Р Е Ш Е Н
И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 18.07.2019 г.
Административен съд - Кърджали,
в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Павлина Петрова
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно
дело №179/ 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
следващите от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Т.Ф.К. от *** срещу
РА №***/ *** г., издаден от С. П. П. – *** при ТД на НАП – Пловдив и Д. Г. Д. –
*** при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 229/ 11.04.2019 г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр.Пловдив
при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за: I.
Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за: 2012 г. в размер на ***
лв. – главница и *** лв. – лихва; 2013 г. в размер на *** лв. и *** лв. –
лихва; II. Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за: 2011 г. в размер на ***
лв. – главница и *** лв. – лихва; за 2012 г. в размер на *** лв. – главница и ***
лв. – лихва; 2013 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; 2014 г.
– в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; 2015 г. – *** лв. –
главница и *** лв. – лихва; 2016 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. –
лихва; III. Вноски за ДОО за: 2011 г. в размер на *** лв. –
главница и *** лв. – лихва; 2012 г. – *** лв. – главница и *** лв. – лихва;
2013 г. – *** лв. – главница и *** лв. – лихва; 2014 г. – *** лв. – главница и ***
лв. – лихва; 2015 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; за 2016
г.
в размер на *** лв. – главница и ***лв. – лихва; IV. Вноски за ЗО за: 2011 г. –
*** лв. – главница и *** лв. – лихва; 2012 г. – *** лв. – главница и *** лв. –
лихва; 2013 г. – *** лв. – главница и
*** лв. – лихва; 2014 г. – *** лв. – главница и *** лв. – лихва; 2015 г. – ***
лв. – главница и *** лв. – лихва; за 2016 г. – *** лв. – главница и *** лв. –
лихва; V. Вноски за ДЗПО-УПФ за: 2011 г. – ***
лв. – главница и *** лв. – лихва; 2012 г. – *** лв. – лихва и *** лв. – лихва;
2013 г. – *** лв. – главница и *** лв. – лихва; 2014 г. – *** лв. – главница и
*** лв. – лихва; 2015 г. – *** лв. – главница и *** лв. – лихва; за 2016 г. – ***
лв. – главница и *** лв. – лихва.
Изложени са твърдения за незаконосъобразност
на оспорения РА като постановен при неправилно приложение на материалния закон
при определяне на данъчните задължения за 2011 г. и 2016 г., което е предпоставено от неправилна оценка на събраните в хода на
ревизионното производство доказателства.
Изложени са доводи, че органът по приходите е
определил спорните данъчни задължения въз основа на предполагаеми факти и
обстоятелства, установени, включително в хода на извършена проверка за
установяване на факти и обстоятелства относно придобити доходи, имуществено
състояние и направени разходи за периода: 2011 г.-2016 г. Данъчната основа била
определена въз основа на събрани косвени доказателства на база предприети
процесуални действия от органа по приходите, като са изискани писмени обяснения
от трети лица и извършване на насрещни проверки на лицата, превели парични
средства на различни основания. Посочва се, че за да се приложи презумпцията по
чл.124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите
по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства.
Твърди се, че заключението на ревизиращия
екип за недоказаност на доходите на жалбоподателя и недекларирането им по
предвидения в закона ред, е грешно. Посочва се, че е налице доход по смисъла на
чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, предвиждащ, че по реда на ал.1-6 се облагат и доходите от
стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския
закон, но не е регистрирано като едноличен търговец. Изложен е довод, че Т.К.
не е регистриран като едноличен търговец, т.е. няма свое предприятие, поради
което и по аргумент от чл.4, ал.3, във вр. с чл.1,
ал.2 от ЗСчет., няма задължение нито да води, нито да
съхранява счетоводна отчетност. В този смисъл било неясно кои точно документи
по смисъла на чл.122, ал.1, т.5 от ДОПК са имали предвид органите по приходите,
тъй като след като не бил длъжен да води счетоводство, нямал и задължение да
обосновава документално, както реализираните приходи, така и извършените във
връзка с тези приходи разходи. Оспорва се, като неправилен, начина на
определяне размера на приходите от превоз на пътници, като към конкретните
суми, посочени от лицата, ползвали услугите на жалбоподателя, са прибавени
сумите, получени в резултат на умножението на броя на останалите пътници от
справка от ОДМВР – Кърджали по цена от *** евро, предвид факта, че сумата от ***
евро е най-често посочваната цена, платена за извършен превоз. Обобщените данни
за реализираната печалба, съответно приходите или доходите, са определени по
аналог на база на други лица, упражняващи същата или подобна дейност, при
същите или подобни условия, което било грешно, защото жалбоподателят не бил
регистриран като търговец с фирма.
Твърди се, че неправилно, при определяне
размера на обичайните разходи, са взети предвид данни за лица с идентична
дейност ( „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД), защото дейността им е
организирана и ежедневна.
В жалбата се излага довод, че ревизиращият
екип е допуснал сериозна грешка по отношение на получени доходи в чужбина,
което се изразява в размера на началните и крайните салда при анализ на
разходите. Посочва се, че получените доходи за периода: 2008 г. – 2010 г. са в
размер на *** евро, а за 2011 г. – *** евро, което правело недостоверно
заключението на ревизиращия екип, че в резултат на извършената съпоставка на
притежаваните имущества и направените разходи и получените приходи, се е
установило несъответствие за 2012 г. в размер на *** лв., за 2013 г. – в размер
на *** лв. Също така се твърди, че ревизиращият екип не е взел предвид
наличните парични средства през 2009 г. и 2010 г. Оспорват се приетото в РА и
РД относно разходите за издръжка в чужбина, като се твърди, че всички разходи
са за сметка на работодателя. Начисленият ДДС е също приход за лицето,
начислило дохода.
Твърди се, че определените по този ред
данъчни и осигурителни задължения, включително задължения по ЗДДС, са
произволни и не кореспондират с реално получените приходи и направените разходи
Със същите доводи РА се оспорва като
незаконосъобразен и в частта относно определените задължения по КСО и ЗЗО.
Искането е да се отмени РА и решението на директора на ДОДОП – Пловдив, с което
същият е потвърден. Претендират се деловодни разноски. В съдебно заседание
жалбата се поддържа от надлежно упълномощен процесуален представител.
Ответникът – Директор на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, не се явява и не се представлява.
От пълномощник е постъпила молба за даване ход на делото, приемане на
административната преписка по издаване на оспорения РА и становище за
неоснователност на жалбата и правилност на РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като
алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Ревизионният акт е оспорен пред горестоящия административен орган – Директор на Дирекция
„ОДОП“ при ТД на НАП – Пловдив, който със свое решение го е потвърдил.
Следователно жалбата, като подадена в 14-дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК и
срещу РА, който е потвърден с решението на директора на ДОДОП – Пловдив, е
допустима.
Ревизията на Т.К. е втора по ред след постановяване
на Решение № 399/ 09.07.2018 г. на директора на ДОДОП, Пловдив, с което е
отменен РА № ***/ *** г. за периода: 2011 г.-2016 г. и преписката е върната за
извършване на нова ревизия по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. Издадена е Заповед за възлагане
на ревизия № ***/ *** г. от началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, изменена
със Заповед № ***/ *** г. Първата заповед е връчена лично на лицето, а втората
е изпратена за връчване но електронен път и активирана от ревизираното лице на
31.10.2018 г.
В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е съставен
Ревизионен доклад № ***/ *** г., констатациите на който са послужили като
основание на ревизиращите да издадат оспорения в настоящото производство
ревизионен акт.
Всички
актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от
приложената по делото Заповед № ***/ *** г. на директора на ТД на НАП –
Пловдив, издадена на основание чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и
приложения № 1 и № 2 към нея.
Установено
е, че за периода: 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г.
Т.Ф.К. няма регистрирана дейност по БУЛСТАТ, няма регистрация като ЕТ, не
притежава дялове и акции в ЮЛ и сдружения и не участва в управлението на
дружества, не е осигурител, не е самоосигуряващо се
лице, не е осигурявано лице. На 01.01.2017 г. е
сключен трудов договор между него и „***“ ЕООД с управител и едноличен
собственик на капитала *** Г. М. К. Съгласно договора Т.К. е назначен на
длъжност „***“. При направена справка в НАП, регистъра на трудовите договори,
по ЕГН на Т.К. не е установено да са внасяни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО за лицето
като осигурено по трудов/ граждански договор или самоосигуряващо
се лице.
С
Протокол № ***/ *** г. към ревизионното производство са присъединени всички
документи, доказателства, справки, декларации, писмени обяснения, приложени към
предходното ревизионно производство, приключило с РА № ***/ *** г., отменен с
Решение № № 399/ 09.07.2018 г. на директора на ДОДОП, Пловдив.
За изясняване на факти и обстоятелства от
значение за данъчното облагане на жалбоподателя, в хода на ревизията са
извършени процесуални действия по събиране на доказателства, имащи отношение
към определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. На ревизираното
лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с
които са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение
към източниците и размера на доходите му, както и направените разходи за
издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо имущество,
притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица
и други за ревизирания период. От страна на ревизираното лице са представени
документи и обяснения. Също така са изпратени искания до лицата, за които по
данни от ОДМВР – Кърджали, е установено, че са били превозвани с МПС, собственост
на Т.К..
По
време на ревизията с ИПДПОЗЛ № Р № ***/ *** г. е изискана информация за семейно
положение, членове на домакинството, получавани доходи, извършвани разходи,
придобити имоти. По електронен път РЛ е представило отговор на 17.08.2018 г.,
че ревизията е повторение на предходната, при която са представени всички
изискани документи, включени в това искане, поради което няма нови
обстоятелства във връзка с ревизията. Лицето е посочило, че ако се налага
представяне на документи за установяване на нови факти и обстоятелства, ще ги
представи, ако бъдат посочени. В отговор на връчено при предходната ревизия
ИПДПОЗЛ № ***/ *** г. Т.К. е представил обяснения относно семейно положение,
жилище, източници на доходи, извършени разходи и имуществено състояние. От
отразените в отговора данни се установява, че на **** г. Т.К. е сключил
граждански брак с Г. М. К. Относно източниците и размера на доходите, получени
от него през ревизирания период, е посочил дарение от родителите му на стойност
*** лв. за сватба през *** г. Приложил е банкови извлечения за постъпили
месечни доходи от чужбина. По отношение на направените разходи за издръжка на
домакинството през ревизирания период: 01.01.2011
г.-31.12.2016 г., за времето преди сключване на граждански брак е посочил, че
разходите му като едночленно домакинство са в порядъка от *** – *** лв. По
отношение на налични парични средства, с които разполага към 01.01.2011 г. и 31.12.2011 г. като физическо лице, в това
число и налични средства, с които разполага в началото и края на всяка от ревизираните години, е посочил по
размери и източници, представени в таблица към РД. Според тези данни, наличните
парични средства на 01.01.2011 г. са в размер на ***
лв., формирани от доходи в чужбина, за което представя документи.
При
извършена проверка на Т.Ф.К. в ТД на НАП – Пловдив, ИРМ – Кърджали,
присъединена към ревизионното производство с Протокол № ***/ *** г., е
установено следното: По данни на ОДМВР – Кърджали, за периода: 01.01.2011 г.-31.12.2016 г., са регистрирани многократни
влизания и излизания през ГКПП на Р България ( *** ) на *** броя автомобили,
собственост на Т.К. с пътуващи в тях лица. Автомобилите, за които е установено,
че са преминавали границата на страната ни, съгласно данни от ОДМВР – Кърджали
и представени талони за регистрация са с 8+1 места и от следните марки ***. На
всички пътуващи лица, в предходното ревизионно производство, са изпратени
искания за представяне на документи, искания, сведения и писмени обяснения. В
отговор, от част от лицата не е представена информация или писмата са върнати в
НАП като непотърсени. Някои от пътувалите лица представят обяснения, че не
помнят или, че не са платили пари. Други посочват точен размер на сумата,
заплатили за пътуването си. Трети твърдят, че се платили, но не помнят размера
на сумата или, че фирмата, за която са работили в този период, е уредила и
платила пътуването им. При повторната ревизия са изпратени ИПДСПОТЛ до лица,
пътували поне два пъти с автомобили, собственост на жалбоподателя. От 82 броя
изпратени ИПДСПОТЛ само две лица са отговорили. Според отговора на С. Ф. Х. от ***
той се познава с Т.К. и не е платил нищо за пътуването, за което разбрал по
разговор по телефон. Съгласно обяснение на Р. Я. С. от ***, тя е пътувала с
автомобил на жалбоподателя от *** до ***. За транспорта платила *** евро, за
което не й бил издаден билет. Сумата платила на шофьора на буса.
