РЕШЕНИЕ
№ 305
гр. Пловдив, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20255300500041 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ответника по спора „ Екстра Майл „ ЕООД, ЕИК ********* и от
третото лице – негов помагач „ Елитком „ ООД, ЕИК ********* Решение № 3 618 от
22.08.2024 г., пост. по гр.д. № 8 906/2023 г. на РС – Пловдив в частта, с която въззивникът „
Екстра Майл „ ЕООД е осъден да заплати на въззиваемата – ищца А. И. Д., ЕГН -
********** на основание чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД сумата 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от Д. неимуществени вреди вследствие счупване на глезена на
десния крак на 29.12.2022 г. при падане поради спъване в пропаднала част / дупка / в
асфалтиран участък, находящ се непосредствено до жилищния блок с административен
адрес ***, в който участък въззивникът – ответник е осъществявал изкопни и впоследствие
възстановителни дейности, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
29.12.2022 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателите поддържат оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната му част. Считат, че възложител на ремонтните дейности на съответния пътен
участък – собственост на Община П., е именно общината, а не ответникът „ Екстра Майл „
ЕООД, който е изпълнител на работата, съответно че отговорността по чл. 49 от ЗЗД може да
се носи само от общината – възложител, но не и от изпълнителя. Поддържат да е неправилен
извода на съда, че вредоносното събитие е настъпило поради некачествено извършени от тях
като изпълнител и подизпълнител възстановителни дейности. Считат този извод да не се
подкрепя от събрани в тази насока доказателства, а напротив - представените по делото
писмени / Протокол № 1/30.11.2022 г. и Протокол № 2/21.06.2023 г. / и гласни / СТЕ,
1
свидетели / доказателства, да установяват пълно, точно и качествено изпълнение на
възложената работа. В този смисъл поддържат да не е налице противоправно тяхно
поведение, което да е довело до настъпване на вредоносния резултат. Възразяват против
извода на съда за липса на съпричиняване от пострадалата. Настояват, че участъкът, на
който е паднала ищцата е част от пътното платно, предназначен за движение на МПС,
съответно ищцата като пешеходец се е придвижвала нерегламентирано по него, вместо по
намиращия се в непосредствена близост тротоар. Считат за недоказано възприетото от съда,
че към момента на увреждането, тротоарът е бил зает от паркирани автомобили, при това
изцяло и като така ищцата е била обективно възпрепятствана да се придвижва по него.
Относно размера на обезщетението считат същият да не е справедлив, т.к. по
продължителния възстановителен процес спрямо обичайния такъв / съобразено от съда при
определяне на размера на обезвредата / е по причина на онкологично заболяване на ищцата,
нямащо връзка с деликта.
По така изложените доводи се иска отмяна на решението в обжалваната му
осъдителна част и отхвърляне на иска.
Не са заявени доказателствени искания.
Въззиваемата А. Д. не е депозирала отговор по жалбата. В съдебно заседание взема
становище за нейната неоснователност.
Съдът установи следното:
Иск с правно основание чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД за осъждането на ответника „ Екстра
Майл „ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ищцата А. И. Д. сума в размер от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от Д. неимуществени вреди - физически и
психически болки, страдания и неудобства, в резултат на претърпяно на 29.12.2022г.
вредоносно събитие – счупване на глезена на десния крак, причинено при падане в резултат
на спъване в пропаднала част (дупка) в асфалтиран участък, непосредствено до жилищния
блок намиращ се в района на *** и в който участък ответникът е осъществявал изкопни и
впоследствие възстановителни дейности, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на настъпване на увредата (29.12.2022 г.) до окончателното й заплащане.
Искът се основава на следните твърдения:
На 29.19.2022 г.,около обяд, ищцата разхождала кучето си в района на ***, където
живее – на № ***. Ходейки по асфалтиран участък, ползващ се като паркинг на леки коли,
западно от платното за движение на същата улица, около ***, ищцата внезапно се спънала в
пропаднала част от асфалтовия участък (дупка), загубила равновесие и паднала на земята.
Дупката не била видима, т.к. била покрита от листа и запрашаване. В резултат на падането
получила счупване на глезена на десния крак, което било установено след преглед в УМБАЛ
„С. Г.“- гр. П.. Била й поставена ортеза за долен крайник с указания за 35 дни да не стъпва
на счупения крак. В резултат от счупването ищцата претърпяла изключително силни болки,
а след е имала и отоци в крака продължили около шест седмици. След този период ищцата
започнала да се движи с помощни средства, като й е бил необходим още около един месец,
за да се възстанови напълно. През времето, в което й кракът бил гипсиран ищцата се
нуждаела от чужда помощ, защото не можела да се обслужва сама. Твърди се, че за началото
на месец януари 2023 г. ищцата е предвиждала да си направи медицинско изследване заради
болки в областта на корема, което било отложено за февруари, поради счупването на крака.
В този период на закъснение се развило раково заболяване, което било диагностицирано
късно, тъй като счупването препятствало възможността ищцата своевременно да се подложи
на изследвания. Това забавяне й причинило допълнителен стрес, безпокойство и тревожност.
Преживените от ищцата болки и страдания в резултат от инцидента същата оценява на сума
в размер от 20 000 лева. Твърди се, че ответникът следва да отговаря, тъй като е лице, което
е осъществявало разрешени му от Община П. изкопни и впоследствие възстановителни
2
дейности по асфалтовия участък, в който ищцата се е спънала и е паднала. Поддържа се, че
по възлагане от страна на ответника е направен изкоп в процесния асфалтов участък с цел
прокарване на комуникаци във връзка с осъществяван от ответника строеж на жилищна
сграда в негов имот, като впоследствие поради некачественото му покриване с асфалт се е
оформила неравността, в която се е спънала.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Екстра Майл“ ЕООД, с
който се оспорва така предявеният иск по основание и размер. Оспорва ищцата да е
претърпяла вреди от пропадане в дупка на място, на което ответникът да е възлагал изкопни
работи. Оспорва дупката да е образувана от некачествено изпълнение на възстановителните
дейности след изкопните. Оспорва се размера на обезщетението. Не се оспорва
обстоятелството, че ответникът притежава издадено от Община П. разрешение за
прокопаване на улични и тротоарни настилки до процесния асфалтиран участък в района на
***. Счита, че по иска следва да отговаря общината в качеството й на собственик на
процесния пътен участък, както и като възложител на ремонта. Сочи се, че с нарочен
договор ответникът е възложил на трето лице - извършването на изкопните и
възстановителните дейности. Това трето лице е изпълнило качествено всички необходими
СМР и ответникът е приел обекта, като в комисията за приемането му са участвали и
представители на Община П., което освобождава ответното дружество от отговорност за
настъпили вреди.
На страната на ответника е конституирано на основание чл. 219 ал. 1 от ГПК трето
лице- помагач - „Елитком“ ООД. Същото е депозирало отговор, с който оспорва предявения
иск по основание и размер. Възразява ответникът да е пасивно легитимиран да отговаря по
предявения иск, тъй като собственик на процесния пътен участък е Община П. и като негов
стопанин същата следва да отговаря за всички причинени вреди. Поддържа, че
отговорността за причинени вреди би следвало да се носи само от Община П. и в качеството
й на лице, което е единствен възложител на ремонта. Възразява се, че не е налице пряка-
причинно следствена връзка между противоправно действие/ бездействие на ответника или
третото лице- помагач и настъпилия инцидент. Поддържа се, че всички изкопни и
впоследствие възстановителни дейности са извършени качествено и са приети от
възложителя без забележки. Представители на Община П. също са присъствали при
приемане на възстановителните дейности и са подписали без каквито и да било резерви
Протокол № 1 от 30.11.2022г. към Договор № ***г. (с който на практика обектът е приет без
забележки). Сочи се, че след като осъществените дейности са предадени на възложителя и
възстановяването на участъка е прието и от Община П., то всички изпълнители и
подизпълнители се освобождават от отговорност. Релевира се изрично възражение за
съпричиняване като се твърди, че процесният инцидент е настъпил на асфалтиран участък в
близост до входа на сградата на ***, по който ищцата нерегламентирано се е придвижвала,
т.к. асфалтираният участък на пътното платно е предназначен за придвижване на МПС и
бидейки пешеходец ищцата е следвало да върви по намиращия се встрани от платното
тротоар.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и
възраженията на страните, районният съд е приел иска за доказан по основание и по размер
за сумата 10 000 лв., до който е и уважен. За разликата до 20 000 лв. искът е отхвърлен, като
в отхвърлителната част решението е влязло в сила като необжалвано.
