№ 12417
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110107983 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Е С с адрес гр.София, ул.«Х.» № .,
вх.Б,, подадена чрез „О В“ ЕООД, ЕИК .., с адрес гр.София, ж.к.М., ул.“Г.“ бл..., вх.В,
партер, за признаване за установено по отношение на В. И. И., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ул.„Х.“ № ., вх.Б, ателие № ... че последния дължи на ищеца сумата, за която на
18.10.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 54180/2022 г., а именно: сумата от 404.61 лева, представляваща дължими, но
неплатени вносик към етажната собственост за периода от 01.08.2020 г. до 04.10.2022 г.,
както следва: 1/ сумата от 107.76 лв. за фонд "Ремонт на ЕС", представляваща сбор от 24
месечни вноски от по 4.49 лв. за исковия период с изключение на периода от 01.01.2022 г.
до 31.03.2022 г. поради извършено за него доброволно плащане; 2 /сумата от 126.00 лв.
такси управление на ЕС, представляваща сбор от 24 месечни вноски от по 9.00 лв. за
периода от 01.08.2020 г. до 30.09.2021 г. 3/ сумата от 72.00 лв. такса за управление на ЕС,
представляваща сбор от 10 месечни вноски от по 7.20 лв. за периода от 01.10.2021 г. до
04.10.2022 г. 4/ сумата от 35.00 лв. за режийни разходи и поддръжка на ЕС, представляваща
сбор от 14 месечни вноски от по 2.50 лв. за периода от 01.08.2020 г. до 30.09.2021 г. 5/
сумата от 30.50 лв. за извънредни разходи фонд ремонт на ЕС за периода от 01.12.2021 г. до
31.12.2021 г. 6/ сумата от 2.92 лв. за ел.енергия общи части на ЕС 7/ сумата от 3.35 лв. за
ел.енергия асансьор на ЕС 8/ сумата от 7.82 лв. за поддръжка асансьор на ЕС 9/ сумата от
18.66 лв. за такса посичстване на ЕС 10/ сумата от 0.60 лв. за ГТП асансьор на ЕС, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 05.10.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на ателие № ... находящо се в
процесната сграда – Е С с адрес гр.София, бул.„Х.“ № ., вх.Б. Твърди, че с решение на ОС на
ЕС от 17.10.2019 г. по т.2 е направена актуализация на бюджета на етажната собственост, а
с решение от 23.09.2021 г. по т.1 е направен избор на дружеството «О В» ЕООД, което да
извършва дейности по управление и поддръжка на етажната собственост срещу месечна
такса от 7.20 лв. На това общо събрание е направена нова актуализация на бюджета на ЕС. В
същото време етажните собственици, на ОС, проведено на 08.12.2021 г. е взето решение да
се събират вноски по 1 лв. на кв.м. за спешен ремонт в наводнено помещение на ЕС.
1
Според ищеца, ответникът като собственик на ателие № 29 има задължения в
процесния размер за исковия период по посочените пера.
В срока за отговор, единствено ответникът е депозирал такъв, с който изразява
становище по основателността на предявените искове.
Ответникът признава да е собственик на процесното ателие № ... но твърди, че е
освободен от внасяне на претендираните вноски въз основа на императивната разпоредба на
чл.51, ал.2, пр.2 вр. ал.1 от ЗУЕС. Ответникът навежда подробни възражения срещу
решенията на ОС въз основа на които ищецат черпи права.
В същото време излага данни за извършени плащания за фонд „Ремонт и обновяване“
за 2020 г., 2021 г. и 2022 г.- по 54.00 лв. за всяка от посочените три години. Пояснява, че
размера на зъдлаженията си е определил въз основа на дадени му указания за
профасионалния домоуправител от 09.10.2020 г.
В отговора се оспорва ответникът да дължи вноски за управление и поддържане на
общите части на ЕС поради това, че имотът му не е обитаем, а той самият живее на друго
място. В тази насока представя и се позовава на подадена декларация до районната
администрация за освобождаване от такса битови отпадъци. Отбелязва, ча това
обстоятелство многократно е свеждано до знанието на управителното тяло на ЕС. Отделно
от това твърди в жилището му да има течове от покрива на сградата, както и пукнатини по
стените от извършени ремонти в подземията на блока.
Ответникът твърди, че в електронно писмо от 09.10.2020 г. на представител на
домоуправителя към този момент - „В М“ ООД, е посочил, че той няма задължения за фонд
„Ремонт и обновяване“, а точно обратното предплатил е таксите до края на 2019 г. Според
ответника, той е платил и дължимите до края на 2019 г. такси за управление и поддръжка на
общите части на ЕС, тъй като е бил ограничен достъпът му до имота чрез блокиране на чипа
за входната врата на жилищната сграда.