За транспорта разбрала от свои познати.
В
резултат на събраните доказателства при извършената повторна ревизия, към които
са били присъединени и доказателства от предходната ревизия и извършената
проверка, ревизиращият екип е достигнал до извод, че Т. К. е получил, през 2011
г. – 2016 г, доходи от превоз на пътници, които не са декларирани. Прието е, че
недекларираните суми от извършени транспортни услуги представляват
обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – „Данни за укрити приходи или
доходи“. На основание чл.124, ал.1 от ДОПК на лицето е връчено Уведомление,
изх. № ***/ *** г. и ИПДПОЗЛ № ***/ *** г. за представяне на декларация за
имуществено състояние по чл.124, ал.3 от ДОПК. След получен от лицето отговор
ревизиращият екип е пристъпил към определяне основата за облагане с данък по
чл.48 от ЗДДФЛ и осигурителен доход за установяване на задължения за ЗОВ за
2011 – 2016 г. по реда на чл.122, ал.2 и чл.124а от ДОПК, след анализ на всички
относими към лицето обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК.
За
установените преминавания през ГКПП на Р България на описаните по-горе МПС от
ревизираното лице също е изискана информация относно основанието за превозване
на други лица, както и документи, доказващи заплащане на суми от тях за
извършения превоз. Също така по какъв начин и с кого тези лица са осъществили
връзка, за да ползват автомобила с цел превоз, както и представяне на
документи, удостоверяващи правото да се ползват/ управляват МПС от други лица
за периодите, посочени в справките, представени от ОДМВР – Кърджали. В писмени
обяснения Т.К. е заявил, че установените преминавания през ГКПП на Р България
нямат характер на транспортна услуга. Това е споделен транспорт между
пътниците, които предварително се уговарят и плащат солидарно абсолютно всички
разходи до съответната дестинация и обратно до Р България. Няма определена
тарифа. Това, което плащат превозваните лица включва разходи за гориво, за
амортизация на автомобилите, магистрални такси, такси
за паркинг и други. Представените обяснения не са били взети предвид от
ревизиращия екип с довод, че от обясненията на пътувалите лица се установява,
че са платили сума само за билет, като горивото било за сметка на шофьора на
ПС. Направен е извод, че е извършено плащане за превоз, но не като споделено
пътуване. Взети са предвид обясненията на превозваните лица, че са заплатили
суми от ***, ***, ***, ***, ***, *** и *** евро. Направен е извод, че
независимо от липсата на регистрация като ЕТ, на база броя на преминаванията на
автомобилите и броя на пътниците в тях за периода: 2011 г.-2016 г., както и
писмените обяснения на превозваните лица, Т.К. редовно е осъществявал дейност
по предоставяне на превозни услуги и е реализирал приходи, които не се
декларирани по предвидения за това ред.
Ревизиращият екип е приел, че е налице доход по смисъла на чл.26, ал.7
от ЗДДФЛ. В РД е посочено, че за целите на ревизията размера на приходите от
превоз на пътници е определен като към сумите, посочени от лицата в техните
обяснения са прибавени сумите, получени в резултат на умножението на броя на
останалите пътници от справката на ОДМВР – Кърджали по цена от *** евро, тъй
като това е най.често посочваната цена, платена за извършения превоз. При
определяне броя на пътниците са взети предвид обясненията на лицата, заявили,
че не са платили пари за превоза, като при изчисляване на приходите те не са
участвали. Броят им е посочен в таблица към РД (л.85-86 д.) по месеци и години
за ревизирания период.
