№ 903
/гр./, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. Д.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110115837 по описа за 2023 година
Предявени са от /фирма/, /гр./ обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД срещу С. Б. К., ЕГН **********, Б. С. К., ЕГН **********, М. С. К.,
ЕГН ********** и С. С. К., ЕГН **********, всички с адрес: /адрес/, в
качеството им на наследници на Ж. Г. К., ЕГН ********** при условията на
разделност при равни квоти по ¼ всеки от следните суми: 1428,09 лв.,
представляваща цена на доставена от /фирма/ топлинна енергия и дялово
разпределение за периода от месец 05.2019 г. до месец 04.2021 г. за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: /адрес/, аб. № ******; сумата в
размер на 295,76 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 08.03.2023 г., сумата в размер на 25,65 лв. -
главница - неплатено задължение за дялово разпределение в периода от месец
02.2020 г. до месец 04.2021 г., сумата в размер на 6,21 лв. - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за
дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 08.03.2023 г. Претендира
се присъждане на законната лихва върху главниците за периода от 28.03.2023
г. – датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането, както и
на направените по исковото производство разноски.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с наследодателя на
ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при общи условия е доставил на ответниците на адреса на
топлоснабдения имот: /адрес/, аб. № ****** за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена. Поддържа, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот в
качеството им на наследници на Ж. К., с оглед което и имат качеството на
потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на
задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към
договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и
претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва
за забава върху това вземане.
1
Ответниците не оспорват, че до имота на ответниците е доставено
твърдяното количество топлинна енергия, не оспорват редовността на
счетоводните записвания на ищеца, не оспорват, че са наследници по закон на
Ж. К., не оспорват, че са издадени фактури на процесната стойност за
процесния период, както и че същите са осчетоводени. Ответниците твърдят,
че частично процесните суми са погасени по давност/ преди 28.03.2020 г./, а
непогасените по давност задължения са погасени. Твърди, че не е изпаднал в
забава по отношение на тях. Оспорва претенцията за цена на услугата дялово
разпределение и лихва за забава върху него.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
За уважаване на предявените искове, ищецът следва да установи при
условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по
иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота
през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума,
дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово
разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането
на ответника в забава. Ответникът следва да докаже възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно изискуемостта им. В тежест на
ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са настъпили
обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната
давност за вземанията. В тежест на всяка от страните е да установи фактите,
на които основава изгодни за себе си последици.
Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното
определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е
клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153,
ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва
енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.
107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на
чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно
т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Видно от нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №
***, том XII, нот. дело № **** от 1986 г. Ж. Г. К. е призната за собственик на
апартамент № ***, /адрес/, в /местност/, /гр./. Съгласно удостоверение за
идентичност на адреси, издадено от ГИС София от 20.11.2014 г., /адрес/ е
2
идентичен със /адрес/. Видно от удостоверение за наследници, ответниците са
наследници по закон на собственика на процесния апартамент, както следва:
С. Б. К. - съпруг, Б. С. К. - -син, М. С. К. - дъщеря и С. С. К. – син при
наследствени квоти по ¼ за всеки от тях на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1
ЗН. Следователно по делото е доказано наличие на облигационно отношение
между страните.
По делото е обявено на основание чл. 155, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за
общоизвестно и ненуждаещо се от доказване в производството съдържанието
на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
/фирма/, одобрени с Решение № ****/27.06.2016 г. на КЕВР.
Между страните не е спорно, че имот на адрес /адрес/, аб. № ****** е
бил топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира този
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Отделено е за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че в имота в процесния период е
била доставяна и реално потребена ТЕ на стойност 1428,09 лева, редовността
на воденото от ищеца счетоводство, обстоятелството, че са издадени фактури
на процесната стойност в процесния период, че същите са осчетоводени.