При служебната проверка по чл. 269 предл. първо от ГПК настоящата инстанция
намира решението да е валидно и в обжалваната част – допустимо. Относно преценката по
чл. 269 изр. второ от ГПК за неговата правилност, въззивният съд е обвързан от
оплакванията в жалбата – казани по горе.
Те са неоснователни.
3
Пред настоящата инстанция няма спор относно причиненото на въззиваемата
увреждане – вид, време, място и начин съгласно релевираното в исковата й молба. Няма
спор също така, че процесният асфалтиран участък е собственост на Община П. – част от
общински път, публична общинска собственост / чл. 3 ал. 2 т. 1 от ЗОбС, чл. 8 ал. 3 от ЗП/.
Няма спор, че общината в качеството си на собственик, стопанисващ пътя е издала на
ответното дружество разрешение за извършване на изкопни и възстановителни дейности по
пътните и тротоарните настилки в съответния участък във вр. с осъществяван от последното
в собствен негов поземлен имот строеж на жилищна сграда с надземни и подземни гаражи –
за изместване на електронна съобщителна мрежа и физическа инфраструктура, а то от своя
страна е възложило непосредственото им извършване на третото лице – помагач, което и ги
е извършило. Следователно дружеството има качеството на изпълнител на разрешените му
дейности и същевременно на възложител на същите. Съгласно чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД
отговорност за причинени на трети лица увреждания при и във връзка с извършването на
работата се носи солидарно от възложителя/възложителите и изпълнителя/изпълнителите,
но те не са необходими другари. Пострадалият разполага с процесуалната възможност да
насочи иска си срещу всеки един от тях и единствено негова е преценката срещу кой от тези
правни субекти да го упражни. Вътрешните им отношения са непротивопоставими на
пострадалия.
Предвид изложеното е неоснователно оплакването, че отговорността в случая следва
да се носи само от Община П. в качеството й на единствен възложител на работата,
съответно че ответното дружество не носи отговорност, т.к. не е нито възложител, нито
изпълнител на съответните изкопни и възстановителни дейности.
Неоснователно е и оплакването за липса на противоправно поведение, изразяващо се
в некачествено изпълнение при възстановяването на пътната настилка.
Действително, по делото са представени писмени доказателства за приемане на
работата на изпълнителя - третото лице – помагач в настоящия процес, от страна на
ответника „ Екстра Майл „ ЕООД и на Община П.. В съставения за това Протокол от
30.11.2022 г. / л. 20 от първоинстанционното дело / е отбелязано, че технологията за
прокопаване и възстановяване е спазена, възстановяването е качествено, инвеститорът
приема гаранционен срок от 2 години. Тези протоколи са - както правилно е приел районния
съд, частни документи, непротивопоставими на пострадалата и необвързващи я със
съдържащите се в тях констатации. Същевременно същата е ангажирала гласни
доказателства в противна насока. От показанията на свид. К.Т. – съсед на ищцата, и свид.
