Р Е
Ш Е Н
И Е № 783
гр. Бургас, 01.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на десети юни, през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
При секретар С. А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АХД № 64 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.215 ЗУТ във вр. чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба, подадена от Б.С.С. и Р.И.С. против Заповед № 3658/28.11.2019г., издадена от
зам. кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община гр.
Бургас.
Със заповедта зам. кметът по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община гр. Бургас, на осн.
чл.195, ал.6 във вр. с чл.196, ал.3 от ЗУТ, е
разпоредил на К.К.Т., Н.Р.А., И.Р.А., Ж.Р.А., В.Д.Д., Х.Г.К., А.Г.К., Н.С.С., Р.И.С., Б.С.С. и Й.П.О. да премахнат строеж: “Сграда с идентификатор
07079.609.52.2 по КК на гр.Бургас“, находящ се в ПИ с
идентификатор 07079.609.52 по КК на гр.Бургас, УПИ ІІ- 1646, кв.99 по плана на
ЦГЧ, гр.Бургас, с административен адрес: гр.Бургас, ул.“Средна гора“ №19 и е
определил 14 дневен срок за доброволно изпълнение, считано от влизане в сила на
заповедта.
Жалбоподателите искат отмяна на акта. Считат, че
същият е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. В., поддържат жалбата и направените с нея искания.
Претендират присъждане на разноски в размер на 520лв. по представен списък
(л.216).
Ответникът- зам. кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“
на Община гр. Бургас, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт А.,
намира оспорването на неоснователно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни К.К.Т., Н.Р.А., И.Р.А.,
Ж.Р.А., В.Д.Д., Х.Г.К., А.Г.К., Н.С.С. и Й.П.О., редовно призовани, не се явяват и не
изпращат представител.
Жалбата е допустима. Подадена
е от лица с доказан правен интерес от оспорването - адресати на акта
(собственици на самостоятелен обект с идентификатор 07079.609.52.2.1, в сграда с идентификатор 07079.609.52.2 по КК на гр.Бургас) и в предвидения от закона, срок
(л.22; 23).
І.ФАКТИТЕ:
На 7.10.2011г. зам.кмет „УТС“ на Община Бургас издал заповед № 2450,
с която на осн. чл.195, ал.4 от ЗУТ наредил на Ж.И.А., И.Р.А., Н.Р.А., Н.С.С., К.К.Т., Г.К. Б., Й.П.О., В.Д.Д. и И. Ж. Ж. да започнат необходимите ремонтни дейности за
заздравяване на собствената си жилищна сграда /вътрешна/ на ул. „***“ №** в 6
месечен срок от съобщаване на заповедта. Указал, че до разрешаването и
извършването на предвидените по одобрените инвестиционни проекти СМР, най- засегнатите
части да не се обитават и аварийно да се укрепят и обезопасят.
На 22.07.2019г. собственици и живущи на
адрес: гр.Бургас, ул. „рилска“ 36 подали до Община Бургас, Дирекция „УТС“
сигнал, с който поискали извършване на проверка и вземане на мерки по
премахване на рушаща се сграда намираща се на адрес: гр.Бургас, ул. „Средна
гора“ №19. Посочили, че според тях постройката създава реална опасност за
живота и здравето на живеещите в близост и на другите граждани.
Във връзка със сигнала, на 2.08.2019г.
председателят на Комисия, назначена със Заповед № 531/01.03.2019г. на зам.кмет
по „СИРР“ на Община Бургас отправил до собствениците на обекти в сградата,
намираща се в гр.****, ул. „****“ №** съобщение, с което ги уведомил за
започнало административно производство по чл.196 от ЗУТ за строеж:“ Сграда с
идентификатор 07079.609.52.2 по КК на гр. Бургас“, находящ
се в ПИ с идентификатор 07079.609.52 по КК на гр. Бургас, УПИ ІІ-1646, кв.99 по
плана на ЦГЧ, гр.Бургас. В писмото посочил, че на 14.08.2019г. /сряда/ от
9.00ч. Комисията, ще извърши оглед на място с цел установяване състоянието на
сградата, като при невъзможност за присъствие собствениците могат да бъдат
представлявани от пълномощник. Указал и възможността до съставяне на констативния протокол
собствениците да бъдат изслушани от членовете на комисията, да представят
документи за собственост, строителни книжа и становища за изясняване на факти,
от значение за административното производство.
Писмото било изпратено с известие за доставяне и
връчено както следва: на К.К.Т.- на 6.08.2019г., Н.Р.А.- 7.08.2019г., И.Р.А.-
7.08.2019г., Ж.Р.А.- 7.08.2019г., В.Д.Д.-
8.08.2019г., Х.Г.К. (чрез Е. В Т.- законен представител)- 9.08.2019г., А.Г.К. (чрез Е. В. Т.- законен представител)
- 9.08.2019г., Н.С.С.- 6.08.2019г., Й.П.О.-
8.08.2019г., Б.С.С.- 16.08.2019г.
За Р.И.С.
писмото било изпратено на адрес: гр.****, ул.“***“ №**, ет.*, ап.**. Известието
за доставяне било върнато на 6.08.2019г. с отбелязване „преместен“.
На 21.08.2019г. (с валидност до 26.08.2019г.)
текстът на писмото, с адресат Р.И.С. бил публикуван на интернет страницата на
Община Бургас, на осн. §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, като
срокът за изслушване, представяне на документи и становища бил фиксиран на
28.08.2019г.
Тук съдът посочва, че ответникът в
изпълнение на задължението си по чл. 152, ал.3 от АПК за Р.И.С. е посочил
адрес: ***, който адрес е идентичен с този указан в подадената от С., жалба.
На 04.09.2019г. комисията, назначена със Заповед № 531/01.03.2019г. на
зам.кмет по „СИРР“ на Община Бургас, съставила констативен протокол № П-204, с който удостоверила резултатите
от извършената на 14.08.2019г. проверка на строеж:“ Сграда с идентификатор
07079.609.52.2 по КК на гр. Бургас“. Проверката на място била извършена в
присъствието на И.Р.А.; дъщерята на Ж.И.А.- И.Р.А.; адв.
Н. Б.- А. – пълномощник на Е. В. Т. (законен представител на Х.Г.К. и
А.Г.К.), Н.С.С. и Й.П.О. – всички собственици
на обекти в сградата. Присъствали и лица, собственици на обекти в съседни
сгради.
По отношение на сградата било констатирано
следното: със застроена площ от 186 кв.м. на две нива, многофамилна,
ползва се в режим на етажна собственост. Конструкцията се е състояла от ивични каменни основи, носещи тухлени зидове и
стоманобетонна плоча над първо ниво в частта където сградата е двуетажна, а
покрива е изграден от дървена конструкция. Впоследствие част от конструкцията
на сградата се е самосрутила, а голяма част от
останалата е в аварийно състояние и създава пряка опасност за живота на
обитателите й.
В протокола комисията описала подробно всички
констатирани дефекти по сградата и приела за технически невъзможно и
икономически нецелесъобразно да се предприемат мерки по усилване на
конструкцията. Установила и че по-голяма част от помещенията са необитаеми,
обитават се помещения от Ж.И.А. и дъщеря й И.Р.А.; Н.С.С.
и Й.П.О.. Присъствалите при огледа собственици И.Р.А. и Н.С.С.
заявили, че желаят сградата да се премахне и да се реализира ново строителство.
Адв. Н. Б.- А. посочила, че съществува спор за
собственост между собствениците на сграда с идентификатор 07079.609.52.1 и тези
на процесната, поради което и липсва яснота относно реализиране на
предвижданията за ПУП в имота.
Неприсъствалият на огледа жалбоподател Б.С.С. подал до комисията становище, с което изразил несъгласие
за събаряне на всички сгради на ул.
„****“ №**. Посочил, че неговият имот представлява масивна постройка със
стоманобетонна плоча на пода и тавана.
С протокола комисията приела в заключение,
че сградата е негодна и опасна за обитаване и няма възможност за продължаване
на експлоатационната й годност, създава опасност от възникване на инциденти,
застрашаващи живота и здравето не само на собствениците й, но и на тези от
съседните сгради. Вредна е в санитарно- хигиенно отношение. Застрашена е от самосрутване и не може да се поправи или заздрави. Поради
това предложила издаване на заповед по чл.195, ал.6 от ЗУТ за премахване на
строежа.
Препис от протокола бил изпратен на собствениците
на обекти в сградата и връчен с известие за доставяне на Н.С.С., Ж.И.А., Й.П.О.,
К.К.Т., Е. В. Т.
(законен представител на Х.Г.К. и А.Г.К.).
До Р.И.С.
протоколът бил изпратен на адрес: гр.****, ул.“****“ №**, ет.*, ап.**.
Известието за доставяне било върнато с отбелязване „непотърсена“. Известие със
същото отбелязване било върнато и за В.Д.Д., и Б.С.С..
Съобщение за съставения протокол било
публикувано и на интернет страницата на Община Бургас на 14.10.2019г.
(л.39-43).
На 28.11.2019г. зам. кмет по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община гр. Бургас въз основа на фактите,
установени с констативен
протокол № П-204/04.09.2019г. издал оспорената Заповед № 3658.
Последната била връчена с известие за доставяне на
всичките й адресати.
В хода на съдебното производство по делото, е допусната
и приета съдебно- техническа експертиза. Въпреки частичното й оспорване от
страна на ответника, съдът намира заключението на вещото лице за компетентно
изготвено.
Последното установява фактическото състояние на
сградата, така както е установено и с констативния протокол, но посочва
конкретните мерки и СМР, след предприемането на които сградата може да бъде
възстановена и запазена, с изключение на погиналия самостоятелен обект с
идентификатор 07079.609.52.2.6.
ІІ.
ПРАВОТО:
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл. 196, ал. 3 във вр.
с чл. 195, ал.6 от ЗУТ във вр. с §1, ал.3 от ДР на
ЗУТ – зам. кмет по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община гр. Бургас,
упълномощен със заповед № 3379/08.11.2019г. на
кмета на Община гр. Бургас.
Спазена е изискуемата от закона писмена форма.
В хода на административното производство по
издаването й обаче, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Материалният закон е приложен неправилно.
Разпоредбата на чл.196, ал.6 от ЗУТ предвижда
издаване на заповед от кмета на общината за премахване на строежи тогава,
когато се установи, че същите поради естествено износване или други
обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са
за използване, застрашени са от самосрутване,
създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно
отношение и не могат да се поправят или заздравят.
Производството по издаване на заповедта по чл.196,
ал.6 от ЗУТ, е регламентирано с нормата на чл. 196 от ЗУТ.
Ал.1 на текста изисква състоянието на обектите и
необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по
чл. 195, ал. 6 да бъдат установени с
протокол от комисия, назначена от кмета на общината.
В случая това задължение е изпълнено. Не е
изпълнено изискването на ал.2 на чл.196 от ЗУТ, според която комисията следва
да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и да изслуша
заинтересованите лица.
Вярно е, че комисията, назначена със Заповед № 531/01.03.2019г. на
зам.кмет по „СИРР“ на Община Бургас е отправила съобщение до заинтересованите
лица- собственици на обекти в етажната собственост. Това съобщение обаче не е
връчено редовно на Р.И.С., която е била лишена от възможността да присъства на
огледа на сградата, да представя документи и да бъде изслушана от комисията.
Известието за доставяне на съобщението до С.
е върнато на 6.08.2019г. с отбелязване „преместен“, след което комисията е
пристъпила към съобщаване по реда на §4,
ал.2 от ДР на ЗУТ.
Това действие е извършено при липса на
предвидените в нормата, предпоставки.
Според последната, когато в този закон и в актовете по неговото
прилагане не се предвижда изрично, че съобщаването се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, то се извършва чрез
отправяне на писмено съобщение до заинтересуваните лица. В случаите, когато
адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на
посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни
лица, съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се
отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или
кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за
подаване на възражения, предложения и искания. Така направеното съобщение,
както и датата на поставянето и свалянето му от таблото за обявления или от
интернет страницата на органа, се удостоверява с подписите на две длъжностни
лица.
За да се пристъпи към съобщаване чрез
залепване на съобщението на жилището или на недвижимия имот и
публикуване на интернет страницата на административния орган, следва да бъде
установено, че адресът на лицето не е известен или то не може да не е известен
или то не може да бъде намерено на посочения от него адрес, като последният
факт се удостоверява с подписите на две длъжностни лица.
Първата хипотеза не е налице. Адресът на С. е бил
известен и лесно установим от органа. Не случайно последният е връчил оспорения
акт на действителния адрес на С. и е посочил същия на съда, като адрес за
призоваване.
Отделно от това, няма никакви доказателства, че
лицето е било търсено на който и да е от двата адреса- този на ул.“Плиска“ и на
ул. „Георги Баев“. Нещо повече, в публикуваното на интернет страницата на
Община Бургас съобщение до Р.С. ***, а не този, на който е било изпратено
съобщение, с известие за доставяне.
Отделно от това и самото съобщаване по реда на §4,
ал.2 от ДР на ЗУТ, извършено в
нарушение на закона, защото същият освен публикуване на интернет страницата на
органа изисква кумулативно съобщение да бъде залепено и на проверявания имот.
Доказателство за това по делото не е представено.
При това положение е очевидно, че правото
на С. на участие в производството е било нарушено. Нарушението е от категорията
на съществените, тъй като нормата на чл.196, ал.2 от ЗУТ задължава комисията да
изслуша заинтересованите лица. Без съмнение последните не са задължени да
изразят становище, но правото им да го сторят следва да бъде гарантирано чрез
редовно уведомяване, каквото в случая не е извършено.
Макар, че посоченото процесуално нарушение
е достатъчно основание за отмяна на оспорения акт, съдът намира за необходимо
да изложи и съображения относно приложението на материалния закон.
Както вече беше посочено, материалноправните предпоставки за издаване на заповед за
премахване на строеж са регламентирани в чл.196, ал.6 от ЗУТ. Нормата изисква да бъдат доказани кумулативно
следните факти:
1.
строежът
да е станал опасен за здравето и живота на гражданите; да бъде негоден за
ползване; застрашен от самосрутване; да създава
условия за възникване на пожар; да е вреден в санитарно- хигиенно
отношение И
2.
да не
може да бъде поправен или заздравен.
В случая част от първата група обстоятелства са
доказани макар, че някои от обектите в етажната собственост са обитавани от
собствениците им и към момента на издаване на оспорената заповед. Има и обекти,
по отношение на които е бил извършен ремонт.
Не е доказана невъзможността сградата да бъде
поправена или заздравена. Вещото лице, изготвило съдебно- техническата
експертиза е категорично, че сградата може да бъде заздравена, като сочи
конкретните мерки и СМР за това.
Според съда, становището в обратния смисъл,
изложено от комисията и възпроизведено в заповедта, е мотивирано по- скоро от
съображения за икономическа нецелесъобразност, отколкото от техническа
невъзможност.
Тук следва да се посочи, че заздравяването е било
възможно и към 2011г. и последващото влошаване на
състоянието на обекта се дължи до голяма степен на административния орган,
който не е предприел никакви действия по изпълнението на заповед №
245/07.10.2011г., издадена от зам.кмет
„УТС“ на Община Бургас.
В оспорения акт се сочи, че тази заповед е влязла в
сила ( без да е указана конкретна дата). Дори да се приеме, че от датата на
влизане в сила започва да тече 6 месечния срок за доброволно изпълнение (
според заповедта, този срок започва да тече от датата на съобщаването й ) то е
очевидно, че в рамките на осем години този срок е изтекъл.
Т.е. за издателят ù е възникнало
задължението да пристъпи към принудително изпълнение по реда на Наредба за
принудително изпълнение на заповеди за поправяне, заздравяване или премахване
на строежи или части от тях на територията на Община Бургас, приета с решение
на Общински съвет – Бургас, по т.33 от Протокол № 8/17.04.2008 година, изм. и
доп. с решения по т. 32, Протокол № 43/25.11.2014г.
Доказателства за изпълнение на това задължение по
делото не са представени.
По изложените съображения съдът намира, че
оспорения акт е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да
бъде отменен.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателите следва
да бъдат присъдени своевременно поисканите и доказани разноски в размер на
520лв.(20лв- държавна такса; 500лв.- възнаграждение на вещо лице).
Ето защо и на основание чл. 172 АПК,
Административен съд – град Бургас, четвърти състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 3658/28.11.2019г.,
издадена от зам. кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на
Община гр. Бургас.
ОСЪЖДА Община гр. Бургас да заплати на Б.С.С.
и Р.И.С. сума в размер на 520лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България, в 14- дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: