№ 1212
гр. София, 22.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно
дело № 20211100603868 по описа за 2021 година
В Софийски градски съд е депозирана частна жалба от повереник на
пострадалия О.П. срещу определение № 685 от 09.08.2021 г. по НЧД №
10411/2021 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 108 състав, с
което е потвърдено постановление на СРП от 18.06.2021 година за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 1342/2016 година по
описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр. № 48966/2015 година по описа на СРП.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на
първоинстанционното определение, като се поддържа, че не били отчетени
изцяло събраните от органите на досъдебното производство доказателства и
данните, съдържащи се в изготвената техническа експертиза. Прокурорът не
бил извършил подробно и изчерпателно разследване, въпреки че по
досъдебното производство са останали неизяснени механизма и причината за
настъпилото произшествие. В този смисъл прокуратурата е следвало да
назначи нова повторна експертиза с цел изясняване на неясните моменти и
получаване на недвусмислено и категорично заключение за случилото се.
Не ставало ясно дали за самия прокурор бил изяснен механизмът на
настъпване на произшествието, като било прието, че именно пострадалият е
причина за настъпване на произшествието, като липсвали съображения защо
прокурорът е кредитирал показания на свидетели, които били служители в
дружеството и зависими от последното, като никъде в експертизата не било
установено, че причина за инцидента са действия на пострадалото лице. Не
било отделено внимание на това как е бил извършван инструктажът за
безопасност на труда, кой го е осъществявал, бил ли е запознат и
инструктиран с правилата за безопасност на труда и машината пострадалият,
1
не била анализирана възрастта на машината, което влияело на техническото
състояние.
В този смисъл се поддържа, че постановлението е незаконосъобразно,
постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Отправя се искане за отмяна на постановлението и връщане делото на
СРП със задължителни указания относно приложението на закона.
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в
законоустановения срок за обжалване по реда на чл.243, ал.7 НПК, а
пострадалият е от кръга лица, имащи право да атакуват постановения съдебен
акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а определението на
СРС като правилно следва да бъде потвърдено.
Досъдебно производство № ЗМ 1342/2016 г. по описа на 08 РУ-СДВР,
пр. пр. №48966/2016 г. по описа на СРП е било образувано на 12.09.2016
година срещу неизвестен извършител за това, че на 08.12.2016 година в с.
Кривина, в цех за дограма причинил на О.С. П. тежка телесна повреда,
изразяваща се в осакатяване на лява ръка поради незнание или немарливо
изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност,
представляващи източник на повишена опасност-престъпление по чл. 134, ал.
1, т. 1, вр. чл. 128, ал. 2, пр. 8, вр. ал. 1 НК.
В хода на досъдебното производство няма привлечено в качеството на
обвиняем лице.
С постановление от 18.06.2021 година прокурорът е прекратил
наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 1342/2016 г.
по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. №48966/2016 г. по описа на СРП на осн. чл.
243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК.
Срещу описаното постановление е депозирана жалба от повереника на
пострадалия до районен съд с искане за отмяна на прокурорския акт и
връщане на делото на СРП със задължителни указания относно приложението
на закона.
С контролирания съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че
постановление на СРП е законосъобразно, като изводите на СРП относно
липсата на състав на престъпление по чл. 134 НК са правилни, като са
възприети в цялост съображенията на прокурора. Наред с това
първоинстанционният съд е констатирал правилност на изводите на СРП, че в
с случая е приложима и разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 4 НК, като е изтекла
относителната давност за наказателно преследване към 08.12.2019 година.
Определението на първоинстанционния съд по същество е правилно и
2
като такова следва да бъде потвърдено.
От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се
установява, че св. О.С. П. работел в дружеството „М.П.“ ООД, в цех за
производство на дограма на длъжност „оператор на машина“ и към дата
08.12.2014 г., се намирал в производствената база на дружеството в с.
Кривина, ул. „****. На посочената дата, използвайки ръчен едноглав
циркуляр с вертикално горно подаване на режещия диск и режейки профили
за стъклодържачи П. отрязал палеца на лявата си ръка, причинил разкъсно-
контузна рана на левия показалец, срязване на собствения нерв на показалеца,
контрактура на показалеца на лявата ръка. Полученото нараняване
реализирало медико-биологичния признак на осакатяване на лявата ръка.
Пострадалият бил транспортиран от служителя на „М.П.“ ООД - Р.М. с
нейния личен автомобил до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където му била
оказана необходимата медицинска помощ.
Във връзка с настъпилата трудова злополука не били сезирани органите
на Дирекция „Инспекция по труда“, нито бил подаден сигнал до органите на
МВР, поради което не били предприети незабавно действия по разследване на
възникналия инцидент и не бил извършен оглед на местопроизшествие или
оглед и изземване на визираната машина.
След образуване на досъдебното производство са извършени възможните
действия по разследване като са разпитани свидетелите Д., В., С., Н., К., О.П.,
П., П., А.А., А.А., Д., М., П.а-М., А., П. П., изготвени са СМЕ, СТЕ и
допълнителна СТЕ, приобщени са писмени доказателства, относими към
случая.
Събраните в хода на досъдебното производство доказателства са
анализирани по изискуемия за това начин, като са преценени поотделно и в
тяхната взаимовръзка, като в този смисъл доказателствените изводи на
прокурора са правилни и се възприемат и от настоящата съдебна инстанция.
От показанията на свидетелите Д., И. В., Г. С., Д. Н. се установява, че
същите са работили към посочения момент на процесната машина, че тя е
била изправна, с предпазител и не са се наранили.
Свидетелите К.Б. К., С. Д., П. П., М. П., също в своите показания сочат,
че О.П. е бил невнимателен с машината и това е довело до инцидента, а
машината е била изправна. Св. И. П. - мениджър в „П.С.“ ООД - дружество
което е подържало машината, на която е работел св. О.П. установява, че тя е
била изправна, с нужното оборудване и предпазни средства. Свидетелят К.
установява в хода на разпита си, че веднага след инцидента О.П. е казал пред
него, че по собствена вина се е самонаранил.
Гореописаните доказателствени средства са в синхрон с описания
механизъм на работа на машината, която има предпазител на режещата част,
3
който се отстранява от оператора при подаване на главата на циркуляра за
рязане. Именно и св. О.П. сочи, че той е подал с дясната си ръка режещата
глава, като в този момент очевидно лявата му ръка и по конкретно палеца му
са се оказали под режещия инструмент. Именно в това положение О.П. е
следвало да следи къде се намира ръката му и дали не попада в обхвата на
режещия диск. В тази насока са и показанията на С.Б., относно причината за
инцидента.
В приобщените по делото писмени доказателства- протоколи е отразено,
че са провеждани инструктажи за безопасност на трудещите се. В тази насока
са и показанията на свидетелите - С.Б., К.Б. К., С. Д., П. П., И. В., Г. С., М. П.,
А.А.
В този смисъл съществения доказателствен проблем, който практически
е непреодолим е обстоятелството, че режещата машина, с която е
осъществявал действия пострадалия не е налична към момента на разследване
на случая и не може да бъде приобщена като веществено доказателство и да
бъде предмет на изследване от СТЕ, а след като това е така и самите изводи
на експертизите, дори и да бъде възложена нова СТЕ няма да бъдат
обективни с необходимата степен на категоричност, поради което и такова
действие е безпредметно.
Невъзможността да се изследва процесната режеща машина не се
дължи на бездействието на органите на разследване или липсата на
всестранност на същото, тъкмо напротив органите на досъдебното
производство са предприели възможните действия по разследване, за да
изясняват в пълнота обективната истина, но следва да бъде отчетено
поведението на пострадалото лице, което не е предприело действия в
значителен период от време и не е сигнализирал незабавно органите на МВР,
прокуратура или Дирекция „Инспекция по труда“.
Всъщност както правилно е констатирал и представителят на СРП
сигнал до органите на СРП е подаден от пострадалия едва след
първоначалното прикрИ.е на настъпилата трудова злополука от св. О.П. и към
последния не са били изпълнени поети ангажименти във връзка с поемане на
лечение, трудоустрояване на друга длъжност и съответно предложено по-
ниско заплащане.
При правилно установена фактическа обстановка и доказателствен
анализ правилно първоинстанционният съд е възприел изводите на
държавното обвинение за липса на състав на престъпление по чл. 134, ал. 1
НК. В този смисъл правилно е посочено, че личните действия на пострадалия
са довели до съставомерния резултат на реализираната тежка телесна повреда
по чл. 134, ал. 1, т. 1 НК , а не на трето лице, поради което отсъства
престъпление по чл. 134 НК, тъй като не трето лице е допринесло за
резултата, а самият пострадал, а разпоредбата на чл. 134 НК изисква друго
4
лице, упражняващо правно-регламентирана дейност източник на повишена
опасност, да изложи на опасност трудещ се и да се реализира травма на
последния, а не както е в настоящия случай трудещият се сам да се изложи на
опасност и да се самонарани. Ето защо липсва обективна и субективна
съставомерност.
Правилни са съображенията и на СРС, и СРП досежно приложимост и
на правилата на чл. 80, ал. 1, т. 4 НК-изтекла относителна давност за
наказателно преследване, която с оглед наказанието- лишаване от свобода до
три години възлиза на пет години и се явява изтекла на 08.12.2019, като
същата не е прекъсвана, тъй като няма действия на надлежен орган за
преследване на лице-постановлението за образуване на досъдебно
производство е срещу неизвестен извършител, конкретно лице не е
привличано в качество на обвиняем, не е налице и фактическо наказателно
обвинение през призмата на чл. 6, т. 1 ЕКЗПЧ-„официалното уведомяване на
лице от компетентен орган за това, че е заподозряно в извършване на
наказателно правонарушение“.
Правилно при наличие на конкуренция между основанията за
прекратяване на наказателното производство е прието от прокурора, че
следва да се приложи най-реабилитиращото основание, като наказателното
производство се прекрати на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2
НПК.
Поради изложените съображения първоинстанционното определение, с
което е потвърдено постановлението на СРП за прекратяване на
наказателното производство е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед горното СГС, НО, IX-ти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 685 от 09.08.2021 г. по НЧД
10411/2021 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 108 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5