При
съпоставка за съответствие между стойността на имуществото на Т.К. и
направените от него разходи и
декларираните и/или получени доходи за периода: 2011 г. до 2016 г. ревизиращият
екип не е признал посочената от лицето като налични към 01.01.2011
г. сума от *** лв., представляваща доходи от чужбина. В таблица към РД са
сравнени представените от РЛ документи с посочени отработени часове, ставка за
един час и заплатена сума, като е
установена налична сума от доходи в чужбина към 01.01.2011
г. в размер на *** евро (*** лв.). По този начин е установено несъответствие за
2012 г. в размер на *** лв.; за 2013 г. – *** лв. Основното несъответствие
между получените доходи и извършените разходи на Т.К. е формирано от покупката
на имот през 2012 г., а през 2013 г. – от внесените по банковите сметки на
лицето суми. Ревизиращият екип е приел, че несъответствието за 2012 г. и 2013
г. е в резултат на придобити доходи по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ и е
определил задължения за ДДФЛ, ЗДДС, задължителни осигурителни вноски и ЗО.
При
така установените факти АС – Кърджали приема, че жалбата е неоснователна.
РА е издаден от компетентни органи по
приходите, в предвидената за това форма и при липсата на допуснати нарушения на
административно производствените правила, очертани в ДОПК за провеждане на
ревизионното производство. Изводите в РА не са опровергани от жалбоподателя с доказателствените средства, допустими в процеса.
Относно законосъобразността на РА в частта по
ЗДДФЛ:
1.
Годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ:
В хода на извършеното ревизионно производство
е прието за установено, че за периода 2011 г. – 2016 г. ревизираното лице е
реализирало доходи от стопанска дейност – превоз на пътници от България до
различни страни в Европа – ****, ***, *** и обратно, като тези доходи са укрити
– неосчетоводени и не са декларирани. От събраните доказателства се установява,
че ревизираното лице по същество е образувало предприятие, което по предмет и
обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин съгласно чл. 1, ал. 3 от ТЗ, като не са налице
изключенията по чл. 2 от ТЗ, поради което несъмнено физическото лице Т.К. има
търговско качество, независимо от това, че не е регистриран като ЕТ за
ревизирания период от 2011 г. до 31.12.2016 г.
В тази връзка следва да се отчете, че РА
правилно оценява характера на извършваните сделки – множество превозни сделки
по чл. 1, ал. 1, т. 5 пр. последно от ТЗ, поради което и съдът счита, че следва
да намерят приложение разпоредбите на чл. 286 и 287 от ТЗ, като се отчете и
обема на сделките. Обемът на извършваната дейност, установена при извършване на
ревизията от представените обяснения от трети лица и справки, получени от ОДМВР
– Кърджали, обосновава извод за системност при осъществяване на дейността и
приложимостта на чл. 1, ал. 3 от ТЗ.
Определен е размера на получените от
ревизираното лице приходи, включително и по банков път, като следва:
-за 2011 г. са определени *** пътника и
приходи от *** лв.;
-за 2012 г. – *** пътника и приходи от ***
лв.;
-за 2013 г. са определени *** пътника и
приходи от *** лв.
-за 2014 г. – *** пътника и приходи от ***
лв.;
-за 2015 г. са определени *** пътника и
приходи от *** лв.;
-за 2016 г. са определени *** пътника и
приходи от *** лв.
Изчислените разходи за превоз на пътници са
както следва:
-за 2011 г. – *** лв.; за 2012 г. – *** лв.;
за 2103 г. – *** лв.; за 2014 г. – *** лв.; за 2015 г. – ***
лв.; за 2016 г. – *** лв.
Разходите за извършени превози на пътници за
ревизираните периоди са определени въз основа на данни за средна норма на
печалби от фирми със същия предмет на дейност – превоз на пътници.
Основите за облагане по ЗДДФЛ или облагаемите
доходи на жалбоподателя от превозваческата дейност са
определени като разлика между установените от ревизията неотчетени приходи и
разходите по години както следва: за 2011 г. – *** лв., за 2012 г. – *** лв.,
за 2013 г. – *** лв., за 2014 г. – *** лв., за 2015 г. – *** лв. и за 2016 г. –
*** лв. Годишните данъчни основи за доходите от дейността като ЕТ са определени
като от установения облагаем доход от ЕТ са приспаднати определените с РА
задължителни осигурителни вноски. Същите са обложени със законоустановената
ставка от 15% по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ.
