Р E Ш Е Н И Е
№ 208
гр.Плевен,11.03.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на единадесети февруари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове: Цветелина
Кънева
Снежина
Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Дилова касационно
административно-наказателно дело № 34 по описа за 2020 г. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение от 23.10.2019г. постановено по НАХД № 1312 по описа за 2019г., Районен съд – Плевен е отменил на осн. чл. 63 ал.1 от ЗАНН Наказателно
постановление № 719/07.06.2019г. на Директор на Регионална дирекция по горите -
Ловеч, с което на Г.Т.С. *** е наложено на основание чл.257, ал.1, т.1 от
Закона за горите административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева,
за това, че на неустановена дата в периода
16.07.2018г.-26.07.2018г. включително, в имот частна собственост № 582005,
отдел 180, подотдел „у“, землище гр. Долни Дъбник, общ. Долни Дъбник, като лице
по чл.108, ал.2 от Закона за горите, на което е издадено Позволително за сеч №
0444045/13.07.2018г., за имот с кадастрален № 582005, отдел 180, подотдел „у“,
землище гр. Долни Дъбник, не изпълнил задължение да следи за наличието на
документи за достъп до съответната горска територия, като е допуснал лицето Р.И.В.да
извършва добив на дървесина в имота в периода 16.07.2018г.-26.07.2018г.
включително, без да има разрешително за достъп, валидирано чрез публикуване в
информационната система на ИАГ, съгласно чл. 24, ал. 6 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, с което е нарушил
разпоредбите на чл.257, ал.1 предл.2, т.1 предл.1 от Закона за горите, във вр.
с чл.108, ал.3 от ЗГ, във вр. с чл.12б, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 30.01.2012г.
за контрола и опазването на горските територии, като незаконосъобразно.
Срещу решението е подадена касационна жалба от
Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, в която са наведени доводи, че
съдебният акт е незаконосъобразен и неправилен. В жалбата се излага становище,
„е изводите на районния съд са неправилни и несъобразени със събраните
гласни и писмени доказателства.Сочи, че изводите на районния съд за допуснато
съществено процесуално нарушение са неправилни.Твърди с, че АУАН е съставен от
служители на РДГ Ловеч горски инспектори на основание данните на официален
документ- Постановление на РП Плевен от 27.03.2019г. по ДП № 2110/2018г. по
описа на РП Плевен. Твърди се, че както съставения АУАН, така издаденото
наказателно постановление са съобразени с изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, направено е пълно и точно описание на нарушението, правилна е правната
квалификация, липсва противоречие между установеното в постановлението на РП –
Плевен, установеното при проверката на горските инспектори Х. и З. и издаденото
наказателно постановление. Сочи, че показанията на актосъставителя и свидетеля
по АУАН са добросъвестни, обективни и безпристрастни, конкретни,
последователни, логични и непротиворечиви, същите са изложили подробно
възприетите от тях факти и обстоятелства, които кореспондират и с писмените
доказателства по делото.Твърди се, че при определяне на наказанието
административнонаказващият орган е наложил наказание в предвидения минимум, а
именно глоба в размер на 300 лева, като с така наложеното наказание се постигат
задачите и целите, които поставя чл. 12 от ЗАНН. Излага становище, че извършеното
не представлява маловажен случай, поради
което чл. 28 от ЗАНН не е приложим в настоящия случай, поради факта, че на
15.04.2019 г. на жалбоподателя са съставени освен процесния и други два АУАН за
сходни нарушения в други два имота с издадени позволителни за сеч. Посочва се,
че през предходни години на жалбоподателя са съставени още 11 бр. АУАН за други
нарушения на ЗГ, като в тази връзка жалбоподателят се явява системен извършител
на нарушения на ЗГ. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд
или алтернативно при необходимост делото да бъде върнато за ново разглеждане от
Районен съд - Плевен. В съдебно заседание
касаторът Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, не изпраща представител.
По делото е представена писмена защита с
доводи за незаконосъобразност на решението. Прави се искане за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, редовно призован се представлява от адв. М.,
която е депозирала писмен отговор на касационната жалба. В съдебно заседание изразява
становище, че касационната жалба е неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е
основателна, а решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, като
вместо него бъде постановено друго с което да се потвърди наказателното
постановление.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административно-наказателната отговорност на С. за това, че на неустановена
дата в периода 16.07.2018г.-26.07.2018г. включително, в имот частна собственост
№ 582005, отдел 180, подотдел „у“, землище гр. Долни Дъбник, общ. Долни Дъбник,
като лице по чл.108, ал.2 от Закона за горите, на което е издадено Позволително
за сеч № 0444045/13.07.2018г. за имот с кадастрален № 582005, отдел 180,
подотдел „у“, землище гр. Долни Дъбник, не изпълнил задължение да следи за
наличието на документи за достъп до съответната горска територия, като е
допуснал лицето Р.И.В.да извършва добив на дървесина в имота в периода
17.07.2018г.-26.07.2018г. включително, без да има разрешително за достъп,
валидирано чрез публикуване в информационната система на ИАГ, съгласно чл. 24,
ал. 6 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, с което е нарушил разпоредбите на чл.257, ал.1 предл.2, т.1 предл.1
от Закона за горите, във вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ, във вр. с чл.12б, ал.1, т.4
от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.
