РЕШЕНИЕ
№ 686
гр. Пловдив, 10.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІІІ състав в публично заседание на двадесети четвърти
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Диана Караиванова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3864 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197
от ДОПК.
Образувано е
по жалба на Л.П.А. ЕГН********** с адрес ***, като собственик на ЕТ“И. -6-Л.А.“
против Решение № 476/03.12.2019г., издадено от и.д. директор на ТД на
НАП-Пловдив, с което е потвърдено Постановление с изх. №С190016-022-0101822/06.11.2019г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, с което са наложени
обезпечителни мерки „запор върху вземания от трето задължено лице- ТП на
НОИ-Пловдив“ до размера на публичното задължение от 18264.48лева.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт, като
постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в
противоречие с материалния закон, както и с целта на закона, като се претендира
за неговата отмяна. Твърденията на които се основава жалбата са, че
постановлението е издадено в противоречие с разпоредбите на чл.195 от ДОПК при
липса на предпоставките за налагане на обезпечителните мерки, свързани с даване
на задължителен срок за доброволно изпълнение с връчване на надлежно съобщение
за това, както и че наложеното обезпечение е неоснователно предвид погасяване
по давност на част от публичните задължения по отношение на които са наложени
обезпечителните мерки. Поддържа се и възражение за погасяване по давност на
останалата част от публичните задължения, по отношение на които са наложени
обезпечителните мерки. Редовно призован, в съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и поддържа депозираната пред съда жалба, като ангажира и писмени
доказателства. По същество излага същите съображения за отмяна на оспорения
административен акт. Претендира разноски по производството.
Ответникът Директор на ТД на НАП – гр.Пловдив, редовно призован,
се представлява от процесуалния си представител юрисконсулт ф., която оспорва
подадената до съда жалба като неоснователна и ангажира писмени доказателства. По
същество на спора поддържа изцяло фактическите констатации и правните изводи в
оспорения обезпечителен акт и потвърждаващото го решение на Директора на ТД на
НАП – гр.Пловдив. Моли съда да отхвърли жалбата.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по представен списък с
разноски.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните
доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите
на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за установено
следното:
Жалбата
е подадена в рамките на законоустановения срок по
чл.197, ал.2 от ДОПК, от легитимирано лице, за което обжалвания акт е
неблагоприятен и при наличие на правен интерес, поради което и се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество тя е неоснователна.
От
фактическа страна съдът установи следното:
По
повод ликвидни и изискуеми публични задължения е образувано изпълнително дело
№16120000317/2012г по опис на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив с
длъжник жалбоподателят. В тази връзка по него е било издадено и процесното Постановление за налагане на обезпечителни мерки
с изх. № С190016-022-0101822/06.11.2019г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –
гр.Пловдив. Издаването на същото е обосновано от публичния изпълнител с оглед
постановяването на влязло в сила съдебно решение №2069/23.10.2019г.,
постановено по адм. дело №1942/2019г по опис на
Административен съд-Пловдив- ХII състав, с което е
отменено Решение №201/12.06.2019г на Директор на ТД на НАП-Пловдив и е върната
преписката за налагане на нови обезпечителни мерки за обезпечаване на
непогасената част от установено и изискуемо публично вземане на жалбоподателят.
С това съдебно решение е прието, че към момента на постановяване на
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№
С180016-022-0069437/25.09.2018г. са били налице предпоставките за налагане на
обезпечителни мерки, тъй като е било налице установено и изискуемо публично
вземане на длъжника, но след издаване на акта са установени нови факти от
значение за делото, които влияят на размера на публичното задължение. Посочено
е в него, че по отношение на непогасената част от задълженията по изпълнително
дело № 16120000317/2012г. са налице предпоставките за налагане на обезпечителни
мерки по смисъла на чл.195, ал.1, във вр. с чл.200 и
чл.202, ал.2 от ДОПК. В тази връзка след връщане на преписката за ново
произнасяне е било издадено Разпореждане изх.№190016-035-0290560/23.08.2019г.
на публичен изпълнител ТД на НАП Пловдив, по което частично е прекратено поради
изтекла погасителна давност изпълнителното производство по посоченото
изпълнително дело №137/2012г. по отношение на публични вземания за ЗО за
периода 01.01.2008г- 31.12.2008г. в размер на 1211.38
лева и ДОО за периода 08.05.2009г- 31.112.2011г. в размер на 767,53 лева. след като е прието, че ще се затрудни
събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело №
16120000317/2012г. в общ размер на 26 451,94 лв., в т.ч лихва в размер на
15323,56 лв. и главница в размер на
11128,38 лв. Издадено е и
Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки
изх.№С190016-024-0041426/06.11.2019г., с което са отменени наложени
обезпечителни мерки с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С180016-022-0069437/25.09.2018г.
и издаденото по него запорно съобщение. С постановлението са наложени обезпечителни
мерки, които публичния изпълнител е посочил, че са необходими с оглед
установения размер на остатъка от публичното вземане от 18264.48 лева и
възможността да се затрудни неговото събиране. Било изпратено запорно съобщение
изх.№С190016-119-16935/06.11.2019г., по което е получено писмо изх.№3011-15-205#203/16.11.2019г.,
с което третото задължено лице е уведомило публичния изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив, че за жалбоподателят ще се прави от 01.12.2019г. месечната удръжка в
размер на 502.38лв.(за размера над 250,00 лв.)
за погасяване на задължението. Постановлението за налагане на обезпечителни
мерки е връчено с обратна разписка на 15.11.2019г. и същото е обжалвано от А.
пред Директора на ТД на НАП-Пловдив, който се е произнесъл с оспореното
решение. В него приел, че са налице всички материални и процесуални
предпоставки за издаването му, съобразено е с влязлото в сила съдебно решение
№2069/23.10.2019г по адм. дело №1942/2019г на
Административен съд-Пловдив, поради което го е потвърдил, като изпратил
преписката за произнасяне пред направеното едва пред него възражение за изтичане на нова погасителна давност. Установява
се, че в тази връзка от публичния изпълнител е издадено Разпореждане
№С190016-137-0011244/17.12.2019г., с което е постановен отказ да бъдат погасени
публичните задължения на жалбоподателя по посоченото изп.
дело №16120000317/2012година в общ размер на 17814.06 лева.
При така установеното от фактическа страна, като
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени доказателства,
съдът прие следното от правна страна:
Оспорения административен
акт е постановен от надлежно оправомощен съобразно
приложената Заповед №ЗЦУ-ОПР-9/25.06.2019 г. на изпълнителен директор на
НАП-София и материално компетентен административен орган. Властническото
волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Не се констатират
нарушения на процесуалния закон. Спор по тези обстоятелства не се формира и
между страните по делото, като не са налице основания за неговата нищожност.
По отношение
на обжалваното решение, в частта, с която е потвърдено постановлението за
налагане на обезпечителни мерки, съдът прие, че то е постановено в съответствие
с материалния закон и с целта, която преследва законът с издаването на актове
от категорията на процесния такъв. Нуждата да се
обезпечи изпълнението на конкретно публично вземане възниква поради конкретна опасност,
а именно публичният изпълнител да не открие в деня на изпълнението секвестируеми права на длъжника, които са годни да
удовлетворят публичния взискател. Ето защо в нормата
на чл.195, ал. 2 от ДОПК е посочено, че обезпечение се извършва, когато без
него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение.
В конкретния казус, налагането на мерките е основано именно на обстоятелство,
че ще бъде затруднено събирането на публичното задължение, и с цел
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на длъжника,
т.е. органите по приходите са приели, че е налице хипотезата на чл. 195 от ДОПК. В процесното
постановление за налагане на обезпечителни мерки, са изложени мотиви в тази
насока, основани на събраните доказателства по преписката, с оглед изискването
възведено в чл. 196, ал.1, т.3 от ДОПК. Именно затова процесната
обезпечителна мярка е наложена на основание разпоредбата на чл.195, ал.1 от ДОПК, регламентираща случаите на налагане на обезпечителни мерки на установено
по размер и изискуемо публично задължение. В този смисъл материално правните
предпоставки за налагане на предварителните обезпечителни мерки са
регламентирани в разпоредбата на 195, ал.1 от ДОПК, съгласно която подлежат на
обезпечение установените и изискуеми публични вземания. В настоящия случай,
противно на твърденията на жалбоподателя, тези предпоставки са били налице при
налагане на обезпечителните мерки и в постановлението на публичния изпълнител
са изложени мотиви в тази насока. Както правилно е приел публичния изпълнител в
процесния случай е налице установено и изискуемо
публично вземане на длъжника Л.П.А.,
действащ в качеството му на ЕТ „И.-6-Л.А.“, в общ размер на 18264.48 лева,
от които главница в размер на 5003.14 лева и прилежащи лихви в размер на
13261.34 лева за невнесени в срок данък по ЗДДФЛ, вноски за здравно осигуряване
по декларации, вноски ДОО по декларации, съставляващи изпълнително основание
съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК, непогасено в законоустановения
срок за доброволно изпълнение. Безспорно се установи, че към момента на
постановяване на процесното постановление, без
всякакво съмнение са били налице предпоставките за налагане на обезпечителни
мерки, тъй като е било налице установено и изискуемо публично вземане на длъжника,
като съгласно това е момента на преценка на законосъобразността на
административния акт. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК, субсидиарно приложим на основание препращащата норма на
чл.§2 от ДРДОПК, съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му. В обсъждания аспект наложеният с процесното постановление запор за обезпечаване на установено и изискуемо публично вземание в общ размер на 18264.48 лева е адекватна
обезпечителна мярка. Обезпечителната мярка представлява едновременно защита и
санкция, в която се състои обезпечението на конкретно вземане. В случая е налице
съответствие между наложената мярка и справедливия интерес на лицето, като е
съобразена основаната цел- да се
задоволи обезпечителната нужда на публичния взискател
без ненужно обременяване на лицето. Това произтича пряко от основните принципи
в административното производство, част от което е и събирането на публичните
вземания. Изцяло мярката е съобразена и с принципа на съразмерност по смисъла
на чл. 6 от АПК, като от страна на административния орган са упражнени
правомощията му по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като
административният акт и неговото изпълнение не засягат права и законни интереси,
в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. С
издадения административен акт се създават задължения за граждани или за
организация, но са приложени само онези мерки, които са по-благоприятни за тях,
като именно по този начин се постига целта на закона. Издаденият
административен акт не може да причини на жалбоподателя вреди, които да са явно
несъизмерими с преследваната цел, като той е съобразен с нормата на чл. 195 ал.
7 от ДОПК, като постановеното обезпечение съответства на вземанията на държавата.
В този смисъл е и посоченото съдебно решение №202069/23.10.2019г по адм. дело №1942/2019г. на Административен съд-Пловдив, като
акта изцяло е съобразен с приетото в него несъмнено обстоятелства че е налице
обезпечителна нужда по отношение на непогасената част от задълженията по
изпълнително дело № 16120000317/2012г. по опис на публичен изпълнител при ТД на
НАП-Пловдив. Правилно в обжалваното постановление е посочен размера на
установеното и изискуемо задължение, който вече е съобразен с погасяването на
част от задълженията по давност.
Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалвания акт – решението на
Директора на ТД на НАП - гр.Пловдив, с което е потвърдено постановлението за
налагане на обезпечителни мерки, е законосъобразно постановен, съобразно
действително установените факти и обстоятелства, кореспондира с материалноправните предпоставки за налагане на
обезпечителни мерки и е в съотвествие с
административно производствените правила, поради което следва да бъде оставен в
сила, а жалбата да се отхвърли.
По
отношение на наведените от жалбоподателят многобройни възражения, то същите са
неоснователни и необосновани, като те не кореспондират с приобщените по делото
писмени доказателства. Следва да се спомене, че в своята същност те са
неизменно преповтаряни от самото начало на образуваното изпълнително
производство срещу него, като по отношение на тях е даден категоричен и
обоснован отговор в мотивите на посоченото съдебно решение, постановено по адм. дело №1942/2019г по опис на Административен съд-Пловдив,
както и в други влезли в сила административни актове. В този смисъл тяхното
изначално преповтаряне и в настоящото съдебно производство не им придава
достоверна тежест, още повече, че те не кореспондират със събраните по делото
писмени доказателства.
Обжалваното
решение, в частта, с която е изпратена административната преписка по
компетентност на Г.В.- публичен изпълнител в Дирекция „Събиране" при ТД на
НАП - Пловдив, за произнасяне относно направеното възражение за изтекла
погасителна давност също е постановено в съответствие с материалния закон и с
целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния такъв. В конкретния случай А. не е реализирал
това правопогасяващо възражение пред публичния
изпълнител в ТД на НАП Пловдив, а компетентен да се произнесе по направеното за
първи път в жалбата до Директора искане за прилагане на погасителната давност,
е публичният изпълнител при ТД на НАП Пловдив, на когото правилно е изпратена
преписката. Поради изложеното решението в тази му част е правилно и
законосъобразно, а жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При посочения изход на делото, основателно се
явява искането на ответника за присъждане на разноски по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение. За същите е приложен
списък с разноски, като е посочено, че те са в размер на 500 лева. Разноските
за юрисконсултско възнаграждение са дължими и на
основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8
от ГПК, като те следва да бъдат определени по реда на чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни
дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78,
ал. 8 от ГПК конкретният размер по всеки спор се определя от съда. В случая
представителството, осъществено от юрисконсулт, се изчерпва с процесуално
представителство в едно съдебно заседание, като казусът не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което съдът счита, че присъждането на
по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално
предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не би било
обосновано. Ето защо, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.160, ал. 1, във вр. с чл. 144, ал. 1 и чл. 197
от ДОПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
ЖАЛБАТА НА Л.П.А., ЕГН ********** ***, действащ в качеството му на ЕТ „И.-6-Л.А.“,
ЕИК ****против Решение № 476/03.12.2019 г.
на Директора на ТД на НАП – гр.Пловдив с която е ПОТВЪРДЕНО
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190016-022-0101822/06.11.2019г.,
издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране" при ТД на НАП –
Пловдив и е изпратена преписката по компетентност на публичен изпълнител при ТД
на НАП - Пловдив за произнасяне относно направеното ново възражение за изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА Л.П.А.,
ЕГН ********** ***, действащ в качеството му на ЕТ „И.-6-Л.А.“, ЕИК ****, да заплати на ТД на
Национална агенция за приходите –гр.Пловдив сумата от 100,00 /сто/ лева, разноски
за юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
СЪДИЯ: