№ 127
гр. Велико Търново, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20204100500611 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 236 от 17.07.2020 година, постановено по гр.дело № 774/2019 година по
описа на Районен съд – ГО, е отхвърлен предявеният от АСП-ДСП ГО , представлявана от
Директора Б. А. К. срещу ИВ. П. Д. като наследник на В. И. М., починала на 02.07.2019
година в гр. Русе, относно установяване на вземането по Заповед № 3116 от
17.12.2019година на ГОРС за сумата от 1319,00 лева, представляваща недобросъвестно
получена целева социална помощ за цифров слухов апарат/406.00 лв./, 20 бр. батерии за
слухов апарат /24лв./, рингова количка с чужда помощ, с едностранно задвижване с
регулиращ ръб /486лв./, комбиниран вариант стол за тоалет и баня /331лв./, за проходилка
/72лв./, по реда на чл. 42 от ППЗИХУ, заедно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението – 13.12.2019г. до окончателното плащане; сумата
66,68лв. – лихва за забава от 15.06.2018г. до 13.12.2019г.
Против това решение е подадена въззивна жалба от АСП-ДСП ГО, чрез
представляващия я директор Б. А. К. с оплаквания за неговата неправилност. Излагат се
доводи, че съдът неправилно е приел за валиден направеният от ответника отказ от
наследството на В. М. и като такъв да е породил правно действие. Отправя искане към
въззивния съд да постанови решение, с което да отмени това на районния съд и постанови
ново, с което да приеме за установено, че ответникът дължи претендираната по заповедното
производство парична сума.
1
От ответника по делото – въззиваем в настоящото производство – ИВ. П. Д., чрез
пълномощник адв. Г.Ч. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва основателността на
въззивната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно. Взема становище, че
искът е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено на това
основание. Липсвала идентичност между предмета на заповедното производство по чл. 417
от ГПК във връзка с което е предявен разглеждания установителен иск. От друга страна
взема становище и за неоснователност и недоказаност на иска. Това произтичало от
обстоятелството, че ответникът е направил отказ от наследството на В. М.. Оспорва
възраженията на жалбоподателя относно действителността на този отказ. Моли съда да
остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства, не са сочени нови
доказателства.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна
против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.
Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на
обжалваното решение. Първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на въведения с
исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва делото да бъде
разгледано по същество.
Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди
събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – ГО е бил предявен от ищеца
Агенция „СП“, ДСП – ГО, представлявана от Директора Б. К. против ответника ИВ. П. Д.,
представляван от адв. Г.Ч., установителен иск по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл. 43б ППЗИХУ/отм./ вр. чл. 43а, ал. 4 вр. чл. 41 ППЗИХУ/отм./ вр. чл. 35 от
ЗИХУ/отм./, чрез който се претендира да бъде прието за установено, че съществува
вземането на ищеца против ответник, за което е издадена Заповед № 3116/17.12.2018г. по
гр.д. № 2509/2018 г. по описа на ГОРС, което е за сумата от 1319,00 лева, представляваща
недобросъвестно получена целева социална помощ за цифров слухов апарат – 406лв., 20бр.
батерии – 24,00лв.; рингова количка с чужда помощ с рингово задвижване с регулиращ гръб
– 486лв., комбиниран вариант /комбиниран стол за тоалет и баня – 331 лв., проходилка –
72лв., които суми са отпуснати по реда на чл. 42 от ППЗИХУ/отм/. Претендира се и
дължимост на законната лихва върху това вземане от датата на подаване на заявлението
2
13.12.2018г. до окончателното плащане, сумата 66,68 лв. – лихва за забава от 15.06.2018г. до
13.12.20218г. Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление –декларация с вх. №
ЗИХУ42Д/-ВТТ0228/20.04.2018г. и вх. № ЗИХУ42Д/-ВТТ0228/20.04.2018г., подадени от В.
И. М., представлявана от пълномощник ИВ. П. Д., по ДСП ГО и необходимите по закон
документи на В. М. е отпусната целева социална помощ – парични средства в общ размер
1319лв. за закупуване на помощни средства, подробно посочени по-горе. Били издадени
съответно две отделни заповеди по двете заявления-декларации. Тази сума на 15.05.2018
година била преведена по банкова сметка в Банка ДСК ЕАД клон ГО, посочена от лицето в
заявлението декларация. В определения 30-дневен срок по чл. 43а, ал. 4 от ППЗИХУ/отм./
пълномощникът Д. отчита копия на фактури, фискален бон и преимо-предавателен
протокол в оригинал пред ищеца за получените изделия от ДЗЗД“Аляска“ гр. Русе. Твърди
се, че при извършената проверка било констатирано, че изделията били закупени от
дружество, което не било включено в регистъра по установения ред в Агенция за хора с
увреждания и няма право на такъв вид дейност. На пълномощникът било съобщено , че
дружеството не отговаря на изискванията на чл. 35 от ЗИХУ /отм./ и чл. 42а от
ППЗИХУ/отм./. На 01.08.2018г. на Д. бил връчен констативен протокол за горните
обстоятелства, по който не били представени възражения. Била издадена Заповед №Д-ВТ-
ГО-ВС-9/21.08.2018 година на Директора на ДСП ГО за възстановяване на целевата помощ
за обща сума 1319 лв. След като сумата не била възстановена доброволно ищецът подал
заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и последното
било уважено.
Ответникът оспорва предявения иск, като го счита за недопустим, тъй като е направил
отказ от наследството на длъжника В. М. след нейната смърт.Това изключвало ангажиране
на неговата отговорност за задълженията на наследодателката му. Претендира отхвърляне
на предявения иск и присъждане на сторените в хода на производството разноски.
При тези фактически твърдения правната квалификация на предявения иск е чл. 422,
ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 43б ППЗИХУ/отм./ вр. чл. 43а, ал. 4 вр. чл. 41
ППЗИХУ/отм./ вр. чл. 35 от ЗИХУ/отм./, каквато е дадена и от районния съд. В хода на
съдебното дирене е установена следното фактическа обстановка:
В. И. М. е подала две заявления-декларации с вх. №№ ЗИХУ42Д/-
ВТТ0228/20.04.2018г. и ЗИХУ42Д/-ВТТ0228/20.04.2018г., чрез пълномощник ИВ. П. Д., по
ДСП ГО, за отпускане на целева помощ за покупка на комбиниран стол за баня и тоалет,
рингова количка и проходилка, по първото заявление и слухов апарат и 20 бр. батерии. Към
заявленията са представени изискуемите по закон документи, включително протокол от
ЛКК № 88/11.04.2018г. и протокол от ЛКК № 242/30.03.2018г. Били издадени съответно две
заповеди – Заповед № ЗИХУ42/Д-ВТ-ГО/228/23.04.2018г. и Заповед № ЗИХУ 42Д/ВТ-
ГО229/20.04.2018г. на Директора на ДСП ГО за отпускане на целева помощ по първата
заповед 889 лв., а по втората 430,00 лв. за закупуване на горепосочените изделия. Общата
сума от 1319 лв. била преведена на 15.05.2018 година от ДСП ГО по сметка, която лицето е
посочило в декларацията и приложило в Банка ДСК ЕАД Клон ГО. Съгласно посочения в
3
чл. 43а, ал. 4 от ЗИХУ/отм./ 30-дневен срок пълномощникът на Вангели маринова – ИВ. П.
Д. представил пред ищеца копие от фактура, фискален бон и приемо-предавателен протокол
в оригинал за получените изделия от търговец с наименование ДЗЗД „Аляска“ гр. Русе.
Ищецът извършил веднага проверка и на пълномощникът било съобщено, че това
дружество не отговаря на изискванията на чл. 35 от ЗИХУ/отм./ и чл. 42а от ППЗИХУ/отм./.
Дружеството не било регистрирано в Агенция за хората с увреждания и няма право да
извършва такива дейности. Съставен бил констативен протокол, връчен на пълномощника
Д. на 01.08.2018 година и по който не са постъпвали възражения нито от него нито от
правоимащото лице В. М.. Директора на ДСП ГО издал заповед № Д-ВТ-ГО-ВС-
9/21.08.2018 година за възстановяване на горепосочената целева помощ. В мотивите на
заповедта е посочено – разходооправдателните документи не са от лице, осъществяващо
дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления и съображения и
медицински изделия, предназначени за хора с увреждания, вписано в регистъра на АХУ.
