Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../…….07.2021 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-E въззивен състав, в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
НЕЛИ МАРИНОВА
като
разгледа
докладваното от съдия Генжова ч.гр.дело № 5551 по описа
за
2021 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК
Образувано
е по частна жалба на „А.“ ЕООД, Х.В.С. и А.И.Р., тримата чрез пълномощника адв.
С.Д., – длъжници по изпълнително дело № 20219210400105 по описа на ЧСИ С.П.с
район на действие СГС, срещу разпореждане от 24.03.2021г., с което ЧСИ е
отказал да прекрати изпълнителното производство по отношение на присъединения
взискател ТД на НАП София.
В
жалбата се излагат оплаквания, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно, както и, че същото е необосновано. Изпълнителното производство
било образувано по молба на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД въз основа на
изпълнителен лист по гр.д. №50436/2020г. по описа на СРС, 63 състав, като
веднага след получаване на поканата за доброволно изпълнение длъжниците уредили
доброволно отношенията си с взискателя „Уникредит Булбанк“ АД, поради което на
11.03.2021г. същият подал заявление за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК. По изпълнителното дело на
основание чл.458 от ГПК въз основа на удостоверения за наличие на публични
задължения на тримата длъжници била присъединена като взискател ТД на НАП
София. С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител отказал да прекрати
изпълнителното производство по отношение на ТД на НАП София. Жалбоподателите поддържат,
че задължението по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело е солидарно, а всеки тях отговаря самостоятелно за
публичните си задължения, както и, че спрямо тримата длъжници има образувани
отделни изпълнителни производства пред публичен изпълнител преди образуването
на изпълнителното дело. Присъединеният взискател не направил никакви искания за
извършване на изпълнителни действия и не овластил съдебния изпълнител да
извършва изпълнителни действия. Излагат се доводи, че режимът на правата на
първоначалния и присъединения взискател не е еднакъв от гледна точка на правото
да се иска прекратяване на изпълнението, тъй като се касае за права на
първоначалния взискател, свързани с действия по разпореждането с изпълнението,
които не попадат в правата и правомощията на присъединения взискател.
Първоначалният взискател бил движещата сила на изпълнителния процес и
единствено от него зависело как ще се развива изпълнението. Присъединеният
взискател можел само да се ползва от предприетите и извършени изпълнителни
действия, като участва в разпределението на събраната по това изпълнително дело
сума за удовлетворяване на своето вземане, което има към същите длъжници, като
в случая държавата е привилегирована и в случай, че в резултат на предприетите
изпълнителни действия постъпят суми, първо трябва да се удовлетвори нейното
вземане. В случая нямало постъпили суми от принудително разпределение и нямало
какво да се разпределя. Излагат се доводи, че приоритет на изпълнението е
вземането на първоначалния взискател, поради което щом той поиска изпълнението
да бъде прекратено, същото следвало да бъде прекратено изцяло. Срещу всеки от
тримата длъжници за публичните им задължения имало образувани отделни
изпълнителни дела пред публичен изпълнител преди започването на изпълнителното
производство, поради което прекратяването му нямало да накърни правата на
държавата. Първоначалният взискател поискал налагане на възбрана върху четири
имота, съсобствени на длъжниците – физически лица, за да удовлетвори вземането
си, солидарно поето от тримата длъжници. За първоначалния взискател нямало
значение върху имуществото на кой от длъжниците ще се насочи изпълнението, тъй
като има право да търси дълга от всеки един от длъжниците. За съдебния
изпълнител липсвало основание да опише и да изнесе на публична продан
възбранените имоти на длъжниците – физически лица за удовлетворяване на
публичните вземания на държавата към длъжника – юридическо лице, което не е
собственик на тези имоти и физическите лица не отговарят за неговите
задължения. Поддържа се, че във всички хипотези на присъединяване на взискатели
съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изпълнението по искане на
първоначалния взискател независимо от това какво е становището на присъединения
взискател. Присъединеният взискател можел само да се ползва от изпълнителните
действия и от разпределението, но не можел да иска да бъдат извършвани такива
от ЧСИ, респ. не можел по никакъв начин да влияе върху спирането,
прекратяването или приключването на изпълнението, поискано от първоначалния
взискател. На следващо място постановеният от ЧСИ акт бил разпореждане, в което
липсвали каквито и да било мотиви, поради което отказът на съдебния изпълнител
да прекрати производството по изпълнителното дело по отношение на присъединения
взискател освен, че противоречало на императивна норма на закона, било и
немотивирано. Поради изложеното молят обжалваното разпореждане да бъде отменено
като незаконосъобразно.
Взискателят
и ответник по жалбата – ТД на НАП София, не е депозирал писмени възражения по
реда на чл.
436, ал. 2 ГПК.
Представени
са мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като разгледа
жалбата, становището на взискателя, мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложения препис от изп.дело №20219210400105
по описа на ЧСИ С.П.с район на действие СГС, намира следното :
Жалбата
е подадена в двуседмичния срок по чл.
436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, поради което е
процесуално допустима.
