Решение по КНАХД №1775/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Т., [ЕГН], от [населено място], обл. Стара Загора, чрез адв. С. П. от Адвокатска колегия – Пловдив, срещу Решение № 55/20.06.2025 г., постановено по АНД № 226/2025 г. по описа на Районен съд – Асеновград (РС – Асеновград).

Поддържат се оплаквания за нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуални правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за недоказаност извършването на нарушението. С оглед събраните по делото доказателства счита, че управляваният от него лек автомобил не се е намирал в зоната на действие на пътен знак В26 (с ограничение на скоростта 60 km/h), като е налице нарушение на чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532/2015 г.), който изисква АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. На следващо място, намира, че представеният по преписката протокол от последваща проверка на АТСС, с която е заснето нарушението, не съдържа знак за последваща проверка съобразно изискването на чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията (ЗИ), което поставя под съмнение достоверността на извършеното заснемане с техническото средство, доколкото за него е представено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване със срок на годност до 24.02.2020 г., но не е представен протокол за първоначална проверка при одобряване на типа средство за измерване.

По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение на РС – Асеновград и решаване на спора по същество с отмяна на потвърдения с него Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФНГ) серия К № 10262351. П. Д. за правна защита и съдействие от 14.07.2025 г.

В съдебно заседание касаторът не се явява. В допълнителна молба чрез процесуалния представител адв. П. не се възразява да се даде ход на делото, поддържа се касационната жалба и се излагат допълнителни доводи в подкрепа на заявените касационни основания за отмяна. Претендират се разноски за две инстанции по представен списък.

Ответникът – ОДМВР – Пловдив, не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна по следните съображения:

С атакуваното съдебно решение е потвърден ЕФНГ серия К № 10262351, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП, на Т. Г. Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

За да постанови този правен резултат, съдът приема от фактическа страна следното:

ЕФНГ е издаден на Т. Т. в качеството му на законен представител на „ВМВ-4440“ ЕООД, за това, че на 04.12.2024 г. в 13:26 ч. на път ІІ-66 в зоната на км. 125 от [населено място] към [населено място], в посока на движение на контролираните МПС от север към юг, при максимално разрешена извън населеното място скорост, въведена с пътен знак В26, ограничаващ скоростта до 60 km/h и отчетен/приспаднат толеранс на измерената скорост от минус 3 км в полза на водача, при движение на МПС – л.а. „Джип Гранд Чероки“, с рег. № [рег. номер], е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 619 (с установена скорост 88 km/h и превишение на разрешената скорост от 28 km/h). Същото е квалифицирано по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. Като законен представител на „ВМВ-444“ ЕООД, което дружество се явява ползвател на автомобила, на Т. е наложена глоба в размер на 100 лв., определена при условията на чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП. ЕФНГ е връчен на нарушителя на 08.03.2025 г., след което връчване Т. не е оспорил чрез нарочно заявление или декларация факта на управление на автомобила.

От събраните по делото писмени доказателства и показанията на св. К.– към момента на установяване на нарушението работещ като мл. автоконтрольор в група „пътен контрол“ в РУ - Асеновград, с месторабота Подучастък [населено място], към чийто район на контрол спада път ІІ-66 в зоната на км. 125, съставил протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система (АТСС) с дата 04.12.2024 г. – съдът установява, че на посочената дата мл. автоконтрольор К.се установява на път ІІ-66, в зоната на км 125, в отбивка на пътя, водеща към база на „Елит“, около 12:30 ч. Отбивката на пътя се пада вдясно от пътя, посока от [населено място] към [населено място]. На посоченото място полицейският служител се намира със служебен автомобил с рег № [рег. номер], позициониран след пътен знак В26, ориентиран срещу идващите от север на юг или посока от [населено място] към [населено място] автомобили. В купето на автомобила е монтирано АТСС TFR1-M № 619 в режим за контролиране движещите се в посока от север на юг МПС-та.

В 13:26 ч. АТСС заснема клип № 38828 с движещо се МПС – л.а. с рег. № [рег. номер], който преминава с 91 km/h, при разрешена скорост 60 km/h. Констатациите на св. К.са отразени в протокол, а впоследствие информацията от АТСС е обработена, включително с установяване вида, номера и ползвателя на автомобила, заснет на клип № 38828.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. К., тъй като същите се потвърждават от събраните писмени и др. доказателства, като приема, че нарушението е несъмнено установено и извършено на посочените в ЕФНГ дата, място и час. Тези обстоятелства съдът сам потвърждава чрез извършена от него проверка на генерираните от АТСС координати за геолокация, посочени в представения снимков материал, в „Google Maps“. Сочи, че координатите се отнасят до точка, находяща се на главен път ІІ-66, която съвпада с мястото на създаване на клипа, работата на АТСС и местоизвършване на нарушението. При анализ на изображенията в „Google Maps“, съдът установява както отбивката, в която е бил разположен полицейският автомобил с монтираното в него АТСС, така и разположението па пътен знак В26, ограничаващ скоростта до 60 km/h за идващите от [населено място] към [населено място] автомобили, като същият този анализ води съда до извода, че полицейският автомобил с АТСС действително се е намирал на около 120 м от пътния знак. Формира заключение, че обстоятелствата, при които е извършено нарушението не са опровергани. Сочи, че точното местоположение на АТСС се индивидуализира чрез посочване на съответните GPS координати в изготвеното и представено статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 Наредба № 8121з-532/2015 г. представлява годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Съдът намира, че за използваното за установяване на нарушението АТСС са представени надлежни удостоверения и протоколи за изправността му, което води до извода за безспорно установяване на нарушението на посочените в ЕФНГ дата, място и час, както е отразено в протокола. Няма съмнение в автентичността на изготвения от АТСС доказателствен материал, нито по механизма на установяване на административното нарушение.

Съдът приема, че не са налице допуснати съществени нарушения на производствените правила, включително при работата на контролния орган с АТСС. Съставеният за работата с АТСС протокол съдържа нормативно изискуемите реквизити, и с оглед отразената в него посока на задействане – „П“, „приближаващ“, води несъмнено до извода, че спрямо разположеното на пътния участък АТСС, заснетият автомобил е следвало да се движи със скорост до 60 km/h, поради което нарушението е установено след като автомобилът вече се е движил в зоната на въведена забрана със знак В26, въвеждащ ограничение до 60 km/h извън населеното място.

Съдът отхвърля като неоснователни възраженията на жалбоподателя и настоящ касатор, относно местонахождението на полицейския автомобил с мобилното АТСС, точното местонахождение на пътен знак В26, както и че нарушението е заснето извън зоната му на действие. Приема за безспорно установено, че автомобилът се е движел от [населено място] към [населено място], както е посочено в ЕФ, като в участъка на път ІІ-66 125 км има поставени множество пътни знаци, чието местоположение освен от представената от Агенция „Пътна инфраструктура“ – Областно пътно управление Пловдив справка, съдът установява и чрез извършената проверка в „Google Maps“. Независимо, че в ЕФ не са посочени точните метри на нарастващите в случая километри, в които е било установено нарушението, това според съда не е основание за отмяна, тъй като нарушението е ясно и подробно описано, подкрепя се от доказателствата по делото, според които безспорно се установява както местоположението на полицейския автомобил с монтираното в него АТСС, така и отстоянието му от знака В26, ограничаващ скоростта до 60 km/h. За неоснователно съдът приема и възражението за неяснота на снимковия материал, който съдържа заснетия в движение л.а., безспорно идентифициран по марка, модел, регистрационен номер и собственост.

Правилно, според въззивния съд, така установеното нарушение е подведено под нормата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, като при определяне на наказанието е взето предвид, че превишението на скоростта е от 28 км, поради което определеният размер на глобата е в пълно съответствие със закона. Така мотивиран, въззивният съд потвърждава обжалвания пред него ЕФНГ.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Обжалваният пред РС – Асеновград електронен фиш е с правно основание чл. 189, ал. 4 ЗДвП. В приложимата към датата на установяване на нарушението редакция на нормата (ДВ, бр. 54 от 2017 г.), при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост. При изпълнение на тези си функции, така определените служби имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство или АТСС (чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП). В чл. 3 от издадената от министъра на вътрешните работи въз основа на законовата делегация по чл. 165, ал. 3 ЗДвП Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата е посочено, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система (АИС), като самите АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение (арг.: чл. 2 от цитираната наредба). Наредбата урежда също условията и редът за използване на АТСС, както и съхранението и отчета на техническите средства и системи, и на данните с информация от тях.

Съобразно представените по делото доказателства, нарушението е установено посредством използването на мобилна система за видеоконтрол, за което по делото е представен Протокол за използване на съответната дата съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 Наредба № 8121з532/2015 г. Техническото средство е от одобрен тип, както е преминало и последваща проверка. В тази връзка доводите на касатора са неоснователни.

При внимателна проверка на събраните по делото доказателства се достига до извода, че не е установено по безспорен начин мястото на извършване на нарушението.

В обжалвания ЕФНГ мястото на нарушението е описано по следния начин: „Път ІІ-66 км.1235 от [населено място] към [населено място] посока на контролираните МПС от север на юг“. От приложения по делото Протокол с рег. № 239р-24807/20.12.2024 г. за използване на Автоматизирано техническо средство или система на дата 04.12.2024 г. се установява, че АТСС е било разположено на път ІІ-66 км 125, ориентирано към приближаващите автомобили, предвид посочената посока на движение на контролираните МПС от север към юг. Отбелязано е, че общото ограничение на скоростта на пътя е 90 km/h, налице е пътен знак за ограничение до 60 km/h, като разстоянието до пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри е 120 м. От показанията на св. К.се установява, че полицейският автомобил, в който е било монтирано АТСС, е бил разположен на отбивката към обект на „Елит“ кравеферма (проверка в интернет сочи, че става дума за „ЕЛИТ – 95“ ЕООД), на която отбивка, видно от справката от ОПУ – Пловдив е поставен знак Б2 (вход-изход кравеферма) на км 125⁺¹⁹⁵, от лявата страна на пътното платно (нарастването на километража е в посока от [населено място] към [населено място], т.е. от север на юг). Според същата тази справка, вдясно на пътното платно, в участъка на км 125-ти има поставени два пътни знака В26 – първият е на км 125⁺⁰³¹, заедно с пътни знаци А26 ("Кръстовище с път без предимство") и В24 („Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош“), а вторият – на км 125⁺¹¹⁵, заедно с пътни знаци А39 („Внимание! Други опасности“) и Т17 (табела с текст вход-изход).

На първо място, от горното се формира извод, че между разположението на полицейския автомобил с монтираното в него мобилно АТСС и първия пътен знак В26, разположен в лявата част на платното (т.е. в посока приближаване към местоположението на полицейския автомобил) има около 164 метра, а между автомобила и втория знак В26 – около 80 метра. Това поставя под съмнение достоверността на данните, доколкото задействането на АТСС ще стане с навлизането в обхвата му, а последният включва участък от пътя, разположен между двата поставени знака В26, въвеждащи ограничение на скоростта до 60 km/h. В тази връзка са без значение извършените от въззивния съд самостоятелни установявания в „Google Maps“, тъй като няма спор по отношение разположението на полицейския автомобил на отбивката за кравефермата.

Причината в пътния участък на 125-ти километър на път ІІ-66, в лявата страна на пътното платно, да са поставени два знака В26, е включването на път без предимство в главния път – на км 125⁺⁰⁶², т.е. на около 30 метра след знак В26, поставен на км 125⁺⁰³¹, заедно със знак А26. Видно от приложената справка от ОПУ – Пловдив, на това място (на прилежащия път) има поставен знак Б2 („Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“). Както правилно отбелязва и касаторът, забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2 (чл. 50, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, ППЗДвП). Ясно е, че указание с допълнителна табела Т2 няма, поради което действието на пътен знак В26, поставен на км 125⁺⁰³¹ се преустановява с излизане от зоната на кръстовището на км 125⁺⁰⁶². Т.е. от точка км 125⁺⁰⁶² до точка км 125⁺¹¹⁵ е важало въведеното с чл. 21, ал. 1 ЗДвП ограничение на скоростта извън населено място за категория В пътни превозни средства от 90 km/h.

На следващо място, в противоречие с изискването на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, обжалваният електронен фиш не съдържа конкретни данни за мястото на извършване на нарушението. За такова се сочи „Път ІІ-66 км 125 от [населено място] към [населено място]“. Първо, от така даденото описание на мястото следва извод, че нарушението е засечено в началото на 125-ти километър, т.е. точка 125⁺⁰⁰⁰, преди и в непосредствена близост до която, видно от приложената от ОПУ – Пловдив справка, няма поставен в дясно на пътното платно знак за ограничение на скоростта В26. Второ, в ЕФНГ е посочено, че посоката на движение на л.а. е „от [населено място] към [населено място]“, което влиза в противоречие с отбелязването, че посоката на контролираните МПС е от север на юг (т.е. от [населено място] към [населено място]), както и с отразеното в съставения за работата с АТСС протокол, че посоката за задействане на устройството е „П“ – „приближаващ“. Пак от справката на ОПУ – Пловдив става ясно, че посоката от [населено място] към [населено място] е с намаляващ километраж.