Изразходената не по предназначение целева социална помощ следвало да бъде възстановена
в пълен размер , ведно със законната лихва, считано от изтичане на 30-дневен срок от
връчване на заповедта. Посочената заповед е връчена на 05.09.2018 година, изпратена по
пощата чрез „Български пощи“ ЕАД. Доброволно възстановяване на сумата от 1319 лева не
било извършено. Това мотивирало ищеца да подаде заявление по реда на чл. 410 от ГПК на
13.12.2018 година в РС ГО, по което било образувано ЧГрД № 2509/2018г. и в последствие
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3116/17.12.2018 година
против В. И. М. с постоянен адрес гр. ГО, ул. Бузлуджа № 5 и настоящ адрес с. Джулюница,
ул. Трети март № 76. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 вр. ал. 1 от
ГПК, поради което на ищецът били дадени указания и срок за предявяване на иск по чл. 415,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
На 23.04.2019г. АСП, ДСП ГО е предявила иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 2 и ал. 2
от ГПК против В. И. М.. В хода на съдебното производство се установява, че ответницата е
починала на 02.07.2019година за което е издаден акт за смърт № 1392/03.07.2019г. от
община Русе. Законен наследник на В. М. се явява Р. И. К. – внук, който видно от
Удостоверение № 286/2020г. от 20.02.2020 година е направил отказ от наследството на В.
М., който е вписан под № 24/20.02.2020 година в особената книга в РС ГО. Първоначално Р.
К. е бил конституиран като ответник на основание чл. 227 от ГПК, но след като е било
представено горепосоченото удостоверение съдът с определение от 28.02.2020 година РС –
ГО го е заличил и е конституирал като такъв ИВ. П. Д. и спрямо него е извършена
процедурата по чл. 131 от ГПК като му е връчен препис от исковата молба и му е даден
едномесечен срок за подаване на писмен отговор. С определение № 433/13.05.2020 година
по ЧГрД № 508/2020г. РС ГО е разпоредил вписване в особената книга при съда за отричане
от наследство отказът на И. П. Д. от наследството, останало след смъртта на В. И. М..
Въпреки това с молба от 22.05.202 година ищецът заявява, че поддържа иска против Д. като
наследник на В. М.. По отношение на направения от Д. отказ от наследството на М ищецът
заявява, че този отказ не може да породи действие, доколкото преди датата на неговото
извършване Д. извършвал действия, които недвусмислено манифестирали намерението му
4
да приеме наследството. В подкрепа на това твърдение ищецът представя справка от
Служба по вписвания за извършени разпоредителни сделки с имоти на В. М.,
представлявана от И.Д.. Видно от справката за периода от 01.01.1992 година – 21.11.2019г.
има вписани 5 бр. прехвърлителни сделки с участието на В. И. М.. Тези сделка са за
недвижими имоти в различни населени места в юрисдикцията на РС ГО, като последната от
тях е от 17.10.2018 година-договор за дарение на имот в землището на село Джулюница.
Предвид установената по-горе фактическа обстановка, която е идентична с тази
установена в хода на първоинстнационното производство, се налагат следните правни
изводи:
Както се посочи по-горе предявен е положителен установителен иск по чл. 415, ал.1
вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 43б ППЗИХУ/отм./ вр. чл. 43а, ал. 4 вр. чл. 41
ППЗИХУ/отм./ вр. чл. 35 от ЗИХУ/отм./ чрез който се иска със сила на пресъдено нещо да
бъде признато правото на ищеца - вземането му за исковата сума, дължима на основание
Заповед № Д-ВТ-ГО-9/21.08.2018 год., издадена на основание чл. 41 от ППЗИХУ вр. чл. 35,
ал. 1 от ЗИХУ за възстановяване неизползваната по предназначение целева помощ размер на
1319 лв. В хода на съдебното дирене по безспорен начин е установено, че на В. И. М. на
основание чл. 44, ал. 2 от ЗИХУ е отпусната целева помощ в размер на 1319 лева покупка на
помощни средства и приспособления, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 от ЗИХУ/отм./,
а именно - цифров слухов апарат – 406лв., 20бр. батерии – 24,00лв.; рингова количка с чужда
помощ с рингово задвижване с регулиращ гръб – 486лв., комбиниран вариант /комбиниран
стол за тоалет и баня – 331 лв., проходилка – 72лв. При отчитането на разходваните средства
се установява, че горепосочените помощни средства не са закупени от дружество,
отговарящо на изискванията на чл. 35 от ЗИХУ и чл. 43а от ППЗИХУ. За това обстоятелство
е съставен констативен протокол, връчен на правоимащото лице чрез неговия пълномощник.