За да отмени наказателното постановление районният съд
е приел, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН актът
за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване
на нарушението, а съгласно ал.2 на същия член когато нарушителят е известен, но
не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се
съставя и в негово отсъствие. Съдът е приел, че актът за установяване на административно
нарушение е съставен в нарушение на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, тъй като от
доказателствата по делото /показанията на свидетеля К.И.С./ се установява, че в
случая е имало свидетели по смисъла на чл.40, ал.1 от ЗАНН, т.е. такива
присъствали при установяване на нарушението и вместо наличните свидетели
очевидци, присъствали при констатиране на деянието, актосъставителят е вписал в
акта за нарушение друго лице, което няма никакво отношение по установяване на
нарушението, понеже не е присъствало на проверката, както самото то потвърди
при разпита му в съдебно заседание.Позовал се е на трайната съдебна практика, с която е прието,
че нарушаването на правилото по чл.40, ал.1, във вр. с ал.3 от ЗАНН
представляна съществено процесуално нарушение- Постановление № 10/28.09.1973 г.
по н.д. № 9/73 г. на Пленум на ВС, в което е указано, че при наличие на
очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото, следва те
да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на
обективната истина. Приел е, че вписването в акта за установяване на
административно нарушение като свидетели на лицата, присъствали при
установяване на нарушението цели доказване на самото нарушение, чрез разпита им
от съда при евентуално оспорване на наказателното постановление. Направил е
извод, че нарушаването на изискването по чл. 40, ал.1, във връзка с ал.3 от ЗАНН е достатъчно основание за отмяната на НП, тъй като води до невъзможност
съдът да извърши цялостна проверка на законосъобразността и правилността на НП.
Приел е, че е допуснато е и друго нарушение на процесуалните правила, което
представлява съществено процесуално нарушение. Първостепенния съд е изложил
мотиви, че в ЗАНН са уредени изчерпателно реквизитите както на
АУАН, така и на наказателното постановление. Един от тях е датата на извършване
на нарушението – аргумент от чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Приел е, че
в случай когато не може да се установи точната дата на нарушението, но е
категорично доказано неговото извършване и авторът му е допустимо да се посочи
времевият период, когато това е станало. Районният съд е анализирал показанията на разпитаните по
делото свидетели, от които се
установява, че актосъставителят Х.след като се е запознал с приложеното на лист
9 по делото постановление за спиране на наказателното производство от
27.03.2019г. по ДП №2110/2018г. по описа на РП-Плевен е разбрал, че сечта в имот
№582005 Община Долни Дъбник е извършена от Р.В.е извършил проверка в
информационната система на ИАГ – София и констатирал, че за лицето не е вписано
разрешително за достъп до горски територии. Приел е за установено,че на свидетеля е било
наредено от инж. В.да състави АУАН на С., поради което е проверил последните
регистрирани превозни билети и записал в
АУАН, като дата на извършване на нарушението
времеви период - на неустановена дата 16.07.-26.07.2018г.Направил е
извод, че при липса на свидетели на извършването на сечта става ясно, че
актосъставителят е направил хипотетичен извод и е избрал един от възможните
времеви период като дата на извършване на нарушението, като го е нагодил според
периода от време, отразен в превозните билети. В подкрепа на този извод на съда
е приложеното на лист 37 по делото позволително за сеч №0444045 от
13.07.2018г., от което е видно, че срокът за провеждане на сечта е от
16.07.2018г. до 30.09.2018г., както и от приложения на л.59 доклад от д-р Й.Г.Й.– гл. експерт при
РДГ-Ловеч и Ц.П.Й.– гл. специалист ГЕ
при РДГ Ловеч, в който е посочено, че „Дървесината в имоти №582088
и №582005 е отсечена в периода от започване на сечта
през юли 2018г. до 03.09.2018г., съдейки по състоянието на листната маса“.
Изложил е мотиви че при тези
различия в представените по делото
писмени доказателства не може да се
направи категоричен и обоснован извод,
че нарушението е извършено на
неустановен ден в периода посочен в АУАН
от актосъставителя 16.07.2018г. – 26.07.2018г. На следващо място е приел, че в АУАН са посочени два периода от време
първоначално, че С. е допуснал на неустановена дата в периода 17.07.2018г. до
26.07.2018г. Р.В.да извършва добив на дървесина, а след това се сочи период от
време 16.07.2018г.- 26.07.2018г. Изложил
е мотиви, че при липса на един от заложените в чл.42, съответно чл.57 от ЗАНН
реквизити, НП е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, че в административнонаказателното производство
наказателното постановление има функцията на обвинителния акт в наказателния
процес и следва да съдържа ясно и прецизно описание на извършеното нарушение,
включително установяването му по време, което е изведено като отделен реквизит
на АУАН и НП. Приел е, че датата на извършване на нарушението има значение за
определяне компетентността на органите по това производство и е особено
съществена с оглед проверка за спазване на законоустановените преклузивни и
давностни срокове по същото. Коректното посочване на реквизитите на НП има
значение най-вече за правото на нарушителя да разбере за какво нарушение е
ангажирана неговата административнонаказатена отговорност и да организира
адекватно защитата си, и докато по
отношение на допуснати в АУАН нередовности има законова възможност за саниране
съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН, то при допуснати такива в самото НП законодателят
не е предвидил подобна възможност, а пренасянето на пропуски от АУАН в НП
показва, че наказващият орган не е изпълнил надлежно задължението си да извърши
проверка на АУАН по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН.
Касационната инстанция намира решението на районния
съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно, като при тяхната съвкупна преценка е
изведен правния извод за недоказаност на вмененото на С. нарушение.
Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния
съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното
преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Не са налице твърдените в касационната жалба пороци.
На С. е съставен АУАН и е санкциониран с НП за това, че не е изпълнил
задължението да следи за наличието на документи за достъп до съответната горска
територия, като е допуснал лицето Р.В.да извършва добив на дървесина в имот
кад. № 582005, отдел 180, подотдел „у“,
землище гр. Долни Дъбник, не изпълнил задължение да следи за наличието на
документи за достъп до съответната горска територия, като е допуснал лицето Р.И.В.да
извършва добив на дървесина в имота в периода 17.07.2018г.-26.07.2018г.
включително, без да има разрешително за достъп, валидирано чрез публикуване в
информационната система на ИАГ.
Видно от предственото по делото Постановление за
спиране на наказателно производство, което е станало повод за съставяне на АУАН
на С., е че при извършената проверка на място е констатирано следното: „За имот
№582005 е издадено позволително за сеч №0444045/13.07.2018г. от инж.Р.М.на Г.С.,
като представител на Й.Н.. Разрешената сеч е била за гола топола. Очакваният
добив е бил 187 плътни куб.м. Срок за сеч и извоз от 16.07.2018г. до 30.09.2018г.
Временен склад местността „Вита“. На схемата в технологичния план временният
склад е посочен в коритото на река Вит, без изход към асфалтов път. По
издадените позволителни за сеч дърветата са маркирани от Г.С.. Посочено е още в
постановлението, че при проверката контролните органи са констатирали
неправомерно отсечени 2 бр. дървета
бряст, които не са маркирани и посочени в позволителното за сеч, с общо
количество 2 плътни куб.м. за горене, като дървесината от тях е извозена. Посочено
е също, че работникът Р.В.е заявил, че сеч е извършвана само в имотите с
издадено позволително за сеч, както и че не му е правено впечатление по време
на тяхната работа в съседните имоти да са поваляни дървета. Видно е, че
наказателното производство е спряно, поради това, че извършителят на деянието
не е открит. В приложеният по делото /
стр. 58/ Констативен протокол от 04.09.2018г. е отразено, че е установена
незаконна сеч в подробно описани имоти, за които няма издадени позволителни за
сеч. Посочено е, че цялата дървесина е отсечена в рамките на една седмица преди
проверката, вкл. и на 03.09.2018г., а част от дървесината е извозена през
съседни имоти, за които има издадени позволителни за сеч, вкл. имот №582005. Видно
от приложения по делото дклад от 10.09.2018г., който е изпратен в РП Плевен и
въз основа на който е образувано досъдебното производство, е че е отразена
същата фактическа обстановка, както в постановлението за спиране на наказателно
производство.
При разпита на свидетелите, последните твърдят, че
лицето Р.В.е работил в имотите, без да има разрешително за достъп до тези
територии, като преповтарят изложените факти в постановлението за спиране на
наказателното производство. Не са налични, обаче доказателства, които по
безспорен начин да установяват, че именно това лице Р.В.за посочения период
16-26.07.2018г. е извършвал дейност по ЗГ в процесния имот, без да има
разрешително за достъп до тази територия, и съответно че С. не е упражнил
контрол върху това лице и извършваната от него дейност. Ето защо, вмененото на С.
нарушение не е доказано по категоричен начин и като е достигнал до аналогичен
правен извод районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на делото в полза на ответника по
касация следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата
инстанция в размер на 150лева на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН. Искането за
присъждане на разноски за производството пред районния съд следва да бъде
оставено без уважение, доколкото последното по делото заседание пред тази
инстанция е било на 02.10.2019г., а изменението на ЗАНН и въвеждането на възможността
за присъждане на разноски с ал.3 на чл.63 от ЗАНН е с ДВ бр.94 от 29.11.2019г.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 709 от 23.10.2019 г.,
постановено по НАХД № 1312 по описа за
2019 г. на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите Ловеч да заплати
в полза на Г.Т.С. ***, ЕГН:**********, направените по делото разноски в размер
на 150лева (сто и петдесет лева).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.С., чрез адв. А.М. ***,
за присъждане на разноски в размер на 150лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за производството пред Районен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.