Определение по дело №873/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1226
Дата: 1 юли 2019 г. (в сила от 20 юли 2019 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20192100500873
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 1226                                     01.07.2019 година                         град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, на първи юли две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева

            ЧЛЕНОВЕ: 1. П.а Върбанова

                                 2. мл.с. Марина Мавродиева

 

Секретар     

Прокурор

като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно частно гражданско дело  № 873 по описа за 2019 г. на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на Т. Н. М. с адрес: *** против Разпореждане № 4205/20.05.2019г. по гр.д. № 2138/2019г. по описа на РС Бургас, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно и моли да се отмени. Не е съгласен с доводите, че съдът няма задължение да уведоми страната за продължаването на срока. Твърди, че дори да се приеме, че не е следвало да бъде уведомен за продължаване на срока, то лично е получил съобщение, с което съдът му указва да уточни петитума на исковата молба и да отстрани нередовност, изразяваща се в заплащане на държавна такса, получено от него през месец май 2019г. Моли да се приеме и аргумент, че първа инстанция не се е произнесла по искането на ищеца да бъде освободен от заплащане на държавна такса поради изложени в исковата молба обстоятелства, но въпреки влошеното финансово състояние е изпълнил указанията на съда като в внесъл държавна такса в размер на 600 лева и е представил доказателства за това съгласно молба от 17.05.2019г. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се определи делото да се разгледа от друг състав на съда. Представя доказателство за внесена държавна такса в размер на 25 лева.

Съдът, след преценка на изложените в частната жалба съображения и материалите по гр.д. № 2138/2019г. по описа на РС Бургас, намира следното от фактическа и правна страна:

РС Бургас е сезиран с искова молба от Т.Н.М. срещу Ж.Я.С. лично и като представляващ ЕТ „Импулс – 55 – Ж.С.“ и П. Т. К. – лично и като представляващ „Агримекс“ ООД за заплащане на обезщетение за претърпени вреди  в размер на 15000 лева. Към исковата молба е представена декларация за материално и гражданско състояние на ищеца.

С разпореждане от 13.03.2019г. исковата молба е оставена без движение като на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи в какво съотношение предявява исковете срещу двамата ответници и от какви факти по отношение на всеки произтича иска; дали иска е само срещу физическите лица или и срещу юридическите като в този случай обоснове интерес и посочи от кои действия/бездействия е претърпял вреди, от кого са били възложени; да конкретизира искането си срещу ответниците като посочи по пера и стойност всяка от вредите; да посочи действията на всеки от ответниците, с които са причинени вредите; да представи квитанция за внесена държавна такса в размер на 4% върху всеки от предявените искове.

Съобщение с дадените указания е връчено на ищеца на 04.04.2019г.

В указания срок на 11.04.2019г. е постъпила молба от Т.М., с която уточнява исковата молба и моли да бъде продължен срока за внасяне на държавна такса, тъй като е препятстван да я внесе в указания срок по обективни причини, за което представил декларация за материално и гражданско състояние.

С разпореждане от 12.04.2019г. исковата молба отново е оставена без движение като е посочено да се конкретизира искането срещу ответниците за обезщетение за неимуществени вреди като посочи размер; да посочи дали общия размер на претърпените имуществени вреди съобразно уточнението възлиза на 17892 лева и да посочи от какво произтича солидарността в отговорността на ответниците. Със същото това разпореждане е продължен срока за представяне на доказателство за внесена държавна такса в размер на 4% от цената на исковете с две седмици считано от 11.04.2019г. Указано е, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната.

Препис от разпореждането е връчен на ищеца лично на 09.05.2019г.

С молба от 17.05.2019г. ищецът уточнил исковата молба съгласно разпореждането и представил доказателства за платена държавна такса в размер нас 600 лева по сметка на РС Бургас на 17.05.2019г.

С разпореждане № 4205/20.05.2019г. съдът намерил, че ищецът не е внесъл указаната му държавна такса в продължения срок, поради което е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Разпореждането е връчено на Т.М. на 06.06.2019г. като въззвината жалба е постъпила на 11.06.2019г., поради което същата е подадена в срок от легимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. По същество същата е неоснователна.

Въззивната инстанция изцяло споделя мотивите изложени от РС Бургас и на основание чл. 278, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК препраща към тях. Изрично разпоредбата на чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК определя, че продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. Разпоредбата не предвижда уведомяване на страната за продължаването като в този смисъл е и установената съдебната практика, посочена от РС Бургас, която този състав споделя. Страната е длъжна сама да проследи произнасянето на съда и да предприеме съответни процесуални действия за отстраняване на констатираните нередовности. В този смисъл срокът е продължен с две седмици считано от 11.04.2019г. и е изтекъл на 25.04.2019г. като в този срок не са представени доказателства за платена държавна такса и не е поискано ново продължаване. Ето защо правилно исковата молба е върната.

По изложените в частната жалба съображения следва да се посочи, че действително с исковата молба е представена декларация за материално и гражданско състояние на ищеца, но липсва направено от него искане до съда за освобождаване от такса. Напротив твърденията са за затруднено материално състояние, поради което се моли за продължаване на срока за внасяне. Изрично разпоредбата на чл. 83, ал. 2 предвижда, че съдът се сезира с молба за освобождаване от държавна такса, по която взема предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, други обстоятелства. Законът не предвижда процесуална възможност съдът да се произнесе служебно по освобождаване от държава такса само въз основа на представената декларация за имуществено състояние, поради което и съображенията на ищеца в тази насока са неоснователни.

Действително дължимата държавна такса е била внесена от ищеца, но това е станало след изтичане на срока за това, въпреки неговото продължаване. Съгласно чл. 64 ГПК процесуалните действия извършени след като са изтекли установените срокове не се вземат предвид от съда. В случая следва да се има предвид, че държавната такса не е била внесена в продължения срок, но не е била внесена и в срока за отстраняване на нередовности съгласно разпореждане от 12.04.2019г., получено лично от жалбоподателя на 09.05.2019г., т.е. указанията на съда не са изпълнени и в срока на последното получено съобщение за отстраняване на нередовности.

Видно от удостовереното от връчителя разпореждането на съда е връчено лично на ищеца на 09.05.2019г. като срокът за отстраняване на нередовности е едноседмичен от съобщението и е изтекъл на 16.05.2019г. Молбата на ищеца в изпълнение на указанията обаче е депозирана в съда на 17.05.2019г. като липсва отбелязване да е подадена по поща. Ето защо този състав намира, че ищецът не е спазил установените процесуални срокове и на основание чл. 64 ГПК извършените от него действия, след тяхното изтичане, не могат да се вземат предвид. В разпореждането на съда ясно са указани последиците от неспазване на процесуалния срок и в съответствие с тях исковата молба е била върната.

По изложените съображения този състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 274, ал.3, т. 1 от ГПК определението подлежи на обжалване пред ВКС при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Бургас

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4205/20.05.2019г. по гр.д. № 2138/2019г. по описа на РС Бургас, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред ВКС при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                           2. мл.с.