Относно доводите в жалбата, че при определяне
на приходите от превоз на пътници неправилно е взета предвид средна цена от ***
евро, както и, че не са установени основания за облагане по особения ред,
предвиден в чл.122, ал.1 от ДОПК е необходимо да се посочи следното:
От предоставената от ОДМВР – Кърджали
справка, която съдържаща данни за марка на МПС, за брой, имена, ЕГН на
пътниците, както и дата на напускане и влизане в страната, е установено, че за
ревизираните периоди с МПС, собственост на жалбоподателя (за които не са
представени доказателства за правното основание да се управляват или ползват от
други лица) са осъществени множество пътувания до ***, *** и *** и обратно.
Установено е, че през 2011 г. са регистрирани общо 3 преминавания с *** лица;
през 2012 г. – 7 преминавания на ГКПП на Р България с *** регистрирани лица;
през 2013 г. – 11 преминавания с *** лица; през 2014 г. – 18 преминавания с ***
лица; през 2015 г. – 37 преминавания с *** лица; през 2016 г. – 100
преминавания с *** лица. От обясненията на част от тези лица се установява, че
са заплатили суми от *** до *** евро или от *** до *** лева за осъществения
превоз, посочили са и маршрута, както и начина, по който са узнали за
възможността да ползват този превоз. Писмени обяснения на тези лица са
предоставени при условията на чл. 57, ал. 2, т. 3 от ДОПК и са редовно
доказателство за отразените в тях обстоятелства. Действително, не всички
установени лица са представили писмени обяснения, но липсва нормативно
основание да се придава доказателствена стойност на
обясненията само на база броя лица, които са ги дали, защото критерият за оценка
на доказателствата е качествен, а не количествен. В тази връзка съдът приема,
че факта, че всички намерени лица дават напълно еднозначни като смисъл
показания – за вида на транспорта, превозвача, транспортните средства, маршрута
и заплащането налага извода за достоверност на показанията. Освен това, при
анализ на банковите сметки на лицето, е установено че по тях са постъпили суми
от различни физически и юридически лица с посочено основание „транспорт от ***
до *** за 1 шофьор“, „за транспорт“, „превоз“. Поради изложеното
обосновани са изводите на органите по приходите, че действително жалбоподателят
през един дълъг период от време е извършил системно и по занятие множество
търговски сделки от вида на тези по чл. 1, ал. 1, т. 5 от ТЗ – превози на пътници
от България до ***, *** и *** и обратно, като е получил доходи от тази си
дейност, които са както облагаеми, така и осигурителни. Ето защо правилно
ревизиращият орган е приел, че полученият от ревизираното лице доход следва да
се определи като такъв с източник по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. В тази връзка
следва да се има предвид, че данъчна основа за облагане на дейностите като
едноличен търговец формират не само физическите лица - регистрирани еднолични
търговци, но и тези които са търговци по смисъла на Търговския закон без
регистрация като ЕТ – именно това е смисълът на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, във вр. с чл. 1, ал. 3
от ТЗ.
Освен това, след като Т.К. не е представил
заведена счетоводна отчетност за извършваната от негова страна търговска дейност,
това е самостоятелно основание за прилагане на особения ред на данъчно облагане
по чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл.122, ал. 1, т. 4 от
същия кодекс. За доходите си от търговска дейност търговецът, дори да не е
регистриран в това си качество, е субект на облагане по ЗДДФЛ, но след като той
ги е укрил, включително не ги е декларирал по надлежния ред, то е налице, както
основанието, посочено от ревизиращия екип – чл.122, ал.1, т.2, така и това по
чл.122, ал.1, т.5 от ДОПК. Ето защо съдът намира, че основателно ревизията е
преминала към облагане на жалбоподателя по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК.
2.Данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ.
С РА са установени задължения на
жалбоподателя за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2012
г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; за 2013 г. в размер
на *** лв. и *** лв. – лихви.
