№ 123
гр. Велико Търново, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Р. Ирм. Х.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Наказателно дело за
възобновяване № 20244000600181 по описа за 2024 година
Въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взема
предвид следното:
Настоящото производство пред Апелативен съд В. Търново е по глава
тридесет и трета от НПК.
Образувано е на основание чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК по искане на
главния прокурор за възобновяване на НОХД 645/2024г. по описа на районен
съд гр. Плевен, отмяна на постановеното по него определение, с което е
одобрено споразумение за решаване на делото и връщане на делото на
прокурора. Аргументите за това искане са свързани с твърдяни нарушения по
чл. 348 ал.1, т. 1, 2 от НПК. Прокурорът е внесъл постигнато относно
обвиняемия К. К. споразумение от досъдебното производство за деяние по чл.
129 ал.2 от НК, без да съобрази, че деянието е извършено при условията на
опасен рецидив и представлява не деяние по чл. 129 от НК, а такова по чл.
131а от НК. Съдът, одобрил споразумението също не е съобразил, че е
допуснато нарушение на материалния закон и е постановил акт в нарушение
1
на процесуалните правила.
В съдебното заседание пред ВТАС представителят на апелативна
прокуратура поддържа искането на главния прокурор по изложените в него
съображения.
Защитникът на осъдения – адв. М. заема становище за неоснователност
на искането на главния прокурор. Сочи, че суверенно право на прокурора било
да реши какво обвинение ще повдигне и съдът няма правомощия да дава
указания в тази насока. В защита на аргументите си прави аналогия с
производството пред съда по общия ред и въззивното производство, при които
съдът дори да констатира, че е извършено по- тежко наказуемо деяние не бил
могъл да осъди подсъдимият без повдигнато обвинение от прокурора.
Изразява се претенция за оставяне на искането на главния прокурор без
уважение като неоснователно.
Осъденият К. К. поддържа становището на защитникът си и моли
искането за възобновяване да бъде оставено без уважение.
Великотърновският апелативен съд, след като обсъди доводите,
изложени в искането на главния прокурор, изслуша становището на страните
и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото,
намери за установено следното:
Определението на РС Плевен, постановено по НОХД 645/2024г. по
описа на същия съд е влязло в законна сила на датата, на която е постановено –
05.04.2024г., а искането на главния прокурор за ревизията му по реда на
възобновяването е внесено на 22.05.2022г., поради което ВТАС намира, че
искането е допустимо - подадено от процесуално легитимирана страна по чл.
420 ал. 1 от НПК, срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл.419, ал.
1 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 1 от НПК шестмесечен срок от
влизане в сила на атакуваното определение.
Разгледано по същество, искането е и основателно по следните
съображения:
НОХД 645/2024г. по описа на РС Плевен е било образувано по внесено
споразумение, постигнато между представител на РП Плевен и защитникът на
обвиняемия К. Е. К. – адв. Н. М. за деяние по чл. 129 ал.2 от НК, извършено
на 12.09.2022г. С определение от 05.04.2024г. състав на РС Плевен е одобрил
2
споразумението за решаване на делото, съгласно което К. Е. К. е признат за
виновен за деяние по чл. 129 ал.2 от НК и му е наложено наказание в размер
на шест месеца лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален
строг режим. Производството по делото е прекратено.
Определение, с което е одобрено споразумението е постановено от РС
Плевен при съществени нарушения на процесуалните правила.
В разпоредбите на Глава двадесет и девета от НПК е предвидена една
от възможните диференцирани процедури за развитие и приключване на
наказателното производство, а именно решаване на делото със споразумение.
Този институт е въведен като приемлив компромис между интересите на
държавното обвинение от една страна и обвиняемия/подсъдимия от друга.
Обвиненото лице признава фактите по обвинението и своето виновно
поведение, приемайки да му бъде наложено наказание, договорено по вид и
размер между неговия защитник и прокурора, като се отказва от процедурата
по разглеждане на делото по общия ред в съда, в която прокурорът е длъжен
да докаже неговата вина. В замяна обвиняемият/подсъдимият очаква по-
благоприятно наказателноправно третиране. В тази процедурата има
специфика на ролята на съда, докато той само упражнява контрол върху
начина, по който са решени въпросите по чл. 381, ал. 5 от НПК и то само в
обсега на правомощията си по чл. 382, ал. 7 от НПК.
Видно от приложената справка за съдимост по отношение на К. К.,
същият е осъждан. С влязло в сила определение за одобряване на
споразумение от 31.03.2021г. за извършено деяние на 20.10.2020г. К. е
признат за виновен за деяние по чл. 354а ал.1 от НК и му е наложено
наказание една година и девет месеца лишаване от свобода, което да се търпи
при първоначален строг режим. Видно от справката наказанието за това
деяние е изтърпяно на 19.05.2022г. Деянието, за което е признат за виновен К.
по споразумението, предмет на настоящото разглеждане е извършено на
12.09.2022г. При това положение това деяние е извършено след като К. е
осъждан за тежко умишлено престъпление / по чл. 354а ал.1 от НК/ на
лишаване от свобода за повече от една година, изпълнението на което не е
отложено по реда на чл. 66 от НК. – т.е. налице са предпоставките по чл. 29
ал.1 б. „а“ от НК. Ето защо в конкретният случай е било налице нарушение на
материалния закон, което обаче РС - Плевен не е констатирал при
3
осъществяване на контрола за това как са решени въпросите по чл. 381 ал.5 от
НПК, доколкото още т.1 на посоченият текст акцентира върху въпросите,
свързани с правната квалификация на деянието. Доводите, изложени в
искането на Главния прокурор относно допуснатото нарушение на
материалния закон са верни и се споделят от настоящата съдебна инстанция.
По делото са били установени данните за съдимостта на осъдения К., за
изтърпените от него наказания и съдът е следвало да ги съобрази, преди да
пристъпи към одобряването на споразумението, за да изпълни пълноценно
задълженията си по чл. 382, ал. 7 от НПК, като упражни дължимия контрол за
законосъобразността на предложеното споразумение и да констатира, че
изразеното съгласие на страните по правната квалификация на деянието, тази
по чл. 129 от НК, противоречи на закона. При предложената в споразумението
неправилна квалификация съдът е следвало да не одобрява споразумението,
като съобразно чл. 382, ал. 8 от НПК да върне делото на прокурора.
Аналогия с производството по общия ред, направена от защитата на
осъденото лице не може да намери приложение, тъй като се касае до особено
производство, изрично регламентирано в чл. 381 – 384а от НПК.
Така изложената последователност обуславя основателността на
искането на главния прокурор за възобновяване, тъй като е налице твърдяното
нарушение на процесуалния закон. Ето защо, следва производството по НОХД
645/2024г. на РС Плевен да бъде възобновено, постановеното определение –
отменено, а делото следва да бъде върнато на РП Плевен, тъй като още там е
допуснато съществено нарушение на материалния закон чрез неправилната
правна квалификация на деянието.
По изложените съображения и на основание чл. 425 ал. 1 т. 1 от НПК,
Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД 645/2024г. по описа на
Районен съд Плевен.
ОТМЕНЯ определение от 05.04.2024г. на РС Плевен, с което е одобрено
споразумение за приключване на делото по реда на чл. 382 ал.7 от НПК.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура Плевен за ново разглеждане.
4
Решението не подлежи на контрол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5