Р Е Ш
Е Н И Е
№ 886 / 20.12.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Велислава Ангелова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1963 по описа за 2019
година, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, представлявано от Ж.П.С.и С.Г.С.; против Б.Р.М. с ЕГН ********** ***;
както и с адрес в гр. П., ул. ***** № ******.
Ищецът твърди, че като енергийно предприятие, по смисъла на чл.126 ал.1 и
чл.129 от ЗЕ, бил единствено търговско дружество, притежаващо лицензия по чл.43
ал.2 от ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за обособената
територия на гр. Пловдив. Съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на потребители на такава за битови нужди се осъществявала при публично
известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисията за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. ОУ, публикувани на сайта на
дружеството, влизали в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. По силата на раздел ІІ от ОУ, ищцовото дружество било длъжно да
доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Ответницата, по силата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ, като собственик
на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. ******* № ******, имала
качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34 ал. 1 от ОУ била
длъжна, да заплаща месечните дължими суми за доставена топлинна енергия – в
30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Според чл.35
ал.1 от ОУ, при неизпълнение на това задължение, дължимо било и обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. В изпълнение на задълженията си,
ищцовото дружество доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово
разпределение на топлинна енергия „Бруната“ ООД разпределил за имота на
ответницата топлинна енергия за битово – горещо водоснабдяване, както и услуга
за дялово разпределение – на обща стойност от 127,77 лв., включващо главница от
120,80 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. - 30.09.2018 г., и 6,97 лв. обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 03.07.2018 г. - 31.03.2019 г. Начислената на
ответницата топлинна енергия била доставена и разпределена в пълно съответствие
с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане, в
т.ч. чл.71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Доставеното
в процесния имот количество топлинна енергия се отчитало от служители на
търговеца, извършващ дяловото разпределение – в началото и края на всеки
отоплителен сезон по показанията на монтираните в имота водомер за битово –
горещо водоснабдяване и апартаментен топломер. За събиране на посочените суми,
ищецът подал на 01.04.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.дело № 926/2019 г. на
ХРС. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47
ал.5 от ГПК, предвид на което ищецът предявявал настоящия си иск в срок.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което приеме
за установено, че ответницата му дължи гореописаните суми, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 01.04.2019 г. до
окончателното изплащане; като му присъди и направените по делото разноски. Това
искане се поддържа от пълномощник – юрисконсулт на ищеца в открито съдебно
заседание, като иска постановяване на неприсъствено решение по делото.
Ответницата не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок; не се явява и не изпраща свой пълномощник в
открито съдебно заседание.
Предвид изложеното процесуално поведение и становищата на страните в
настоящия процес, съдът намира, че в случая са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, предвид следните съображения:
Ответницата не представи в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото и единствено открито съдебно заседание по
делото, нито изпрати свой пълномощник, не направи и искане за разглеждането на
делото в нейно отсъствие. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, ищецът направи искане за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл.238 ал.1 от ГПК. Ето защо, налице са
положителните процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение. Налице са и общите законово установени предпоставки за постановяване
на такова решение по чл.239 ал.1 от ГПК, а именно - на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства. Предвид изложеното, следва да се постанови неприсъствено
решение, с което предявеният иск се уважи изцяло, без решението да се мотивира
по същество.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013
г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на
ищеца в заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия
съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК.
Съобразно изцяло уважения иск, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца деловодни разноски в общ размер на 250 лв., включващи разноски за
заповедното производство от 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, както и за настоящото производство – 75 лв. за държавна такса и
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, последното определено по правилото на
чл.78 ал.8 от ГПК.
Мотивиран така и
на основание чл.239 ал.2, вр. ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.Р.М. с ЕГН **********
***; както и с адрес в гр. П., ул. ****** № ****; ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, представлявано от Ж.П.С.и С.Г.С.; сумата от общо 127,77 лева, включваща главница от 120,80
лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. - 30.09.2018 г., и 6,97 лв. обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 03.07.2018 г. - 31.03.2019 г.; която топлинна
енергия се отнася за партида на ответницата с клиентски номер **********
относно обект на потребление с ИТН 1955669, находящ се в гр.П.,ул.“ ********
№*****; ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда 01.04.2019 г. до
окончателното изплащане;
за които суми е издадена заповед №
402 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 24.04.2019 г. по
ч.гр.дело № 926/2019 г. на ХРС.
ОСЪЖДА Б.Р.М. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД с ЕИК ********* деловодни
разноски за заповедното и за настоящото производства в общ размер от 250 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от решението на страните.
ДА СЕ УКАЖАТ на ответника възможностите по чл.240 ал.1 от ГПК.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.