Ревизиращият екип не е признал декларираните от Т.К. като налични, към 01.01.2011 г., *** лв., представляващи спестявания от работа в
чужбина. В РД (л.92 д., гръб) е вписано, че лицето е представило документи по
два еднакви екземпляра с обяснение, че извънредно извършената работа се заплаща
отделно. При сравняване на представените документи приходните органи са взели
предвид обстоятелството, че те са с еднакви номера, дата на издаване,
отработени часове и суми. Направили са извод, че се касае до еднакви документи,
представени в два екземпляра (дублирани), а не за документи, които освен доход за
редовно положен труд, удостоверяват доход и за извънредна работа. Относно
разходите за издръжка в чужбина, РЛ е посочило в писмените си обяснения, че те
се поемат от работодателя и се приспадат в края на седмицата. Документи за това
твърдение не са представени по време на ревизията, поради което ревизиращият
екип е приел, че към 01.01.2011 г. лицето е
разполагало с налични парични средства в размер на *** лв. След сравняване на
придобитото имущество и притежаваното такова, както и направените разходи и
приходи е установено, че за 2011 г. и периода: 2014 г. до 2016 г. не се
установява несъответствие между получените доходи и източници на финансиране с
притежаваното имущество и направените от РЛ разходи. Установено е
несъответствие за 2012 г. и 2013 г. През 2012 г. установеното несъответствие е
прието, че е формирано вследствие покупката на недвижим имот през 2012 г. За
2013 г. несъответствието е прието, че се дължи на внесени по банкови сметки от
РЛ суми. В резултат на това е направен извод, че са налице данни за придобити
от РЛ доходи, които не е декларирало и са му послужили за покриване на
извършените от него разходи за определени периоди от обхвата на ревизията. Тъй
като не са установени други източници на доходи, освен посочените при анализа
по чл.122 от ДОПК, е прието, че за РЛ са налице доходи от други източници по
смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
АС – Кърджали приема, че РА в тази част е
законосъобразен. В жалбата се сочи, че неправилно не са били взети предвид като
налични суми към 01.01.2011 г. в размер на *** лв.,
представляващи спестявания от работа в чужбина, посочени в писмено обяснение на
лицето. Органите по приходите правилно не са взели предвид тази сума, тъй като
не са представени доказателства за наличието й, както и за твърденията на
жалбоподателя, че за периода на работа в чужбина средствата за издръжка са
изцяло за сметка на работодателя му. По този начин е установено, че през 2012
г. РЛ е направило разходи в размер на *** лв., а приходите му за същия период
са в размер на *** лв. Разликата от *** лв. е приета като облагаем доход от
други източници по чл.35 от ЗДДФЛ, към който е прибавен доход от продажба на
МПС с рег. № ***, в размер на *** лв. и е определена сума на годишна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ в размер на *** лв. Изчисленият данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ е ***
лв. По същия начин е определен и данъка по чл.48, ал.1 за 2013 г. в размер на ***
лв.
II.
Задължения за задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО.
В хода на ревизията са установени данни за
прилагане на особения ред по чл.122, ал.1 от ДОПК. Констатирано е също, че
жалбоподателят е осъществявал търговска дейност по чл.1, ал.3 от ТЗ чрез превоз
на пътници с МПС за периода: 01.10.2011 г.-31.20.2011 г.; 01.03.2012
г.-30.11.2012 г.; 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Приложението на чл. 124а
от ДОПК налага извод, че при облагане по аналог следва да се приеме, до
установяване на противното, че този облагаем доход е от трудова или приравнена
на нея от КСО дейност, формиращ осигурителен доход, върху който се дължат
съответните задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО. За ревизирания
период е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, наличието на което е
безспорно установено, следователно органите по приходите са имали основание да
установяват задължения за задължителни осигурителни вноски. От събраните
доказателства се установява, че жалбоподателят, като извършващ търговска
дейност, е самоосигуряващо се лице по смисъла на
чл.5, ал.2 от КСО, като на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО дължи осигурителни
вноски за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Като
роден след 31.12.1959 г., на основание чл.127, ал.1 от КСО, дължи
осигурителни вноски за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.
Дължимостта на вноските за
здравно осигуряване е предвидена в нормата на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО.
Размерът на вноските е правилно определен
предвид разпоредбите на чл.6, ал.1, т.2 ( за фонд „Пенсии“ – 12.8% за периода:
01.10.2011 г.-31.20.2011 г.; 01.03.2012 г.-30.11.2012 г.; 2013 г., 2014 г.,
2015 г. и 2016 г.) и чл.157, ал.1, т.1, б.“в“ от КСО ( за ДЗПО-УПФ – 5%). На
основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО и размера на здравноосигурителните вноски,
посочен в чл.2 от ЗБНЗОК – 8%, е определена вноска за довнасяне в приход на
НЗОК.
