№ 278
гр. С.З., 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър М. Х.в
при участието на секретаря Д. М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Х.в Търговско дело №
20215500901474 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с
чл.415, ал. 1, т. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че съгласно Договор за кредит за текущо
потребление от 18.01.2019 г. „Б.” ЕАД е предоставила на Т. И. Ж., кредит в
размер на 50 000 лв., при лихва и други условия, подробно уговорени с
договора за кредит. „Б.” АД е изпълнила задълженията си по договора за
кредит, като е предоставила на кредитополучателя сумата в размер на 50 000
лв., която сума е усвоена от кредитополучателя чрез разплащателна сметка
открита на името на кредитополучателя. Срокът за издължаване на кредита е
120 месеца. Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към
датата на подписване на договора за кредит е бил 4,65 % годишно или 0,01%
на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент,
представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лв. на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години “0,180% , който
при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 4,470%, при изпълнение на определени
условия.
Твърди се, че кредитополучателят Т. И. Ж. е преустановил плащанията
по договора, така както е уговорено в същия и в общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на Б. АД, неразделна част от
договора и които кредитополучателят е подписал и приел, като не е погасил
10 броя погасителни вноски по лихва и главница до датата на обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита:
ДатаОстатъкВноскаДължимаТТаксаМесечна
N
главницаглавницалихвавноска
1
27.05.*********.0345.80173.850519.65
1.
27.06.*********.21345.79173.860519.65
2.
27.07.*********.11346.10173.550519.65
3.
27.08.*********.81346.30173.090519.39
4.
27.09.*********.52346.29173.100519.39
5.
27.10.*********.23346.29173.100519.39
6.
27.11.*********.94346.29173.100519.39
7.
27.12.*********.15349.79169.600519.39
8.
27.01.*********.68350.47168.920519.39
9.
27.02.*********.16361.52158.140519.66
10
С оглед разрешението, дадено в т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако съдът приеме, че
независимо от уговорката за автоматична предсрочна изискуемост на кредита
при условията на т. 18.2 от Общите условия, кредиторът „Б.” АД е следвало
да уведоми длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост, ищецът
моли съдът да приеме уточнението, че кредитополучателят Т. И. Ж. е бил
надлежно уведомени за предсрочната изискуемост с уведомление изх. №
0060-20-00131/07.01.2021 г., чрез ЧСИ Г.И., рег.№***. Същото е получено на
22.02.2021г. от М.Г.П., живуща на адрес, със задължение да предаде
уведомлението на лицето Т. И. Ж.. Предвид на всичко гореизложено „Б.“ АД
е наредила счетоводното записване на кредитното задължение на Т. И. Ж.
като предсрочно изискуемо изцяло на 11.03.2021 г.
Ищецът излага съображения, че според чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, “Когато
кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените
дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по
кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от
счетоводните си книги В съответствие с цитираната разпоредба, а също и с
разпоредбата на чл. 417, т. 2 от ГПК, „Б.” АД е подала срещу Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, на 11.05.2021 г. до PC-
С.З., с което е претендирала дължимите й във връзка с договора за кредит
суми.
С оглед настъпилите факти, въз основа на подаденото от „Б.” АД
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417
от ГПК, е образувано ч. гр. дело № 2103/2021 г. по описа на Районен съд - гр.
С.З.. С разпореждане от 17.05.2021г. по делото съдът е отхвърлил заявлението
само за част от претендираната възнаградителна лихва и също така 120 лв.-
2
разходи при изискуем кредит. По посоченото дело е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
№ 320 от 17.05.2021г. и Изпълнителен лист от 17.05.2021 г., съгласно които
кредитополучателят Т. И. Ж. е осъден да заплати на „Б.” АД, ЕИК *****,
сумата от 44 142,29 лв. - главница, 1552,17 лв. възнаградителна лихва от
27.05.2020г. до 22.02.2021г., 171,97 лв. обезщетение за забава от 27.05.2020г.