Не могат да бъдат приети за правилни мотивите на РС – Асеновград в тази връзка. Независимо дали сваленият от АТСС снимков материал показва точни географски координати на заснемането и по този начин би могло да се установи точното местоположение на лекия автомобил, това местоположение не е отразено вярно и точно в издадения ЕФНГ.

Анализът на разпоредбите на ЗДвП и Наредба № 8121з-532/2015 г. води до извода, че между установяването на нарушението с АТСС и издаването на ЕФ се извършва от службите за контрол аналитична дейност на събраната с техническите средства или системи информация за установени нарушения на правилата за движение по пътищата, включително за субекта на нарушението. Фактът, че за издаване на ЕФ се използва АИС не променя този извод – системата само автоматизира процеса, като обединява въведените данни и възпроизвежда електронен фиш с посочените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити. Установяването на точното място на извършване на нарушението превишение на скоростта, е от съществено значение за законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност. Водачите на пътни превозни средства могат да избират скоростта си на движение като се съобразяват с въведените максимални стойности на скоростта в km/h, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Законът изрично предвижда сигнализиране с пътен знак на различна от посочената в ал. 1 скорост, която не трябва да се превишава. Поставянето или промяната на пътните принадлежности се извършва от юридическите и физически лица, стопанисващи пътя, чрез проект, утвърден от компетентните органи (чл. 6, ал. 1, т. 2 ППЗДвП). Не е спорно в настоящия случай, че пътна сигнализация, указваща различна от посочената в чл. 21, ал. 1 ЗДвП скорост на движение извън населеното място, е поставена на две места по протежение на км 125 на път ІІ-66, който километър се намира в участъка между [населено място] и [населено място]. Но доколкото от събраните доказателства се установява, че зоната на действие на пътни знаци В26 не обхваща цялата дължина на км 125-ти, то не може да се приеме, че с посочването в ЕФНГ за място на нарушението километър 125-ти, органът е изпълнил задължението си да установи този обективен белег на състава на нарушението, за което ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. По начина на описанието си в ЕФНГ, мястото на извършване на нарушението в действителност представлява описание на участъка от пътя, на който е осъществен контрол на датата 04.12.2025 г., но това в никакъв случай не може да се приеме за достатъчно за ангажиране на административнонаказателната отговорност. При обработването на събраната с АТСС информация, включително наличието на точни географски координати на заснемане на нарушението, не е съществувала пречка да се установи точното място, на което се е намирал лекият автомобил на касатора в момента на заснемането си и дали това място е в зоната на действие на поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта до 60 km/h.

Като не е сторено това, е допуснато нарушение на закона. Същото не може да бъде санирано в хода на съдебното производство по обжалване на електронния фиш и само въз основа на заснетото статично изображение във вид на снимков материал, на което са посочени географски координати, без да се подкрепя от останалите доказателства по делото, съвкупната проверка на които води до извод, че мястото на нарушението не е безспорно установено.

С оглед на изложеното е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, а атакуваното решение на Районния съд следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго такова, с което електронният фиш се отмени, като незаконосъобразен.

Основателността на касационната жалба обуславя основателност и на претенцията за разноски за двете съдебни инстанции, съобразно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 228 АПК. Такива са доказано извършени в размер на по 400 лв. за адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите, съгласно представени пред РС – Асеновград и пред настоящата инстанция договори за правна защита и съдействие от 12.03.2025 г. и от 14.07.2025 г., които служат като разписка за извършеното плащане в брой на възнаграждението.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІІІ касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 55/20.06.2025 г., постановено по АНД № 226/2025 г. по описа на Районен съд – Асеновград, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 10262351, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП, на Т. Г. Т., [ЕГН], от [населено място], обл. Стара Загора, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Т. Г. Т., [ЕГН], от [населено място], обл. Стара Загора, разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 800 (осемстотин) лева за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.