Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№………………гр.София,
06.04.2021г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ІV „В“ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми май, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева Мл. съдия Ива Нешева
при участието на
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл. Чолева
гр.дело № 4385 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва
се решение от 02.01.2019 г. по гр.д. № 39622/2017 г. на СРС, III Г.О., 138 състав, в частта с която
„З.А.“ АД е осъдено да заплати на И.Д.Х. законна лихва върху присъдено
застрахователно обезщетение от 3 500 лв. - за периода от датата на
исковата молба – 19.06.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 1210 лв. – разноски по делото.
Въззивникът
„З.А.“ АД поддържа доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради
противоречие с материалния закон. Излага съображения, че съгласно чл. 193, ал.
3 КЗ (отм.), предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение за
тотална щета на МПС е представянето на доказателства за прекратяване на
регистрацията му, т.е. изпълнението на административната процедура, а не
установяването на задължението по съдебен ред. Посочва, че при уважен иск за
заплащане на обезщетение при настъпила тотална щета, застрахователят не е поставен
в забава, докато не се представят доказателства за дерегистрация на автомобила.
С изложените доводи въззивникът мотивира искането си за отмяна на решението в
обжалваната част и постановяването на друго, с което претенцията за присъждане
на законна лихва и искането за разноски пред първата инстанция бъдат
отхвърлени. Не претендира разноски за въззивното производство.
Въззиваемата страна
И.Д.Х., с депозирания по делото в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор
на жалбата, оспорва същата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване
на атакуваното решение.
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за
установено следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ГПК и е процесуално
допустима.
Съдът,
при извършената проверка по реда на чл. 269, предл.1 от ГПК установи, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, дължи произнасяне по
съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба,
от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
Съдът е
сезиран с иск, с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.)- за сумата от
3 500,00лв., като е заявена и претенция за присъждане на законна лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Спорен между
страните е въпросът относно дължимостта на законната лихва за забава при липса
на представени доказателства за прекратяване на регистрацията на процесния
автомобил.
В чл. 193,
ал. 3 от КЗ (отм.) е предвидено, че преди изплащане на обезщетение, определено
като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република
България, застрахователят изисква от потребителя на застрахователна услуга
доказателство за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство.
Съгласно константната съдебна практика по приложение на посочената разпоредба -
Решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
Решение № 59 от 12.06.2015 г. по т. д. № 1256/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и
Решение № 140 от 01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
за съда не съществува задължение за указване на страната да представи доказателства
за прекратяване на регистрацията на МПС при наличие на тотална щета или за
поставяне на условие в диспозитива на осъдителното решение. Дължимостта на обезщетението
по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) не е обусловена от факта на прекратяване на
регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по иска. Съгласно чл.
193, ал. 3 КЗ (отм.), предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение
за тотална щета на МПС, е представянето на доказателства за прекратяване на
регистрацията му. Т.е. изпълнението на административната процедура обуславя
плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред.
Изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето
пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на
забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата. Поради това
и поставянето в диспозитива на решението на условие за представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията, няма отношение към главницата.
Ако доказателството е било представено в предхождащ решението момент (преди или
по време на съдебното производство), то би била установена и конкретно
определена началната дата на обезщетението за забава, съизмеримо със законната
лихва. В случай, че регистрацията на МПС не е прекратена до приключване на
съдебното производство пред инстанциите по същество или не са представени
доказателства за това, то и осъдителният диспозитив в частта за обезщетението
за забава (ако е поискано) би следвало да е съобразен с този факт.
В конкретния
случай и с оглед така възприетото разрешение на ВКС по въпроса с оглед
заявената претенция на ищеца за присъждане на обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД,
съизмеримо със законната лихва върху претендираната главница, настоящият
съдебен състав приема, че ответникът- застраховател не е изпаднал в забава за
плащане на главницата-дължимо обезщетение по чл.208 от КЗ /отм./ от датата на
предявяване на исковата молба, а ще изпадне в забава от момента на прекратяване на
регистрацията на процесния автомобил, като доказателства за настъпването на
това обстоятелство не са представени по делото до приключване на устните
състезания пред въззивната инстанция. Предвид изложеното съдът приема, че вземането
на ищеца за законна лихва ще възникне едва след представяне на горепосоченото
доказателство от страна на ответника, което следва да бъде отразено в съдебния
диспозитив в частта относно началния момент, от който се дължи обезщетението за
законна лихва по чл.86,ал.1 от ЗЗД.
С
оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решението
следва да бъде отменено в частта за посочената началната дата, от която е
присъдено на обезщетението за забава по чл.86,ал.1 от ЗЗД – датата на
предявяване на исковата молба /19.06.2017г./ и
вместо него постановено друго, с което „З.А.“ АД следва да бъде осъдено
да заплати на И.Д.Х. законна лихва върху присъденото обезщетение от 3 500 лв.
от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на
лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, рег. № *******- до окончателното
изплащане на вземането.
Доколкото
отмяната на обжалваното решение касае само периода на законната лихва по
чл.86,ал.1 от ЗЗД, тя не рефлектира върху размера на присъдените от първата
инстанция разноски, съобразно размера на присъденото вземане на ищеца.
По
разноските:
При този изход на спора пред настоящата инстанция
въззивникът има право на разноски за въззивната инстанция, но по делото не е
направено искане за присъждане на такива.
Воден
от горените мотиви Софийският градски съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение
от 02.01.2019 г. по гр.д. № 39622/2017 г. на СРС, III Г.О., 138 състав в частта, с която „З.А.“ АД е осъдено
да заплати на И.Д.Х. законна лихва върху присъденото застрахователно
обезщетение от 3 500 лв. относно началния момент на законната лихва- датата на предявяване на исковата молба –
19.06.2017 г., ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.А.“
АД, ЕИК*******да заплати на И.Д.Х., ЕГН ********** законна лихва върху сумата от 3 500 лв. – застрахователно
обезщетение, считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване
на регистрацията на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, рег. № *******- до
окончателното изплащане на вземането.
В останалата част, като необжалвано
първоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.