В.Д. – съпруг на ищцата, се установява, че непосредствено след ремонта на места в
асфалтовата настилка са се появили пропадания, като свид. Т. също се спънала в процесата
пътна отсечка няколко дни преди инцидента с ищцата. Освен това, непосредствено след
инцидента ответникът – уведомен за него от свид. Д. с искане за обезщетение чрез
извънсъдебно договаряне, извършил отново възстановителни дейности в участъка с цел да
се „ заметат „ следите - дошли работници, които с машина нарязали положения преди
асфалт, насипали отново пясък, поставили нов асфалт и трамбовали с машина. След
повторното възстановяване на настилката – около средата на м. януари 2023 г., тя била
изпълнена добре и нямало пропадания / св. Т. /. Гласните доказателства са допустими и
правилно – противно на твърдяното от въззивниците, са кредитирани. Защото показанията
на казаните свидетели се основават на лични и непосредствени възприятия, те са вътрешно
и помежду си непротиворечиви и не се опровергават от показанията на ангажирания от
ответника свидетел М.М., т.к. последният свидетелства да не е бил уведомяван и да не знае
за недостатъци на първоначалните възстановителните дейности в процесния участък / за
които свидетелят доставял материалите и следял за разходването им / след тяхното приемане
от ответника и от общината, нито знае дали са извършвани повторни такива.
Не е налице възведеното нерагламентирано поведение на ищцата, допринесло за
4
настъпване на вредоносния резултат. Действително, разп. на чл. 108 от ЗДвП предвижда
задължение за пешеходците да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, а
когато няма тротоар или банкет – в най лявата част на платното в посока, противоположна
движението на МПС. Разпоредбата има за цел да предотврати настъпване на ПТП с
участието на пешеходци, съответно произтичащи от тях вреди за последните – какъвто
настоящия случай не е. Освен това, по делото е установено, че процесната отсечка е част от
улица тупик, с тротоар само от едната й страна / срещуположната на сградата, в която
живее ищцата /, в края й са обособени паркоместа с настилка от тротоарни плочи, като
улицата обслужва достъпа до тях, както и до входовете на сградата – заключението на СТЕ,
както и показанията в този смисъл на свид. Т. и Д.. Според свид. Т. целия тупик постоянно се
използва за паркиране на МПС от живущите, работещите и временно пребиваващите в
района, в т.ч. и пространството непосредствено до жилищния им блок, както и тротоара на
отсрещната му страна, като и живущите в блока се прибират, движейки се по платното за
движение и лавирайки между колите. Тоест, установено е, че за да достъпи жилищната
сграда, ищцата задължително следва да премине по и през пътното платно, като и
придвижването по него е постоянна необходимост за живущите в блока, за да се приберат в
домовете си. Затова е правилен извода на първостепенния съд, че движението на ищцата по
протежение на уличното платно не съставлява в случая противоправно нейно поведение,
довело до настъпване на вредоносния резултат, като го е обусловило в някаква степен.
Правилно също така, при определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид
цялата продължителност на възстановителния процес / 4 до 5 месеца /. Няма спор и е
установено от заключението на СМЕ, че този процес е продължил по дълго от обичайния по
причина на съществуващо онкологично заболяване на ищцата, препятстващо възможността
й да провежда физиотерапевтични и рехабилитационни процедури за оптималното й
възстановяване в съответния за това срок. Това усложнение обаче не съставлява различна от
получената вследствие процесния деликт травма и не е причинило вреди, различни от
произтичащите от същата, а е пряка последица от нея. Като така болките и страданията от
него също подлежат на обезщетяване от делинквента.
В заключение жалбите са неоснователни, а първоинстанционното
решение в обжалваната му част – правилно, поради което се потвърждава.
Разноски за настоящата инстанция въззиваемата не претендира, като и
няма доказателства такива да са направени от нея.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 3 618 от 22.08.2024 г., пост. по гр.д. № 8
906/2023 г. на РС – Пловдив в обжалваната част - с която „ Екстра Майл „
ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на А. И. Д., ЕГН - ********** на
основание чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД сумата 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от Д. неимуществени вреди вследствие счупване
на глезена на десния крак на 29.12.2022 г. при падане поради спъване в
пропаднала част / дупка / в асфалтиран участък, находящ се непосредствено до
жилищния блок с административен адрес ***, в който участък „ Екстра Майл
„ ЕООД е осъществявало изкопни и впоследствие възстановителни дейности,
ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 29.12.2022 г. до
окончателното изплащане.
5
Решението е постановено при участието на „ Елитком „ ООД, ЕИК
********* като трето лице – помагач на ответното „ Екстра Майл „ ЕООД.
,Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в
едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6