницата, и нямали бъдеще.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, и предвид
изразеното от ищцата становище за прекратяване на брака им поради
настъпило дълбоко и непроправимо разстройство, намира, че следва да бъде
прекратен процесният брак, без да се издирва кой от двамата съпрузи има
вина за настъпилото разстройство на брака.
Установено е, че ищеца твърдо и непоколебимо желае развод, който е
деклариран и в съдебно заседание, лично и чрез неговият процесуален
представител. В същото време се установи, че ответникът се дезинтересирал
от настоящото бракоразводно дело- не се явява лично по делото. По този
начин и двете страни показват ясно отношението си към съществуването на
тази брачна връзка. В насока, че брачните отношения не са започнали по
своят естествен и нормален начин, и липсата на възможност същите да бъдат
заздравени са и показанията на свидетел, който е близък на страните и
съответно познаващ отношенията им. Техният съвместен живот е продължил
твърде кратко време, а бракът е от 1 година едва, и това води до извода, че те
всъщност нямат съвместен брачен живот. Налице е една кратка връзка, която
не е просъществувала и една година, и следва да бъде прекратена със развод.
Предвид това съдът намира за налични предпоставките за допускане на
исканият развод, без да се произнася по вината за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака- като ищеца желае развод, а и страните се
разделили кратко време след брака, който пък е от 1 година, и не живеят
заедно и не поддържат никакви отношения.
По делото с една категоричност се установи, че се касае за брачна
връзка, която е изпразнена от смисъл и съдържание от самото си начало,
3
бракът е с продължителност по-малко от 1 година, в която и още по-малко
време страните са живели като съпрузите, като понастоящем живеят
разделени и нямат контакти по-между си като нормално семейство. Т.е.,
същите нямат съвместен живот, като според показанията на свидетеля живеят
разделени, и желаели да се разведат- поне ищеца, както и нямат бъдеще като
семейство. Наличните доказателства, а и твърденията на ищеца в исковата
молба, че желае развод, водят до извода, че възникналата през преди една
година- през 2021г. брачна връзка между тях се е разпаднала фактически още
в самото начало, без страните да са направили съответното за заздравяването
й- сиреч, страните са игнорирали същността на брака и задълженията и
отговорностите, които той носи със себе си. Освен това самата фактическа
раздяла е започнала почти веднага след сключване на брака. Самият брак,
както и по-горе се посочи, е прекалено краткотраен.
Не се установи със една категоричност, че ответната страна има брачно
провинение, като такова не се установи и за ищеца, т.к., показанията на
свидетеля е в тази посока- че съпрузите са разделени от самото начало и че не
поддържат връзка /не общуват, а и не се търси вина за разпада на брака.
Съдът счита, че двете страни със своето поведение, са допринесли за
разпада на тази брачна връзка. Т.е., по- скоро обективни са причините за
разпадането на тази семейно-брачна връзка, и затова виновно поведение не
може и не следва да се търси- а и не се правят подобни твърдения от ищцата
или ответника в съдебното производство /последният има пасивно
поведение/. В същото време и в горният смисъл разпадането на брачната
връзка в пълна степен е налице, като оставането й да съществува, означава да
се запази една лишена от смисъл и съдържание една формалност, от която
няма нужда обществото или страните по делото.
Предвид на това положение съдът намира, че трябва да бъде прекратен
бракът между страните, като не следва да има произнасяне относно вината за
разстройството на брака, т.к., страните са разделени от самото начало на
едногодишният си брак, не поддържат отношения оттогава, и живеят в
разделени. Тези факти са безспорно доказани със събраните по делото гласни
доказателства, като в тази насока са и твърденията в исковата молба и
поведението на ответната страна.
Съобразно това съдът счита, че следва да бъде прекратен сключеният на
4
посочената по-горе дата и място граждански брак, за който е бил съставен
съответният акт, без съдът издирва вината за разстройството на брака. Няма
искане за промяна на фамилното име на ищцата, след прекратяване на брака,
т.к. същата е запазила своето фамилно име при сключването на същият,
поради и което съдът счита, че не следва да се произнася по този въпрос.
Липсва и искане за присъждане за издръжка.
Съдът не следва да се произнася по въпросите, касаещи родителските
права и семейно жилище, поради липса на предмет- страните нямат родени от
брака непълнолетни деца, както и не са придобили семейно жилище / не се
правят твърдения, че имат такова/. Съдът не се произнася и по въпроса за
издръжката между съпрузите поради липса на искане в тази насока.
При този изход на делото всяка от страните следва да понесе
разноските, така, както са направени- като липсва искане за присъждане на
разноски от ищцата, поради и което съдът не се произнася по този въпрос.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключеният между ЛЮБ. М. К. с ЕГН-**********, и АН. С. Т.
с ЕГН- **********, граждански брак на 23.08.2021г. в гр.Сливен, за който е
съставен акт № ***/ 23.08.2021г. на общ.Сливен, без съдът да се произнася
по ВИНАТА за разстройството на брака.
СЪДЪТ не се произнася по въпроса със родителските права, издръжка
на деца и семейно жилище, фамилно име на съпругата, както и издръжка
между съпрузите- съпрузите нямат родени от брака непълнолетни деца,
придобито семейно жилище, както и липсва искане за издръжка между
съпрузите.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
съобщението пред Кърджалийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
5