до 11.03.2021г., 747,96 лв. обезщетение за забава от 11.03.2021г. до
10.05.2021г., законната лихва върху главницата от 12.05.2021г. до
изплащането й, както и 1081,67 лв. разноски по делото.
По молба на „Б.“ АД до ЧСИ И.Б., рег.№*** на КЧСИ и въз основа на
приложения ИЛ, е образувано изпълнително дело 171/21г. срещу Т. И. Ж.. В
хода на изпълнителното производство ЧСИ е връчил покана за доброволно
изпълнение, ведно с приложената заповед и ИЛ , както и копие от
извлечението от счетоводните книги на „Б.“ АД. В законоустановения
едномесечен срок лицето е пуснало възражение.
В тази връзка и с оглед указанията на съда в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК
ищецът предявява установителен иск за съществуване на вземанията на „Б.“
АД по издадената заповед за изпълнение № 320 въз основа на документ по
чл.417 ГПК от 17.05.2021г. и ИЛ от 17.05.2021г. по ч.гр.д.2103/21г. по описа
на PC С.З. срещу лицето Т. И. Ж., с ЕГН:**********, адрес с.С., общ.С.З. с
претендиран размер на вземанията по посочената заповед: 44 142,29 лв. -
главница, 1552,17 лв. възнаградителна лихва от 27.05.2020г. до 22.02.2021г.,
171,97 лв. обезщетение за забава от 27.05.2020г. до 11.03.2021г., 747,96 лв.
обезщетение за забава от 11.03.2021г. до 10.05.2021г., законната лихва върху
главницата от 12.05.2021г. до изплащането й, както и 1081,67 лв. разноски по
делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът оспорва претенцията по основание и размер.
Не се оспорва, че в действителност ответникът е получил по договор от
18.01.2019 г. за банков кредит сумата от 50 000 лв. и същата сума е усвоена. В
продължение на близо година същият е заплащал вноските по кредита, като
плащането е преустановено през м.май 2020 г. От този месец са калкулирани
от ищеца задълженията по главница, лихва и възнаградителна такава.
Ответникът не е съгласен с твърдението, че предсрочната изискуемост е
настъпила по силата на договора, нито по датата, когато са били връчени
съдебните книжа от частния съдебен изпълнител. Счита, че видно от същите
става ясно, че те са били връчени на трето лице, което е било задължено да ги
предаде. Твърди се, че липсва връзката между третото лице и ответника и
счита, че този начин на уведомяване е неправилен и не е произвел действието
си. Счита, че съдът следва да приеме, че едва с получаването на исковата
молба е направено уведомлението за предсрочната изискуемост на кредита,
като това обстоятелство променя и цялостното предявяване на претенцията.
По отношение на спряното плащане отбелязва, че от същата година е
била обявена официално пандемия в страната във връзка с КОВИД 19 и били
3
набелязани няколко мерки, които са целели да подпомогнат
кредитоискателите да преодолеят трудностите, свързани с прекратяване на
работа и в тази връзка - с липсата на средства. Посочва, че е бил обявен
мораториум на плащанията върху кредитите, като всяка търговска банка е
следвало да подходи индивидуално към клиентите. Твърди се, че по
отношение на ответника липсва направено предложение в тази насока. По
този начин той е бил лишен от възможността да се възползва от предимствата
да не плаща за определен период, което не би довело до неизпълнение на
договорните му задължения, а само до тяхното отлагане. На практика ищецът
е игнорирал законовата възможност да предложи облекчен режим на
разплащане по кредита и по този начин не е предотвратил възможността
кредитът да е изряден. Ответникът твърди, че този извод се налага от две
обстоятелства - че до май 2020 г., кредитът е бил редовно обслужван и че
ищецът е изчакал да премине мораториумът, за да предяви претенцията си.
Ответникът счита, че е бил въведен в заблуждение, че този мораториум касае
всички кредити и това е дало отражение върху поведението му през този
период. Посочва, че липсва информация за осъществена комуникация между
страните, по-скоро за отправено предложение от страна на ищеца до
ответника. Счита, че това обстоятелство нарушава правото му да се ползва с
облекченията при погасяване на кредита и по никакъв начин не трябва да се
приема, че това право е избирателно - то касае всички потребители на
банкови услуги.
