№ 3259
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241100502240 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №20100570 от 16.08.2023 год., постановено по гр.д. №36005 по описа за
2020 год. на 26 състав, СРС е ОТХВЪРЛЕН предявения от И. С. Б., ЕГН ********** срещу
П. В. М., ЕГН ********** и В. Я. М., ЕГН ********** иск с правно основание чл.109 ЗС за
осъждане на ответниците да му предадат работещо дистанционно за общата за имота
външна врата на адрес гр. София, бул. ****. Ищецът е осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК
да заплати на ответниците 600 лева разноски по делото, 300 лева за всеки от тях.
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава ищеца, с която
оспорва решението като незаконосъобразно и постановено в противоречие със събрания
доказателствен материал. Оспорва извода на съда, че ищецът не е предприел необходимото
за да докаже претенцията си, по – конкретно в частта, в която приема, че без приета по
делото експертиза не може да се установи причината за проблема във функциониране на
дистанционното. Твърди, че не е възможно такава да се извърши за минало време. Поддържа
заявеното и в първоинстанционното производство, че невъзможността да предприеме
действия за въвеждане на дистанционното в изправност е резултат от пасивното поведение
на ответника – В. М.. Отказът от негова страна да се свърже с фирмата, доколкото той е
насрещна страна по договора, за да отстранят проблема, не дава възможност да се разреши
проблема с използването на гаражната врата от ищеца. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение, като постанови ново, с което да уважи изцяло претенцията
му.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите подават отговор на
въззивната жалба, с който оспорват въззивната жалба като недоказана и необоснована.
Споделят изводите на съда, че по делото не са доказани елементите от фактическия състав
на чл.109 ЗС, необходими за уважаване на претенцията на ищеца. Молят съда да остави
1
въззивната жалба без уважение, а първоинстанционното решение да потвърди, като
правилно и законосъобразно. Претендират разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, приема следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. С. Б., ЕГН **********,
за осъждане на ответниците П. В. М., ЕГН ********** и В. Я. М., ЕГН **********, да
предадат работещо дистанционно за общата за имота външна врата. Твърди, че с
ответниците са собственици на обекти в триетажна къща, находяща се на адрес гр. София,
бул. ****. По общо съгласие на всички собственици изградили нова електрическа врата на
двора, за която всеки от собствениците получил дистанционно управление. Захранването за
същата преминавало през собственото на ищеца мазе. Сочи, че до м.юли 2020 год. не са
имали проблеми с вратата, когато при опит да отключи вратата установил, че
дистанционното му не работи, защото кодът за същото бил променен от ответниците. Счита,
че така описаното действие на ответниците възпрепятства възможността да изкарва
собствения си автомобил през вратата. Претендира разноски.
В срока за отговор, всеки от ответниците по делото са депозирали такъв, в който
изразяват становище по допустимостта и основателността на предявения иск. Не оспорват,
че собствениците на процесната жилищна сграда са поръчани и е монтирана охранителна
ролетна щора с пешеходна врата, за която са биле предоставени четири дистанционни
управления. Оспорват да са променили кода на дистанционното предоставено на ищеца и да
са възпрепятствали изкарването на автомобила на ищеца, доколкото нямат достъп до
същото. Твърдят, че ролетната врата има механизъм за ръчно отваряне. Молят съда да
отхвърли иска като неоснователен.
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и следва да се
разгледа по същество.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК съдът намира решението за валидно, и
разгледано по същество е правилно, като излага следните съображения.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.109 ЗС. Ищецът следва да докаже,
че е съсобственик на вещта, спрямо която е насочено неоснователното въздействие на
ответниците, както и действията, извършвани от последните и нарушаващи правата на
ищеца.
Правото на собственост е абсолютно вещно право което гарантира на титуляря на
правото възможността да се изисква от всеки правен субект поведение, с което да не се
препятства или затруднява упражняването на правото на собственост от гледна точка на
правомощията на собственика да владее, ползва и се разпорежда с обекта на собствеността,
както да изисква поведение, с което да не се нарушава, уврежда или унищожава обекта на
собствеността. В определени хипотези собственикът, в името на търсен от законодателя
баланс между обществен и личен/ частен / интерес , търпи ограничения при упражняване
правото си на собственост в пълен обем в рамките на разумното ползване от страна на други
правни субекти.
Съгласно чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Следователно
предявеният иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС, предоставя правна защита на правото
на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство
или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява
2
владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта
според нейното предназначение. Основание за защита чрез иска се поражда и само при
състояние, от което възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие,
което произтича от упражняване на правомощия, но които обективно пречат и/ или
ограничават тези на потърсИ. защита. Функцията на иска е да отрече във всички случаи тези
и други аналогични случаи неправомерността и да предотврати неоснователни действия,
поведение и състояние, както и на премахване на последиците от тях /в този смисъл ТР №
31 от 06.02.1985 г. по гр. дело № 10/84 г. на ОСГК на ВКС/. Искът по чл. 109 ЗС може да се
упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на
собственост въздействия, без значение дали то е съсобственик или изцяло трето лице
собственик на съседен имот, фактически владелец, държател и пр. Това изрично е
подчертано в ТР № 31/84 г. на ОСГК на ВС.