Ответникът цитира изпратени електронни писма до профасионалните
домоуправители в края на всяка календарна година, с които ги уведомява, че през
следващата няма да използва имота си. С оглед на това твърди, че спрямо него е приложима
хипотезата на чл.51, ал.2, предл.2 от ЗУЕС.
С оглед на това се иска, съдът да отхвърли предявените искове като присъди на
ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и се представлява от пълномощник,
който поддържа направените с отговора на исковата молба оспорвания. Ищецът взема
писмено становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.50,
ал.2, т.1 и чл.51, ал.1 от ЗУЕС и имат за предмет установяване дължимостта на посочените
суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 54180/2022 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на ищеца е била издадена заповед
за изпълнение за сумата от 404.61 лева, представляваща дължими, но неплатени вноски към
етажната собственост за периода от 01.08.2020 г. до 04.10.2022 г., както следва: 1/ сумата от
107.76 лв. за фонд "Ремонт на ЕС", представляваща сбор от 24 месечни вноски от по 4.49 лв.
за исковия период с изключение на периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г. поради
извършено за него доброволно плащане; 2 /сумата от 126.00 лв. такси управление на ЕС,
2
представляваща сбор от 24 месечни вноски от по 9.00 лв. за периода от 01.08.2020 г. до
30.09.2021 г. 3/ сумата от 72.00 лв. такса за управление на ЕС, представляваща сбор от 10
месечни вноски от по 7.20 лв. за периода от 01.10.2021 г. до 04.10.2022 г. 4/ сумата от 35.00
лв. за режийни разходи и поддръжка на ЕС, представляваща сбор от 14 месечни вноски от
по 2.50 лв. за периода от 01.08.2020 г. до 30.09.2021 г. 5/ сумата от 30.50 лв. за извънредни
разходи фонд ремонт на ЕС за периода от 01.12.2021 г. до 31.12.2021 г. 6/ сумата от 2.92 лв.
за ел.енергия общи части на ЕС 7/ сумата от 3.35 лв. за ел.енергия асансьор на ЕС 8/ сумата
от 7.82 лв. за поддръжка асансьор на ЕС 9/ сумата от 18.66 лв. за такса почистване на ЕС 10/
сумата от 0.60 лв. за ГТП асансьор на ЕС , ведно със законна лихва за период от 05.10.2022 г.
до изплащане на вземането, както и разноски по делото за държавна такса в размер на 25.00
лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120.00 лева. С възражение от
18.11.2022 г. ответникът е оспорил вземанията с мотив, че част от тях са погасени, а друга
част са недължими, тъй като имотът е необитаем през исковия период. При тези данни съдът
намира, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания
и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват
процесуално допустими.
За пълнота на изложението следва да се посочи и че искът е предявен от лице по
чл.19, ал.8 от ЗУЕС, видно от представения протокол от проведено ОС на ЕС на 23.09.2021
г., на което за управител на ЕС е избрано дружеството „О В“ ООД, с което е на 28.09.2021 г.
е сключен договор за срок от две години.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да установи основанието за
начисляване на суми спрямо ответника и техния размер, вкл. това, че ответникът е
собственик на индивидуален обект в етажната собственост с посочените ид.ч. от общите
части на сградата, както и момента на провеждане на ОС и взетите на него решения.
По делото не е спорно, че ответникът е собственик на ателие № ... находящо се в
сграда с адрес гр.София, ул.”Х.“ № ., вх.Б. Този факт се установява и от представената
справка от Служба по вписванията - София.
С решение на общото събрание на етажната собственост по т.2, материализирано в
протокол от 17.10.2019 г., е прието да се събират вноски за фонд „Професионален
домоуправител“ в размер на 9.00 лв. за жилище и 1.00 лв. за гараж и за фонд „Поддръжка Е
С“ в размер на 5.00 лв. за обитател. Изрично е отбелязано, че за необитаемите апартаменти,
таксата е 50% от дължимата се такава за обитател. Освен това, на посоченото ОС е решено
да се събира и вноска за фонд „Ремонт и обновления“ в размер на 1.50 лв. спрямо площта на
самостоятелния обект с общите части на сградата.
С решения на ОС на етажната собственост по т.1 и т.4, материализирани в протокол
от 23.09.2021 г. е прието съответно промяна на вноската за управление на ЕС на 7.20 лв. на
апартамент, както и бюджет на етажната собственост от 288.00 лв. на месец. Към протокола
е налично приложение, което не е подписано, но в което е конкретизирано, че бюджетът е
разпределен за такса за асансьор 60.00 лв. на месец, за ток за асансьор 30.00 лв. на месец, за
такса почистване 160.00 лв. на месец, за ток за общи нужди 25.00 лв. на месец, както и за
ГТП 60.00 лв. за година.
На проведено на 08.12.2021 г. общо събрание на етажната собственост, е взето
решение по т.2 за събиране на такса от 1.00 лв. на кв.м. за всеки апартамент за почистване и
извозване на отпадъци от наводнено помещение, което се намира при гаражите на сградата.
Тук следва да се има предвид, че от изключителните правомощия на общото
събрание на ЕС, предвидени в чл.11, т.5 и т.7 от ЗУЕС е да определя размера на паричните
вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата и за фонд
„Ремонт и обновяване“, като съобразно в чл.8 от същия закон, контрол по изпълнението се
3
възлага именно на ОС, вкл. управлението обхваща реда и контрола върху ползването и
поддържането на общите части и спазването на вътрешния ред в сграда в режим на Е С,
както и контрола върху изпълнението на задълженията на собствениците, ползвателите и
обитателите. Тези решения на общото събрание подлежат на съдебен контрол в исковото
производство, в който се проверява законосъобразността им. Съдебната практика без
противоречие приема, че се касае за изключителна компетентност на общото събрание,
която не може да бъде иззета от други субекти, а законосъобразността на взетото решение
може да бъде проверена само от съда по реда на чл.40 от ЗУЕС. По делото липсват
представени доказателства, а и не се твръди процесните решения да са оспорени по
предвидения в чл.40 от ЗУЕС ред и да са отменени, поради което същите обвързват всички
собственици на индивидуални обекти в процесната Е С, какъвто е и ответникът. В съдебната
практика е утвърдено становището, че инцидентният съдебен контрол на решение на ОС е
недопустим. Определянето на срок за предявяване на иска по чл.40 от ЗУЕС е съобразен и с
обстоятелството, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и
трети лица, което изисква сигурност и бързина при изпълнение на решенията. Затова извън
регламентирания в закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на
незаконосъобразните решения./в този смисъл решение № 24 от 05.06.2017 г., постановено
по гр. д. № 2795/2016 г. по описа на ВКС, II гр. о., решение № 60078 от 11.06.2021 г.,
постановено по гр. д. № 3793/2020 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 60.. от 10.01.2022
г., постановено по гр. д. № 3848/2021 г. по описа на ВКС, II г. о., ГК и др./. В случая, дори и
да се приеме, че за проведените общи събрания ответникът не е уведомен по предвидения в
ЗУЕС ред, то следва да се приеме, че той е разбрал за взетите решения с връчване на препис
от исковата молба и приложените към нея като писмени доказателства протоколи от ОС.
Няма данни, а и не се твърди в предвидения в чл.40, ал.2 от ЗУЕС преклузивен срок
ответникът да е обжалвал решенията на ОС, поради което съдът приема, че те са породили
своето правно действие.
В случая ОС е взело на 17.10.2019 г. решение вноската за професионален
домоуправител да е 9.00 лв. за жилище и 1.00 лв. за гараж, като с решение от 23.09.2021 г., я
е променило на 7.20 лв. на апартамент. За разлика от решението от 17.10.2019 г., когато е
етажните собственици са решили за необитаемите жилища да се заплаща 50% от дължимите
такси, с решението от 23.09.2021 г., вноската на собствениците не необитаеми жилища не е
намалена. От ангажираните от ответника гласни доказателства чрез разпита на св.Д Р П се
установява, че имотът на В. И. е необитаем. Свидетелят живее на същия етаж, на който е
апартаментът на И. и има преки впечатления от ползването му, като твърди, че е виждал 2-3
пъти в годината да е отворена вратата. В същото време, ответникът е уведомил
домоуправителят „Вход мениджър“ ЕООД на електронната му поща на 09.12.2019 г., на
29.12.2020 г. и на 20.12.2021 г. за това обстоятелство /л.66-л.70 от делото/. Тези данни
навеждат на приложението на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, която предвижда разход за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост да не се заплащат от собственик,
ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в
рамките на една календарна година. Съдебната практика приема, че тази разпоредба има
императивен характер, като пребиваващите в етажната собственост лица в хипотезите на
чл.51, ал.2 от ЗУЕС са освободени изцяло от всички разходи (разноски и такси), във връзка с
дейности по управлението и поддържането на общите части на етажната собственост, без да
е необходимо вземане на решение от общото събрание, освен при особен режим на
управление на общите части (арг. от чл.2, ал.2 от ЗУЕС), какъвто в случая не е налице. В
решение № 60181 от 20.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 86/2021 г. по описа на ВКС, IV г.
о., ГК, се приема, че с разпоредбата на ал.2 се урежда изключение от общото правило на
чл.51, ал.1 от ЗУЕС за разпределение на разходите между собствениците, ползвателите и
обитателите, и членовете на техните домакинства, поради което следва да се тълкува
стеснително, а взетите от общото събрание решения в нарушение на тези изисквания не
4
пораждат задължения за собствениците на обекти в етажната собственост, тъй като е извън
правомощията на общото събрание да определи кръга на лицата, които не заплащат
разходите за общите части.
Ето защо, независимо от липсата на изрично взето решение от ОС, при констатиране
на предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗУЕС съответния собственик, ползвател или обитател, е
освободен от вноски за управление и поддръжка на етажната собственост. С оглед на
изложеното предявените искове за тези вноски /за управление на ЕС, както и за режийни
разноски/ се явяват изцяло неоснователни и недоказани и като такива подлежат на
отхвърляне.
В същото време, разпоредбата на чл.6, ал.1, т.9 от ЗУЕС предвижда, че собствениците
са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен
ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации
или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване", съразмерно с
притежаваните идеални части. Общото събрание има компетенциите да определя размера на
паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване"- чл.11, ал.1, т.7 от ЗУЕС. Средствата във
фонда се набират от ежемесечни вноски от собствениците в определения от общото
събрание размер. Средствата в този фонд се изразходват целево: извършване на дейностите
по чл. 48 и чл. 49 от ЗУЕС и за оборудване; изпълнение на мерките и указанията от
техническия паспорт на сградата; други разходи, определени с решение на общото събрание
– чл.50, ал.4 от ЗУЕС. Набират се в сметка със специално предназначение. В случай, че не се
налага да се извършват ремонтни дейности в ЕС, събраните суми не се усвояват, а се
акумулират, за да послужат за заплащане на посочените по-горе дейности, насочени към
съхраняване на сградата и обновяване на общите части в момента, в който се появи
необходимост от това.
Ответникът, като собственик на индивидуален обект в процесната Е С дължи и
вноски към фонд „Ремонт и обновяване“, в определения от ОС размер с решенията му от
17.10.2019 г. и от 23.09.2021 г., а именно по 1.50 лв. на кв.м. От страна на ответника по
делото не е представен нотариален акт, който да установи притежаваните от него ид.ч. от
общите части на сградата, с оглед определяне размера на тази вноска, но доколкото с
отговора на исковата молба не е изрично оспорено твърдението, че вноската за
притежаваното от В. И. ателие № 29 е 4.49 лв. на месец, то съдът приема, че именно това е
размера на задължението на ответника. С оглед на това за исковия период от 01.08.2020 г.
до 31.12.2021 г. и от 01.04.2022 г. до 04.10.2022 г., ответникът дължи съответно 76.33 лв. и
26.94 лв. От страна на ответника обаче с отговора на исковата молба са представени
разписки от 10.12.2020 г., 07.09.2021 г. и 11.05.2022 г., с които са извършени преводи на по
54.00 лв. за този вид задължение изцяло за годините 2020 г., 2021 г. и 2022 г. От
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установи, че така
извършените от ответника плащания са отнасяни по други пера, което обаче противоречи на
нормата на чл.76, ал.1 от ЗЗД, която дава възможност на длъжника, който има повече от
едно задължение, да посочи това от тях, което погасява с плащането си. Доколкото вноската
към фонд „Ремонт и обновяване“ е определена на годишна база, според настоящия състав не
съществува пречка тя да бъде платена по всяко време на годината /при липсата на изрично
посочен падеж/ и то за цялата година. С оглед на това дадените от представителя на ищеца
обяснения на вещото лице, че не авансират вноски, не може да се възприеме, а следва
предявеният иск за този вид вноска да бъде отхвърлен изцяло поради извършено плащане
преди завеждане на делото.
Както се посочи вече, с решение на ОС от 08.12.2021 г. е прието да се събере такса от
1.00 лв. на кв.м. за всеки апартамент за почистване и извозване на отпадъци от наводнено
помещение, което се намира при гаражите на сградата, като вноската бъде начислена към
задълженията за м.декември 2021 г. Дейностите, за които се събира тази вноска са част от
5
предвидения ремонт на процесното помещение – обща част, в което има теч. Ето защо
следва да се приеме, че ответникът е задължен да участва в тези разходи. Доколкото
посочената площ на жилището на ответника в неоспорената справка на Агенция по
вписванията, е 30.5 кв.м., то задължението на ответника за извънредни разходи за фонд
ремонт е в размер на 30.50 лв. Искът предявен в тази насока се явява основателен и доказан
изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Ищецът претендира разноски в размер на 450.00 лв., от които 150.00 лв.
заплатена държавна такса общо в двете производства и 300.00 лв. адвокатски хонорар в
минимален размер в исковото дело. Освен това претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съдът като съобрази предвиденото в
чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима на основание чл.78,
ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, съобразно която норма, за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. В случая,
съобразявайки конкретната фактическа и правна сложност на делото, обема на събраните
доказателства, конкретно извършените действия на процесуалния представител на
ответника по неговата защита, както и броя проведени съдебни заседания, съдът намира, че
следва да определи възнаграждение към минималния предвиден в чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ размер, а именно от 150.00 лв. за исковото производство. В
заповедното дело е присъдено възнаграждение на юрисконсулта на заявителя от 120.00 лв.,
което съответства на чл.23 от Наредбата за заплащането на правната помощ и е съответно на
вида и обема оказана правна помощ и съдействие на заявителя в това производство. С оглед
уважената част от иска, от тези разноски в тежест на ответника следва да се постави сумата
от 54.27 лв.
Ответникът пък претендира единствено разноски за адвокатско възнаграждение от
600.00 лв., съобразно отразеното в приложения на л.109 от делото договор за правна защита
и съдействие. Съобразно отхвърлената част от иска, от тази сума следва да му се присъдят
554.77 лв.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. И. И., ЕГН **********, с
адрес гр.София, ул.„Х.“ № ., вх.Б, ателие № ... че дължи на Е С с адрес гр.София, ул.«Х.» №
., вх.Б,, подадена чрез „О В“ ЕООД, ЕИК .., с адрес гр.София, ж.к.М., ул.“Г.“ бл..., вх.В,
партер, сумата, за която на 18.10.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 54180/2022 г., а именно сумата от 30.50 лв. за
извънредни разходи фонд ремонт на ЕС за периода от 01.12.2021 г. до 31.12.2021 г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
05.10.2022 г., до окончателното плащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер до пълния предявен от 404.61 лева, включващ дължими, но неплатени
вноски към етажната собственост за периода от 01.08.2020 г. до 04.10.2022 г., както следва:
1/ сумата от 107.76 лв. за фонд "Ремонт на ЕС", представляваща сбор от 24 месечни вноски
от по 4.49 лв. за исковия период с изключение на периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г.
поради извършено за него доброволно плащане; 2 /сумата от 126.00 лв. такси управление на
6
ЕС, представляваща сбор от 24 месечни вноски от по 9.00 лв. за периода от 01.08.2020 г. до
30.09.2021 г. 3/ сумата от 72.00 лв. такса за управление на ЕС, представляваща сбор от 10
месечни вноски от по 7.20 лв. за периода от 01.10.2021 г. до 04.10.2022 г. 4/ сумата от 35.00
лв. за режийни разходи и поддръжка на ЕС, представляваща сбор от 14 месечни вноски от
по 2.50 лв. за периода от 01.08.2020 г. до 30.09.2021 г.; 5/ сумата от 2.92 лв. за ел.енергия
общи части на ЕС 6/ сумата от 3.35 лв. за ел.енергия асансьор на ЕС 7/ сумата от 7.82 лв. за
поддръжка асансьор на ЕС 8/ сумата от 18.66 лв. за такса посичстване на ЕС 9/ сумата от
0.60 лв. за ГТП асансьор на ЕС.
ОСЪЖДА В. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.„Х.“ № ., вх.Б, ателие №
29, да заплати на Е С с адрес гр.София, ул.«Х.» № ., вх.Б,, подадена чрез „О В“ ЕООД, ЕИК
.., с адрес гр.София, ж.к.М., ул.“Г.“ бл..., вх.В, партер, сумата от 54.27 лв., представляваща
направени от последната разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 54180/2022 г. по описа
на СРС, 128 състав, съобразно изхода на делата.
ОСЪЖДА Е С с адрес гр.София, ул.«Х.» № ., вх.Б,, подадена чрез „О В“ ЕООД, ЕИК
.., с адрес гр.София, ж.к.М., ул.“Г.“ бл..., вх.В, партер, да заплати на В. И. И., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ул.„Х.“ № ., вх.Б, ателие № ... сумата от 554.77 лв.,
представляваща направени от последния разноски по делото, съобразно изхода му.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 54180/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7