От
представения препис от изп.дело №20219210400105 по описа на ЧСИ С.П.с район на
действие СГС, се установява, че същото е образувано по молба на „УниКредит
Булбанк“ АД за принудително събиране на присъдени вземания срещу „А.“ ООД, Х.В.
Рангелова и А.И.Р. по изпълнителен лист от 06.12.2020г. по гр.д. №50436/2020г.
по описа на СРС, 63 състав. Изпратени са покани за доброволно изпълнение до
длъжниците, връчени на 02.03.2021г.
С
разпореждане на ЧСИ от 20.01.2021г. са присъединени за събиране в
изпълнителното производство вземанията на държавата спрямо длъжника „А.“ ООД в
размер на 56351,64 лева, съгласно удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК. С
разпореждане от 21.01.2021г. са присъединени за събиране в изпълнителното
производство вземанията на държавата спрямо длъжника А.И.Р. в размер на
17364,32 лева, съгласно удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК. С разпореждане
от 28.01.2021г. са присъединени за събиране в изпълнителното производство
вземанията на държавата спрямо длъжника Х.В.С. в размер на 2460,24 лева,
съгласно удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК.
Постъпила
е на 12.03.2021г. молба до съдебния изпълнител от взискателя „УниКредит
Булбанк“ АД, с която същият е заявил, че задължението е погасено в пълен размер
и е направил искане изпълнителното производство да бъде прекратено и
обезпеченията да бъдат заличени след заплащане на дължимите по ТТРЗЧСИ такси от
страна на длъжниците.
С
обжалваното разпореждане от 24.03.2021г. ЧСИ е прекратил частично
изпълнителното дело по отношение на взискателя „УниКредит Булбанк“ АД, като е
отказал да прекрати производството по изпълнителното дело по отношение на
присъединения взискател ТД на НАП София.
С
оглед на изложените от жалбоподателя доводи, че обжалваното разпореждане на
съдебния изпълнител не е мотивирано, следва да се има предвид, че законът не
съдържа изискване за мотивиране на актовете на съдебния изпълнител като
предпоставка за тяхната законосъобразност. С оглед естеството на изпълнителното
производство, в което не се разрешават спорове, поначало липсва необходимост
съдебният изпълнител да мотивира актовете си, които са насочени към осигуряване
на развитието и приключването на производство. Поради това съгласно чл.
436, ал. 3 от ГПК едва при подадена жалба срещу акт или действие на
съдебния изпълнител, той следва да изложи мотиви относно обжалвания акт или
действие. Следователно липсата на мотиви на обжалваното разпореждане не може да
бъде основание за отмяната му.
В процесуалната норма на чл. 433 ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите на прекратяване и приключване на изпълнението.
Според чл.433, т.2 от ГПК изпълнителното производство се прекратява ако взискателят е поискал това
писмено. В случая жалбоподателите се позовават именно на това прекратително
основание, което представлява изцяло субективно потестативно право на
взискателя да поиска прекратяване на изпълнителното производство, като
плащането на задължението, за чието събиране същото е образувано, не е
задължителна предпоставка за реализиране на този способ за прекратяване на
изпълнителния процес.
В случая обаче наред с първоначалния
взискател, по чието искане производството е образувано, в рамките на неговото
провеждане на основание чл. 458 ГПК като носител на публични вземания спрямо длъжниците е била
конституирана и държавата в лицето на НАП. Следователно към датата, когато
първоначалният взискател е отправил изрично искане към съдебния изпълнител за прекратяване на провежданото изпълнително
производство вече е имало и друг конституиран субект в качеството на взискател.
Съгласно чл.
457, ал. 1 ГПК присъединилият се взискател има същите права в
изпълнителното производство, каквито има първоначалния такъв. Държавата чрез
НАП не прави изключение от това правило, въпреки уредената за нея процесуална
възможност да осъществи събиране на вземанията си по реда на ДОПК, като разполага
с всички процесуални права на взискателите, участващи в образуван изпълнителен
процес, и участието й не е обусловено от действията и упражняването на правата
на другите участващи взискатели. Това се отнася и до приложението на чл.
433, ал. 1, т. 2 ГПК. За да се осъществи основанието за прекратяване на
изпълнителното производство по посочената разпоредба, е необходимо изразяване
на воля от всеки един от кредиторите – взискатели до съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство. В
случая не се твърди и не се установява НАП да е сезирала съдебния изпълнител с
искане за прекратяване на изпълнителното производство.
С
оглед изложеното обжалваното разпореждане от 24.03.2021г., с което ЧСИ е
отказал да прекрати изпълнителното производство по отношение на присъединения
взискател ТД на НАП София се явява законосъобразно, а частната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По
изложените мотиви, Софийски градски съд, IV-Е състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от „А.“ ЕООД, Х.В.С. и А.И.Р.,
тримата чрез пълномощника адв. С.Д., – длъжници по изпълнително дело №
20219210400105 по описа на ЧСИ С.П.с район на действие СГС, срещу разпореждане
от 24.03.2021г., с което ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство
по отношение на присъединения взискател ТД на НАП София.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.