Възражения не са постъпили и Директора на ДСП ГО издава на основание чл. 43б от
ППЗИХУ/отм./ Заповед № Д-ВТ-ГО-9/21.08.2018 год. за възстановяване на сумата 1319 лв.
като изразходвана не поп предназначение, поради това, че разходооправдателните
документи не са от лице, вписано в регистъра по чл. 35 ал. 1 от ЗИХУ/отм./, воден от АХУ.
Законът приравнява тази хипотеза на изразходване на отпуснатата целева социална помощ
не по предназначение. Тази заповед не е обжалвана и същата е влязла в законна сила.
Установява по надлежен ред частно държавно вземане, което на основание чл. 269, ал. 2 от
АПК подлежи на изпълнение по реда на ГПК. Именно поради това АСП, ДСП ГО е подала
заявление по чл. 410 от ГПК, издадена е заповед за изпълнение, която обаче е връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и това е породило правния интерес да бъде подаден
разглеждания иск. Правото на ищеца да иска възстановяване на отпусната на основание чл.
44, ал. 2 от ЗИХУ/отм./ и по реда на чл. 35 от ЗИХУ целева социална помощ е възникнало.
Липсва доброволно възстановяване на посочената парична сума.
С оглед настъпилата в хода на производството смърт на В. И. М., то същото е
продължило с участието на нейния правоприемник съгласно чл. 227 от ГПК. Материално
правния правоприемник става и процесуален такъв при наличие на висящо производство,
5
стига по несъмнен начин да е ясно, че той е приел наследството. При условията на чл. 10, ал.
1 от ЗН първоначално като процесуален правоприемник е конституиран Р. И. К. – внук на В.
М., като последната е заличена като ответник.Установява се обаче, че К. е направил отказ от
наследството на М, който е надлежно вписан в особената книга за това при РС ГО. Този
отказ не е оспорен от ищеца. Поради това К. е заличен като ответник и като такъв е
конституиран ИВ. П. Д. – племенник на В. М.. Д. също представя доказателства, че е под №
35 от 13.05.2020 година в особената за това книга при РС ГО е вписан отказът му от
наследството, оставено от неговата леля В. И. М.. С молба от 22.05.2020 година ищецът сочи
като наследник на В. М. именно И.Д., като оспорва валидността на направения от него отказ
от наследството, считайки го за недействителен, позовавайки се на това, че Д. е извършвал
действия на разпореждане с имущество на наследодателката си, които показвали
недвусмислено намерение за приемане на наследството. Ищецът се позовава на извършени
през период от 01.01.1992г. – 21.11.2019г. действия на разпореждане с недвижими вещи от
М действаща чрез пълномощник И.Д. – ответника. Видно от представената справка от
Служба по вписванията ГО последната извършена сделка е на 17.10.2018 година – няколко
месеца преди смъртта й. Всички тези действия обаче са извършени преди смъртта на
наследодателката, а не се установяват подобни такива от страна на Д. след 02.07.2019г.,
които несъмнено да предполагат приемане на наследството. Напротив Д. е направил отказ
по предвидения от закона ред, който е надлежно вписан и поражда целените правни
последици. Следователно оспорването на отказа остава недоказано и неоснователно.
Отказът от наследството на М, направен от И.Д. е валиден. Ответникът не е станал неин
универсален правоприемник. Предявеният иск спрямо него се явява неоснователен поради
това, че Д. не е станал материално правен правоприемник и не носи отговорност за
изпълнение на иначе надлежно възникналото вземане на ищеца.
Предвид гореизложеното и съвпадението на крайните изводи и на двете инстанции
относно неоснователността на предявения иск, окръжният съд приема, че въззивната жалба
от АСП, ДСП ГО против решението на районния съд е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение. Обжалваното решение е обосновано, правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на делото пред въззивната инстанция то по правилата на чл. 78
ГПК следва в полза на въззиваемия - ответника по жалбата да бъдат присъдени направените
в хода на въззивното производство разноски в размер на 300 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК,
Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 236 от 17.07.2020 година, постановено по гр. дело №
774/2019 година по описа на Районен съд – ГО.
6
ОСЪЖДА АСП, ДСП ГО, ЕИК1210150561829 представлявана от Б. А. К., ДА
ЗАПЛАТИ на ИВ. П. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Русе, ул. „И.В“ № **, вх. **,
ет. **, ап. ** СУМАТА от 300,00 лв. /триста лева/, представляваща направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7