Отделно от това посочва, че в претенцията липсва информация дали
през периода на мораториума са начислявани лихви и допълнителни
плащания.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Безспорно е установено, че между страните е сключен Договор за
кредит за текущо потребление от 18.01.2019 г., по силата на който „Б.” ЕАД е
предоставила на Т. И. Ж., кредит в размер на 50 000 лв., при лихва и други
условия, подробно уговорени с договора за кредит. „Б.” АД е изпълнила
задълженията си по договора за кредит, като е предоставила на
кредитополучателя сумата в размер на 50 000 лв., която сума е усвоена от
кредитополучателя чрез разплащателна сметка открита на името на
кредитополучателя. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца.
Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на
подписване на договора за кредит е бил 4,65 % годишно или 0,01% на ден,
формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ
индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лв. на
домакинства, със срок над 1 ден до 2 години “0,180%, който при отрицателна
стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка
в размер на 4, 470 %, при изпълнение на определени условия.
Не е спорно, че кредитополучателят Т. И. Ж. е преустановил
плащанията по договора от 27.05.2020 г., като не е погасил 10 броя
4
погасителни вноски по лихва и главница.
С уведомление изх. № 0060-20-00131/07.01.2021 г., връчено чрез ЧСИ
Г.И., рег.№***, кредитополучателят Т. И. Ж. е надлежно уведомен за
предсрочната изискуемост. Видно от обратната разписка, уведомлението е
получено на 22.02.2021г. от М.Г.П., живуща на адрес, със задължение да го
предаде на Т. И. Ж..
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2103/2021 г. по описа на Районен съд
- гр. С.З., с разпореждане от 17.05.2021 г., съдът е отхвърлил заявлението
само за част от претендираната възнаградителна лихва и за 120 лв. разходи
при изискуем кредит. Издадена е Заповед № 320 от 17.05.2021г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист от 17.05.2021 г., съгласно които кредитополучателят Т.
И. Ж. е осъден да заплати на „Б.” АД, сумата от 44 142, 29 лв. - главница, 1
552, 17 лв. възнаградителна лихва от 27.05.2020 г. до 22.02.2021 г., 171, 97 лв.
обезщетение за забава от 27.05.2020 г. до 11.03.2021 г., 747, 96 лв.
обезщетение за забава от 11.03.2021 г. до 10.05.2021 г., законната лихва върху
главницата от 12.05.2021 г. до изплащането й, както и 1 081, 67 лв. разноски
по делото. В срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника Т.
И. Ж., поради което ищецът е предявил установителни искове за процесните
суми.
От заключението на съдебно – икономическата експертиза се
установява следното:
Съгласно представеното от „Б." ЕАД банково извлечение от
разплащателна сметка с IBAN: BG58STSA93000022127268 с титуляр Т. И. Ж.,
с ЕГН:**********, със заверяване на сметката на ответника с 50000,00 лв. и
основание „АВТ. УСВОЯВАНЕ на КТП ПО ЗАЯВКА 4224732“ сумата по
процесния договор е усвоена на 18.01.2019г.
Съгласно представените документи от „Б." ЕАД по кредита отпуснат с
Договор за кредит за текущо потребление от 18.01.2019г. са постъпили
погасителни суми в общ размер на 8 828,04 лв. На основание т. 7 от Договор
за кредит за текущо потребление от 18.01.2019г. „Падежна дата за
издължаване на месечните вноски е 27-мо число на месеца.“ Кредитът е
погасяван на падежна дата 27-мо число на месеца до месец януари 2020г.
включително, след което има забава в част от погасителните вноски и друга
част са неплатени.
Съгласно представените документи от „Б." ЕАД по кредита отпуснат с
Договор за кредит за текущо потребление от 18.01.2019г. е погасена главница
в размер на 5 857,71 лв.
Непогасената главница по Договор за кредит за текущо потребление от
18.01.2019г. е в размер на 44 142, 29 лв. (50 000,00 лв. - 5857,71 лв.).
Съгласно представените документи от „Б." ЕАД неплатената редовна
(договорна) лихва за периода от 27.05.2020г. до 22.02.2021г. е в общ размер
на 1552,17 лв.
С решение от 03.04.2020 г. Управителният съвет на БНБ обяви, че ще
5
спазва насоките на ЕБО. Асоциацията на банките в България предложи на
БНБ проект на Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към
банки и дъщерните им дружества - финансови институции във връзка с
извънредното положение, въведено от Народното събрание на 13 март 2020 г.
На 10.04.2020 г. Управителният съвет на БНБ утвърди предложения проект.
Утвърденият Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към
банки и дъщерните им дружества представлява частен мораториум по
смисъла на Насоките на Европейския банков орган. Търговските банки
обявиха публично в своите интернет страници и в офисите си реда за
отсрочване и уреждане на задълженията. Утвърденият частен мораториум е
дал възможност да се променя графикът за плащане на главниците и/или
лихвите, без да се променят основните параметри на кредитните договори.
Задълженията е можело да се разсрочват до 31.12.2020 г. по договори, които
са сключени преди 31.03.2020 г. Необходимото условие е клиентите да са
заявили изрично пред обслужващата ги банка, че желаят да се възползват от
възможността за отсрочване на задълженията и да са обслужвали редовно
задълженията си или с просрочие не повече от 90 дни към 1 март 2020 г.
Към датата на изготвяне на заключението от „Б." ЕАД не представиха
официални документи, указващи по какъв начин банката е следвало да
предприеме действия спрямо кредитополучателите си през периода на
обявената пандемия, както и инструкция за работа. Ищеца не представи
споразумение между „Б." ЕАД и Т. И. Ж. за разсрочване на задълженията на
ответника по Договор за кредит за текущо потребление от 18.01.2019г.
Съгласно представените документи от „Б." ЕАД в периода на
наложения мораториум върху плащанията по кредитите във връзка с
обявената пандемия в страната е начислявана договорната лихва. Не е
начислявана лихва за забава в периода от 13.03.2020г. до 14.05.2020г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Нормата на чл.
430, ал. 2 от ТЗ предвижда, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена
с банката.
Безспорно е установено, че по силата на Договор за кредит за текущо
потребление от 18.01.2019 г., по силата на който „Б.” ЕАД е предоставила на
Т. И. Ж., кредит в размер на 50 000 лв., при лихва и други условия, подробно
уговорени с договора за кредит. Срокът за погасяване на кредита е 120
месеца. „Б.” АД е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е
предоставила на кредитополучателя сумата в размер на 50 000 лв., която сума
е усвоена от кредитополучателя чрез разплащателна сметка открита на името
на кредитополучателя.
6
Кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите месечни
вноски за главница на 27.05.2020 г., поради което на основание чл. 18.2 от
Общите условия към Договор за кредит за текущо потребление от 18.01.2019
г. е обявило кредита за изцяло предсрочно изискуем.
Съгласно т. 18 на ТР№ 4/13 г. на ВКС на ОСГТК на ВКС, по силата на
чл. 60, ал.2 от ЗКИ банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски.
Предсрочната изискуемост настъпва при кумулативното наличие на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото право от
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника/кредитополучател/ и то преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
В настоящия случай преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение волеизявлението за предсрочна изискуемост
адресирана до Т. И. Ж. е връчено с уведомление от ЧСИ Г.И. на основание чл.
18, ал. 5 от ЗЧСИ на 22.02.2021 г. на следния адрес: село С., община С.З..
Видно от обратната разписка уведомлението е получено от М.Г.П., за която е
посочено, че живее на адреса. Поради това съдът приема, че уведомлението за
предсрочна изискуемост е връчено на 22.02.2021 г. и Т. И. Ж. е уведомен
надлежно за предсрочната изискуемост на кредита.
