№ 19023
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110112534 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба и уточняваща такава /л. 53/ срещу М. С. К. и В. В. К., с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се
осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите както следва: 2 208,78
лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019
г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
– 09.03.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 317,45 лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2020 г. – 01.03.2023 г., 83,53 лв. – стойността на услуга за дялово
разпределение за периода от м.02.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 09.03.2023 г. до окончателно изплащане на
сумата и 15,46 лв. – мораторна лихва за периода от 31.03.2020 г. до 01.03.2023 г. върху
главницата за услуга дялово разпределение, в условията на разделна отговорност при
квоти както следва:
М. С. К. – 2/3 или сумата от: 1 472,52 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.03.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата, 211,63 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020
г. – 01.03.2023 г., 55,69 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода
от м.02.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 09.03.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 10,31 лв. –
мораторна лихва за периода от 31.03.2020 г. до 01.03.2023 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение;
В. В. К. – 1/3 или сумата от 736,26 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 09.03.2023 г. до окончателно изплащане на
сумата, 105,82 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 01.03.2023 г., 27,84 лв.
– стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2020 г. до м.04.2022
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.03.2023
1
г. до окончателно изплащане на сумата и 5,15 лв. – мораторна лихва за периода от
31.03.2020 г. до 01.03.2023 г. върху главницата за услуга дялово разпределение.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи по делото, че са се осъществили факти, при които законът предвижда
спиране или прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот с абонатен № ******,
представляващ ап. 55, находящ се в /адрес/.
От приложеното на л. 14 копие на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот се установява, че през 1993г. В.С. К. продава на майка си В.Г.В.
процесния ап. 55, находящ се в /адрес/.
От приложеното на л. 16 по делото копие на Нотариален акт за покупко-
продажба се установява, че през 1997г. В.Г.В. продава на сина си В.С. К. 2/3 от
2
процесното жилище, респективно след изповядване на сделката е възникнала
съсобственост при квоти 1/3 идеална част за В.В. и 2/3 за В. К..
От приложеното на л. 22 копие на удостоверение за наследници се установява,
че В.С. К. е починал на 29.03.2009г.
От приложеното на л. 18 копие на Нотариален акт за дарение се установява, че
на 18.05.2009г. В.В. дарява на дъщеря си – ответникът М. К. 1/3 идеална част от
жилището.
От приложеното на л. 20 по делото копие на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот се установява, че през 2011г. В.Г.В. дарява на дъщеря си М. С. К.
собствените си 2/3 идеални части от процесния ап. 55, находящ се в /адрес/.
От страна на ищеца на л. 9 по делото е приложеното копие на искова молба, с
която ответникът В. В. К., ЕГН ********** е предявил иск за собственост срещу
ответника М. С. К., ЕГН ********** / негова леля / и В.Г.В., ЕГН ********** / негова
баба/.
Ищцовото дружество обаче не ангажира доказателства за изхода на спора по
делото, инициирано от процесната искова молба, респективно по настоящото дело
остана недоказано наличието на право на собственост за ответника В. К., в частност
дори да се приеме, че същият е собственик, не се установи от ищеца обема на
собственическите права на този ответник.
Действително на л. 22 по делото е представено удостоверение за наследници, в
което ответникът В. В. К., ЕГН ********** е посочен като наследник на В.С. К., ЕГН
**********, но това удостоверение за наследници е издадено на 18.06.2020г., тоест
след завеждане на исковата молба, приложена на л. 9 по делото, като не е представено
съдебно решение или друг акт, от който да се изведе правото на собственост на
ответника В. К., в частност притежаваните от него идеални части от процесния
апартамент.
Отделно от изложеното с процесната искова молба е предявен иск от ответника
В. К. за собственост на 2/3 идеални части, а с исковата молба инициирала настоящото
се твърди, че същият през исковия период е притежавал 1/3 идеална част, доколкото
претендираните от него суми представляват 1/3 от задълженията за целия имот.
По изложената аргументация следва извода за неоснователност на претенциите,
насочени срещу В. К., доколкото от страна на ищцовото дружество не се доказа по
делото, че през исковия период същия, в качеството му на собственик на 1/3 идеална
част от процесното жилище, е имал качеството потребител на топлинна енергия.
По отношение на ответника М. К., от приложените по делото копия на
нотариални актове, се установи, че същата през исковия период е притежавала
качеството потребител на топлинна енергия.
Неоснователно е твърдението на ответника М. К., че за част от исковия период, а
именно до 22.01.2022г. майката й е била носител на вещно право на ползване,
доколкото от приложеното на л. 22 копие на удостоверение за наследници се
установява, че В.Г.В. е починала на 23.01.2020г.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че абонатната станция топлозахранва два
входа А и Б, общият топломер се отчита по електронен път в началото на всеки месец,
като от отчетеното количество са приспаднати технологичните разходи в абонатната
станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между
всички потребители. Експертът е посочил, че през исковия период в имота е имало 6
броя отоплителни тела с монтирани ИРРО в помещения хол, стаи, кухня и баня.
3
Топлинната енергия за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по
формулата приложена в Наредба № Е-РД – 04-1/12.03.2020г., на база пълна отопляема
кубатура. Видно от заключението на експерта в имота е имало монтирани два броя
водомери за топла вода. Вещото лице е посочило, че изчисленията извършени от ФДР
са в съответствие с действащата Наредба Е-РД-4-4/12.03.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
От приложеното на л. 23 по делото копие на Договор №3270 се установява, че
между процесната ЕС и фирма „Т. с.“ ЕООД, е сключен договор за дялово
разпределение, въз основа на взето решение на ЕС /протокол л. 26/.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице,
притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че
дължимите се суми за доставена топлинна енергия в размер на 2208.78лв. и дялово
разпределение в размер на 83.53лв. не са заплатени.
Гореизложеното обуславя извода за основателност на заявените претенции,
респективно следва да се разгледа наведеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
В случая давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ
45 – дневен срок.
Исковата молба е депозирана на 09.03.2023г., респективно погасени по давност
4
на вземанията, станали изискуеми преди 09.03.2020г. В случая погасени по давност са
вземанията за топлинна енергия за периода за периода м.05.2019г. – м.12.2019г. За
останалата част от периода м.01.2020г. – м.04.2022г., видно от заключението на вещото
лице по изготвената ССчЕ, стойността на доставената топлинна енергия е в размер на
1859.09лв. Няма погасена по давност част на претендираните суми за дялово
разпределение, като видно от заключението на вещото лице по ССчЕ задължението е в
размер на 83.53лв.
Доколкото претенциите срещу ответника М. К. са заявени за 2/3 от
задълженията искът за топлинна енергия се явява основателен за сумата от 1239.39лв. /
2/3 от 1859.09лв./, като претенцията над тази сума до максимално предявения размер
от 1472.52лв. или за разликата от 233.13лв. се явява неоснователна.
Претенцията за дялово разпределение се явява изцяло основателна за предявения
размер от 55.69лв. / 2/3 от 83.53лв./
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ мораторна лихва
върху главницата за доставена, но незаплатена топлинна енергия в размер на
1859.09лв. за исковия период м.01.2020г. – м.04.2020г. е 224.08лв. Доколкото
акцесорната претенция срещу М. К. е заявена за 2/3 искът за мораторна лихва се явява
основателен за 149.39лв., като над тази сума до максимално предявения размер от
211.63лв. или за разликата от 62.24лв., претенцията е неоснователна.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение за сумата от 10.31лв. се явява неоснователна.
С оглед извода за неоснователност на главните искове, насочени срещу В. К.,
като обусловени неоснователни се явяват и акцесорните претенции за мораторна лихва
срещу този ответник.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлената част на исковите
претенции следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в размер на 850.00лв., от които
750.00лв. – депозит вещи лица и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Доколкото претенциите срещу ответника В. К. са заявени за 1/3 от задълженията
и същите са отхвърлени, 1/3 от разноските или 283.33лв. остават за сметка на
ищеца.
С оглед изложеното следва извода, че ищцовото дружество е сторило разноски
във връзка с претенциите, заявени срещу М. К. в размер на 566.67лв.
Срещу М. К. са заявени претенции в общ размер 1750.15лв., уважената част е в
размер на 1444.47лв., респективно отхвърлената част е в размер на 305.68лв.
При съобразяване уважената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8
ГПК, М. К. следва да заплати на ищеца разноски в размер на 467.69лв.
Доколкото съдът е пропуснал да събере дължимите се ДТ във връзка със
заявените искови претенции, на основание чл. 77 ГПК следва да осъди страните, да
заплатят по сметката на Софийски районен съд същите.
Ищцовото дружество, на основание чл. 77 ГПК, следва да заплати по сметката
на СРС, държавни такси общ размер на 274.02лв., с оглед отхвърлените искови
5
претенции.
На основание чл. 77 ГПК, ответникът М. К. следва да заплати по сметката на
СРС, държавни такси с оглед уважената част на претенциите срещу нея в общ размер
на 134.88лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 1239.39лв. –
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.01.2020г. –
м.04.2022г. до обект с абонатен № ******, представляващ ап. 55, находящ се в
/адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 09.03.2023г.
до окончателно изплащане на сумата, 149.39лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2020г. – 01.03.2023г. и 55.69лв. – дялово разпределение за периода м.02.2020г. –
м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
09.03.2023г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
доставена топлинна енергия, в частта, за сумата от 233.13лв. за периода м.05.2019г. –
м.12.2019г., иска за мораторна лихва върху доставената топлинна енергия, в частта, за
сумата от 62.24лв. и иска за сумата от 10.31лв. – мораторна лихва върху дяловото
разпределение за периода 31.03.2020г. – 01.03.2023г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: /адрес/ срещу В. В. К., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на законния му представител И. М. Л., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на
сумите както следва: 736.26 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 09.03.2023 г. до окончателно изплащане на сумата,
105.82 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 01.03.2023 г., 27.84 лв. –
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2020 г. до м.04.2022
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.03.2023
г. до окончателно изплащане на сумата и 5.15 лв. – мораторна лихва за периода от
31.03.2020 г. до 01.03.2023 г. върху главницата за услуга дялово разпределение, като
неоснователни.
ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 467.69лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН **********, на основание чл. 77 ГПК, да заплати по
сметката на Софийски районен съд държавна такса в размер на 134.88лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 77 ГПК, да заплати
по сметката на Софийски районен съд държавна такса в размер на 274.02лв.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т. с.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6