РЕШЕНИЕ
№ 1096
гр. Бургас, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.а Ж. Кърпичева Цинцарска
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от В.а Ж. Кърпичева Цинцарска Гражданско дело
№ 20212100101740 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Р. Д. Р., с
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Васил
Априлов № 18, ет. 3, офис 6, адв. П. В. срещу ответника
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, 1172, район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. Г. М. Д. № 1.
Видно от изложеното, на 07.08.2019г. между управлявания от ищеца
мотоциклет с рег. № СН 0692 К и управлявания от П. Г. П. автомобил с рег.
№ ТХ 8453 АК, марка Мерцедес е настъпило ПТП при което за ищеца са
настъпили имуществени и неимуществени вреди. Ищецът твърди, че вина за
настъпилото ПТП носи водача на лекия автомобил, който е предприел
маневра завой наляво, без да предприеме подаване на сигнал за това, без да
осигури предимството на мотоциклета, което е довело да челен удар за
мотоциклета. След удара ищецът пада на пътното платно, изпада в
безсъзнание, откаран е във „Вива Клиник“ и след това в УМБАЛ Бургас. По
време на престоя в болницата по отношение на ищеца е извършено
оперативно лечение и му е поставен имплант-плака с винт в дясната скула.
Ищецът е имал 8 дни болничен престой, като след изписването е налице
1
минимално подобрение и същият е трудно подвижен. Към момента ищецът
страда от зачервяване и дискомфорт в дясното око, налице е сълзене,
тръпнене и намалена чувствителност в дясната лицева половина. Налице са
белези по лицето в областта на дясното око, както и във видимата част на
дясната ръка. Освен това ищецът изпитва дискомфорт в дясното коляно.
Освен физическите болки, настъпилото ПТП е довело до отрицателни
емоционални преживявания за ищеца.
Ищецът твърди, че изключителна вина за настъпилото ПТП носи
водачът П. Г. П., като настъпилите вреди за ищеца в резултата на
катастрофата. Твърди се, че виновния водач е застрахован при ответното
дружество, поради което и се търси обезщетяване на вредите от
застрахователното дружество. Ищецът е претендирал обезщетение за
претърпяни неимуществени вреди в размер на 26 000 лева-частичен иск от
40 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждане-
07.08.2019г. до окончателното и изплащане, като в последното съдебно
заседание е увеличен размера на частичната претенция от 26 000 лева на
36 000 лева.
Претендира се и обезщетение за имуществени вреди в размер на
2 290,60 лева, представляващи направени разходи за лечение, ведно със
законната лихва върху сумата от 02.12.2019г.-датата на отказ на
затсрахователя да плати, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
В определения от закона срок ответникът е отговорил на исковата
молба. Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на автомобила, който е участвал в ПТП, от
което се претендират вреди от ищеца. Не се оспорва, че такова ПТП е
настъпило. Ответникът твърди съпречиняване на вредите от страна на ищеца,
който е управлявал мотоциклета с превишена скорост и без каска и друго
защитно облекло. Оспорват се твърденията на ищеца за настъпилите по вид
физически травми за същия и техния интензитет. Оспорва се по размер и вид
претърпяните от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Иска се
отхвърляне на претенциите или при становище на съда за тяхната
основателност да се редуцира претендираното обезщетение за
неимуществени вреди.
2
Предявените претенции са с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл.
493, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането във вр. чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите, а именно от ответника, в качеството на
застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на лице,
причинило ПТП, се претендира обезщетяване на неимуществени и
имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, за което се твърди, че
носи вина другия участник в произшествието-застрахован при ответника.
Претендира се присъждане на законна лихва за забава. Претендира се
присъждането на разноски.
Така предявените претенции са допустими с оглед предвидената
законова възможност едно пострадало от ПТП лице да търси възмездяване на
вредите си не от прекия им причинител, a от застрахователното дружество, в
което към момента на ПТП е застрахован автомобила на водача, който е
виновен за настъпването на вредите.
По основателността на предявените претенции съдът намира следното:
С оглед приложеното по настоящото производство НАХД № 227 по
описа на Несебърския районен съд за 2021г. и с оглед извършената по
настоящото дело съдебно-автотехническа експертиза, съдът намира за
безспорно установено по делото, че ищецът, управлявайки мотор, на датата
07.08.2019г. е участник в ПТП между управлявания от него мотоциклет с
рег. № СН 0692 К и управлявания от П. Г. П. автомобил с рег. № ТХ 8453 АК,
марка Мерцедес. От приложеното наказателно производство, което е
приключило с решение, имащо характер на присъда и което решение с оглед
разпоредбата на чл. 300 от ГПК има задължителна сила за настоящия съд по
отношение на установеност на престъпното и виновно деяние, съдът приема
за безспорно установено по делото, че виновен за настъпилото ПТП е водачът
на лекия автомобил. Това се установява и от извършената по делото съдебно-
автотехническа експертиза, в която вещото лице е установило механизма на
настъпилото ПТП, който сочи на това, че водачът на лекия автомобил е отнел
предимството на мотоциклета и с това е предизвикал катастрофата. Пак от
експертизата и от решението по НАХД № 227 по описа на Несебърския
районен съд за 2021г. съдът приема, че липсва доказаност на твърдяното
съпречиняване на вредоносния резултат от ищеца и водач на мотоциклета
поради шофиране с превишена скорост. Не се установи, водачът на
3
мотоциклета да се е движил с превишена скорост и с това да е допринесъл за
катастрофата. Напротив съдебно автотехническата експертиза е установила,
че ищецът се е движил с позволена скорост. Съдът обаче намира за доказано
твърдението на ответника, че ищецът, като водач на мотоциклет, в нарушение
на разпоредбата на чл. 137е от ЗДвП е управлявал мотоциклета си без
предпазна каска. По отношение на установяване на факта на носене или не на
предпазна каска от ищеца са разпитани св. М., който е съставил протокола за
ПТП, но този свидетел не си спомня, дали водачът на мотоциклета е бил с
каска. От разпита на същия свидетел в досъдебното производство е видно, че
при отиване на мястото на произшествието, ищецът вече не е бил там, така че
този свидетел няма лични впечетления, дали ищецът е носел каска или не.
Разпитан е св. В. Х., който заявява, че е очевидец на катастрофата и твърди,
че ищецът е бил с предпазна каска. В противоречие на тези свидетелски
показания са тези на св. П. П., който е другия участник в ПТП и твърди, че
ищецът е бил без каска. Съдът, въпреки, че отчита факта, че св. П. е
заинтересован от изхода на делото, намира неговите показания за достоверни
за това, че ищецът е карал мотоциклета си без каска, защото същите
кореспондират с признанието на самия ищец при разпита му в досъдебното
производство, че е управлявал МПС без каска. Така дадените обяснения от
ищеца, относно този неизгоден за страната факт, имат обвързваща съда
материална доказателствена стойност, която не се оборва от свидетелските
показания на св. Х.. При така установеното съдът намира, че вредите, касаещи
травмата около окото на ищеца, отчасти са и по негова вина, тъй като не е
носил задължителната по закона каска, като е неоснователно е твърдението на
ответника, че е следвало да има някакво друго защитно облекло, тъй като
няма законово изискване за такова. От изслушването на вещото лице П. по
изготвената съдебно-автотехническа експертиза става ясно, че вида на
вредите, които биха настъпили за мотоциклетист при ПТП, зависят много от
вида на каската-дали тя е такава за само за градски условия и покрива само
горната част на главата или такава, която предпазва цялата глава, както и от
значението е правилното поставяне и носене на каската. Съдът с оглед
становището му, че ищецът е бил без каска, а част от травмите му касаят
увреда на главата, намира, че с неносенето на такава ищецът е допринесъл за
настъпването на тези вреди, като ще отчете приносът при определяне на
размера на обезщетенията.
4
От приложената по делото медицинска документация от От Вива Клиник
и от УМБАЛ-Бургас, от заключението на вещото лице Н. и от разпита на св.
Х., съдът приема за безспорно установено по делото, че ищецът при
процесното ПТП е получил травма около дясното си око, без засягане на
окото и без пареза. Ищецът е получил фрактура на дясната скула и
нараняване на веждата. Вещото лице Н. е установил към сегашния момент, че
е налице леко хлътване на скулата и леко спадане на клепача от дясно, като не
е констатирал останали белези от операцията на окото. На ищеца е направена
операция на скулата, като му е поставен имплант. От разпита на св. Х. е
видно, че има видими белези на дясната вежда и под дясното око.
Отново от медицинската документация от УМБАЛ-Бургас, от
заключението на вещото лице Недев и вещото лице Григоров и от разпита на
св. Х., съдът приема за безспорно установено по делото, че ищецът при
процесното ПТП е получил травма на десния крак-руптура на медиален
менискус, прорезна рана на дясна длан межди четвърти и пети пръст, която е
била шита.
Съдът приема, че в резултат на удара при ПТП ищецът е получил
мозъчно сътресение, но не се установи твърдяната загуба на съзнание.
Разпитаните по делото свидетели установиха по безспорен начин, че след
инцидента, ищецът е бил закаран до болницата от своята приятелка, но е бил
в състояние да се движи сам, следователно не е бил състояние на загуба на
съзнание.
Представени са доказателства за пребиваване на ищеца в болнично
заведение за периода 08.08.2019г.-15.08.2019г., като са налични доказателства
за извършени от ищеца разходи с оглед така описаните травми, а именно:
платена сума в размер на 1 800 лева за поставения имплант в скулата-фактура
№ 15341 от 13.08.2019г., платена сума в размер на 300 лева за изследване
ЯМР-фактура № ********** от 28.08.2019г., платена сума в размер на 150
лева за престой в ВИП стая-фактура № 109872 от 15.08.2019г., заплатена
потребителска такса в УМАЛ-Бургас в размер на 40,60 лева, като в общ
размер имуществените вреди възлизат на 2 290,60 лева.
С оглед гореизложеното до тук съдът намира, че са налице всички
предпоставки по закон за ангажиране на отговорността на ответника, в
качеството му на застраховател на едно лице по застраховка „ГО“, за което
5
лице се установи по делото, че е осъществил деликт по отношение на ищеца.
Съдът се е мотивирал по-горе защо счита, че по отношение на травмата на
скулата и около окото е налице принос на ищеца за настъпилата вреда,
поради неносене на каска от същия. Този принос съдът намира като такъв от
20 % участие. При определяна на този размер съдът отчита и заявеното от
вещото лице П., че носенето на каска има значение за възникналите вреди, но
не ги предотвратяване на 100 %, което прави приноса на ищеца за настъпване
на вредите в сравнение с този на прекия причинител на вредата за много по-
малък. С оглед на посочения процент съпречиняване съдът отчита, че
имуществената вреда, свързана с поведението на ищеца, е тази за поставения
имплант в скулата-фактура № 15341 от 13.08.2019г.. За същия е платена сума
в размер на 1 800 лева, като на ищеца следва да се присъди само 80 % от
стойността или 1 440 лева. С оглед на което и претенцията за имуществен
вреди за ищеца е основателна в размера от 1 930,60 лева.
При така получените от ищеца травми и претърпяни в резултат на тях
болки, съдът следва на основание чл. 52 от ЗЗД да определи по справедливост
размера на настъпилите за него неимуществени вреди.
Съдът намира, че представените писмени медицински доказателства
установяват пребиваването на ищеца в болница за осем дни, през които
ищецът е имал леко мозъчно сътресение, без загуба на съзнание, преживял е
медицинска интервенция-операция на скулата и поставяне на имплант. За
посочения период св. Х. свидетелства за състоянието на ищеца, като има
лични впечетления. Заявява, че ищецът е лежал на леглото в болницата, имал
превръзка на лицето и не е можел да се храни нормално, бил е с помощни
средства за придвижване. Съдът оценя, че пребиваването на ищеца в
болницата, с всичките неудобства за това, преживяната операция и
невъзможността пълноценно да се храни и обслужва за периода на престоя в
болницата следва да бъдат възмездени със сумата от 3 000 лева, която в пълна
степен обезщетява на страданията на същия, като съдът намира, че периодът
на престой в болницата е сравнително кратък, както и липсата на
доказателства за преживян дискомфорт повече от обичайното в такава
ситуация. Следва да се отбележи, че в периода на настъпване на травмите и
престоя в болницата, липсва установеност за състояние на ищеца опасно за
живота му.
6
Самата травма на дясна вежда и счупване на кост в скулата е установена
от представените медицински документи и от експертизата на доктор Недев,
както и от гласните показания на св. Х.. Тези травми са оперативно лекувани,
поставена е планка на мястото счупване. Вещото лице е констатирало, че
налице добро зарастване на разкъсно-контузната рана на веждата, а относно
скулата има леко нарушен контур на същата, леко хлътване на очната ябълка
и леко спадане на клепача, но установява твърдяното зачервяване и
дискомфорт в дясното око, сълзене и тръпнене на същото. Видно от гласните
доказателства, въпросната травма е причинила болки и страдания на ищеца,
като съдът определя обезщетение за същите в размер на 6 000 лева. Съдът
намира, че тези травми са в условията на приетото за доказано съпречиняване
в размер на 20 % или на ищеца следва да се присъди сума в размер на 4 800
лева.
Безспорно се установява травмата на десен крак на ищеца, в резултат на
ПТП, като от нея са настъпили болки и страдания за него. Налице са
медицински документи, установяващи разкъсване на менискус на десния
крак. Видно от заключението на вещото лице Г. това скъсване може да е в
резултат на процесното ПТП, но може и да е в резултат на по-стара травма.
Съдът приема, че тази травма е в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП, защото е отбелязана в епикризата, налице е ЯМР на пострадалия крак
малко след инцидента, което времево сочи на това, че травмата е свързана с
него. Свидетелските показания установяват наличие на травма в посочения
крак и болки за ищеца, както и сочат, че същия е бил с патерици след
инцидента. Съдът намира за справедлив размер на обезщетение за скъсания
менискус и преживяните болки от това сума в размер на 3 000 лева.
Доказана е и травмата след ПТП съставялваща получена прорезна рана
на дясна длан. Видно от епикризата от УМБАЛ-Бургас, същата е била
свързана с болки при пипане. За същите съдът присъжда сума в размер на 500
лева, като по делото няма събрани доказателства за продължителност,
интензитет на страданието на ищеца от тази травма, с изключение на момента
на получаването и.
Съдът намира за изцяло неоснователни и недоказани твърденията на
ищеца, че претърпяните от него травми са довели до неговото обездвижване,
напълняване, наличие на белези на ръката и окото, което пък е свързано с
7
изживян и продължаващи негативни емоции от това. Относно част от тези
факти е разпитан свидетеля В. Х., който заявява, че е виждал ищеца и същият
има сериозен белег на дясна вежда и отдолу на окото. Тези показания не
кореспондират с изслушването на вещото лице Н. в съдебно заседание, който
заявява, че при прегледа на ищеца не е констатирал загрозяващи белези, а
твърденията на ищеца са страдание именно поради наличието на такива.
Отделно от това свидетелят В. Х. не установи, по какъв начин тези по негово
твърдение налични белези, са се отразили емоционално на ищеца. Няма
никакви събрани доказателства за твърдението за понесени от ищеца
страдания във връзка с белези на ръката и напълняването му.
При така изложеното до тук, предявената от ищеца претенция за
имуществени вреди е основателна до размера от 1 930,60 лева. Търсената по
отношение на тази претенция законна лихва за забава е от 02.12.2019г., която
се сочи за дата на отказ на ответника да плати търсеното обезщетение. По
делото е представено доказателство, че ищецът е уведомил ответника за
причинените му от застрахованото при него лице вреди, представял е
допълнително изискани документи от ответника, а на 02.12.2019г. е получил
отказ за исканото обезщетяване. Съобразно разпоредбите на чл. 497, ал. 1, т. 1
и т. 2 от КЗ, законна лихва се дължи от застрахователя от по-ранната дата
измежду изтеклите три месеца от подаване на заявлението пред него и
изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства.
Видно е, че ищецът е представил изискани му доказателства на 30.08.2019г.
или 15 работни дни са изтекли на 20.09.2019г. Тримесечният срок от
заявлението изтича на 30.11.2019г. Ищецът претендира законна лихва от по-
късна дата, когато застрахователят вече е в забава и поради това искането за
присъждане на законна лихва от 02.12.2019г. до окончателното изплащане на
сумата за имуществени вреди е основателна.
Сумата за претендираните от ищеца неимуществени вреди е в общ
размер на 11 300 лева, като по отношение на тази сума се претендира и
законна лихва, но от датата на увреждане. Застрахователят за разлика от
прекия причинител на вредата изпада в забава, след като е уведомен за
наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността му, видно от
разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ. При прилагане на посочената
разпоредба на КЗ е видно, че ответникът е в забава от изтичането на 15 дни от
заявената претенция или 20.09.2019г., от която дата следва да се присъди
8
законната лихва за забава.
На адвоката на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, се предвижда
възнаграждение за представителството му по предявения иск за имуществени
вреди в размер на 529 лева. Възнаграждението е без ДДС, тъй като няма
доказателства, дали адвокатът е регистриран по ЗДДС.
На адвоката на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, се предвижда
възнаграждение за представителството му по предявения иск за имуществени
вреди в размер на 3 530 лева. Възнаграждението е без ДДС, тъй като няма
доказателства, дали адвокатът е регистриран по ЗДДС.
С оглед становището на съда за частична основателност на предявените
искове и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
адвокат В. част от общо дължимото възнагражение за претенциите от 4 059
лева или 1 402,51 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед частична основателност на
предявените искове на ищеца се дължат част от направените разноски в
размер на 51,30 лева.
Ответникът също има право на разноски с оглед частичната
основателност на претенциите. Същият е направил разноска за експертизи в
размер на 800 лева, 400 лева, 280 лева и 450 лева-възнаграждение за
юрисконсулт-определено по чл. 25, ал. 2 от НАРЕДБА за заплащането на
правната помощ или общо 1 480 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
същия се полагат от тези разноски сума в размер на 968,61 лева.
При компенсация на дължимите разноски е видно, че ищецът дължи на
ответника разноски за съдебното дело в размер на 917,31 лева.
Тъй като ищецът не е дължал такси и разноски за производството на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, ответникът дължи заплащането на държавна
такса за разгледаните претенции в уважения от съда размер или 529,22 лева.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, 1172, район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. Г. М. Д. №
1, да заплати на Р. Д. Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:
гр. Бургас, ул. Васил Априлов № 18, ет. 3, офис 6, адв. Панайот Велков,
сумата от 1 930,60 лева, представляваща обезщетение за претърпяни
имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 07.08.2019г. -
част от следните разходи: платена сума в размер на 1 800 лева за поставен
имплант в скулата-фактура № 15341 от 13.08.2019г., платена сума в размер на
300 лева за изследване ЯМР-фактура № ********** от 28.08.2019г., платена
сума в размер на 150 лева за престой във ВИП стая-фактура № 109872 от
15.08.2019г. и заплатена потребителска такса в УМАЛ-Бургас в размер на
40,60 лева, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 02.12.2019г.
до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1 930
лева до търсената от 2 290,60 лева.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, 1172, район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. Г. М. Д. №
1, да заплати на Р. Д. Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:
гр. Бургас, ул. Васил Априлов № 18, ет. 3, офис 6, адв. Панайот Велков,
сумата от 11 300 лева, представляваща обезщетение за претърпяни
неимуществени вреди-болки и страдания от пътно-транспортно
произшествие на 07.08.2019г., ведно със законната лихва за забава върху
сумата от 20.09.2019г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата над 11 300 лева до търсената от 36 000 лева и за присъждане на
законна лихва за периода 07.08.2019г.-19.09.2019г.
ОСЪЖДА Р. Д. Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:
гр. Бургас, ул. Васил Априлов № 18, ет. 3, офис 6, адв. П. В., да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, 1172, район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. Г. М. Д. № 1, сумата от
917,31 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски след извършена
10
компенсация на дължимите такива между страните.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, 1172, район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. Г. М. Д. №
1, да заплати на адв. Панайот Й. Велков, гр. Бургас, ул. Васил Априлов 18, ет.
3, офис 6, сумата от 1 402,51 лева, представляваща възнаграждение за
процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, 1172, район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. Г. М. Д. №
1, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 529,22 лева,
дължима държавна такса за уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11