С оглед изложеното се установява по безспорен начин не само
възникването на облигационното правоотношение между страните, породено
от сключения между тях договор за банков кредит, но и изпълнението на
задължението на Банката да предостави отпуснатата по договора сума. В
тежест на кредитополучателя Т. И. Ж. е да установи, че е погасил
претендираните от „Б.” АД суми по процесния договор за банков кредит.
От заключението на съдебно – икономическата експертиза е видно, че
непогасената главница по Договор за кредит за текущо потребление от
18.01.2019г. е в размер на 44 142, 29 лв.; неплатената редовна (договорна)
лихва за периода от 27.05.2020г. до 22.02.2021 г. е в общ размер на 1552,17
лв.; 171, 97 лв. обезщетение за забава от 27.05.2020 г. до 11.03.2021 г. и 747,
96 лв. обезщетение за забава от 11.03.2021 г. до 10.05.2021 г. По делото не са
представени доказателства от страна на кредитополучателя, че е изпълнил
7
задължението си за заплащане на остатъка от дължимите вноски по договора
за банков кредит, поради което съдът приема, че претендираните суми се
дължат.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за
установено по отношение на Т. И. Ж. съществуване на вземанията на „Б.” АД
за главница в размер на 44 142, 29 лв. ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението - 12.05.2021 г. до
окончателното й изплащането; възнаградителна лихва в размер на 1 552, 17
лв. от 27.05.2020 г. до 22.02.2021 г., обезщетение за забава в размер на 171, 97
лв. от 27.05.2020 г. до 11.03.2021 г., обезщетение за забава в размер на 747, 96
лв. от 11.03.2021 г. до 10.05.2021 г. по Договор за кредит за текущо
потребление от 18.01.2019 г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение № 320/17.05.2021г. въз основа на документ по чл.417 ГПК и
изпълнителния лист от 17.05.2021г. по ч.гр.д.2103/2021 по описа на Pайонен
съд - С.З..
По отговорността за разноски:
С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай по ч. гр. д. № 2103/2021 г. по описа на Районен съд
– С.З., „Б.” АД е направил разноски в общ размер на 1 086, 15 лв.
С оглед изхода на делото Т. И. Ж. следва да заплати на „Б.” АД
направените разноски по ч. гр. д. № 2103/2021 г. по описа на Районен съд –
С.З. в общ размер на 1 081, 67 лв.
В настоящото производство, „Б.” АД е направило следните разноски:
държавна такса в размер на 932, 29 лв. и депозит за съдебно – счетоводна
експертиза в размер на 400 лв. На основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определя юрисконсулстко
възнаграждение в размер на 150 лв.
С оглед изхода на делото Т. И. Ж. следва да заплати на „Б.” АД
направените в настоящото производството разноски в общ размер на 1 482, 29
лв.
8
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. И. Ж., ЕГН
**********, с адрес: с.С., общ.С.З. съществуване на вземанията на „Б.” АД
“Б.” АД с ЕИК *****, със седалище и адрес: гр. С., ****, за главница в
размер на 44 142, 29 лв. ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението - 12.05.2021 г. до окончателното й
изплащането; възнаградителна лихва в размер на 1 552, 17 лв. от 27.05.2020
г. до 22.02.2021 г., обезщетение за забава в размер на 171, 97 лв. от
27.05.2020 г. до 11.03.2021 г., обезщетение за забава в размер на 747, 96 лв.
от 11.03.2021 г. до 10.05.2021 г. по Договор за кредит за текущо потребление
от 18.01.2019 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №
320/17.05.2021г. въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителния лист
от 17.05.2021г. по ч.гр.д.2103/2021 г. по описа на Pайонен съд - С.З..
ОСЪЖДА Т. И. Ж., ЕГН **********, с адрес: с.С., общ.С.З. да заплати
на „Б.” АД “Б.” АД с ЕИК *****, със седалище и адрес: гр. С., ****
направените разноски по ч. гр. д. № 2103/2021 г. по описа на Районен съд –
С.З. в общ размер на 1 081, 67 лв. и направените в настоящото
производството разноски в общ размер на 1 482, 29 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
9