№ 47
гр. В.П., 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20233610100555 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 32, ал. 2 от ЗС.
Предявен е иск в условие на субективно кумулативно съединяване с правно основание
чл. 32,ал. 2 от ЗС от М. Г. Я. срещу С. П. Я., Г. Я. Г. и С. Я. С..
Ищецът излага, че заедно с ответниците са съсобственици на по ½ ид.част от УПИ Х-
266 в кв.49 по плана на с. Л., община В. с площ 720 кв.м.
Навежда твърдение, че с договор за дарение, обективиран в с нот. акт № 197, т. I, д.№
436/19.10.1984г. на PC Преслав Г. Я. П. и С.М. П. са му дарили 1/2 ид. част от дворно място,
представляващо парцел V-301 в кв.55 по тогавашния план на с. Л., община В.. С нот. Акт №
54, т.1, д.№ 143/16.05.1985г. и нот. акт № 55, т. I, д.№ 144/16.05.1985г., и двата на PC
Преслав, Г. Я. П. и М. Г. Я. са признати за собственици по регулация съответно на място с
площ 90 кв.м и на място с площ 385 кв.м, придадени към съсобствения им парцел, с което
съсобственият им имот придобива сегашната си площ от 720 кв.м. Допълва, че с договор за
дарение, обективиран в нот. акт № 189, т. I, д.№ 325/22.11.1985г. на PC Преслав Г. Я. П. и
С.М. П. са дарили на Я. Г. Я. (съпруг на първата ответница и баща на останалите двама
ответници) другата ½ ид. част от дворното място. Сочи, че Я. Г. Я. е починал, а ответниците
са негови наследници по закон.
Ищецът сочи, че след изменение на ДРП на с.Л. и с оглед на приложената регулация
процесният парцел V-301 в кв.55 е придобил нова номерация като УПИ Х-266 в кв.49 по
новия план на селото, като е запазил изцяло местоположението, конфигурацията и площта
си от 720 кв.м.
1
Твърди се в исковата молба, че с договор от 26.04.2005г. с нот. заверка на подписите М.
Г. Я. и Я. Г. Я. (при допусната техническа грешка в исковата молба, където е посочено Я. Г.
М.ов) взаимно си учредили право на строеж в процесния съсобствен имот на самостоятелни
жилищни сгради. Ищецът заявява, че с разрешение за строеж № 5/03.05.2005г. на община В.
построил жилищната си сграда в североизточната част на поземления имот, въвел я в
експлоатация с удостоверение № 7/31.10.2008г., след което той и съпругата му се снабдили с
констативен нот. акт за собственост върху нея № 62, т. I, д.№ 54/2017г. по описа на
Нотариус Юлияна Семерджиева, рег. № 661 на НК, с район на действие Районен съд – В.П..
Излага, че в северозападната част на поземления имот наследодателя на ответниците Я.
Г. Я. също е построил жилищна сграда, която не е отразена на скицата на имота, но не
оспорва нейното съществуване и законност.
Сочи, че в съответствие с разположението на двете жилищни сгради било установено и
еднолично ползване на реални части от поземления имот - като ищецът ползва източната
част, а ответниците - западната половина от имота, а между двете части е поставена по
цялата им граница обикновена телена ограда с бетонови стълбчета.
Настоява, че във връзка със спор между страните за ползването на намиращия се на юг
от процесния друг съсобствен поземлен имот с идентификатор 43949.36.301 по
кадастралната карта на землището на село Л. било извършено геодезическо измерване и
заснимане на двете части от процесния УПИ Х-266, при което се установило, че е налице
неравенство в площите на обособените дялове за ползване на двете страни, като ищецът
ползва с около 25 кв.м по-малко от ответниците, при което поставената телена ограда в
северната си част към улицата навлиза с 0.5 м., а в южната си част с 1.5 м. в частта, която
трябва да бъде ползвана от ищеца, съответно на притежаваната от него ½ ид. част от имота.
Ищецът счита, че при извършеното разпределение на ползването между
съсобствениците на база документите за собственост е получил дял за ползване по-малък от
този на ответниците, въпреки равните им права в съсобствеността, като разликата между
реалната площ и тази по документи е останала изцяло за негова сметка.
Поддържа, че неколкократно е провеждал разговори с ответниците във връзка с горните
констатации, заявявал е желанието си ползването на реалните части в съсобствения имот да
бъде поставено съобразно реално притежаваните от страните ½ ид. част от собствеността,
предлагал е сега съществуващата разделителна ограда да се премести, но счита, че страните
не могат да уредят спора доброволно, поради което е на мнение, че за него съществува
правен интерес от завеждане на настоящата искова претенция.
Моли претенцията му да бъде уважена и да бъде постановено решение, с което да бъде
разпределено ползването на съсобствения между страните самостоятелен поземлен имот
УПИ Х-266 в кв.49 по плана на с. Л., община В., област Ш., като бъде определено ищецът да
ползва източната реална част от имота, съответстваща на притежаваната от него ½ ид.част
от имота, а ответниците да ползват в общ дял западната реална част от имота, съответстваща
на общо притежаваната от тях ½ ид. част от имота. В случай, че ответниците не желаят
обща част за ползване, моли съда да определи на всеки един ответниците реална част за
2
ползване в западната половина на имота, съответстваща на квотата на всеки един от тях в
съсобствеността на имота (по 1/6 ид.част).
В съдебно заседание ищецът се явява лично и заедно с редовно упълномощения си
процесуален представител адв. Г. Г., Адвокатска колегия - Ш., като поддържа исковата
молба. В хода на съдебните прения излага подробни аргументи за основателността на иска,
сочейки, че Вариант № 2 на приетата съдебно-техническа експертиза е в най-голям интерес
за страните. Настоява за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответниците взимат становище по процесуалната допустимост и основателност на исковата
претенция.
Не оспорват обстоятелството, че родителите на ищеца и на техния наследодател са им
дарили по ½ ид.част от процесния недвижим имот, описан в исковата молба като са
уточнили и разположението на дяловете за ползване от двамата дарени преживе. Излагат, че
преди години Я. Г. и М. Г. са поставили оградна мрежа, която разделя реалните дялове,
които ще ползват. Заявяват, че със смъртта на Я. Г., настъпила преди 6 години, възникнали
спорове за ползване на мястото. Ответниците настояват, че не те са поставили оградата
(представляваща оградна мрежа, монтирана на циментови стълбчета), а ищецът и покойният
му брат.
След запознаване със съдържанието на исковата молба ответниците заявяват, че не се
противопоставят между страните да бъде сключена извънсъдебна спогодба за реално
разпределение на дяловете и техните граници, така както е посочено в исковата молба.
В съдебно заседание се явява лично единствено ответникът Г. Я. Г., който също моли
при разпределение на ползването на съсобствения имот да бъде приложен Вариант 2 на
приетата съдебно-техническа експертиза.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 197, том 1, дело
436/1984г. на районен съдия при Районен съд – В.П. Г. Я. П. и С.М. П. са подарили на сина
си М. Г. Я. ½ ид.част от следния недвижим имот: Дворно място, цялото с площ от 245
кв.метра, урегулирано от 720 кв.метра, представлящо парцел V-301, от квартал 55 по плана
на село Л., окръг Ш., незастроено, при граници: улица, наследници на В.И.Б., яз. „Т.“.
С договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот на
низходящ № 184, том 1, дело № 325/1985 год. на районен съдия при Районен съд – В.П. Г. Я.
П. и С.М. П. са подарили на сина си Я. Г. Я. ½ ид.част от следния недвижим имот: Дворно
място, цялото с площ от 245 кв.метра, урегулирано от 720 кв.метра, представлящо парцел V-
301, от квартал 55 по плана на село Л., окръг Ш., незастроено, при граници: улица,
наследници на В.И.Б., яз. „Т.“.
От приложения нотариален акт за собственост на недвижим имот, придаден по
3
регулация № 54, том 1, дело № 143/1985 год. на районен съдия при Районен съд – В.П. Г. Я.
П. и М. Г. Я. са признати за собственици по регулация на следния недвижим имот:
Незастроено дворно място с площ от 385 кв.метра, при граници: улица, имот пл. № 303 и
собствено дворище пл. № 301, което се взема от имот пл. № 302 – незаписано на никого и
което място по утвърдения със заповеди № 225 и № 1552 от 1933 год. на ОНС регулационен
план на село Л. се придава към парцел V-301 в кв. 55 по плана на същото място,
собственост на посочените по-горе лица.
По силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придаден по регулация
№ 55, том 1, дело № 144/1985 год. на районен съдия при Районен съд – В.П. Г. Я. П. и М. Г.
Я. са признати за собственици по регулация на следния недвижим имот: Незастроено дворно
място с площ от 90 кв.метра, при граници: улица, имот пл. № 304, имот пл. № 302 и
останалата част от двор пл. № 303, което място се взема от имот пл. № 303 – незаписано на
никого и което място по утвърдения със заповеди № 225 и № 1552 от 1933 год. на ОНС
регулационен план на село Л. се придава към парцел V-301 в кв. 55 по плана на същото
място, собственост на посочените по-горе лица.
В представената скица № 72/29.03.2017 год., изд. от общ.. В., Дирекция РРХДИП, отдел
„ТСУ и ИП“ е отразено, че УПИ X-266, кв. 49 е записан на името на М. Г. Я..
Съгласно удостоверение за идентичност изх. № 94-М-150/31.02.2017 год., изд. от
Общинска администрация гр. В., отдел „ТСУ и ИП“ парцел V-301, от квартал 55 по стария
план на село Л., окръг Ш., описан в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 197 от
19.10.1984г. отговаря на УПИ X-266, кв. 49, описан в скица № 72/29.03.2017 год. по новия
план на село Л..
Приложено е удостоверение за идентичност изх. № 94-М-164/10.04.2017 год., изд. от
Общинска администрация гр. В., отдел „ТСУ и ИП“, от което се установява, че с влизане в
сила на новия план на село Л., одобрен със заповед № 540/1993 год. и заповед №
435/07.10.2002 год. за одобряване изменението на кадастралния план, за УПИ Х-266
регулацията е приложена и същият е с площ от 720 кв.метра.
От ангажираното удостоверение за наследници изх. № 99/ 06.04.2017 год., съставен от
общ. В.П., се установява, че Г. Я. П. е починал на 25.04.1994 год. и е оставил свои законни
наследници С.М. П. – съпруга, М. Г. Я. и Я. Г. Я. – синове. Последният също е починал,
като наследниците му по закон са С. П. Я. – съпруга, Г. Я. Г. и С. Я. С. – низходящи.
По делото е представен договор за учредяване (прехвърляне на право на строеж) върху
съсобствен недвижим имот от 26.04.2005 год., сключен между М. Г. Я. и Я. Г. Я. касателно
процесния недвижим имот.
С разрешение за строеж № 5 от 03.05.2005 год., изд. от общ. В. на М. Г. Я. е разрешено
да построи жилищна сграда на етаж и таван в процесния недвижим имот.
Видно от удостоверение № 7/ 31.10.2008 год., изд. от Общинска администрация гр. В.,
строежът, осъществен в процесния недвижим имот собственост на М. Г. Я. е въведен в
експлоатация, на осн. чл. 177, ал. 3 от ЗУТ (в редакцията на закона към 2008 год.).
4
С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 62, том 1, рег. № 338, дело № 54
от 13.04.2017 год. по описа на нотариус Юлияна Семерджиева, рег. № 661 от регистъра на
НК, с район на действие Районен съд – В.П. М. Г. Я. и Валентина Стефанова Я. са признати
за собственици по документи на следния недвижим имот: масивна жилищна сграда на етаж
и таван, построена в дворно място с площ от 720 кв.метра, представляващо УПИ X-266, кв.
49 в урбанизираната територия на село Л., общ. В., обл. Ш., при съседи: от две страни –
улица, имоти №№ IX-267, XI-265.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза
границите на имота са определени в съответствие с приложената на място улична и
дворищна регулация. Вещото лице е посочило, че от север имотът граничи с приложена
улична регулация, има изградена ограда към улицата и фасада на жилищна сграда,
собственост на ответниците, от изток граничи с приложена дворищна регулация – стена на
сграда, собственост на ответниците, от югоизток липсва ограда, а от югозапад е изградена
ограда, част от която е масивна, част от градинска мрежа на бетонни стълбчета, от запад
липсва ограда, като границата е пренесена от кадастралния и регулационен план на село Л.,
границата от юг представлява регулационна граница на населеното място и е нанесена от
данните в актуалната кадастрална карта на извън урбанизираната територия на землището
на село Л., като същата представлява и граница на имот с идентификатор 43949.36.301 по
КККР на село Л., който е бил предмет на предходно разпределение на ползването. Вещото
лице е категорично, че от измерванията на място действителната площ на имота, чието
ползване подлежи на разпределение, е 775 кв.метра, т.е. за всяка от страните по 387,50
кв.метра. Експертът е посочил, че ищецът М. Г. Я. ползва 352 кв.метра от имота, а
ответниците – 423 кв.метра, т.е. ползваните в момента части от имота не съответстват на
квотите в съсобствеността. Вещото лице е допълнило, че между двете територии е изградена
лека ограда от градинска мрежа на бетонни блокчета. Вещото лице е изготвило два варианта
за разпределение ползването на процесния недвижим имот. В предложения първи вариант
(приложение 2) границата между ползвателите от север съвпада с началото на сега
съществуващата лека ограда, като се премества на юг, така че краят на новата граница
(означен с т. 2 на скицата) отстои на 2,83 м. на запад от съществуващата чупка на оградата.
Експертът предлага на ищеца да бъде предоставен за ползване делът, защрихован в зелен
цвят, а на ответниците – в червен цвят. Във вариант 2 (приложение 3) границата между
ползвателите се поставя от север – т. 1 съвпада с началото на сега съществуващата лека
ограда, продължава на юг по сега съществуващата ограда, като срещу смокинята,
разположена в частта на ответниците границата прави чупка в югозападна посока и
продължава по права линия до пресичането на регулационната гранича на имота в т. 3,
която отстои на 4,51 метра на запад от съществуващата лека ограда. Вещото лице предлага
по този вариант цял едно, защрихован в червен цвят да се предостави за ползване на
ответниците, а дял две, защрихован в зелен цвят – на ищеца.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
5
Предявен е иск с пр. осн. чл. 32, ал. 2 от ЗС. Съгласно тази разпоредба въпросите
относно управлението и използването на общата вещ или имот се решават от мнозинството
съсобственици, изчислявано не според броя им, а според притежаваните от тях дялове.
Когато не може да се образува мнозинство, което да реши въпроса за управлението на
общността или решението на мнозинството е вредно за нея, районният съд по искане на
който и да е от съсобствениците решава въпроса вместо тях, като постановява необходимите
мерки и при необходимост назначава управител на вещта (чл. 32, ал. 2 от ЗС).
С решението на съда в производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС, не се решава вещно-правен
спор, а се оказва съдействие на съсобствениците, като се замества липсващото мнозинство
относно целесъобразното използване на имота (вещта). Поради това с решението, не може
да се постанови промяна на съществуващото в имота фактическо състояние (реш. №
3528/1981 г., І г. о., реш. № 1620/1996 г. ІV г. о. и др.).
В настоящия случай между страните няма разногласие, а и от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че ищецът и ответниците са съсобственици на
процесния недвижим имот при квоти: ½ ид.част за ответниците (в общ дял) и 1/2 ид.част за
ищеца.
Не е спорно също така, че ищецът притежава в индивидуална собственост построената в
източната част на имота масивна жилищна сграда, а ответниците притежават построените в
западната част на имота 2 сгради.
Безспорно между страните по делото не може да се постигне съгласие относно
ползването на съсобственото дворно място, поради което съдът е компетентен да извърши
разпределението на ползването на имота.
В последното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца заяви изрично, че в интерес на двете страни по делото е разпределението на
ползването да бъде извършено по Вариант 2 от експертизата, тъй като при този вариант част
о границата между имотите, където е изграден асмалък от ответниците, се запазва
непроменена.
Ответникът Г. Г. също изразява съгласие разпределението на ползването да бъде
извършено по Вариант 2 от експертизата.
Настоящият съдебен състав като съобрази експертизата на вещото лице и становищата
на явилите се в открито съдебно заседание страни по делото намира, че най-целесъобразен е
предложеният вариант 2 по Приложение № 3 от заключението на вещото лице по приетата
СТЕ.
Съображенията на съда за решението му са следните:
Когато в общото дворно място всеки от съсобствениците притежава в индивидуална
собственост отделен жилищен обект, какъвто е настоящият случай, разпределението на
ползването на терена следва да отговаря на следните изисквания: осигуряване на всеки
съсобственик на достъп до жилището му и до складовите помещения към него; дял от
мястото, съответстващ на притежаваните идеални части; излаз на улицата за всеки дял
(Решение № 1798/29.11.1999 год. по гр.д. № 584/1999 год. на ВКС, IV г.о.). И двата,
предложени от вещото лице варианти за разпределение на ползването на съсобственото
6
дворно място, безспорно отговарят в пълна степен на изброените по-горе изисквания – и при
двата варианта определените дялове по площ изцяло съответстват на притежаваните от
страните квоти, и при двата варианта дяловете имат излаз към улица (от север). Осигурен е
достъп на всеки един от съсобствениците до притежаваните от тях сгради. Следва да се даде,
обаче, предимство на Вариант 2, тъй като при него се държи сметка за изградения асмалък в
ползвания от ответниците дял, за който няма да е налице възможност да бъде запазен ако се
приложи Вариант 1, което от своя страна би могло да създаде възможност за възникване на
бъдещи спорове между съсобствениците или да влоши добрите съседски взаимоотношения.
По разноските:
В производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС страните следва да понесат такава част от
разноските включващи заплатени такси и разноски за експертизи, съответстващи на размера
на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат
разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. Това следва от
характера на производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС, представляващо спорна съдебна
администрация, а самото решение ползва всички съсобственици. В този смисъл е и
практиката на ВКС - Решение № 275/30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. на ВКС, ІІ г. о.,
Определение № 526/5.11.2013 г. по ч. гр. д. № 6142/2013 г. на ВКС, І г. о., Определение №
62/ 26.03.2015 год. по гр.д. № 4351/2014 год. на ВКС, ІІ г. о.; Определение № 6/15.01.2018 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2132/2017 г. на ВКС І г. о. и др., както и задължителните указания,
обективирани в т. 2 на ТР № 13 от 10.04.2013 год. по т.д. № 13/2012 год. на ОСГК.
Ищецът претендира присъждане на направените от него разноски, като е представил
списък за разноски.
Ответниците не претендират разноски и не са представили доказателства за направата
на такива.
С оглед изложеното по-горе, направените от ищеца разноски по делото за експертиза,
съобразно представения списък за разноски, възлизат на сумата от 537 лв. Ответниците
следва да заплатят солидарно на ищеца сторените разноски в размер на 268,50 лева (1/2 от
заплатеното възнаграждение за вещо лице), съобразно квотата им в съсобствеността. В
тежест на всяка от страните по делото остават направените от нея разноски за адвокатски
хонорар.
Така мотивиран, Районен съд – В.П.
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ, на осн. чл. 32, ал. 2 от ЗС, реалното ползване на УПИ Х-266 в квартал 49
по действащия план на село Л., общ. В., обл. Ш., одобрен със Заповед № 540/1993 г.,
последно изменен със Заповед № 435/ 07.10.2002 г., с площ от 775 кв. м., при граници: улица,
УПИ IX – 267, УПИ XI-265, имот с идентификатор 43949.36.301 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Л., така, както е посочено на Приложение № 3 към
заключението на приетата съдебно-техническа експертиза (II-ри вариант), приложена на стр.
52 от делото, която скица, приподписана от съда, представлява неразделна част от
настоящото решение, между съсобствениците М. Г. Я., ЕГН: **********, с пост. адрес: град
В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. „Й.Е.“ № 35, от една страна и С. П. Я., ЕГН: **********, с пост.
адрес: град В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. „Й.Е.“ № 35, Г. Я. Г., ЕГН: **********, с пост.
7
адрес: град В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. „Ц.А.“ № 19 и С. Я. С., ЕГН: **********, с пост.
адрес: гр. Т., общ. Т., обл. Т., ул. „Г.И.“ № 14 А, ет. 5, ап. 15, от друга страна, както следва:
1. За М. Г. Я., ЕГН: ********** ОПРЕДЕЛЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ оцветената със зелен щрих
част от имота (дял 2) с площ от 387,50 кв. метра на приложената на л. 52 от делото скица на
в. л. инж. Р. Х., разположена в следните граници: от север – улица, от изток – граница на
имота към УПИ XI-265 от кв. 49 по плана на с. Л., от юг – регулационна граница на имота,
представляваща граница към имот с идентификатор 43949.36.301 по КККР на село Л., от
запад – вътрешна граница на ползване към дял 1, означена с точки 1, 2 и 3
2. За С. П. Я., Г. Я. Г. и С. Я. С. ОПРЕДЕЛЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ оцветената с червен щрих
част от имота (дял 1) с площ от 387,50 кв. метра на приложената на л. 52 от делото скица на
в. л. инж. Р. Х., разположена в следните граници: от север – улица, от изток - вътрешна
граница на ползване към дял 2, означена с точки 1, 2 и 3, от юг – регулационна граница на
имота, представляваща граница към имот с идентификатор 43949.36.301 по КККР на село
Л., от запад – граница с УПИ IX-267 от кв. 49 по плана на с. Л.
като граничната линия между двата дяла преминава по изчертаната от вещото лице
зелена линия между отразените с червен цвят точки 1,2 и 3.
ОСЪЖДА С. П. Я., ЕГН: **********, Г. Я. Г., ЕГН: ********** и С. Я. С., ЕГН:
********** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на М. Г. Я., ЕГН: ********** сумата от 268,50 лева,
представляваща сторените от ищеца съдебно деловодни разноски за заплатено
възнаграждение на вещо лице, съобразно квотата им в съсобствеността.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните,
пред ШОС.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
8