Съгласно заключението на ССчЕ, което настоящият състав кредитира
като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено по процесния
абонатен номер не са отразени плащания. Съгласно ССчЕ, задълженията за
периода от м. 05.2019 г. до м. 01.2020 г. са, както следва: задължения за
главница за топлинна енергия в размер на 448,19 лева , дължимата лихва в
размер на 114,68 лева. Задълженията за главница за топлинна енергия в
периода от м. 02.2020 г. до м. 04.2021 г. са в размер на 979,90 лева, а
дължимата лихва върху главницата за ТЕ е в размер на 177,47 лева.
Задължението за главница за дялово разпределение за процесния период е в
размер на 25,65 лева, а дължимата лихва е в размер на 6,21 лева.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Акцесорните претенции за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия се явяват установени
в своето основание съгласно ССчЕ в размер на 292,15 лева за процесния
период, като всеки ответник отговоря за ¼ част от вземането. ССчЕ
установява, че за процесния период няма извършени плащания.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 139 , ал. 2 от
ЗЕ, дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради
- етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а. Основание за задължението на
потребителите за плащане на сумите за тази услуга на /дружество/ е услугата
за дялово разпределение да е извършена. В настоящето производство това
обстоятелство се установява както посредством представените отчети за
процесния период, така и от СТЕ. По данни от ССчЕ, стойността на услугата
за дялово разпределение за абонатния номер за исковия период възлиза на
25,65 лева за процесния период, като всеки ответник отговаря за ¼ част от
вземането.
За услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Следователно исковата претенция за
сумата от 6,21 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение подлежи на отхвърляне.
3
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците са въвели възражение за давност
на част от сумите, а за останалата част се твърди, че е платена.
По защитно възражение за погасителна давност на част от процесните
вземания. Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент
от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на /дружество/ са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. За процесния период
приложими са Общите условия в сила от 11.07.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и
чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Исковата молба е
подадена на 28.03.2023 г., следователно вземанията за топлинна енергия в
периода от м. 05.2019 г. до м. 01.2020 г. вкл. са погасени по давност. Ето защо
по делото непогасени по давност са вземанията за топлинна енергия в размер
на 979,90 лева за периода от м. 02.2020 г. до м. 04.2021 г., обезщетение за
забава в размер на законната лихва е 177,47 лева и задължението за главница
за дялово разпределение в размер на 25,65 лева.
В хода на производството, с молба от 13.10.2023 г., ответниците
прилагат платежно нареждане от 12.10.2023 г. за платена сума в размер на
1000 лева по сметка на /фирма/ с основание: „главница за ТЕ 01.02.20 г. -
04.02.21 г. по гр. д. № 15837/2023 г., СРС, 166 състав“. При изслушване на
вещото лице по реда на чл. 200 ГПК в съдебно заседание, същото заявява, че
плащането в размер на 1000 лева е извършено на 12.10.2023 г., поради което
ССчЕ не го е взело предвид. След проверка при ищеца вещото лице
установило, че плащането е извършено и същото е отнесено от ищеца за
погасяване на 531,49 лева – главница, 301,97 лева – мораторна лихва и 75,23
лева – съдебни разноски, законна лихва в размер на 91,31 лева.
Спорен е въпроса дали правилно е извършено погасяването от ищеца с
постъпилата сума от 1000 лева. Със задължителните разяснения в
Тълкувателно решение № 3 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
условията и поредността за погасяване на задълженията по чл.76, ал.1 ЗЗД и
по чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да
определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. За
погасяването на паричните задължения приложение намира специалното
правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се
погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно
задължение, което се формира от поне два от посочените елемента /без
законът да прави разграничение между различните видове лихви –
възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна/. При
предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично
задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата,
длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е
обвързващ кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното
изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от
частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2
ЗЗД. Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако
неизпълнената част е незначителна с оглед размера на задължението.
В контекста на изложеното, съдът приема на първо място, че от
4
платената сума по правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да се погасят
законните лихви върху главницата от датата на подаване на исковата молба
(28.03.2023 г.) до датата на плащане на сумата (12.10.2023 г.), която е
установена от съда при условията на чл. 162 ГПК и възлиза на 66,67 лева.
След това се погасяват и дължимите лихви в размер на 177,47 лева. От
остатъка от внесената сума в размер на 755,86 лева се погасява
претендираната главница, но тя е недостатъчна за пълно погасяване с 224,04
лв. Поради което исковата претенция за главница за топлинна енергия се
явява основателна за сумата от 224,04 лв. За сумите, за които ищецът е
получил плащане и исканията му са удовлетворени, макар и в хода на
процеса, предявените искове подлежат на отхвърляне.
По разноските:
Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение, което на осн. чл.
78, ал. 8 ГПК съдът определя в размер на 50 лева, както и 400 лева – депозит
за ССчЕ. Следователно в тежест на ответниците съобразно изхода на спора
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 303,22 лева. Предвид
направено плащане в хода на процеса, ответникът няма право на разноски,
макар съдът да отхвърля част от предявените искове.
По отношение на претенцията на трима от ответниците за заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на по 150 лева, които според
договореното с адв. Т. следва да бъдат преведени по банков път, настоящият
състав намира следното: със задължителните разяснения в т. 1 от ТР № 6 от
2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че разноските за правна защита са
разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат -
чл. 78, ал. 1 ГПК. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл.
78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на
възмездяване - така например чл. 78, ал. 1 ГПК регламентира кои от вече
заплатените разноски страната може да претендира в хипотеза на уважен
неин иск. Прието е, че когато е договорено заплащане по банков път, то
следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, само когато страната е заплатила възнаграждението. В
разглеждания случая по делото са представени три разписки за плащане на
сума от 150 лева всяка с наредител: В. В. Т. и получател: Еднолично
адвокатско дружество В. Т., но няма представени доказателства за банков
превод на сумите от М. К.- Р., С. С. К. и Б. С. К. към адвоката, поради което
не е доказано реалното заплащане на възнагражденията и не се дължи
присъждането им.
Относно искането на адв. Т. за присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на С. Б. К., съдът
намира, че изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на
безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка
за съществуването на конкретната хипотеза. С оглед изхода на спора, в полза
на адвокат Т. се дължи сумата от 49 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ С. Б.
К., ЕГН **********, Б. С. К., ЕГН **********, М. С. К., ЕГН ********** и С.
С. К., ЕГН **********, всички с адрес: /адрес/ в качеството им на
наследници на Ж. Г. К., ЕГН ********** да заплатят при условията на
разделност на /фирма/, ЕИК ********* /гр./, при равни квоти по ¼ всеки от
тях от следните суми: сумата от 224,04 лв. (двеста двадесет и четири лева и
5
04 стотинки), представляваща цена на доставена от /фирма/ топлинна енергия
за периода от месец 05.2019 г. до месец 04.2021 г. за топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: /адрес/, аб. № ******, както и сумата от 25,65 лв.
(двадесет и пет лева и 65 стотинки), представляваща неплатено задължение за
дялово разпределение в периода от месец 02.2020 г. до месец 04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху сумите за периода от 28.03.2023 г. до
изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 224,04
лв. до 1428,09 лева, представляваща цена на доставена от /фирма/ топлинна
енергия за периода от месец 05.2019 г. до месец 04.2021 г. за топлоснабдения
имот, находящ се на адрес: /адрес/, аб. № ******, иска за сумата от 295,76
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 08.03.2023 г., иска за сумата от 6,21 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
неплатеното в срок задължение за дялово разпределение за периода от
31.03.2020 г. до 08.03.2023 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/, ЕИК ********* да заплати
на адвокат В. В. Т., ЕГН ********** сумата от 49 лева (четиридесет и девет
лева), представляващо възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на С. Б. К. по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК С. Б. К., ЕГН **********, Б. С. К.,
ЕГН **********, М. С. К., ЕГН ********** и С. С. К., ЕГН **********,
всички с адрес: /адрес/ да заплатят на /фирма/, ЕИК ********* сумата от
303,22 лева ( триста и три лева и 22 стотинки) разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца /фирма/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6