III.
По Закона за данък върху добавената стойност:
От събраните в ревизионното производство
доказателства е установено, че за периода: 2011 г.-2016 г. жалбоподателят е
осъществявал превоз на пътници до ***, *** и *** и обратно, което представлява
международен транспорт на пътници. Тъй като дейността е извършвана
нерегламентирано и няма издадени документи по Закона за автомобилните превози,
не може да се приложат документите по чл.22 от ППЗДДС и не може да бъде
приложена нулева ставка за данъка, както предвижда разпоредбата на чл.29 от ЗДДС. На база констатациите на ревизиращия екип, на стр.69-72 от РД, че към
31.12.2015 г. Т.К. е достигнал изискуемия облагаем минимум, възлизащ на сумата
от *** лв. и тъй като не е подал заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС, и за всеки от следващите ревизирани периоди до 31.12.2016 г. е бил
наличен оборот, надвишаващ законовия минимум от 50 000 лв., е начислен
ДДС.
Поради изложените съображения жалбата срещу
РА е неоснователна и следва да се отхвърли. В същата не са посочени
конкретни съображения за незаконосъобразността му, а са изтъкнати доводи,
наведени и при оспорването на РА по административен ред пред директора на ДОДОП
– Пловдив, на които е отговорено в решението на този
административен орган.
При този изход на правния спор е основателно
своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на деловодни разноски.
На основание чл.161, ал.1, изр.3-то от ДОПК, във вр.
с чл. 8,
ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения жалбопадетлят следва да бъде осъден да
заплати на ДОДОП – Пловдив сумата в размер на 1286.23 лв.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл.4-то
от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК АС –
Кърджали
РЕШИ:
Отхвърля
жалбата
на Т.Ф.К. с ЕГН ********** и адрес:
*** срещу срещу РА №***/ *** г., издаден от С. П. П.
– *** при ТД на НАП – Пловдив и Д. Г. Д. – *** при ТД на НАП – Пловдив,
потвърден с Решение № 229/ 11.04.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“, гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с който
са установени задължения за: I. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ за: 2012 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; 2013 г.
в размер на *** лв. и *** лв. – лихва; II. Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за:
2011 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; за 2012 г. в размер
на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; 2013 г. в размер на *** лв. – главница
и *** лв. – лихва; 2014 г. – в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва;
2015 г. – *** лв. – главница и *** лв. – лихва; 2016 г. в размер на *** лв. –
главница и *** лв. – лихва; III. Вноски за ДОО за: 2011 г. в размер на *** лв.
– главница и *** лв. – лихва; 2012 г. – *** лв. – главница и ***лв. – лихва;
2013 г. – *** лв. – главница и *** лв. – лихва; 2014 г. – *** лв. – главница и ***
лв. – лихва; 2015 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; за 2016
г. в размер на *** лв. – главница и ***лв. – лихва; IV. Вноски за ЗО за: 2011
г. – *** лв. – главница и *** лв. – лихва; 2012 г. – *** лв. – главница и ***
лв. – лихва; 2013 г. – *** лв. –
главница и *** лв. – лихва; 2014 г. – *** лв. – главница и *** лв. – лихва;
2015 г. – *** лв. – главница и *** лв. – лихва; за 2016 г. – *** лв. – главница
и *** лв. – лихва; V. Вноски за ДЗПО-УПФ за: 2011 г. – *** лв. – главница и ***
лв. – лихва; 2012 г. – *** лв. – лихва и *** лв. – лихва; 2013 г. – *** лв. –
главница и *** лв. – лихва; 2014 г. – *** лв. – главница и *** лв. – лихва;
2015 г. – *** лв. – главница и *** лв. – лихва; за 2016 г. – *** лв. – главница
и *** лв. – лихва.
Осъжда Т.Ф.К. с ЕГН
********** и адрес: *** да заплати на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 1 286.23 лв. ( хиляда двеста и осемдесет и
шест лева и двадесет и три стотинки).
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: