Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 125 06.07.2020 г.
град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, пети граждански въззивен състав
На осми юни, две
хиляди и двадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ... ВАНЯ
ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 701 по описа за 2020 година
Производството
по делото е образувано по
повод въззивна жалба на Р.С.Р. *** – ищец в първоинстанционното производство,
против Решение №162/14.01.20г., постановено от Районен съд Бургас по
гр.д.№5071/2019г. в частта, с което е отхвърлен иска на въззивника, за осъждане
на ответното дружество да му заплати сумата от 4963.44 лв. – неплатен остатък от обезщетение по
застраховка „Каско”, съгласно полица № 440118021017335/16.05.2018 год., за
вреди на лек автомобил „Мерцедес S500”, рег. № *******, собствен на ищеца, причинени от злоумишлени
действия на неизвестно лице на 14.05.2019 год. в ***, ул.“Ивайло“, пред дом № 69, ведно със законната
лихва върху горната главница, начиная от 26.06.2019 год. до окончателното
плащане и въззивникът е осъден да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” - ЕАД
деловодни разноски в размер на 860 лв.
В частта, с която искът е отхвърлен над сумата 4963.44 лева, до
предявения размер от 7613.09 лева, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивникът изразява
недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване
на въззивно решение, с което искът да бъде уважен. Счита, че при безспорна
фактология, относно съществуващо между страните застрахователно правоотношение
с покрити рискове „А“ – пълно каско, по отношение на л.а. „Мерцедес S500“ с рег.№*******, осъществено на 14.05.19г. застрахователно
събитие, при което са причинени вреди на автомобила, неправилно е извършена
оценка на действителната стойност на причинените вреди, респ. – на дължимата
застрахователна сума.
Обсъжда се извършената
съдебно автотехническа експертиза, констатираща щетите – надраскана боя по
тавана, щета по задния капак/багажник и повреда на стъклен люк, без възможност
за отремонтиране, както и оценката, дадена от вещото лице за цялостен ремонт по
цени на доверени сервизи на застрахователя, при подмяна на люка с такъв втора
употреба и нов, оригинален, за да се обоснове заключение, че изводите на съда,
че размера на обезщетението следва да бъде определен по методиката на
застрахователя е неправилен и незаконосъобразен. При анализ на законовите
разпоредби на чл.386, ал.2 и чл.400, ал.2 КЗ, и историческо тълкуване спрямо
нормата на чл.203 КЗ – отм., се обосновава извод, че определяне на
възстановителната стойност на обезщетението от значение е цената на
необходимите за подмяната части като нови, а не като втора употреба. Излага
подробни съображения за оспорване на извода на съда, че в случая намират
приложение Общите условия – т.12.1.1, препращащи към Методиката на
застрахователя; с позоваване на съдебна практика се формулира извод, че същата
противоречи на императивната норма на чл.386, ал.2 КЗ. Според въззивника, Методиката
следва да отразява пазарната конюнктура, а не обратното. Като неравноправни се
квалифицират условията на застрахователя размера на обезщетението да се
определя не от действително причинените вреди, а от собствената му Методика.
Оспорва се извода на съда,
че ищецът се е лишил от възможността да бъде обезщетен по реда на чл.406, вр.
чл.108, ал.7 КЗ, като в уведомление за щета от 14.05.19г. като начин на
определяне на застрахователното обезщетение е посочил „по оценка на
застрахователя“, доколкото Методиката не му е била предоставяна, а и същата не
предвижда актуализация на спрямо увеличението на пазарните цени – излагат се
съображения. Цитира се съдебна практика и се извършва анализ на същата.
На последно място подробно
се анализира начина на определяне на застрахователното обезщетение за щетата,
съставляваща пукнато стъкло на люк и повреден механизъм, при спазване на
Методиката на застрахователя съобразно офертна цена на официален представител
на марката автомобили, за да се обоснове извод, че искът би бил поне частично основателен за 2863.97 лева.
Въззиваемият – ответник „ДЗИ – Общо застраховане” – ЕАД, чрез адв.В. представя писмен отговор на въззивната
жалба на осн. чл.263, ал.1 ГПК. В него се излагат подробни съображения за
потвърждаване на решението. Въззиваемият изразява несъгласие с тезата на
въззивника, че автомобил с година на производство 2005 следва да бъде
възстановен с оригинални части в официален сервиз, след като може да бъде
ремонтиран в доверен сервиз с алтернативни части. При подробен анализ на Общите
условия на застрахователя, се извежда извод, че действителната стойност на
щетите следва да се определи по Методиката на застрахователя, с оглед датата на
производство на автомобила и съобразно представени разходни документи от
домерен сервиз.
Според
ответника, застрахователната полица не е сключена със специална договореност
„официален сервиз“, поради което не е налице възможност за възстановяване на
автомобила с оригинални части. Действително претърпените вреди се установяват
от извършената експертиза.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259,
ал.1 ГПК от лица, за които съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същите са допустими.
Бургаският
окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се
спори, че в качеството си на собственик на лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел S 500, с рег.№*******, ищецът сключил с ответника „ДЗИ
– Общо застраховане“, имуществена застраховка „Каско” на МПС със
застрахователна полица №440118021017335 от 16.05.2018г., при клауза „пълно
каско – доверен сервиз“, със срок на действие от 16.05.2018г. – 15.05.2019г.,
за застрахователната сума в размер на 24000 лева. Договорът е сключен при Общи
условия за автомобилна застраховка „Каско“, приети от застрахователното
дружество. Видно от р.3, т.3.3 от същите, „доверен сервиз“ може да се договори
при минимална застрахователна премия; при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят покрива разходи за ремонт на частични щети в сервиз, съгласуван
със застрахователя. Застрахователната премия по договора е в размер на 1401.60
лв., дължима от ищеца на четири вноски.
Не се спори, че на 14.05.2019г. е настъпило застрахователно
събитие, в резултат на което са настъпили щети по автомобила – пукнато стъкло –
шибидах, механизъм шибидах, таван; капак – заден. По повод това ищецът уведомил застрахователя за
настъпилото събитие, за което била заведена щета №44010211903099/14.05.19г. В
уведомлението за щетата, е посочен начин на определяне на размера на
застрахователното обезщетение „по оценка на застрахователя“. При извършения оглед от вещо лице на
застрахователя е съставен опис-заключение на щетите и калкулация, съгласно
които щетите са оценени на 1060.44 лева, което са заплатени на ищеца. След
депозирана от последния Жалба от 03.06.19г., с представена проформа фактура от
„Силвър Стар Ритейл“ – ЕАД – официален вносител на „Мерцедес – Бенц“, от
ответника е получено становище, че съгласно клаузата по договора „доверен
сервиз“, ищецът има право да избере партньор на застрахователя, който да
извърши ремонтно – възстановителните дейности. Т.к. не е избрана клауза
„официален сервиз“, ищецът не може да претендира възстановяване на щетите с
нови оригинални части.
Ищецът
претендира заплащане на стойността на щетите, съобразно представена проформа
фактура и оферта от официален вносител на „Мерцедес Бенц“.
За установяване на щетите по автомобила е по делото е извършена съдебно
– техническа експертиза. Видно от същата, стъкленият люк не може да бъде
отремонтиран, поради което се налага подмяна с нов алтернативен или втора
употреба. Вещото лице отбелязва, че за процесния модел автомобил не се доставя
алтернативен люк/шибидах. Видно от експертизата, стойността на труда и
материалите за ремонт на тази част от автомобила възлизат на 5124.02 лева. Щетата
по задния капак позволява неговото възстановяване, като стойността на
материалите и труда е 420 лева
Ответникът оспорва иска. Заявява, че посочените увреждания не са
риск, покрит от договора за застраховка – „клауза пълно каско – доверен сервиз“,
поради което ищецът не може да претендира възстановяване на щетите с нови
оригинални части; щетите следва да бъдат възстановени с алтернативни части, а
при липса на такива – с употребявани такива, съобразно методиката на
застрахователя.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост
на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид
събраните по делото доказателства, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира, че първоинстанционното решение в обжалваната част
е неправилно и незаконосъобразно.
По делото не
са спорни фактите и обстоятелствата, относно настъпване на покритото от
договора застрахователно събитие, както и възникнало задължение за
застрахователя да заплати застрахователно обезщетение. Спори се досежно начина,
по който следва да бъде извършена оценка на щетите, респ. – относно размера на
обезщетението.
Съобразно нормата на чл.
386, ал. 2 КЗ, обезщетението трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Съобразно нормите на чл.400, ал.1 и 2 КЗ, обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество. При пълна увреда (ал.1) това е стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество. При частична увреда (ал.2) това е стойността, за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Според
въззивната инстанция, методиката на застрахователя се прилага като минимална
долна граница в случаите, когато между страните не е налице спор относно
размера на дължимото застрахователно обезщетение. При съдебно предявена
претенция за плащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
обезщетението съобразно предвидените императивни законови правила. Обстоятелството,
че застрахованият е избрал клауза „доверен сервиз“, поначало би довело до невъзможност
да претендира ремонт на автомобила с оригинални части на производителя, какъвто
би могъл да се изпълни в официален сервиз. Този вариант на договаряне е свързан
със съответно адекватно оценяване на риска, респ. - договаряне на по-висока
застрахователна премия, каквато не е била избрана. Но в случаи като настоящия, когато
не се предлага внос на нови алтернативни части от други производители, не може
да се направи извод, че отстраняването на щетите следва да се извърши с части –
втора употреба, щом нормата на чл.400, ал.2 КЗ сочи начина на определяне на обезщетението
при частична увреда - ново от същия
вид и качество имущество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. В този смисъл Решение
№ 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., ТК, докладчик
председателят Никола Хитров, на което се позовават и Решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010
г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова и Решение № 8470 от 12.12.2019 г. на СГС по в.
гр. д. № 16845/2018 г., както и Решение
№ 1124 от 11.12.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 1485/2019 г. Решение № 1045 от 21.11.2019 г. на ОС -
Варна по в. т. д. № 1367/2019 г. Решение
№ 613 от 24.07.2018 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 573/2018 г.
Поради изложените
съображения, въззивната инстанция намира, че за обезщетение/възстановяване на
вредите по люк/шибидах, следва да се вземат предвид стойностите на материали и
труд за части от официален вносител/официален сервиз, без прилагане на
обезценка, съобразно извършената съдебно – автотехническа експертиза или –
5124.02 лева. За боядисване на тавана – 485.38 лева. За
обезщетение/възстановяване на щетите по заден капак/багажник, следва да се
вземат предвид стойностите за материали и труд за ремонт и възстановяване на
съществуващия багажник или – 420.48 лева. Общата стойност на обезщетението е 6029.885
лева. Застрахователят е заплатил 1060.44 лева. Остават дължими 4969.44 лева, (но се претендират
4963.44 лева) ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска – 26.06.2019г., до окончателното й изплащане.
Ето защо искът е частично
основателен. Решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен за сумата
4963.44 лева следва да бъде отменено; вместо него следва да бъде постановено
друго, с което искът следва да бъде уважен.
В
полза на страните съразмерно следва да
се присъдят направените в двете инстанции съдебно деловодни разноски:
Ищецът
е заплатил 305 лева държавна такса и 100 лева – държавна такса за въззивно обжалване,
150 лева за експертиза и 1400 лева адвокатско възнаграждение. По съразмерност
му се следват 1178.21 лева.
Ответникът
е заплатил 150 лева за експертиза и 1420 лева – адвокатско възнаграждение за
две инстанции. По съразмерност му се следват 545.18 лева.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №162/14.01.20г., постановено от Районен съд Бургас по
гр.д.№5071/2019г. в частта, с което искът
е отхвърлен за сумата 4484.06 лева И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” - ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Георги Бенковски”№ 3,
представлявано от Коста Чолаков и Борис Паличев, ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Р. ***, ЕГН
- **********, сумата 4963.44 лева (четири
хиляди, деветстотин шестдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки) – неплатен остатък от обезщетение
по застраховка „Каско”, съгласно полица № 440118021017335/16.05.2018 год., за
вреди на лек автомобил „Мерцедес S500”, рег. № *******, собствен на
ищеца, причинени от злоумишлени действия на неизвестно лице на 14.05.2019 год.
в ***,
ул.“Ивайло“, пред дом № 69, ведно със законната лихва върху горната главница, считано
от от 26.06.2019 год. до окончателното
плащане
ОСЪЖДА
„ДЗИ – Общо
застраховане”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
”Георги Бенковски”№ 3, представлявано от Коста Чолаков и Борис Паличев, ДА
ЗАПЛАТИ на Р.С.Р. ***, ЕГН - ********** сума, в размер на 1178.21 лева –
съдебно – деловодни разноски за две съдебни инстанции.
ОСЪЖДА
Р.С.Р. ***, ЕГН – **********, ДА ЗАПЛАТИ „ДЗИ – Общо застраховане”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ”Георги Бенковски”№ 3, представлявано от Коста Чолаков и
Борис Паличев, сума, в размер на 545.18
лева – съдебно – деловодни разноски за две инстанции.
Настоящото
решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в 30 – дневен срок
от връчване на препис от него на всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.