За да са налице предпоставките на чл. 109 ЗС е необходимо наличие на определени
действия от страна на ответниците, както и неоснователно да се пречи на упражняването на
правото на собственост на ищеца, т. е. двете кумулативно дадени предпоставки, обуславящи
основателността на така предявения негаторен иск са: ищеца да докаже, че е собственик на
имота, както и че с неоснователните си действия ответниците му пречат да упражняват
правата си на собственост. В исковото производство по чл. 109 ЗС собственикът на
недвижим имот търси защита срещу всяко трето лице, което макар и да не оспорва правото
му на собственик на имота, чрез конкретни действия или бездействия създава пречки за
упражняване на правомощията на собственика т.е. препятства или ограничават
възможността на собственика да се упражнява правото на собственост определена степен. За
успешното провеждане на иска по чл. 109 ЗС не е необходимо да е нарушен конкретна
норма на закона, достатъчно е наличие на неоснователни действия, които да пречат на
собственика да упражнява правото си на собственост. Ако въпреки извършването на
определени действия /бездействия/, правомощията на собственика не се ограничават респ.
засягат по начин да препятстват възможността да се упражнява правото на собственост, то
може да направи извод, че не винаги всяко „негативно“ от гледна точка на ищеца-собственик
действие на ответника препятства упражняването на правото му на собственост. Съгласно
чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което
му пречи да упражнява своето право. Ако действията на ответника са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл.109 ЗС. Следователно, за уважаването на този иск във всички
случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този
имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и
че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои
въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по
всяко дело. С оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства по всяко
дело, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните
действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за
упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от
3
обикновените.
Настоящият състав на въззивния съд споделя изводите на първата инстанция, че не се
установява по делото поведение на ответниците, което да възпрепятства достъпа и
ползването от страна на ищеца на общата за сградата гаражна врата. Твърдението, че
ответника, като насрещна страна по договора с фирмата, изградила гаражната врата и е
осигурила процесните дистанционни устройства, е потърсен за съдействие по отстраняване
на проблема, остават недоказани. Свидетелските показания не са достатъчни да установят
по безсъмнен начин, че ответниците целенасочено отказват да се свържат с фирмата, която
да осигури въвеждането в изправност на дистанционното устройство на ответника, още по –
малко установяват, че са извършвани действия от страна на който и да е от двамата
ответници, които да доведат до ограничаване на достъпа и ползването на гаражната врата.
Напротив, видно от казаното от свидетеля Б.а, ответниците са съдействали при единствения
случай, в който ищеца и свидетелката, чието дистанционно управление също не работи, са
се обърнали за помощ и съдействие при констатиране на невъзможността да използват
общата гаражна врата. Не са ангажирани доказателства, че преди иницииране на настоящото
производство от страна на ищеца е потърсен контакт с дружеството, което отговаря за
поддръжката и функционирането на гаражната врата, относно разрешаване на проблема
относно дистанционното управление. фирмата за контакт относно разрешаване на проблема.
Противно на твърденията, заявени във въззивната жалба, разпитания служител на фирмата
ясно заявява в открито съдебно заседание, че възможността е да се изтрият всички
дистанционни устройства и да се пренастроят наново, но няма как да се изтрият само част от
тях или да се извърши каквото и да е въздействие, в резултат на което едните да
функционират според предназначението си, а другите не. Според разпитания свидетел,
действия, с които да се изтрият всички дистанционни управления е възможно да се извършат
единствено през контролния блок и от лицето, което има достъп до него. Доколкото
единствените данни по делото относно мястото на преминаване на електрическото
захранване за въпросната врата се намират в изложеното в исковата молба, настоящият
състав на въззивния съд счита, че хипотетично тази интервенция е възможна единствено
през личното мазе на ищеца. Последното служи само допълнителен аргумент, че ищецът не
успява да докаже твърдението за реална възможност от страна на ответниците да извършат
твърдените действия, тъй като не се установява и по делото дали въпросния контролен блок
е идентичен с електрозахранването за въпросната гаражна врата. Ищецът не успява да
докаже в условията на пълно и главно доказване, че ответниците са осъществили действия, с
които последният е ограничен в упражняване на правата си в пълен обем по отношение на
общата гаражна врата.
Доколкото съдилищата обвързват основателността на негаторния иск с доказани
неоснователни фактически действия, а в някой хипотези и противоправни такива, които
пречат за упражняване правото на собственост в пълен обем. /Решение № 23 от 09.04.2014 г.
по гр. д. № 5465/2013 Г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС/, то в конкретния случай настоящият състав
приема, че именно тази втора предпоставка от гореописания фактически състав не е
4
доказана по делото - създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не успява да
докаже съществуване на пречки за служене с имота, по – големи от обичайните по смисъла
на чл.50 ЗС. С оглед това, че исковата защита по чл. 109 от ЗС е предоставена за защита
правото на собственост, основателността на иска се преценява предвид това дали
възможността за реализиране правото на собственост е ограничена неправомерно. Правилно
исковата претенция е отхвърлена от страна на първоинстанционния съд.
Поради изложеното, въззивният съд оставя въззивната жалба без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат само въззиваемите, които правят
своевременно искане в тази насока, всеки в подадения от него отговор на въззивна жалба,
представили са списък с разноски по чл.80 ГПК в предвидения за това срок и доказателства
за заплащането на възнаграждението – договори за правна защита и съдействие, в което е
отразена уговорената сума в размер на 600 лева за всеки и посочване, че е платено в брой.
Съгласно тълкувателната съдебна практика, договорът в този случай служи като разписка за
извършеното плащане. В открито съдебно заседание, пороцесуалните представители и на
двете страни изрично заявяват, че не правят възражение за прекомерност на разноските на
насрещната страна. Поради което, съдът счита, че претенцията следва да се уважи в пълен
размер.
По изложените съображения, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №20100570 от 16.08.2023 год., постановено по гр.д.
№36005 по описа за 2020 год. на 26 състав.
ОСЪЖДА И. С. Б., ЕГН **********, да заплати на П. В. М., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600 лева, представляваща разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА И. С. Б., ЕГН **********, да заплати на В. Я. М., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 600 лева, представляваща разноски във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5